euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

В България твърде малко внимание се обръща на икономическата ефективност

Аделина Марини, September 17, 2013

Реформата на Общата селскостопанска политика (ОСП) ще бъде оценявана по различен начин от всички засегнати от нея пряко или непряко. Тя ще бъде оценявана по един начин от тези, които очакват ОСП да подобри конкурентоспособността, по друг начин от онези, които очакват подкрепа за опазването на околната среда и по трети, четвърти и пети начин от жителите на села, градове, от земеделските производители и други свързани със селското стопанство представители. Фермерите във всяка страна-членка могат да избират в кои програми да участват и на какви средства да разчитат, затова едва ли може да се каже, че преговорите по реформата на ОСП са завършили с успех, още повече че не всичко е приключило [постигнатите договорености по многогодишната финансова рамка бяха оспорени и предстоят нови договорки], но със сигурност сключването на споразумението в края на юни носи стабилност и предсказуемост.

Това каза в интервю за euinside полският професор Анджей Ковалски, шеф на Института за земеделска и хранителна икономика във Варшава, който ръководи шестата поред българо-полска научна конференция в София с основна тема "Развитие на селските райони и селското стопанство на България и Полша в рамките на ОСП: 2014-2020". Конференцията се организира с подкрепата на Отдела за промоция на търговията и инвестициите на полското посолство в София, които любезно съдействаха и за осъществяването на това интервю. Целта на конференцията е да се оценят и сравнят промените, които са настъпили в селските райони и земеделието както в Полша, така и в България след трите последни разширения на ЕС, което безспорно е доста важна тема.

Разбира се, ние журналистите обикновено бързо подминаваме съобщения за научни конференции, по време на които си представяме, че трудно бихме схванали за какво точно става дума, но те са важни, тъй като предоставят добра база за обмен на информация за трудностите, успехите и заплахите. И в този смисъл проф. Ковалски смята, че едно от големите предизвикателства пред европейската икономика изобщо е, че Европа престава да бъде лидер, локомотив, който дърпа световната икономика. Тя губи разстояние до иновативните страни, по интересната лексика на професора. Той вижда предизвикателства на трите основни нива: продуктово, икономическо и климатично. На икономическо ниво конкуренцията от Азия и Южна Америка е най-голямата заплаха.

Вече ясно се усеща силно увеличения дял на стоки от Китай, Бразилия и Аржентина, а Индия е вече втори или трети износител на пшеница в света. Появяват се нови страни-износители не само на регионалните пазари, но и в световен мащаб. По отношение на икономическия риск инвестиционните фондове все повече проявяват интерес към селското стопанство, което досега избягваха. Предизвикателство са и промените в климата, които не може да бъдат отричани, защото повишаващите се температури са факт и те оказват влияние върху структурата на производство и на получените резултати от добива на земеделски култури. Освен това в много европейски страни има проблеми с водата за напояване.

Климатичните промени са една от най-големите заплахи, казва още проф. Ковалски и дава за пример родината си Полша, където има редуващи се периоди на голямо засушаване с проливни дъждове, непознати тропически бури, които причиняват наводнения. От обмена с българските си колеги е научил, че България също има проблеми с липсата на дъжд.

И все пак преговорите по ОСП бяха белязани за пореден път от противопоставянето между земеделските страни и онези, за които селското стопанство не е основен икономически стълб и които настояват по традиция за повече инвестиции в иновации и образование. Проф. Ковалски смята обаче, че няма страна, която нито в миналото, нито в сега да има хармонично развитие без земеделския сектор. Според него обаче се забелязва тенденция от края на миналия век, тъй като се очаква промяна в структурата на разходите за селско стопанство и за хранително-вкусовия сектор в ЕС. В този смисъл постиженията на Полша са доста красноречиви.

Полският учен припомня, че почти през целия следвоенен период Полша е била нетен вносител на храни, но от 2003-та година досега постоянно нараства положителният баланс на страната във външната търговия с хранителни продукти. През миналата година той е надхвърлил 4 милиарда евро. 30% от храните, произведени в Полша се изнасят. Този успех обаче нямаше да е възможен без поставянето на ясни цели, бърза да припомни проф. Ковалски. В Полша земеделските производители са били принудени да развиват предприемачеството и схващането, че получаваните от ЕС средства трябва да се използват ефективно. Той не искаше да обсъжда подробно какви са слабостите и грешките, които България е допуснала, въпреки че има добър поглед над страната и то съвсем от извора - при шест проведени научни конференции обменът на информация е значителен. Все пак той спомена, че в България твърде малко внимание се отделя на подкрепата на най-конкурентните домакинства и на подобряването на икономическата ефективност.

А по отношение на също доста стар спор по отношение на ОСП - дали субсидиите са вредни за икономиката и вместо да стимулират земеделците, изкривяват пазара, проф. Ковалски признава, че е от онези, които вярват, че условията на управление трябва да се определят от пазара, а интервенцията да подкрепя само онези процеси, които в недостатъчна степен се възприемат от пазарните механизми. Така например е необходима намеса с публични средства за преодоляване на последиците от икономическата криза и за подкрепа на научните изследвания и маркетинга. Съгласен е, че твърде развития обхват на финансиране на икономически и социални сфери премахва част от отговорността за решенията на производителите по отношение на производството и инвестициите. Затова е най-добре инструментите на селскостопанската политика да бъдат адаптирани към целта, която искаме да постигнем.

С други думи, казва той, не се развиват икономическите проблеми на страната с инструменти, свързани със социалната и обратното. Полският учен отказа да каже и какво в ОСП е останало нереформирано, защото, според него, с инструментите и ресурсите си всяка държава може да избере правилните мерки за преодоляване на икономически, социални и екологични проблеми. Нека не се съсредоточаваме върху това какво липсва и какво е могло да бъде предложено по друг начин, а върху това как ефективно да се възползваме от потенциалните ресурси. Още един урок от успешна Полша, която няма и ден на рецесия от началото на Голямата криза. Ще бъде наистина чудесно, ако такъв тип конференции не бъдат подминавани с уплах, само защото са научни.

И е интересно да се отбележи, че Полша има желание да разшири сътрудничеството си в тази сфера. Освен че редовно се провеждат полско-български форуми, сходна формула се прилага и с Украйна - страна от огромно стратегическо значение за Полша. Любопитното е, че подобна формула ще се търси и за сътрудничеството със ... Сърбия, която тази година получи зелена светлина за започване на преговори за членство в Европейския съюз. Всичко това, защото държавният аграрен институт на Полша отдава голямо значение на международното сътрудничество и обмена на идеи, а не гледа само в бюджета си. В крайна сметка колкото по-ясно е къде са проблемите, предизвикателствата и възможните решения, толкова по-малко ще се налага да се къта бюджета на института, а също и на държавата.