English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Прозрачност за сто или за пет хиляди евро?

публикувано на , , Загреб, Twitter: @AdelinaMarini

Прозрачността в отпускането на земеделски субсидии от години е въпрос, който се обсъжда на най-различни нива, а специализирани неправителствени организации призовават за пълна прозрачност на информацията за това кой, колко и защо получава пари от земеделските фондове. Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС е най-голямата общностна политика, която заема малко под половината от общия бюджет на ЕС и обикновено е в основата на преговорите по всяка многогодишна финансова рамка. При последните преговори по-рано тази година за рамката за 2014-2020 г. ОСП отново спечели като запази дела си от около 40 на сто от общия бюджет, възлизащ на 960 млрд. евро.

През 2012 г. Европейската комисия предложи промени в регламента, в който се предлага и увеличаване на прозрачността при отпускането на селскостопански помощи. Една от причините за промените е присъединяването на Хърватия към ЕС, планирано за 1 юли тази година, а другата причина са възраженията на някои страни-членки, повдигнати пред Европейския съд, свързани с това каква информация трябва да бъде публично достояние.

Според предложението [на английски език] на Комисията страните-членки трябва да осигурят годишно следварително публикуване на получателите на евросубсидии по двата земеделски фонда - Европейския земеделски гаранционен фонд (ЕЗГФ) и Европейския земеделски фонд за регионално развитие (ЕЗФРР). Информацията трябва да съдържа първото и фамилното име на получателя, когато става дума за физически лица, а когато бенефициентът е юридическо лице, да се публикува името по регистрация. Ако става дума за асоциации, които не са юридическо лице, също се посочва пълното име на сдружението така, както е регистрирано или както е официално прието. Изисква се също публикуването на общината, в която живее получателят или в която е регистриран, пощенският код или друга информация, която може да идентифицира общината.

Регламентът изисква и публикуването на сумите, отговарящи на всяка мярка, финансирана от двата фонда за съответната финансова година, както и описание на тази мярка. Цялата тази информация трябва да се публикува на един-единствен уебсайт за всяка страна-членка и да остане там в продължение на две години от датата на първата публикация. Комисията обаче въвежда и праг. Ако земеделската помощ е равна или по-малка от хиляда евро, то тогава информацията за бенефициента може да не се публикува. Страните-членки се задължават да информират бенефициентите за това, че техни данни ще бъдат публично достояние и че може да се използват от одитиращите или следствени органи на ЕС или държавата-членка с цел защита на финансовите интереси на Съюза.

При първото обсъждане през ноември 2012 г. на предложените промени министрите на земеделието се договориха, че е нужно да се направят консултации с правните служби на Съвета и чак тогава да се стигне до решение дали регламентът да бъде одобрен. Въпреки проведените множество консултации в специалната работна група, все още има страни, които се противопоставят на минималния праг. Това различие се очерта особено ясно и по време на обсъждането на темата в Съвета по земеделие на 25 февруари. В началото на заседанието еврокомисарят на земеделието Дачиан Чолош отново припомни, че въпросът с прозрачността на данните за субсидиите то ОСП е изключително важен, защото гражданите обръщат голямо внимание и искат да бъдат информирани за това как се използват публичните средства.

Става дума не просто за прозрачност, а за доверие в политика, по която Европейският съвет предложи да се задели голяма част от общностния бюджет, каза г-н Чолош като визираше срещата на върха на ЕС в началото на февруари, когато беше окончателно договорена сделката за Бюджет 2014-2020, която обаче тепърва трябва да бъде одобрена от Европейския парламент. Еврокомисарят смята, че предложението му е достатъчно балансирано между нуждата да се запази правото на защита на личните данни на получателите и от друга страна да се запази принципа на прозрачност. Той призова министрите да постигнат съгласие, защото иначе ще му бъде много трудно да обясни кои са политическите инстанции, които не желаят подобна прозрачност при използването на общностния бюджет.

На заседанието продължи разделението между страните, които са за пълна прозрачност и тези, които желаят минимален праг. Сред последните също имаше различия във вижданията за неговия размер. Кипър например поиска минималният праг да бъде вдигнат от 1000 на 5000 евро, защото това щяло да повлияе положително върху намаляването на административните разходи за упражняване на публичния контрол. Датският министър на земеделието Метте Гьерсков обаче изрази недоумение защо е нужно да се пази тази информация в тайна. Тя заяви, че трябва да се предоставя информация за всички получатели, дори и най-малките. "Не мисля, че можем да се измъкнем като се крием зад правни факти", каза тя и призова ако има такива правни проблеми, те да бъдат решени. "Трябва да бъдем изцяло открити, когато говорим за помощи по ОСП".

Недоумение изрази и Естония, според която не е оправдано да се диференцира на база стойността на помощта или други критерии. Всяка една помощ означава, че се използват пари на данъкоплатците, затова всички стопани трябва да бъдат третирани еднакво, беше естонската позиция. Министърът на земеделието Хелир-Валдор Сеедор съобщи, че в Естония допреди решението на Европейския съд, в продължение на пет години са се публикували данните на всички бенефициенти и досега не е имало съдебни спорове. Той посочи, че ако все пак се налага, заради съдебното решение да се въведе минимален праг, той да бъде не повече от 100 евро. Чехия също обяви, че трябва да се предприеме максимално прозрачен подход и изрази несъгласие с въвеждането на каквито и да било прагове отвъд съдебното решение на съда.

Унгария обаче посочи, че няма да подкрепи предложението, докато ЕК не предложи оценка на въздействието, за да се види какви ще са резултатите. Будапеща не е съгласна да се публикуват имената на физическите лица, защото вярва, че прозрачност може да се осигури и без това. Определянето на прагова стойност трябва да ни притеснява, защото не гарантира равнопоставеност, беше унгарската позиция. Полша пък постави въпроса дали тези мерки за прозрачност ще бъдат приложени спрямо всички европейски програми или само за ОСП.

Испания поиска прагът да бъде три хиляди евро, а Португалия попита защо изобщо е нужен праг. Германия също отказа да подкрепи предложението като посочи, че предложението на Комисията не отговаря на правилата за защита на личните данни. Финландия съобщи, че е критично настроена към публичния контрол, тъй като според Хелзинки той на първо място е отговорност на местните власти. Трябва да се обсъдят начини да се защити по-добре личната свобода на бенефициентите и да се публикува информация на секторно или регионално ниво, а не за отделните бенефициенти, поиска финландският министър на земеделието Яри Коскинен.

Сходна позиция защити и Светлана Боянова, българският заместник министър на земеделието и храните. По думите й трябва да се подходи много внимателно по отношение на публикуването на информация за физическите лица. От изказването й става ясно, че България приема предложението на ЕК за въвеждане на минимален праг за публикуване от хиляда евро. Ирландия и Малта изразиха притеснения от публикуването на лични данни на получателите на помощи, докато Литва посочи, че прагът трябва да е валиден само за физическите лица. Швеция също беше сред страните, които призоваха да се публикуват данни за всички, които получават помощ. На същото мнение е и Хърватия.

Еврокомисарят Чолош се опита отново да защити предложението си като увери, че ЕК много внимава за правния характер и смята, че е съобразен със заключенията на съда. "Ако липсва прозрачност, оставяме впечатление, че нещо се крие", каза още той и посочи, че прозрачността е свързана с доверието в политическите възможности на ЕС да гарантира парите на данъкоплатците. В заключение ирландският министър на земеделието Саймън Ковни заяви, че има достатъчно политическа подкрепа в Съвета за предложението на Комисията. Дискусиите по проблема ще продължат.

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.