English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Появи се противотежест на макронизирането на ЕС или Келтски тигър 2

Published on , , Twitter: @euinside
Last change on

Престижната награда за европейство "Шарлеман" за 2018-та година беше присъдена на френския президент Еманюел Макрон миналата седмица. Това е най-старата награда, която се присъжда за заслуги за европейското обединение. Тя е признание за визията на г-н Макрон за "нова Европа и рестартирането на Европейския проект, за един нов европейски суверенитет и за близко, преструктурирано сътрудничество между народи и нации", се казва в прессъобщението [на английски език] на Съвета на директорите на Обществото за връчване на международната награда "Шарлеман" от Аахен. С наградата се признава ангажимента на Еманюел Макрон към Европа, решителната му позиция срещу всякакви форми на национализъм и изолационизъм. Сред лауреатите на наградата са папа Франциск, Ангела Меркел, Доналд Туск, Жан-Клод Юнкер и други видни европейски политици от настоящето и миналото на ЕС. 

Но докато Еманюел Макрон печелеше симпатии и правеше първите страници на европейските и международните вестници, в неговата сянка се развиваше следващият  възможен кандидат за приза - ирландският министър-председател Лео Варадкар. И двамата са изключително млади - Еманюел Макрон е на 39 години, а Лео Варадкар е на 38. Високият метър и деветдесет Лео Варадкар е син на индийски лекар и ирландска медицинска сестра. Точно като Еманюел Макрон Лео Варадкар разтърси света с личния си живот, но в друг аспект и с много по-силен заряд. Еманюел Макрон стана известен с това, че е по-малък от съпругата си с 26 години. Но подобни неща са нещо нормално за френската публика, която е свикнала на всякакви странности на своите лидери. Лео Варадкар предизвика далеч по-голямо цунами в Ирландия, която е малка, силно консервативна католическа страна. Освен че е премиер с имигрантски корени, Лео Варадкар обяви през 2015-та година, че е гей. Впрочем с него представителите на гей-общността в Европейския съвет са вече двама (другият е премиера на Люксембург Ксавие Бетел). 

Лео Варадкар пое премиерския пост няма и месец след Еманюел Макрон, но някак, напълно незаслужено остана в сянката му. Причината е, че макар и ярък представител на новото поколение глобални лидери, Лео Варадкар идва от малка Ирландия, докато Франция по право носи титлата на двигател на Европа, нищо че в последните години и дори десетилетия не успяваше да се издигне на нивото на тази позиция и се влачеше зад другия европейски двигател - Германия - икономически и политически. Друга причина е, че Лео Варадкар идва от "традиционна" партия - дяснолибералната Фина Гейл (ЕНП) - тоест е част от естаблишмънта, докато Еманюел Макрон се позиционира като антисистемен играч, който успя да спечели изборите с чисто новото политическо движение "Напред!", създадено близо година преди изборната победа. 

Но, докато Еманюел Макрон все още има да се доказва, Лео Варадкар вече трупа важни точки, които биха могли да му донесат наградата "Шарлеман". Бившият лекар направи сериозна заявка, че ще превърне Ирландия за втори път келтски тигър, само че този път в много по-широк смисъл - не просто като икономически шампион, а като европейски лидер, който е способен да замени Великобритания след напускането й и по този начин да запази баланса между налагания от Германия и Франция дневен ред и една по-либерално ориентирана и отворена Европа. Баланс, който изглеждаше силно застрашен след избирането на Еманюел Макрон и дебюта му на юнската среща на върха на ЕС в Брюксел, когато се обяви за мек протекционизъм. 

Тази среща, белязана от възстановяването на френско-германския мотор, беше дебютна и за Лео Варадкар. Още тогава той направи впечатление на човек, който трябва да бъде наблюдаван внимателно. И ако ирландските национални брифинги спряха да представляват интерес за брюкселската журналистическа гилдия, след като Ирландия излезе от спасителната си програма, това много скоро може да се промени. През юни Лео Варадкар спечели първата си битка и то точно срещу Еманюел Макрон. По настояване на Ирландия и с подкрепата на останалите либерално настроени държави (основно в северната част на ЕС) бяха наложени промени в текста на заключенията за търговията. Тогава той заяви, че трябва да се направи всичко възможно да се избегне защитата на европейското да не се превърне в Троянски кон на протекционизма.

"Справедливо е да се каже, че пропредприемаческите, протърговските, глобалистките, малки търговски държави успяха да променят текста и то в своя полза", обяви Лео Варадкар в края на юнския Европейски съвет. Тогава той започна да се ориентира към по-тесни отношения със страните от Скандинавието, Бенелюкс и Балтийските страни, защото, както обясни, това са държави със сходни виждания по отношение на привличането на преки чуждестранни инвестиции и инвестиции отвън. Заради своите виждания, Лео Варадкар беше поканен на работна закуска на скандинавските и балтийските държави в рамките на есенната среща на върха на ЕС. 

След края на летния Европейски съвет той обяви, че заради напускането на Великобритания, Ирландия трябва да започне да изгражда нови коалиции в Европа. Той вижда много сходства не само със северните държави, но и с Малта и Кипър, и вече работи по сближаването с тези държави. Но ако не нещо друго, именно Бризходът може да донесе на Лео Варадкар признанието европеец на годината. Миналата седмица беше ключова в преговорите по Бризхода, тъй като най-сетне беше договорен краят на първата фаза от двуетапните преговори и големият победител от първата фаза е именно Ирландия. Под водачеството на Лео Варадкар Ирландия постави ултиматум на големия си непосредствен съсед, че докато не получи писмени гаранции, че няма да има твърда граница между Република Ирландия и Северна Ирландия, Великобритания няма да може да премине във фаза две от преговорите, които засягат бъдещите отношения на Обединеното кралство с ЕС.

Ултиматумът на 4.7-милионна Ирландия сам по себе си нямаше да означава нищо кой знае какво за 70-милионна Великобритания, ако зад него не беше застанал 450-милионния Европейски съюз. Както каза председателят на Европейския съвет Доналд Туск (Полша, ЕНП) в Дъблин преди 10 дена, ирландското искане е искане на ЕС. Благодарение на този силен европейски натиск, воден от Ирландия, миналата седмица беше спазен крайният срок, даден на британската премиерка Териса Мей от Доналд Туск да бъде постигнат значителен напредък по първата фаза до 4 декември. И сделка беше сключена в последния възможен момент. Ролята на Лео Варадкар е безспорна. Със сигурност той ще остане водеща фигура и във втората фаза, тъй като търговските преговори са от ключово значение за Ирландия, а и за ЕС като цяло. 

Амбицията на Лео Варадкар обаче не спира дотук. Ирландският премиер, който е и министър на отбраната, направи и още един много голям ход като вкара военно неутралната си държава в Постоянното структурирано сътрудничество в отбраната, известно като PESCO, което е основата на общата европейска отбрана. През юни г-н Варадкар заяви, че Ирландия остава неутрална, но през октомври обяви, че оставя вратата отворена за евентуално членство. Точно в епицентъра на Бризход седмицата (4-8 декември) Дъблин внесе своето известие точно преди заседнието на външните министри на ЕС на 11 декември, когато PESCO беше официално създаден от общо 25 държави. 

През октомври  Лео Варадкар каза, че е ентусиазиран за PESCO и иска Ирландия да бъде част от него, но не може да направи нищо, което може да компрометира ирландската военна неутралност. Той обяви обаче, че Ирландия не може да бъде неутрална по отношение на трафика на хора, тероризма, наркотрафика и киберпрестъпленията и ще участва именно в такива проекти, както и по мироопазване и подпомагане на нови демокрации и държави да се изграждат. Това подсказва, че с Лео Варадкар начело Ирландия има големи амбиции да замести Великобритания и в сферата на външната политика. 

Мнението му за самия Еманюел Макрон е, че френският президент е наистина убеден европеец, за когото президентските избори са първите му спечелени избори. През октомври той беше напълно откровен пред журналисти като заяви, че не всички макронови идеи са по вкуса му, но ги уважава. Подчерта обаче, че предпочита общностния подход. "Най-добрият начин да постигнем напредък е чрез общностния подход, воден от институциите, от председателя Юнкер и председателя Туск, не от отделна страна-членка. Така че, не че идеите на г-н Макрон не са добре дошли. Те просто не са по-добре дошли или по-важни от тези, предложени от друг министър-председател или президент". 

Ако все още не сте убедени, че Лео Варадкар е алтернативният лидер на Европа в края на епохата Меркел и началото на епохата Макрон, следете седмичните му видеообзори в Туитър. Високият дъблинър има специфично изражение на лицето - изглежда сякаш е постоянно усмихнат и без съмнение притежава потенциала да наклони везната на Европа в полза на малките и отворени държави. Вече го е направил в дълбоко консервативна среда. Значи и в ЕС може. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required