euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

23 членки на ЕС тръгват към обща отбрана

Аделина Марини, November 15, 2017

Осем години след влизането в сила на Лисабонския договор ЕС ще приложи за първи път една от разпоредбите му, която поставя началото на дълбока интеграция в сферата на отбраната и сигурността - създаването на постоянно структурирано сътрудничество в отбраната (PESCO). Въпреки че в протокол номер 10 от Договора се предвиждаше по този път да се тръгне незабавно, тоест още в началото на 2010-та година, звездите се подредиха чак сега. А тези звезди са, както подметна върховната представителка на ЕС за външната политика и сигурността Федерика Могерини (Италия, Социалисти и демократи), Бризходът и Тръмп. 

Нещо като процедура на засилено сътрудничество, нещо като междуправителствен договор, нещо като нищо на света

На 13 ноември 23 страни-членки подписаха обща заявка [на английски език] за участие в PESCO: Австрия, Белгия, България, Чехия, Хърватия, Кипър, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Холандия, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Испания и Швеция. В него няма да участват Великобритания, Португалия, Ирландия, Дания и Малта. Заявката за първи път внася повече яснота какво точно ще представлява постоянното структурирано сътрудничество в отбраната и какви цели преследва. Нотификацията е не просто заявка за участие, а документ от 13 страници, който описва задълженията, които страните-участнички поемат, как ще се взимат решенията, как ще се работи по проекти.

На 11 декември Съветът на външните министри и министрите на отбраната ще вземе политическото решение за създаването на PESCO. Това ще бъде много сериозна интеграционна крачка в сфера, в която досега беше табу. С решението се очаква да се добавят още по-конкретни неща, но поетите ангажименти няма да се променят. 

От известието става ясно, че това е много странна рамка, която силно наподобява на процедурата на засилено сътрудничество, позволяваща на най-малко 9 страни-членки да тръгнат по свой интеграционен път, но не е. Прилича и на междуправителствено споразумение, но е изцяло в рамките на европейското законодателство. Всъщност PESCO е подробно описано в Лисабонския договор и протокол 10 към него. Структурата му позволява досега невиждана в нито една друга област на силна интеграция гъвкавост - тя е отворена за влизане и излизане. Гъвкавост е заложена и вътре в него, тъй като страните-участнички не са задължени да участват във всички проекти - те могат да избират към кои да се включат, но няма възможност да не участват изобщо. Тази гъвкавост се гарантира допълнително от начина на взимане на решения - с квалифицирано мнозинство. 

Въпреки гъвкавостта, страните-участнички поеха няколко твърди ангажимента, чието изпълнение ще се гледа строго и дори се предвижда изгонване за неизпълнение. Това е много важно, тъй като в известието е записано изрично, че PESCO е "важна стъпка към засилване на общата отбранителна политика. То може да бъде елемент на евентуално развитие в посока обща отбрана, ако Съветът реши с единодушие. Дългосрочна визия на PESCO може да бъде постигането на компактен пълномащабен пакет в допълнение към НАТО". Това означава, че евентуални евроскептични пречки ще бъдат лесно елиминирани по пътя. Означава също, че по-амбициозните държави ще налагат темпото. 

Към обща европейска армия

Преведено от брюкселски, това означава да се върви към обща европейска армия. Първата крачка в тази посока изглежда малка, но всъщност с нея се полагат основите на дългосрочната визия за окрупняване на европейските способности. За това се съди по договорените в анекса към известието правнообвързващи ангажименти. Участничките се задължават да увеличават реално бюджетите си за отбрана (след отчитане на инфлацията). Следва се линията на ангажиментите към НАТО, нищо че не всички участнички са и членки на Северноатлантическия пакт (Австрия, Кипър, Финландия, Швеция), а именно 2% от БВП. 

Освен това участничките се задължават в средносрочен план да увеличават постепенно разходите си за инвестиции в отбраната до 20% от общите разходи за отбрана. Целта е да се запълнят несъответствията между участничките по отношение на отбранителните способности, които от своя страна ще се идентифицират с годишния координиран преглед (CARD), следвайки и линиите, начертани в плана за развитие на способностите. В този смисъл участничките се ангажират да подкрепят CARD по всички възможни начини. Сред другите задължения са да работят за участието на бъдещия Европейски отбранителен фонд в многонационални обществени поръчки за набавяне на военно оборудване. 

Задълженията са общо 20 и сред тях са още редовен преглед на изпълнението на ангажиментите; увеличаване на сътрудничеството в киберотбраната чрез обмен на информация, обучение и оперативна подкрепа; разполагане на сили в различни мисии. Двайсет и трите държави си обещават и значителен принос към европейските бойни групи, като се задължават да потвърдят своя принос най-малко четири години по-рано и да извършват и/или участват в маневри с тях. Опростяване и стандартизиране на военния транспорт в Европа между участничките, за да се осигури бързото разполагане на военно оборудване и части. Поет е и ангажимент да се работи за общо финансиране на военни операции и мисии, отвъд договорените общи разходи по механизма "Атена".  

За да се избегне ситуация, при която страна се включва в PESCO, но не участва в нито един проект, в ангажиментите е заложено задължение за участие в минимум един проект, който развива или осигурява способности, определени за стратегически от участничките. 

Как ще работи PESCO?

Предвидени са две нива на управление - ниво Съвет на министрите и ниво проекти. Съветът ще отговаря за цялостната посока и механизми за оценка в координация с Европейската отбранителна агенция и върховния представител за външната политика и сигурността, а за различните проекти отговорни ще са страните, които участват в тях. Министрите на външните работи и на отбраната се събират на съвместни заседания обикновено два пъти годишно. По време на тези срещи те ще обсъждат въпросите, свързани с PESCO. При взимането на решения право на гласуване ще имат само участващите в постоянното сътрудничество. Новите проекти ще се одобряват с единодушие, а участието на нови членки ще се одобрява с квалифицирано мнозинство след консултации с върховния представител. 

Съветът ще може и да изгони участничка, ако тя спре да изпълнява критериите (също с квалифицирано мнозинство). Предвидено е и напускане, отново чрез подаване на известие. Работата по PESCO ще върви, както и в други формати на Съвета - подготвителните органи ще се събират в PESCO-формат. Второто ниво на управление - проектите - ще се осъществява на базата на оценка от върховния представител, която пък ще разчита на помощта на Европейската служба за външна дейност, военния съвет на ЕС и Европейската отбранителна агенция. Подборът на проектите ще се осъществява с решение на Съвета. Те ще се групират в две групи - конкретни мисии/операции и проекти, подпомагащи мисиите/операциите. Секретариатът на PESCO ще координира оценката на проектните предложения, а Европейската отбранителна агенция ще се грижи да няма дублиране с вече съществуващи инициативи. Върховният представител ще прави препоръка кои предложения са най-амбициозни. 

В известието на двайсет и трите се посочва изрично, че участието в проекти е отворено и за други страни-членки, стига обаче те да приемат договорените ангажименти и да се присъединят към PESCO. В документа може да се разпознае и Бризход-клауза: "Трети страни може по изключение да бъдат канени да участват в проекти, съобразно с общите правила, които ще бъдат договорени от Съвета. Те [тези държави] трябва да допринесат значителна добавена стойност към проекта, за засилването на PESCO и общата политика на сигурност и отбрана, и да изпълняват по-взискателни ангажименти. Това няма да им осигури права за участие във взимането на решения". Освен това Съветът във формат PESCO ще преценява дали желаещата да участва трета страна изпълнява условията. 

Всички страни-участнички се задължават да представят преди решението на Съвета за създаване на PESCO (11 декември) национални планове за изпълнение, в които ще очертаят възможностите си да изпълнят поетите ангажименти. Всички участнички ще имат достъп до тези планове. Проверката на изпълнението е поверена на Върховния представител и на секретариата на PESCO. След създаването му националните планове за изпълнение ще бъдат обновявани редовно. 

Настроението по време на церемонията по подписването на нотификацията беше приповдигнато. Самата церемония беше предавана пряко. Повечето министри от страни-участнички нарекоха деня исторически, а върховната представителка Федерика Могерини припомни, че тази разпоредба от Лисабонския договор се използва за първи път. Тя добави, че до този "исторически ден" се е стигнало вследствие на много усилена работа, продължила малко повече от година. В авангарда са били четири държави - Франция, Германия, Италия и Испания. Тя специално им благодари не само за това, но и защото "са слушали внимателно за нуждата тези предложения да се отворят и за други страни-членки, така че процесът да бъде включващ". От думите й става ясно, че засега е намерен баланс между най-амбициозните страни-членки и онези, които се притесняват, че няма да имат възможности да изпълнят по-високи критерии.

Федерика Могерини не се притеснява от липсата на политическа воля за използването на създадените в рамките на PESCO способности и инструменти. "Имам много притеснения, но това не е сред тях", отговори тя на журналистически въпрос. "През тези три години, откакто съм на поста преживях едно-единствено нещо: политическата воля на ЕС във външната политика и политиката на сигурност е много по-силна, отколкото се смята вътре и навън. Никога досега нито с външните министри, нито с министрите на отбраната не сме имали проблем, когато става дума за единодушие при взимането на решения. Освен това PESCO няма да работи с единство сред 28-те, а ще бъде създадено с квалифицирано мнозинство", добави тя. 

Върховната представителка призна обаче, че понякога наистина липсва политическа воля да се изпълнява договореното. В случая с PESCO има двойна застраховка - годишна проверка на изпълнението на ангажиментите и изгонване, когато те не се изпълняват. Екатерина Захариева, външната министърка на България, която поема ротационното председателство на Съвета от януари, съобщи, че възможно най-бързо ще бъде създадена работна група, която ще се състои от експерти по отбрана и финансово-икономически експерти. Те трябва да разработят плановете и конкретните проекти. Тя призова PESCO да бъде всеобхватен, а не възпиращ, което означава да даде възможност за участие и за развитие на малките и средните предприятия в отбранителната промишленост. 

По думите на г-жа Захариева, това е най-добрият пример, който трябва да се дава на евроскептиците. В този дух се изказа и Федерика Могерини, която си пожела подобен дух и в други сфери. За България основен приоритет са проектите, насочени към развитие на способностите за киберзащита. Друга българска цел е връзката между отбранителните и чисто цивилните мисии. Външната министърка каза, че това се подкрепя от много голяма част от участничките. Хърватия също е подготвила проекти в сферата на киберотбраната. Военният министър Дамир Кърстичевич обясни, че става дума за проекти за обмен на разузнавателна информация, безпилотни дронове, морски надзор. Той изрази надежда, че PESCO ще даде възможност на хърватските фирми да участват в повече проекти.

До момента вече има предложени над 50 проекта. Пълният списък ще бъде публикуван заедно с приетото решение на Съвета през декември. Едно от условията за създаването на PESCO е да не дублира работата в НАТО, затова и работата по него вървеше в постоянни консултации с генералния секретар на пакта Йенс Столтенберг. Големият тест за PESCO и колко голяма интеграционна крачка е той ще бъде работата по конкретните проекти - колко и кои държави участват в кои и какви проекти, кой каква амбиция има за увеличаване на разходите за отбрана и дали наистина ще бъде осигурен достъп за малките и средните военни компании от малките и средни държави на пазар, доминиран от мастодонти от най-големите страни-членки. 

Предишни текстове на euinside по темата можете да намерите тук, тук и тук