English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Икономиките в Западните Балкани - сиви, безработни и нереформиращи се

Published on , , Загреб, Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

2013 година беляза ново начало в подхода на Европейската комисия към процеса на разширяване. Кризата в еврозоната (и не само) беше водеща в последните години за реформата на икономическото управление на Европейския съюз, тъй като разкри много сериозни недостатъци на процеса на евроинтеграция, които са останали или невидими в периодите на икономически разцвет, или пък са били подценени. С присъединяването на Хърватия към ЕС миналата година с икономика в петгодишна рецесия, нуждата от промяна на подхода към страните-кандидатки за европейско членство стана още по-наложителна. В стратегията за разширяването на ЕК за 2014 година се предвижда въвеждането на Европейския семестър и за страните от Западните Балкани и Турция. 

Въпреки че и досега страните-кандидатки трябваше да се придържат към икономическите критерии за присъединяване, одобрени от Европейския съвет в Копенхаген през 1993 година, 20 години по-късно се оказва, че те не са достатъчни. А тези критерии са наличието на пазарна икономика и капацитет за справяне с конкурентен натиск и пазарните сили в ЕС. Почти всички страни от Западните Балкани все още нямат статут на пазарни икономики. През 1997-а година, след оценка на напредъка, ЕК предложи и няколко подкритерия, с които да конкретизира основните. Те са баланс между търсенето и предлагането в контекст на свободно взаимодействие между пазарните сили, включително и либерализация на търговията; премахване на бариерите пред създаването на нови фирми и фалитите; как работи правната система по отношение на правата на недвижима собственост, как се прилагат договорите и изобщо как работи правосъдието; макроикономическа стабилност, управление на публичните финанси; широк консенсус за основните параметри на икономическата политика; състояние на финансовия сектор.

Именно по тези критерии ЕК съставя икономическите глави в докладите за напредъка на страните-кандидатки, а също и на онези, които имат амбиции да тръгнат по пътя на евроинтеграцията. От тази година докладите се очаква да се променят със засилен фокус върху методологията за икономически анализ, която залегна в Европейския семестър. Малко преди края на 2013-а година генералната дирекция за икономически и финансови въпроси на ЕК извади икономическите глави от годишните доклади за напредъка в отделен документ [на английски език], който предлага доста добра картина на това от каква стартова позиция страните от процеса на разширяване влизат в Европейския семестър. Този сайт обаче ви предлага икономическите анализи само за страните от Западните Балкани, тъй като Исландия се отказа засега да продължи присъединяването си към ЕС, а Турция е доста различна и заслужава отделен анализ. 

Страните от бивша Югославия и Албания имат изключително много общи проблеми, но и някои разлики, които по-скоро може да се окачествят като дребни. Всички те страдат от хипер висока безработица, особено сред младите, от повсеместна корупция, разрастващ се публичен сектор, завишен оптимизъм при планирането на бюджета и като цяло - лошо управление на публичните финанси. Всички са по един или друг начин засегнати от кризата в Европа, поради това, че пазарите им са в по-малка или по-голяма степен интегрирани с единния пазар на ЕС. Като цяло в документа на ЕК се отчита, че всички са запазили политическия си консенсус по отношение на фундаментите на икономическата и фискалната политика, с изключение на Босна и Херцеговина. Формулировката обаче е по-скоро твърде неконкретна. 

Някои страни са въвели фискални правила или са в процес на въвеждането им, но те са малко, а и няма гаранции (национално съгласие), че тези правила няма да бъдат променени, когато е удобно. Така например Албания е въвела таван от 60% за публичния дълг, какъвто е стандартът в Пакта за стабилност и растеж на ЕС, но през декември 2012 година го премахва и оставя дълга да набъбва застрашително. Сърбия също има ограничение от 45%, но вече го е надвишила. Затова е необходимо, при прилагането на методологията на Европейския семестър, с доста повече строгост и конкретност да се следи националното съгласие и да се търси политически пакт между основните политически сили за ключовите параметри.

Това ще изправи политическите елити от региона пред сериозното предизвикателство да имат твърде тесни пространства за конкуренция помежду си, но пък ще е гарантирано, че всички те са ангажирани с националния интерес, така както го формулира Хърватия наскоро - постигане на икономически просперитет. Общият извод, който може да се направи от документа на ЕК обаче е, че всички страни от региона имат слаба фискална дисциплина, която е поставена в зависимост от това дали годината е изборна или не. 

И шестте страни от Западните Балкани страдат от огромен дял на сивата икономика, като в Босна и Херцеговина и в Косово ситуацията е особено тежка. Общо между тях е пълното разминаване между това, което образователната система произвежда и това, от което се нуждае икономиката. Растящите държавни дългове и дефицити не успяват да задоволят нуждите на образователната система от финансиране, което често се ограничава само до изплащане на заплати. Слабата борба с корупцията и върховенството на закона също се оказват сериозна пречка пред икономическото развитие на страните от региона, като във всички ЕК отчита слаб до известен напредък. Ще бъде интересно да се види как и дали ще настъпи промяна след смяната на подхода на ЕК да постави акцент именно върху върховенството на закона и борбата с корупцията през целия преговорен процес. Тази схема дебютира в Черна гора, като се очаква в края на януари да се приложи и в преговорната рамка със Сърбия. 

Размерът на държавата варира от страна до страна като в Македония то е най-малко, а в Черна гора - най-високо. И шестте страни бележат увеличение на необслужваните кредити в банковия сектор, като различията са в това кои кредити преимуществено не се обслужват - дали за домакинствата или за бизнеса. 

Македония - повече набляга на украсяването на столицата, отколкото на реформите

Македония е една от най-бедните в региона със среден доход на глава от населението, измерен по покупателна способност от 35% под средното за ЕС27 (анализът е правен преди Хърватия да се присъедини на 1 юли 2013 година). Анализът посочва обаче, че това ниво се е запазило, тоест през 2012 година не е настъпила промяна в покупателната способност на македонците. 

Македония е със сравнително добра макроикономическа картина. Въпреки че ЕС отчита, че външните дисбаланси са се увеличили през 2012 година, те са все пак 3.9%, като увеличението е от 3 на сто през 2011 година. Причината е основно в търговския дефицит, който е достигнал 24% от БВП, а финансирането му е основно на кредит, тъй като нетните преки чуждестранни инвестиции са спаднали през 2012 година с около две трети до 1.4% от БВП. 

Безработицата обаче продължава да е изключително висока, особено сред младите. През юни 2013 година общата безработица е била 28.8%, което нарежда страната сред най-тежко засегнатите в Европа. Хърватия, например, се нареди на трето място в ЕС след Гърция и Испания. Младежката безработица в Македония е също с огромни размери, точно в категорията на Гърция и Испания - 51.7 процента, въпреки че 2012 бележи спад в сравнение с предходната година, когато младите безработни са имали 54.9% дял в общата безработица. Делът на заетите в публичния сектор от общата заетост е 25%, което е солидно, въпреки че като цяло ЕК оценява, че ролята на държавата в икономиката е ограничено.   

Македония не се справя много добре и с управлението на публичните си финанси. Бюджетният дефицит достигна 3.8 на сто през 2012 година. За 2013 година прогнозите на правителството в Скопие за дупката в бюджета също са се оказали твърде оптимистични. Според ЕК, управлението на публичните финанси е доста хаотично и не е насочено към структурни промени. Това създава атмосфера на несигурност, допълнително влошавана от бързото нарастване на дълга, който продължава да е сравнително нисък - през 2012 е 27.8%, а през 2011 е бил 24.4%, а до юли 2013 година скача до 33.6%.

Вместо да намалява компаниите с държавно участие, Македония ги увеличава. През 2012 година изцяло държавните фирми са се увеличили от 12 на 15 след преструктуриране на публичния сектор. По-голямата част от държавния капитал обаче е концентрирана в пет компании, които са основно комунални. Банковият сектор като цяло е стабилен, но делът на необслужваните кредити се увеличава от 10% през 2012 година на 12.3% в края на юни 2013 г. Корпоративните заеми са с превес в необслужването пред кредитите за домакинствата. 

Комисията препоръчва да се подобри инфраструктурата и качеството на образованието на всички нива, но отбелязва, че разходите са недостатъчно концентрирани върху изграждането на общество, базирано на знанието, за сметка на "по-малко продуктивни цели, като декорирането на столицата". Препоръчва се също фискалната политика да бъде съобразена с приоритетите за структурни реформи, да се подобри стратегическото планиране, а също и придържане към фискалната дисциплина. Сивата икономика също е много важно предизвикателство, са заключенията на ЕК за Македония, която е със статут на страна-кандидатка, но не преговаря за членство, заради ветото на Гърция.

Черна гора - малка страна с огромна държава

Малката балканска страна вече преговаря с ЕК и е първата, с която беше приложен обратния метод на преговори - първо да се започне от най-трудните глави в преговорния процес. Това са главите 23 и 24, които обхващат върховенството на закона и основните права. И въпреки че това са наистина изключително сериозни предизвикателства, икономическият анализ показва, че и на икономиката трябва да се обърне много сериозно внимание, още повече че тя е поставена в силна зависимост от Русия, което, както показва опитът в източния блок, не е рецепта за икономически просперитет. Черна гора навлезе в рецесия през 2012 година след две години "умерен" растеж, което е евфемизъм за ниво на икономическо разрастване, което е доста под потенциала на страната. Икономиката се сви с 2.5%, но се оправи леко през 2013 година, за да разкрие зависимостта й от външното търсене.

Безработицата и в тази бивша югорепублика е сред много високите - близо 20%, което си остава без промяна от 2010 година. Интересен факт е, че се забелязват доста регионални различия. Така например в крайбрежните и централни райони на страната с около 600 хиляди души население нивото на безработица варира от 10 до 15.6%, но в северната част на страната броят на незаетите скача до 36.7 процента. Посочва се, че дългосрочната безработица остава сериозно притеснение, тъй като 68% от незаетите са без работа повече от две години. Младите безработни (15-24 години) съставляват 40 на сто от всички хора без работа в страната. 

Фискалната политика на Черна гора също е нестабилна, а според доклада, едностранното въвеждане на еврото показва, че правителството няма много пространство за провеждане на парична политика. Бюджетният дефицит на Черна гора се запазва висок и през 2012 година - 5.6% от БВП, което е много над заложената цел в бюджета от 2.4%, което разкрива сериозни проблеми с бюджетирането в Подгорица, както и във всички останали столици от Западните Балкани. В опит да си наложи фискална дисциплина правителството на Черна гора предложи през юли въвеждането на фискалното правило, което важи и за ЕС - 3% бюджетен дефицит и не повече от 60 на сто публичен дълг. Законопроектът обаче все още не е одобрен от парламента. Той предвижда създаването на независим фискален съвет, който да оценява икономическата политика на правителството, както е заложено във фискалния пакт, който повечето страни-членки на ЕС подписаха преди две години. Размерът на правителството е огромен в сравнение с останалите в региона - 47% от БВП, като се отчита нарастване в сравнение с 2011 година, когато е бил 45 на сто. 

Правителственият дълг на Черна гора също е притеснителен, тъй като през 2012 година се е увеличил до 54 на сто от брутния вътрешен продукт. Голямо бреме за бюджета са над 30 компании с мажоритарно държавно участие. Процесът на приватизация обаче върви бавно. Икономиката на Черна гора преживява процес на преструктуриране от производство (основно на алуминий) към енергетиката. Като цяло се преминава от производство към услуги. Русия е най-големият инвеститор в страната, а ЕС държи 50% от инвестициите. Делът на ЕС в търговията на Черна гора бележи спад до 36.8% в сравнение с 41.3% година по-рано. За сметка на това се увеличават търговските потоци с CEFTA - централноевропейската зона за свободна търговия. 

Сърбия - голяма и колеблива

Това е най-голямата икономика в региона, която също премина през рецесия през 2012 година, когато се сви с 1.7%. Безработицата и в Сърбия достигна рекордни нива от 23.9%, като и тук младежката и дългосрочната безработица са огромни почти в цялата страна. Една от основните причини, които ЕК е открила за това е в тромавото трудово законодателство. Фискалната дисциплина също е доста нестабилна. В изборната 2012 година правителствените разходи рязко набъбнаха и изцяло затриха предходните не особено смели усилия за фискална консолидация. Дефицитът вместо очакваните 4.25%, достигна 6.4% от БВП, но без да се отчитат разходите за рекапитализация на банки и усвоените правителствени гаранции. За 2013 година очакванията също се разминаха с реалностите. Според ЕК в основата на проблема е не само лошото бюджетно планиране, но и неефективността на разходите, както и високите харчове за заплати и пенсии.

Друг фактор за нарастването на разходите и дълга е това, че държавата държи мажоритарни дялове в много сектори, като енергетиката, транспорта и телекомуникациите. Сърбия има таван за правителствения дълг от 45 на сто от БВП, но го наруши, като през 2012 година дългът достигна 60%. Както и в останалите страни от региона, и в Сърбия банковият сектор е преобладаващо собственост на чужди банки. Тук също се забелязва нарастване на необслужваните кредити - до 19.9% през юни 2013 година. Икономиката е доминирана от услугите, въпреки че делът на земеделието остава голям. ЕС се запазва и през 2012 година като основен търговски партньор на Сърбия с 58.1% дял от общия износ и 58.2% от общия внос.  

Албания - в очакване на статут на страна-кандидатка

Като цяло албанската икономика се опази от рецесия, но темпото на разрастване се забави през 2012 година до 1.6% от БВП, което е спад в сравнение с темпото от 3.1% пред 2011 година. Страната обаче има сериозни дисбаланси. Дефицитът по текущата сметка, макар и да бележи спад, е 10.5 на сто от БВП през 2012 година. През 2011 година той е бил 13 процента. Безработицата също е сред високите, макар и не чак толкова, колкото при предходните страни - 13%. В първата половина на 2013 година броят на незаетите отбелязва лек спад до 12.8 на сто, само че дългосрочната безработица заема две трети от всички безработни, което разкрива структурни проблеми. Проблемът обаче е, че статистиката е много лоша, отделно от изключително големия сив сектор, което пречи да се отчете точния дял на безработните. 

Фискалната дисциплина е сравнително строга в Албания, където бюджетният дефицит се увеличи от 3% предходната година до 3.4 на сто през 2012 г. Дългът обаче е доста висок и през 2012 година достигна 62.9% от БВП като надвиши задължителния праг от 60%, отменен през декември 2012 година. В банковия сектор ситуацията също е притеснителна, като особено показателно за това е нивото на необслужваните кредити - 24.4% във второто тримесечие на 2013 година. Като цяло икономиката на Албания е ориентирана към услугите. Втори по важност е секторът на земеделието. Производствената база не е диверсифицирана, проблемите с електроподаването, както и размерът на сивата икономика си остават най-големите предизвикателства пред икономическото развитие на Албания. БВП на глава от населението се запазва 30% под средното за ЕС през 2012 година. 

Босна и Херцеговина - най-голямото предизвикателство пред политиката на разширяване

Дейтънското изобретение е единственото изключение по отношение на националния консенсус за икономическото развитие. "Въпреки известно подобрение, съгласието по икономическите и фискални фундаменти си остана слабо", се констатира в доклада на ЕК. През 2012 година босненската икономика се сви с около 1.1%, но през 2013 година започна процес на подобряване. Босна обаче е сред страните, които имат сериозни дисбаланси. Дефицитът по текущата сметка през 2012 година достигна 9.5% от БВП и се финансира основно от външно кредитиране, като Световната банка е най-големият кредитор. 

По отношение на безработицата Босна не е изключение от общата картина в Западните Балкани с нива от 28.6% през 2012 година. За сметка на това се увеличава броят на заетите в публичния сектор. Управлението на публичните финанси като цяло е лошо. Публичният дълг расте и в края на 2012 г. достигна 44% от БВП. Бизнесът се справя трудно в тежката политическа обстановка и все още се нуждае от регистрация и в двете държавни общности - Република Сръбска и федерацията Босна и Херцеговина. В първата регистрацията на фирми вече е значително намалена от 23 на 3 дена, както и цената - 200 евро. Във федерацията обаче откриването на фирма е доста по-сложно и скъпо. Делът на необслужваните кредити е също висок и расте. Във второто тримесечие на 2013 той достигна 14.3%. Публичният сектор на Босна и Херцеговина е огромен и неефективен, като много от компетентностите се припокриват и дублират. 

Косово - млада, динамична и безработна

Косово расте с най-бързи темпове от всички останали в региона, но макар и слабо, все пак почувства студа от икономическите проблеми в Европа и региона. От 4.4% икономическият растеж спадна до 2.5% през 2012 година. Страната е с брутен вътрешен продукт на глава от населението от 11% от средното за ЕС27. Безработицата е 35.1%, но не може да се правят сравнения с по-ранни периоди, поради наскоро въведени промени в методологията и високия дял на сивата икономика. Косово и Босна и Херцеговина - двете най-трудни решения от войната в бивша Югославия - имат и най-големи проблеми със статистическите данни и изобщо анализирането на основни макроикономически показатели. 

За да се избегнат националистични истерии като британската

Задълбочаването на анализа на икономиките на страните от процеса на разширяване в района на Западните Балкани вероятно ще подкрепи усилията на ЕК и ЕС като цяло да ги и да се подготвят по-добре за следващата вълна на разширяване. Кога ще бъде тя е твърде рано да се прогнозира, но е сигурно, че ще зависи основно от усилията на страните-кандидатки да изпълняват все по-конкретизиращите се критерии и осмислянето на уроците от предишните разширявания. Младежката безработица би следвало да е сред най-големите тревоги за ЕС в контекста на безвизовия режим, а и на фона на истерията с падането на трудовите ограничения за българи и румънци от 1 януари. Заключенията [на английски език] в този дух на декемврийската среща на върха на ЕС са, че се приветстват усилията на Комисията да засили диалога по икономическото управление с тези страни.

В този смисъл Съветът ще обсъжда занапред как точно да се подобри двустранния и многостранния диалог с тях, включително чрез сътрудничество с големите международни финансови институции. Ключът обаче ще бъде пари срещу реформи. В противен случай едва ли може да се очаква в следващите десетилетия вратите на ЕС да се отворят отново, особено като се има предвид, че Съюзът си има вече предостатъчно проблеми, произтекли от досегашните разширявания. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required