English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

През следващите 6 месеца няма да има нови визии, само спазване на правилата

Published on , , Twitter: @euinside
Last change on

От Лисабонския договор насам смяната на ротационните председателства на Съвета на ЕС не представлява особен интерес, освен ако не става дума за нещо различно, тъй като бяха създадени няколко важни поста, които поеха водещи функции от председателствата и така се осигури последователността помежду им. Различно досега вече имаше няколко пъти. Първото голямо различно беше, когато Унгария пое за първи път председателството на Съвета на 1 януари 2011-а година. Заради по-авторитарния курс на управление на бившата комунистическа държава, дневният ред на Съюза беше зает от непланирани теми. Открояващо се беше и председателството на Полша, която се наложи да гради мост между еврозоната и страните извън нея в момент, когато в Съюза бликаха най-различни визии за бъдещето на ЕС и еврозоната в частност. Впрочем, Полша пое руля веднага след Унгария. 

Последваха няколко председателства затишие, като завръщането на стари членки в управлението на делата на страните-членки в Съвета се усети силно, заради завръщането на предвидимостта. Опитът си каза думата, но също и сходните схващания за европейските ценности, които имат повечето стари членки. Въпреки че от 1 януари зад волана сяда страна-основателка, затишие едва ли ще има. Очаква се още по-силно охлаждане на визионерството, което е опит да се овладеят две противоположни сили. Именно това ще направи холандското председателство различно. Причините се крият в "състоянието на Съюза". От изказванията на висши холандски политици и от програмата [на английски език] на председателството се вижда ясно, че Съюзът е изправен пред тежка битка със себе си. 

Холандия - между центробежните и центростремителните сили

"Различни центробежни сили, подхранвани от липсата на взаимно доверие, се опитват да попречат на търсенето на конкретни, последователни решения. Кризата в еврозоната разкри дихотомията между страните-членки, които са твърдо за реформи и онези, които не са толкова твърди. Сегашната бежанска криза също очертава противоречиви интереси и нагласи. Мненията се различават за това как да тълкуваме нашите фундаментални ценности". Това е най-краткото и ясно обобщение на състоянието на Съюза, съдържащо се в анализа [на английски език] от 25 страници на холандския външен министър Берт Кундърс, представен в холандския парламент в края на миналата година по повод започващото председателство. За сблъсъка между центробежните и центростремителните сили писа и този сайт преди три години. Само че сега, този сблъсък е много по-силен и ясен, а залогът е много по-голям. Ако преди три години ставаше дума само за това колко бързо ще стигнем до по-дълбока интеграция, сега вече става дума за самото оцеляване на Съюза.

"С над 500 милиона граждани и над 25 милиона фирми, зависими от добро управление, оцеляването или пропадането на нашия Съюз зависи от правната сигурност и равенството пред закона. Кризисната атмосфера в ЕС не бива да се допуска да поощрява политиката на 'разделяй и владей' от страна на трети страни", се казва още в анализа на Берт Кундърс. Признанията в неговия анализ следват едно след друго: "Недоволството от неспособността на 28-е членки да решават проблеми заедно води до евроскептицизъм". Холандското председателство се нагърбва с невъзможната мисия да намери баланса между "силното европейско сътрудничество и максималната свобода на държавите да създават собствени политики". 

Доколко се споделя този анализ от останалите членки е излючително важен въпрос, още повече че има и друга гледна точка - евроскептицизмът води до неспособност за общо решаване на проблемите.  

Задача с едно невъзможно

От началото на председателството досега станаха ясни няколко основни проблема, на които то ще се опитва да търси решение. На първо място бежанската криза с всички произтичащи от нея проблеми; икономическата ситуация; върховенството на закона и как то се възприема във всички страни-членки на ЕС; външната политика; и това, че Съюзът е прекалено голям. Последното беше подчертано няколко пъти в различни изказвания. По време на официалното откриване на председателството в Амстердам миналата седмица холандският премиер Марк Рюте (АЛДЕ) на няколко пъти спомена, че трудно се постига съгласие между 28 членки. "Да се работи с 28 страни, всяка от които със своя история, свои интереси, невинаги е лесно". 

Точно затова, той заяви категорично, че през следващата половин година няма да бъдат предлагани нови визии. Рюте добави, че дори и след това не бива да очакваме от него нови визии. Той и пресдседателството ще се фокусират изцяло върху изпълнението на вече договореното, което е изцяло в духа на приоритетите на Комисията на Жан-Клод Юнкер (Люксембург, ЕНП). Визии имаше вече повече от достатъчно. Последната беше представена миналата година. Става дума за доклада на петимата председатели, публикуван миналия юни. Холандия възнамерява да работи за използването на съществуващата рамка на Икономическия и паричния съюз "с особен акцент върху реформите и фискалната консолидация и задълбочаването на единния пазар. Докладът на петимата президенти предлага отправни точки за развитието на ИПС", се казва в програмата. 

Холандия ще държи особено много и на изпълнението на препоръките на Комисията по Европейския семестър. Любопитно ще бъде дали Холандия ще поеме щафетата от Люксембург с организирането на срещи само на страните от еврозоната в различни формати, което предизвика силно недоволство миналата година от страна на държавите извън еврозоната. В програмата на председателството е записано единствено, че "ще продължат разговорите по време на холандското председателство с акцент върху ползите от повече координация между страните от еврозоната и важността да продължи сътрудничеството със страните от ЕС". Това може да се приеме и като намек в тази посока. 

Новото, което може да се очаква от председателството е подобряване на функционирането на фискалните правила в посока опростяване и прозрачност. За съжаление в програмата не са дадени повече подробности, но в ЕС отново се завихря конфликт между привържениците на по-хлабава фискална политика в ЕС и онези, които подкрепят германския модел на поведение към публичните финанси. По време на бежанската криза се появиха призиви за използване на така наречената гъвкавост в Пакта за стабилност и растеж (правилника на ЕС за фискално поведение) спрямо онези държави, чиито бюджети са силно засегнати от кризата. ЕК обеща, че ще подходи по този въпрос поединично. Италия обаче вече заговаря за по-сериозни промени. В няколко интервюта през последните дни премиерът Матео Ренци (Социалисти и демократи) и министърът му по европейските въпроси Сандро Гоци обявиха намеренията на Рим да се искат промени във фискалните правила на Съюза, което включва и промени в устройствените договори. 

Матео Ренци директно отправя предизвикателство към германската хегемония върху европейската фискална политика, смятайки, че е тежко въоръжен с добър списък от дълбоки структурни реформи зад себе си. Аргументът му е, че преди Италия не е имала основания да критикува европейската политика, защото не е провеждала никакви реформи. Това вече се промени. Свърши времето, когато Европа можеше "да чете лекции и да дава домашни", каза той в интервю за първа програма на италианската телевизия (Tg1). Според Сандро Гоци, ако ЕС не се промени, ще се разпадне. Затова са необходими дълбоки промени, каза той в интервю [на италиански език] за италианския лявоцентристки всекидневник la Repubblica. Холандия е сред страните, които държат много на дисциплината и са против честите промени. Сегашните нагласи на десните партии в Съюза са, че най-напред трябва да се спазват правилата. 

Икономическите теми ще бъдат важни, но няма да са водещи, както беше допреди малко повече от половин година. Бежанците, тероризмът и върховенството на закона ще заемат по-голямата част от времето на Съюза оттук-нататък. Холандският премиер Марк Рюте обяви, че проблемът с бежанците е изключително сложен и изисква общоевропейско решение. Същевременно той заяви, че трябва да се работи в посока намаляване на бежанския поток. "Европа без вътрешни граници се нуждае от общи решения в сферата на правосъдието, сигурността, убежището и миграцията. Сегашният миграционен проблем засяга всяка страна-членка и изисква решително европейско решение. Заплахата от терористично нападение изисква още по-добро сътрудничество в сигурността и разследванията. Холандското председателство ще се стреми да постигне общ европейски подход". 

Това обаче са сфери, в които няма апетит за наднационални действия. Очакват се сериозни проблеми по отношение на върховенството на закона. Годината започна лошо с конфликт между Европейската комисия и Полша, чието ново евроскептично правителство е обвинено, че е тръгнало по авторитарните стъпки на Виктор Орбан. Холандският премиер Марк Рюте беше предпазлив по въпроса като заяви, че предпочита да даде шанс на новата рамка за върховенство на закона, която до момента не е използвана, а казуси имаше. От реакциите на полските власти може да се съди, че това ще бъде много тежка и трудна битка, която ще подчертае различията във възприятията на европейските ценности на изток и запад, север и юг. Това, че Холандия ще акцентира върху върховенството на закона вероятно ще има отражение и върху България, чийто доклад по Механизма за сътрудничество и проверка се очаква да бъде публикуван от ЕК в края на януари. Холандия беше първата страна, която обвърза резултатите по механизма с приемането на България в Шенген.

Доскоро това не беше тема, но откакто шенгенското пространство беше поставено на изпитание, заради бежанската криза, темата се завърна в дневния ред. Малко вероятно е по време на холандското председателство България да бъде приета, независимо от проблемите с бежанците. Възможно е обаче проблемите с механизма да получат повече внимание, отколкото получаваха досега. 

Очевидно е, че холандското председателство ще се опита да мине по линията на най-малкото съпротивление като залага на съществуващите правила, за да не буди духовете на евроскептицизма с опити да се въведат нови, привиждани като отнемане на национален суверенитет. Проблемът е обаче, че евроскептичните страни виждат и в изпълнението на старите правила силна намеса на ЕС във вътрешните им работи. Ситуацията ще се усложни още повече в края на холандското председателство, тъй като следващата страна, която ще го поеме е Словакия - евроскептична по някои въпроси, проевропейска по други. Братислава е евроскептична по темата, която не се очаква да скоро да спре да е водеща - бежанците. Така че холандското може да се окаже последното от серията спокойни и сравнително последователни председателства. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required