English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

ЕС - между центробежните и центростремителните сили

Published on , , Загреб, Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

Изминалия европейски политически сезон може да се запомни с изолацията на Европейската комисия и в частност на председателя й Жозе Мануел Барозу, който служи втори мандат по волята на принципа за най-малкото съпротивление. През последната една година бившият португалски премиер демонстрира свръхенергичност и високи амбиции не само за задълбочаване на интеграцията в ЕС, с епицентър еврозоната, но и да държи юздите на тази интеграция в свои ръце. Устрем, който беше полят със студена вода от френско-германския политически център, а също и от холандско-британски разхлабващи действия. Председателят Барозу се надяваше, че юнската среща на върха в Брюксел ще дублира амбицията и визионерството от миналогодишния Европейски съвет през юни, когато лидерите на страните-членки взеха решение да започне изграждането на банковия съюз, а също и да се представят идеи за задълбочаване на икономическия и паричен съюз (ИПС), тоест еврозоната.

С последното беше натоварен умерения и ловък, но същевременно неамбициозен президент на Европейския съвет Херман Ван Ромпой, като лидерите му посочиха и сътрудниците - останалите трима президенти: на ЕК, на Еврогрупата и на ЕЦБ. Доклад, станал известен като документа на четиримата президенти, за който euinside писа подробно. Докато г-н Ромпой работеше по доклада, г-н Барозу направи и първата заявка, че смята да развива солова кариера. Още със септемврийското си обръщение към Европарламента за състоянието на съюза, той заяви намеренията си да представи конкретни идеи за задълбочаването на ИПС като извади от табу-то думата "федерализъм" и я използва с лекота. Съвсем бегло нахвърляните му идеи през септември бяха последвани от много по-задълбочена работа през ноември, когато беше представено и конкретното предложение на ЕК. С него Барозу изпревари доклада на четиримата президенти.

Първият хладен душ беше пуснат на годишната обзорна среща на върха през декември, когато ентусиазмът на председателя на Комисията беше туширан, само за да се възпламени отново през март, когато Комисията откри "дискусия" [на английски език], която трудно може да бъде определена като "безобидна" и която успя да вбеси дори Европейския парламент. На 20 март председателят Барозу лично представи две предложения за консултация, разясняващи подробно част от идеите от 29 ноември. Едното е за създаване на инструмент за конвергенция и конкурентоспособност, а другото е за предварителна координация на плановете за големи икономически реформи.

Договорни споразумения и финансови стимули

Всъщност първото предложение е от фаза едно във визията на Барозу за бъдещето на еврозоната, а второто е от фаза две. Под маската "консултация" с тези две предложения на практика Комисията продължава да прокарва своите идеи за това как трябва да изглежда еврозоната в бъдеще. Много от въпросите, които не бяха изяснени в ноемврийската пътна карта на Барозу, вече получават по-ясна форма в мартенските предложения. Става дума на практика за заместване на спасителните програми, които в момента се налагат от икономическата Тройка, състояща се от представители на Комисията, Европейската централна банка и Международния валутен фонд, само че без организацията от Вашингтон, както и без финансовата й помощ. Това отразява напълно захлаждането в отношенията между Брюксел и Вашингтон. Тези програми ще бъдат заменени от договорни споразумения, които ще определят ключовите мерки, които дадена държава ще се ангажира да предприеме в рамките на определени срокове. Във второто предложение Комисията дава някои идеи и задава конкретни въпроси за това как точно да бъде предоставяна финансовата подкрепа.

Както и досега, всяка страна-членка ще представя своя план за реформи, който ще бъде оценяван от Комисията на базата на съществуващите системи за надзор. Оценката ще се върти около целесъобразността на предлаганите мерки и какви странични ефекти може да имат те върху страни-членки. Ще се гледа и дали са осъществими в рамките на заложените срокове и какво ще бъде въздействието им върху устойчивостта на публичните финанси, а също и социалното им въздействие. На базата на тази оценка ЕК ще договори подробностите по плана преди да изпрати официално предложение до Съвета за одобрение на договорното споразумение.

Ако не се постигне споразумение между засегнатата страна и Комисията или пък ако Съветът не одобри споразумението, то няма да бъде подписано и съответно няма да бъде отпусната финансовата помощ. Ключово в предложението на Комисията е търсенето на национално съгласие за предлаганите реформи по примера на Португалия, когато беше договорена спасителната програма - консенсус, който в момента се пропуква в Лисабон. От столиците ще се очаква да гарантират поемането на национален ангажимент за изпълнението на договорните споразумения чрез активно участие на националните парламенти.

Препоръчва се в дискусиите да бъдат включени и други заинтересувани страни на национално равнище в зависимост от предлаганите реформи, като например социалните партньори. Предвижда се и активно участие на Европейския парламент за осигуряване на "демократична легитимност" на европейско ниво. Механизмът за финансово подпомагане да се финансира от всички участващи страни-членки, предлага Комисията. Изпълнителният орган на ЕС се въздържа да посочи определен механизъм, а само набелязва какви са възможностите. Финансирането може да обхваща всички участнички, да бъде налагано на всички страни от еврозоната, независимо дали те искат помощ или не, да става под формата на специални вноски въз основа на брутния национален доход или чрез други финансови ресурси. Барозу и тук не отстъпва от първоначалната си идея механизмът да бъде включен в бюджета на ЕС под формата на "външни целеви приходи".

Предварителна координация на големите национални икономически реформи

С второто си становище Комисията заявява позицията си, че националните планове за ключови икономически реформи трябва да бъдат координирани първо на европейско ниво, а след това да бъде взето окончателното решение за тяхното изпълнение на национално. Това, според ЕК, ще гарантира, че страните-членки си дават сметка за въздействието, което техните решения оказват на европейско ниво. ЕК смята, че основания за подобна координация дава член 121, параграф първи от Договора за ЕС, който посочва, че страните-членки могат да провеждат икономическите си политики като въпрос от общо значение.

Според ЕК, предварителната координация трябва да обхваща няколко сфери, в които това ще има ключово значение в европейско измерение. Това са търговията и конкурентоспособността; реформата на пазарите на труда, стоки и услуги; данъчни реформи; финансови пазари. Страните, към които се прилага програма за реформи да бъдат изключени от предварителната икономическа координация, препоръчва Комисията, но все пак допуска те да участват на доброволни начала.

Предварителната координация да бъде част от Европейския семестър, а процедурата да бъде следната: страните-участнички предоставят на ЕК намеренията си за икономически реформи като се допуска това да не става едновременно, тъй като всяка страна си има своя динамика. Предвижда се обаче Комисията или Съветът да изискват от страните да предоставят плановете си за реформи. След цялостна оценка на предложените реформи ЕК може да предложи промени, чиято цел ще бъде да гарантират, че ще бъдат изпълнени заложените мерки. Това е най-спорната точка от съобщението на ЕК.

По-кротко с предложенията, моля!

Така предложената консултация от Комисията предизвика изключително острата реакция на икономическата комисия на Европарламента. От името на членовете на комисията председателката й Sharon Bowles (АЛДЕ, Великобритания) напомни [на английски език], че вече има "голям напредък" по макроикономическото управление - пакетът от 8 (който обединява прословутия вече пакет от шест законодателни предложения и последвалите го още два законодателни акта, всичките засилващи координацията и надзора на европейско ниво и чието приемане отне сериозна законодателна и интелектуална енергия). "Знам, че 'Европа трябва да продължи да помпа идеи' е послание, което Ви води. Делегация на икономическата комисия чу същото и от МВФ миналата година. Проблемът е обаче, че така се подрива разбирането за това какво вече сме направили и рискува да изпрати сигнал за провал. Смятаме, че е време приоритет да бъде пълното прилагане на пакета от осем преди да го засенчим с поредната нова идея", се казва в становището на комисията.

Големият удар обаче дойде от Париж и Берлин буквално дни след острата реакция на икономическата комисия на Европарламента. Амбицията на Жозе Мануел Барозу месеци преди стратегическите парламентарни избори в Германия тази есен доведоха до поне временно възобновяване на дългоочакваната коалиция "Мерколанд". Идеите на шефа на Комисията се оказаха достатъчно сплотяващи за иначе доста хладните отношения между Париж и Берлин, между които често припламват и искри. На специална среща канцлерът Меркел и президентът Оланд излязоха с обширен документ [на английски език], носещ предизвикателното заглавие "Франция и Германия - заедно за силна Европа на стабилност и растеж". Независимо от невинността на заглавието, то казва недвусмислено "Франция и Германия срещу Барозу".

Тонът на документа цели да не остави у читателя никакво съмнение кой дърпа конците в ЕС. В него се посочва изрично кои са приоритетите пред Съюза и това е политиката на малката крачка в изграждането на банковия съюз. Миналата година надзорен механизъм, а тази - механизъм за банково преструктуриране. Според дуото "Мерколанд" създаването на единния механизъм за преструктуриране за страните-участнички в надзорния механизъм трябва да бъде в рамките на съществуващото законодателство и да се основава на следните принципи: единен съвет за оздравяване, който да се състои от представители на националните оздравителни органи; механизмът да се финансира от вноски от финансовия сектор като се допуска възможността и спасителния фонд на еврозоната да играе роля като допълнителен финансов гарант; предвижда се и да се обсъди варианта спасителният фонд и механизма за оздравяване да бъдат слети. Предложение в този дух направи Комисията в началото на юли, но категорично в разрез с виждането на Германия за това кой да взима решенията.

По отношение на икономическата политика на ниво еврозона Ангела Меркел и Франсоа Оланд директно отговарят на въпросите на ЕК като заявяват, че за да може да има силна координация на икономическата политика, първо е необходимо да се разработи комплект от индикатори, които да поставят на ранен етап "общоприета" диагноза на еврозоната и на всички страни-членки, споделящи общата валута. Тези показатели трябва да могат да идентифицират слабостите и уязвимостта на икономиката като цяло, както и на пазарите на стоки, труд и услуги. "Мерколанд" са съгласни с ЕК, че сферите на обща координация трябва да бъдат пазарите на труда; безработицата и социалното включване; а също и пенсионните политики; пазарите на продукти; общата данъчна политика; ефективността на публичния сектор; образователните системи.

По отношение на договорните споразумения Оланд и Меркел са категорични, че първо трябва да се дефинира по-конкретно концепцията за тези споразумения като се вземе предвид специфичната ситуация във всяка страна-членка. Водещи в това обаче ще са страните-членки, а не ЕК. Франция и Германия нямат против създаването на нова система за "ограничено и условно финансово подпомагане" конкретно за еврозоната. Всякакво ново подсилване на еврозоната обаче да остане за след европейските избори догодина, когато европейските институции ще имат нови председатели. Сред идеите, които двете страни подхвърлят за размисъл е провеждането на по-чести срещи на върха на страните от еврозоната; назначаването на постоянен шеф на Еврогрупата; изграждане на отделни структури в Европарламента специално за еврозоната, за да се гарантира "адекватен демократичен контрол и легитимност" във взимането на решения.

Леден душ дойде и от Хага

Месец по-късно дойде рязък отговор [на английски език] от Холандия, която по всичко личи, че вече официално минава в лагера на Великобритания с искане за по-хлабав съюз и повече "пазар". След цялостна оценка на европейското законодателство холандското правителство излезе с огромен документ, който съдържа девет препоръки и 54 точки за действие по конкретни въпроси. Препоръките са отправени с назидателен тон, напомняйки докъде може да се простират правомощията на Европейската комисия. "Ако договорите не дават на ЕС правомощия в определена сфера и следователно Комисията не може да предложи законодателство, тя трябва принципно да се въздържа от публикуването на необвързващи съобщения или препоръки, или да предприема активистки подход към тази сфера или по някакъв друг начин", гласи една от препоръките на Холандия.

Правителството на Марк Рюте препоръчва също така на Комисията да се въздържа и от инициативи, свързани с потенциални промени в договорите. В деветата препоръка се посочва, че новата Комисия, която се очаква да застъпи след изборите през 2014 година, предоставя възможност да се направи преглед на европейските приоритети. Призовава се категорично за повече сдържаност на общоевропейските действия в сферите на наказателно-процесуалното право, преките данъци и системите за социално осигуряване, въпреки че се посочва изрично, че Холандия няма да се бори за изключения (opt-outs). С този документ правителството в Хага заявява, че ще се бори за по-умерен, по-трезв, но по-ефективен ЕС. В рамките на 54 точки холандският кабинет излага вижданията си кои да бъдат приоритетите - простират се от законодателството за статута и финансирането на европейските политически партии, минават през размера на заплатите на европейските чиновници и стигат до данъка върху финансовите транзакции, срещу който Холандия е категорично против.

Отговорът на холандците представлява повече списък от не-та, отколкото конкретни отговори на поставените от Комисията въпроси, но все пак е засегната и темата за създаването на фонд за абсорбиране на шоковете. Холандия е против тази идея. "Икономическата стабилизация може най-добре да се осъществи на национално ниво в рамките на договореностите в Пакта за стабилност и растеж. Предлаганият механизъм за еврозоната може да има обратен ефект като позволи на страните да прехвърлят рисковете от неадекватните си реформи на ниво ЕС", е отговорът на Холандия.

Утре започва от октомври

Резултатите от срещата на върха на 27 и 28 юни показват, че определено е надделяла френско-германската визия, но времевият хоризонт за по-смелите реформи е оставен за след изборите в Германия в края на септември. В заключенията си лидерите са записали, че ще се проведат тесни консултации и въпросът ще бъде разгледан отново през октомври, когато конкретно ще се обсъждат показателите и сферите, които предварителната координация ще обхваща, а през декември ще се вземе окончателното решение накъде и как ще се върви. Междувременно ще се засили и социалното измерение на ИПС, за което ЕК се очаква да представи конкретни предложения тази есен.

В презентацията [на английски език] на европейския президент Ромпой по време на срещата са взети предвид почти всички точки от съобщението на Комисията, но времето за започване на същинската работа по тях е октомври, тоест след изборите в Германия. От изказването на председателя на ЕК след съвета обаче може да се съди, че независимо от хладното посрещане на неговите идеи, той няма да се откаже. Въпросът е дали Съветът ще продължи да го бламира до европейските избори догодина, когато за поста му ще бъдат предложени кандидати на европейските политически партии, но одобрението ще дойде от лидерите на страните-членки?

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required