English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Свободата на медиите да бъде отделна глава в преговорния процес

Published on , , Загреб, Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

Ако има проблем с прилагането, то тогава мониторингът е решението. Това е междинен извод в доклада на Европейския университетски институт във Флоренция, който е натоварен от Европейския парламент със задачата да изготви доклад за медийната свобода в страните от Западните Балкани. Това е същия институт, за който страните-членки поощриха ЕК да продължи да подкрепя изследванията им в тази сфера. Предварителните заключения в доклада бяха представени от професор Пиер Луиджи Парку пред подкомисията по човешките права към комисията по външни работи в Европарламента на специално заседание заедно с докладчиците за страните от Западните Балкани. Авторите на доклада са установили, че в страните от процеса на разширяване в района има добро законодателство, но прилагането е изключително слабо.

В момента институтът разработва по поръчка на Европейската комисия експериментална платформа за медиен мониторинг, която би могла да бъде инструмент за наблюдение на ситуацията с медийната свобода в региона. Институтът препоръчва още да се създаде регионална мрежа на регулаторите, тъй като има сериозен проблем с независимостта, професионализма, капацитета и политическата им независимост. Регулаторите трябва системно да бъдат подсещани кои са основните медийни стандарти и в рамките на регионалната мрежа да се търсят добри решения и обмен на практики. Един от големите проблеми, които изследователите са открили, е липсата на прозрачност на медийната собственост, а също и финансирането на медийните компании.

Журналистиката в тези страни е с изключително слаби позиции и затова се предлага ЕС да обърне повече внимание на подкрепата за разследваща журналистика, тъй като тя е ключова. Докладът на института е разделен на четири части, като една от тях се занимава с действията, които се предприемат на европейско ниво за решаване на проблемите със свободата на изразяване и на медиите в по-общ план. Отчита се, че в последните години ЕС обръща все повече внимание на този проблем, основно в две глави - 2-ра, която се занимава именно с аудиовизуалните услуги, и 23-та, която обхваща основните свободи и правосъдието. Флоренският институт предлага обаче проблемите с медиите да бъдат изнесени в отделна преговорна глава "Медийна свобода".

По този повод Андрис Кестерис, съветник за гражданското общество и медиите в генералната дирекция "Разширяване" в ЕК, припомни честите оплаквания за постоянно увеличаващи се нови критерии за присъединяващите се страни, като посочи, че са неоснователни. Според политическите критерии от Копенхаген, Европейската комисия има мандат и дори задължение да идентифицира всички недостатъци в сферата на правата на човека. Тя може да поиска от кандидатките да намерят решение на установените проблеми. Той припомни също, че тази година ЕК реши да се "върне" съм основополагащите елементи на ЕС - върховенството на закона, демокрацията и икономиката. В района на Западните Балкани законът гарантира основните права, но това си остава основно на хартия.

Според г-н Кестерис, свободата на изразяването заема уникално място сред останалите основни свободи, защото осигурява изпълнението им. Медийната свобода може да промени настроенията и да осигури положителен политически натиск, особено от страна на публичните медии. За да има медийна свобода обаче, е нужно да има и съдебна система с "адекватно разбиране на индивидуалните свободи", добави латвийският експерт в ЕК. За огромното значение на медийната свобода говори и евродепутатът Eduard Kukan (ЕНП, Словакия), който ръководи делегацията за отношения на ЕП с Албания, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора и Косово. Той припомни, че преходът в бившите авторитарни държави в ЕС невинаги е бил успешен. В балтийските държави той е бил най-бърз, каза той, но в други страни авторитарното наследство все още присъства в медийния пейзаж.

Ситуацията в Западните Балкани е малко по-сложна, защото от една страна те трябва да се борят с прехода от стария режим, а също и с наследството от войната, съпътствала разпада на бивша Югославия, обясни г-н Kukan. Той припомни, че медиите са имали доста съществена роля по време на военния конфликт в разпространението на реч на омраза и вдъхновяването на междуетническа нетърпимост. Свободата на медиите е тема, която заслужава нашето внимание и не може да се изпуска от преговорите за присъединяване, призова той. За подкрепа от страна на ЕП и ЕС като цяло призова и хърватският евродепутат Nikola Vuljanic (Конфедерална група на европейската обединена левица - Северна зелена левица). От тази година той е докладчик за Албания.

От позицията на опита си в региона той раздели медиите на три типа: държавни (защото съвсем не са публични), частни и най-малката група е на независимите медии. Нужен е много силен натиск върху страните от разширяването и сериозна подкрепа за най-малката група медии, тъй като те са гаранция за бъдещи свободни медии в региона. Най-голямата опасност в момента е от пожълтяване. Медиите се опитват да оцеляват, като се отказват от базисни критерии и от истинската си роля за напредък. Според докладчика за Сърбия обаче автоцензурата е най-голямото предизвикателство в региона. Jelko Kacin (АЛДЕ, Словения) припомни, че Сърбия е най-голямата страна в региона и без пробив там не можем да очакваме, че останалите ще последват примера й и ще бъдат по-смели в решването на тези "огромни политически предизвикателства за нормализирането и присъединяването", каза той.

Собствеността на медиите в повечето страни от региона не е публична. Докато не знаем кой стои отзад и манипулира обществеността, няма да има отчетност, а това е основният проблем. Политиците са тези, които стоят отзад, повярвайте ми, призова г-н Kacin. Друг проблем, който той очерта, е размера на пазара специално в малките страни. Това означава, че на практика при тях няма пазар и затова медиите няма как да оцеляват на икономическа основа. Не може да очаквате, че медиите ще бъдат професионални в Черна гора, където винаги има силна конкуренция от медии от Сърбия, Хърватия, Босна и Херцеговина, които ползват почти същия език. Без финансова подкрепа ние се заблуждаваме, че може нещо да се промени, добави той и заключи: "Без свобода на медиите няма демокрация и няма да има присъединяване". Но искаме ли още казуси като Турция - да тъпчем в продължение на десетилетия на едно място?

В срещата в подкомисията по човешките права участие взеха и посланиците на някои от засегнатите страни. Изказвания направиха посланиците в Брюксел на Косово, Сърбия, Албания. Представител на амбасадата на Черна гора също се включи в дискусията, както и от македонското посолство. Всички те набързо припомниха какво правят правителствата им, за да решат тези проблеми.

Междувременно в България

Някъде около час след приключването на обсъждането на положението с медиите в Западните Балкани в Брюксел, в София се състоя третият граждански дебат, организиран от президента Росен Плевнелиев. Дискусията беше посветена именно на медиите. Той обеща организирането на тези диалози с граждани по време на посещението на заместник-председателя на ЕК Вивиан Рединг, която отговаря за правосъдието и основните права. Дискусията на 27 ноември обаче изглеждаше вяла, безпосочна и твърде проформа. Тя беше пълно отражение на студената гражданска война, която се води в България в момента. Дискусията на президента не беше уважена от ключови представители на медийния бизнес, въпреки че сред присъстващите имаше представители на медии, смятани за зависими. Участие взеха основно добре познати лица, които се фокусираха повече върху диагнозата, отколкото върху решенията.

Някои от изказващите се пък бяха отишли специално, за да попитат президента за имотите му в Гърция. Дискусията беше модерирана от известна водеща на националната телевизия, която обаче срещаше затруднения да отсее провокацията от истинските въпроси. Такъв беше случая например с един от участниците, Георги Жечев, който попита кога най-сетне ще се заговори и ще започне истинска декомунизация на медиите. Защо всички медии са в комунистически ръце? Те са оцапани с кръв, каза той. Въпросът е ключов, както става ясно от всички дискусии на международно ниво за състоянието на медиите, някои от които се проведоха и в София, като например панелът за четвъртата власт в рамките на Софийската платформа, на който този сайт беше модератор.

Във встъпителното си слово президентът заяви, че "свободата на медиите не е достижение на демократичното ни общество, когато когато цената й се заплаща от оклеветените публично. Независимостта на журналистиката не е ценност, когато словото й се използва за уронване на репутации, за очерняне и отстрелване на неудобни опоненти и чрез внушения и погазване на основната задача на медиите – да информират обективно, да посочат истината". Той обаче се задоволи единствено да предложи зачитане на етичния кодекс и осветляване на медийната собственост. Етичният кодекс обаче не е подписан от една съществена част от медиите в България, докато медийната собственост, както обясни медийният журналист от вестник "Капитал" Весислава Антонова, се изисква в закона задължителното депозиране на печатни и други произведения. Този закон е приет по искане на медийната общност, припомни тя. Само че не се прилага. Точно както и в присъединителния процес на ЕС.

Единственото изключително конкретно предложение за лечение на смъртно болната медийна среда в България беше представено от номинирания за човек на годината в България Иво Божков, който неуморно предаваше пряко в интернет през телефона си протестите в София, които започнаха на 14 юни и продължават до ден-днешен. Той говори при президента от името на Протестната мрежа. Идеите на мрежата са шест:

- Изисквания за пълна прозрачност на собствеността и контрола върху медиите и свързаните с комуникациите и медийното разпространение бизнеси до ниво физически лица;

- Ефективни законови и регулаторни прегради пред застрашаващата плурализма концентрация на медийната собственост;

- Да се регулира и "вертикалната свързаност" между собственици на рекламни, PR, социологически и др. комуникационни агенции, медия-шопове, мултиплекси, разпространителски фирми, пипълметрични компании, продуцентски къщи и лица със собственост или контрол върху медии;

- Ефективен контрол върху проведените конкурси за мултиплекси, изпълнението на регулаторните актове в сферата на електронните медии, финансирането на медиите с публичен ресурс, спазването на трудовото и данъчно законодателство, Закона за авторското и сродните му права и др.;

-  Предостяване на дейността и управлението на комуникационните бюджети по европейски и други комуникационни програми ползващи обществен ресурс на независим орган, който да осъществява конкурсите и тяхното разпределение при ясни критерии за целеполагане, прозрачност и ефективност на изразходването им;

- Да се създаде публичен регистър на собствениците на медии, комуникационни агенции, мултиплекси, разпространителски фирми, пипълметрични компании, медия-шопове, в който да бъдат оповестени не само собствеността до физическо лице, но и източниците на финансиране, годишните отчети и др.

По време на дискусията бяха повдигнати два ключови въпроса - дали обществеността е готова за реформа и как да бъдат прокарани предложенията. Според представителя на Асоциацията на европейските журналисти Иван Радев, трябва да се гледа малко по-минималистично на нещата, защото за да има закон за медиите например, трябва да има парламент с достатъчно доверие, който да го приеме. Трябва да има и обществен консенсус. Само че, на този етап не се забелязват такива признаци. Беше повдигнат и още един важен въпрос, а именно за финансирането на партийни телевизии. Най-новата телевизия на българския пренаситен медиен пазар е "Алфа", собственост на ксенофобската партия "Атака", подкрепяща в парламента правителството. Цяла София е залята от билбордове, рекламиращи новата телевизия.

Все още очакваме официалното становище на Съвета за електронни медии дали е законно политическа партия да притежава собствена медия. Проблемът се третира в закона за радиото и телевизията, където се посочва, че политически партии не може да бъдат спонсори на предавания, както и че се гарантира независимост на доставчиците на медийни услуги и на тяхната дейност от политическа и икономическа намеса.

euinside е силно ангажиран с проблема, тъй като, също смятаме, че свободните медии са ключа към развитието на обществото. През септември участвах дистанционно в дискусия, организирана от неправителствената организация blEUprint, на тема "Медиите в България - гарант за демократичните процеси или инструмент за влияние?". Тогава казах, че оздравителният процес трябва да започне от обществените медии, така че те наистина да се превърнат в обществени като функция, а не като начин на финансиране. За целта е необходимо техните бюджети да бъдат обявявани публично на уебсайтовете им, заедно с отчетите за изразходването им. Информацията за това колко щата "издържаме", каква отговорност поемат генералните директори за съдържанието и понякога злоупотребата с публичния ефир, също трябва да бъдат на разположение на данъкоплатците.

Предложих също и създаването на евентуален механизъм за прозрачност и отчетност, който не бива да щади и частните медии. Цялият ми принос към дискусията може да гледате в прикачения видеофайл.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required