English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

От държавен медиен монопол към частен медиен монопол

Published on 27 ноември 2013 17:50, Ремзи Лани, Софийска платформа
Last change on 27 ноември 2013 19:31

По време на панела за ролята на медиите в период на трансформация и поуките за арабските страни на тазгодишната Софийска платформа албанският медиен специалист Ремзи Лани направи изключително подробен напречен разрез на медийната среда в страните от Балканите. Той даде и няколко съвета на арабските си колеги. Предлагаме ви цялото му изказване, тъй като смятаме, че то е изключително валидно за днешната медийна ситуация в България и може да послужи като отправна диагноза за намирането на лечение.

Спомням си, че в първата нощ на студентските протести в Албания през 1990 г., преди 23 години, бях на среща на студенти с последния комунистически президент, Рамиз Алия, и първото нещо, което те поискаха беше свободна преса. Всъщност доста им бяха объркани исканията, но едно нещо беше ясно: "Искаме свободна преса". И всъщност, това беше първото нещо, което постигнахме в Албания. И може би най-голямото ни постижение за тези 23 години. И за целия регион. След повече от 20 години в Албания и на Балканите имаме динамични, жизнени, претъпкани, хаотични, дефрагментирани, непрозрачни и като цяло свободни медийни среди. Дълъг и много сложен преход. Откъм положителната страна на нещата трябва да спомена, че в целия регион имаме плуралистични медийни системи. Имаме добра правна рамка за медиите. Например Балканите са район, където тенденциите към декриминализиране на клеветата са най-силни в света и дори законите са по-добри от тези в Западна Европа.

Ролята на медиите като надзорник расте. Ако сте министър-председател, президент, политик, в моята страна няма да можете да спите добре. И това е хубаво. Най-напред заради медиите. Те ви следват. Имаме добри закони и някои добри практики по отношение на достъпа до информация и най-силната тенденция в световен мащаб по отношение на достъпа до информация е на Балканите, а три от нашите страни са сред десетте най-добри в света. Освен това свободата на изразяване се признава като неоспорима ценност на демокрацията. Дотук добре. Откъм отрицателната страна трябва да спомена провала да се изградят публични медии, така наречените публични телевизии приличат повече на министерства на пропагандата. Провалът да се изградят функциониращи медийни пазари и от друга страна силния клиентелизъм, партийна оцветеност, поляризация и накрая много разделена медийна среда. Накратко, провал на независимостта.

Описах медиите като свободни, но не независими и като плуралистични, но не независими. Вчера беше споменато, че преходът е от еуфория към разочарование [става дума за прехода в Арабския свят]. В медиите имахме преход от цензура към автоцензура. Разбира се вече ги няма червените линии на миналото, но има сиви линии днес, където трябва да имаш някакъв самоконтрол, иначе ще те уволнят, а и по много други причини. Също така преминахме от репресия към натиск. На испански звучи по-добре: represión и presión. На Балканите няма репресия, няма журналисти в затвора. Има едно изключение - в Македония, но няма бити журналисти или нападани. Натискът обаче е силен. Невидим е, финансов и повече от това.

Освен това преминахме от контрол към влияние. За страните, придвижващи се към ЕС, контролът е много голям. Той е контрапродуктивен. Влиянието е по-елегантно и политиците, и бизнеса намериха начин да влияят на медиите в региона. Преминахме от държавен медиен монопол към частен медиен монопол. Тоест от диктат на държавата към диктат на частния сектор. Провалихме се в изграждането на това, което, отново, се нарича публични медии. Медиите на Балканите са стиснати в сандвич между бизнеса и политиката, имаме един несвещен, несвят съюз между бизнеса и политиката. Собствеността не е ясна. Не знаем кой притежава какво и, всъщност, не знаем и кой на кого плаща. Не знаем кой притежава собствениците. Доста е непрозрачно.

И още една тенденция, която бих искал да спомена, е, че на Балканите можеш да говориш колкото си искаш, но на никого не му пука. Тоест, ние имаме правото да говорим, но нямаме правото да ни чуват. Какво мога да кажа на нашите близкоизточни колеги? Първо трябва да спомена някои различия. Преди 25 години в нашия регион имахме промяна на системата. Според мен в Близкия изток имаме промяна на режима. С други думи имахме революции, които бяха договорени революции, но все пак революции, които промениха системата. Това, което имаме в Близкия изток, не бих искал да навлизам в дебатите на предишните панели, но имаме смесица от революции, бунтове, въстания, реформи, опашки и не знам какво още. Както спомена Павел [Павол Демеш, член на съвета на Европейската фондация за демокрация, Словакия], ние нямахме религиозния фактор в нашите страни, но преди 25 години нямахме и фактора социални медии, който е много важен в Близкия изток.

Научените уроци, за да не се повтарям, е първо да се избягва подхода на преписването, когато си правите законодателството. Преди 22 години Албания направи първия си медиен закон, който беше прекопиран от медийния закон на Вестфалия в Германия, демократична страна. И законът казваше, че глобите са между 20 000 и 50 000 тогавашни германски марки. По онова време заплатата на албански журналист беше 20 марки, а на албанския президент 200 марки. Тоест, ние прекопирахме дори числата и законът стана много рестриктивен. Така че, правете си ваши закони, като разбира се се съобразявате с международните стандарти. Мисля, че също така е добре да се избягва мистификацията на "демократичния подход", когато се говори за медии. Обикновено се говори, че медиите са стълб на демокрацията, което е чудесно, но забравяме, че медиите са също и индустрия на капитализма, сектор на капитализма. Не говорим за медийни пазари, говорим само за медиите като една от свободите.

И какъв е резултатът? В момента на Балканите журналистите са мисионери на демокрацията от една страна и пролетарии на капитализма от друга страна, които може да бъдат уволнени с СМС и с мизерно заплащане. Така че, провалихме се в изграждането на функциониращи пазари в нашите страни и затова е важно да се концентрираме върху пазарните правила. Трето, мисля, че е важно да имаме критичен подход, когато става дума за чуждестранна помощ. Мога да си представя колко много медийни експерти има в момента в Египет, Тунис, Либия, аз самият бях в Йемен. Опитахме се преди няколко години да реформираме медийния институт, който е контролиран от правителството в Йемен, въз основа на модела на медийния институт в Тирана или Сараево. Претърпяхме много лош провал. Беше проект, финансиран от Дания и Холандия. Просто защото това, което работи в Тирана, не работи непременно в Сана.

И не защото ние сме по-добри, а те по-лоши, а просто защото рамката е изцяло различна. Различно е изграждането на НПО и друга история е да се направи правителствена институция. Така че мисля, че е важно да сме критични. И последно. Не забравяйте, че нещата са обратими и винаги е възможно връщане назад. Вижте Унгария днес. Погледнете и Македония - нашата съседка между Албания и България - страна, която преживява много мрачни дни. Един журналист е в затвора, а г-н Груевски контролира медиите с желязна ръка, за съжаление. И никой не предполагаше преди 15 години, че ситуацията ще се развие по този начин в Македония, Хърватия и Унгария, но се случва.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required