English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

В посттоталитарните страни медиите са свободни, но зависими

публикувано на , , София, Twitter: @AdelinaMarini
Последна промяна на:

В края на октомври протестите в България срещу олигархията, тоталитарното залитане и изобщо наричаната от местните анализатори "фасадна демокрация" навлязоха в нова фаза с включването на студенти в тях чрез окупация на ректората на Софийския университет. Бърз преглед на медиите показа тогава изключително ясно дълбочината на проблема. От едната страна са медии, които отдавна са се превърнали в машини за пропаганда. Те сменят курса си със смяната на властта. Собствеността им е неясна, но влиза в категорията "публична тайна". Телевизии, радиа, сайтове, печатни издания се роят като гъби след дъжд. Рядко се разбира веднага кой стои зад тях, но винаги успяват да се наместят удобно и да бълват пропаганда, понякога добре маскирана под "разследване" или "екслузивност". Също публична тайна е и това, че членове на правителството, на което протестиращите продължават да искат оставката, отказват да дават интервюта за медии, които са критични към кабинета.

От другата страна са социалните мрежи, блоговете, малкото останали привързани към медийните стандарти медии. Достъпът до информация обаче е труден. Прозрачността е последното нещо, което може да се каже както за медийната собственост, така и за работата на правителството, и силите, които формират политиките му. Разривът е огромен и се увеличава всекидневно. Във Фейсбук се вижда особено ясно. Сутрешният ми поток от статуси прилича на пресклипинг - коментари за участниците в сутрешните блокове. Реакциите са от "осанна" до "разпни го". През останалата част от деня тече преглед на печата, като преобладават критиките срещу извадени данни срещу някое от лицата на протестиращите. Обвиненията, че корпоративни интереси стоят зад протестиращите и зад управляващите са не ежедневие, а ежеминутие в България.

Събота и неделя социалните мрежи закипяват от възмущение или пък прослава на коментарите на известен български журналист от националното радио, водещ предаване с име, което повече от всякога звучи странно "Деконструкция". Всякакви етични граници в българските медии са преминати. Речта на омраза, липсата на стремеж към обективност, проверка на фактите, анализ, изобщо фундаменти на журнализма се набиват на очи. Дори и малкото останали медии, все още придържащи се към основните правила на професията, изпадат в паника дали не са пресекли някои от тънките червени линии, какъвто беше случаят с българската редакция на "Дойче веле". На този фон имах честта да модерирам един от многото интересни панели* от тазгодишната Софийска платформа, посветена по принцип на процесите в страните от Арабския свят.

Темата беше повече от предизвикателна - "Четвъртата власт във времена на преход: роля и последици за арабските медии днес". Предизвикателна именно защото такава дискусия се провежда точно в този политически момент в България. Форумът се проведе в чисто новата сграда на Европейската комисия и Европейския парламент в София - европейската къща, на една от централните софийски улици. Участниците бяха повече от интересни и допълнително засилиха значимостта на темата, тъй като стана дума за опита на централна и източна Европа и евентуалните уроци, които Арабският свят може да си извлече от региона.

Балканите преживяха много дълъг и много сложен преход

Много силно начало на 90-минутната дискусия даде Ремзи Лани, изпълнителен директкор на Албанския медиен институт, който направи безпощадна дисекция на медийната среда на Балканите. След повече от 20 години на Балканите имаме динамични, живи, претъпкани, хаотични, дефрагментирани, непрозрачни и като цяло свободни медии. Ако се погледне положително на целия преход, може да се каже, че в региона има плуралистични медийни системи. Правната рамка е много добра, дори по-добра от много страни от Западна Европа и дори САЩ. Процесът обаче има и отрицателна страна, която Ремзи Лани описа като провал да се създадат функциониращи медийни пазари. Резултатът е силен клиентелизъм, партийни пристрастия, поляризация и изключително разделена медийна среда. Накратко, каза албанският експерт, пълен провал да се създаде независимост.

Медиите на Балканите са свободни, но не са независими. Плуралистични са, но не са независими, добави той. Регионът преживя преход от цензура към автоцензура. Вече ги няма червените линии от миналото, но са налице сиви линии, които налагат самоконтрол, защото иначе ще те уволнят. Преминахме от репресия към натиск, продължи г-н Лани. Медиите на Балканите са притиснати в невкусен сандвич между бизнеса и политиката. Собствеността е неясна, не се знае кой какво притежава и кой на кого плаща. Не се знае и кой е собственик на собствениците. Той беше предпазлив по отношение даването на съвети към арабските страни в преход като посочи, че все пак страните от Балканите преминаха през период на смяна на системата, докато в Близкия изток и Арабския свят изобщо става дума за смяна на режима.

И все пак той препоръча да се избягва директното преписване на чуждо законодателство и даде пример как Албания директно е преписала закона за медиите на провинция Вестфалия в Германия, включително и по отношение на размера на глобите - между 20 хиляди и 50 хиляди марки. Тогава средната заплата на албанските журналисти е била 20 марки, а на президента на страната 200 марки. Добре е също така да се сложи край на "мистификацията", че медиите са стълб на демокрацията. Не че не е вярно, каза Ремзи Лани, но не бива да се забравя, че медиите са също и индустрия на капитализма. Говорим основно за медийна свобода, но не споменаваме медийни пазари. Последицата от това е, че на Балканите журналистите са мисионери на демокрацията и пролетарии на капитализма, които може да бъдат уволнени с един СМС или пък да получават мизерна заплата.

Журналистиката умира, да живеят журналистите!

Друг изключително интересен участник в панела беше полският журналист и автор Игор Янке, който още в самото начало хвърли ръкавицата като посочи, че не медиите правят революциите, а хората - тяхното желание за свобода и по-добър живот. Медиите са само инструмент. Той припомни, че по време на полската революция на "Солидарност" е имало над хиляда независими нелегални вестника, печатани по тавани и мазета. Ако искаш да си активен член на "Солидарност", трябва да можеш да печаташ и разпространяваш. Тогава беше лесно, разказа той, защото медиите бяха оръжие за битката. Голямото предизвикателство сега е как медиите да успеят не само да изградят демокрацията, но и да я запазят. За да се изградят независими медии, които наистина да играят ролята на четвърта власт, по подобие на американските, британските и изобщо западноевропейските, е нужно да имаш отговорни и професионални редактори, разследващи журналисти, трябва да си обективен, да не участваш в политически битки, да си професионалист, добре образован и независим.

Това обаче не е така нито в Централна Европа, нито в Полша, която понякога се възприема като лидер на прехода. Защо? Защото за да имаш независими медии, трябва да изградиш независим бизнес, тъй като ключовият въпрос е "Кой ти плаща". Независими медии се градят само въз основа на независими източници на приходи, ако имаш читатели, които искат да плащат и разнообразни рекламодатели, от различни кръгове. Нещо повече, нужно е обществените медии да бъдат независими. В момента те са напълно зависими от политическата сцена, без значение какви правила ще въведеш, продължава разпалено полският автор. Кризата е допълнителен фактор за създаването на лоша медийна среда. Много по-евтино е да поканиш в студиото двама политици и да ги оставиш да се боричкат. За целта назначаваш едно 25-годишно момиче, което само да подава топката. Резултатът е, че медиите се превръщат все повече в таблоиди, концентрират се върху забавлението.

Това е причината, заради която нищо важно не се е случило в Полша през последните 20 години, никакви дълбоки реформи не са осъществени, защото никой не притиска политиците. Освен това вместо да се влошава, ще стане безнадеждно, продължи с голяма доза песимизъм Игор Янке. Традиционните медии умират. Технологичната революция промени изцяло бизнес-модела на традиционните медии. Вече не е изгодно да си професионалист.

Регулация? Не, благодаря

Думата "регулация" предизвика остра алергична реакция сред голяма част от аудиторията, а и сред самите участници. Най-много реакции имаше към българския участник в панела - г-жа Мария Стоянова, член на СЕМ. Повечето критики бяха свързани с това, че в тоталитарни държави да се говори за регулация е изключително опасно. Най-красноречив беше Ахмет Хан от университета Кадир Хас в Турция. Той посочи, че страната му е членка на НАТО, на хартата за правата на човека, преговаря за членство в ЕС и отгоре на всичко се води за демокрация, но на фона на тазгодишните протести от парка "Гези", думата "регулация" предизвиква остра неприязън. Според г-жа Стоянова обаче, необходимо е да има правила. С още по-голяма сила това важи и за социалните мрежи, особено по отношение на борбата с детската порнография или опазването на личните данни. Фейсбук трябва да бъде регулиран. Тя обаче не отиде по-далеч, за да отговори конкретно на въпроса на участничка от Либия дали трябва да се регулира разпространението на слухове във Фейсбук.

Преди да говорим за регулация, трябва да имаме правилния баланс чрез подходящ закон за свободата на информацията и на медиите, каза Лина Аталах главен редактор на Mada Masr от Египет. Тя описа медиите в родината си като машини за ПР на военния режим. Когато е налице крайна поляризация, когато активно се заглушават гласове, смятани за противници на настоящия провоенен режим, да се говори за регулация е изключително опасно и е синоним на цензура, добави тя. Изданието, за което тя се грижи напомня на онези времена, за които говори Игор Янке. С размер е на стар вестник, но е със структура на списание или дори блог. Печата се на английски език и се бори за свободна медийна среда.

ЕС най-сетне започна да обръща внимание на този проблем

Сравнително отскоро Европейският съюз започна да обръща сериозно внимание на проблемите, като "принос" за това има Унгария, чийто залитащ към авторитаризъм министър-председател Виктор Орбан се опита да отнеме медийна свобода с промени в Конституцията. Болната и влошаваща се медийна среда в България също привлече европейско внимание като миналата година в София пристигна ресорната еврокомисарка Нели Крус, за да се опита да разбере какви са проблемите. Тя натовари по-късно група на високо ниво да направи задълбочен анализ [на английски език] и да излезе с конкретни препоръки. Сред тях са:

- Подсилване на европейските ценности на свобода и плурализъм. За целта ЕС трябва да вмени на Европейската агенция за основните права задачата да наблюдава свободата и плурализма на медиите на национално ниво. Резултатът от този мониторинг трябва да бъдат доклади за рисковете за свободата и медийния плурализъм където и да е в ЕС. Докладите да се обсъждат в Европарламента, който да приема резолюции с предложения за конкретни мерки;

- Медийната свобода и плурализъм трябва да играят съществена роля в оценката за подготвеността на страните от процеса на разширяване на ЕС. Свободна и плуралистична медийна среда трябва да бъде предварително условие за членство в ЕС. Нещо, с което ЕК вече започна да се съобразява, като от тази година за първи път разглежда доста подробно състоянието на медийните среди в страните от процеса.

- Медийна грамотност да се преподава в началното училище и в гимназията. Ролята, която медиите играят във функционираща демокрация, трябва да бъде критично оценявана като част от националната образователна програма, интегрирана в съответните предмети.

Проблемът с медийната среда влезе и в дневния ред на Съвета на ЕС. Министрите на образованието, младежта, културата и спорта приеха заключения [на английски език] именно за медийната свобода и плурализъм. В тях те приканват страните-членки, тоест себе си, да осигурят независимостта на регулаторните органи; да предприемат подходящи мерки за осветляване на медийната собственост; за опазване правото на журналистите да защитават източниците си, а също и себе си от влияние; предотвратяване на "евентуални отрицателни ефекти от прекалена концентрация на медийна собственост", каквото и да означава това. Очакването е по-скоро да се предотврати прекомерната концентрация, а не да се тушират отрицателните й ефекти. Министрите приканват също така Комисията да продължи да подкрепя проекти, които подсилват защитата на журналистите и медиите;

От ЕК се очаква също да продължи да подкрепя независимия мониторинг на рисковете за медийния плурализъм, който се извършва от Европейския университетски институт във Флоренция. Чудесно е, че темата влезе в дневния ред на ЕС, но, уви, това е твърде недостатъчно. От една страна е налице проблем в бившите тоталитарни държави, които съставляват сериозна част от ЕС, а още няколко чакат на опашка за членство. Както посочи Ремзи Лани в Софийската платформа тази година, съществува голям риск от връщане назад. От друга страна е кризата и предизвикателствата, които новите технологии създават за журнализма. Проблемът не е в това, че може да "умрат" традиционни медии. Проблемът е да не умре истинската журналистика, каквато съдба нарисува Игор Янке. С подобна визия обаче Ремзи Лани не се съгласи като каза, че както човек, когато е болен, отива при професионалист, така обществото ще продължи да се нуждае от професионален журнализъм. Дали?

*Целия панел на английски език може да гледате в прикачения видеофайл

коментари
тео
27 ноември 2013 22:52
Не се знае и кой е собственик на собствениците.!:)
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.