English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Време е Гърция да реши: с еврото или без

Published on , , София

Иска ли Гърция да остане в еврозоната - това е въпросът, на който гърците ще трябва да отговорят на референдума, насрочен от премиера Георгиос Папандреу. Допитването ще се проведе около 4 декември, а дотогава Гърция няма да получи шестия транш от 8 милиарда евро по спасителния си заем.

Това стана ясно след извънредното събиране за Гърция в рамките на срещата на върха на Г20 в Кан. Тя беше свикана в отговор на изненадващото изявление на гръцкия премиер, че смята да подложи на референдум спасителната програма, договорена от лидерите на еврозоната на 26 октомври. След срещата лидерите на Франция и Германия заявиха еднозначно:

Ангела Меркел: "Референдумът ще бъде за нищо по-малко от въпроса: Иска ли Гърция да остане в еврозоната, да или не?"

"Предпочитаме да постигнем стабилизиране на еврото с Гърция, отколкото без Гърция, но целта да се стабилиза еврото е по-важна."

Никола Саркози: "Въпросът е дали Гърция остава в еврозоната. Това е, което искаме. Но зависи от гръцкия народ да отговори на този въпрос."

"Нашите гръцки приятели трябва да решат дали искат да продължат пътуването с нас."

Гръцкият премиер Георгиос Папандреу потвърди: "Въпросът не опира само до програмата, въпросът е дали ние искаме да останем в еврозоната".

Притиснат от европейските си партньори, Папандреу се е съгласил да насрочи референдума с месец по-рано - на 4 декември, вместо в началото на следващата година. Два месеца са твърде много време за неяснота дали ще бъде приложена втората спасителна програма за Гърция, която включва опрощаване на половината от гръцкия дълг от частните кредитори, "подсладено" с 30 милиарда евро от страните от еврозоната, както и втори заем от ЕС и МВФ в размер на 100 милиарда евро.

Затова Атина е била подложена на натиск да реши по-бързо, ако иска да получи поредния транш по сегашния си заем и да реши окончателно - не просто приема ли новия спасителен план, а иска ли да остане изобщо в еврозоната. Едва след като стане ясен отговорът на този въпрос, страната може да получи (а може и да не получи) плащането от 8 милиарда евро. Според гръцкия премиер, Атина има средства да оцелее до средата на декември, когато й предстоят плащания по дълга.

Европейски официални представители, цитирани от агенция Ройтерс твърдят, че Георгиос Папандреу е изпратил писмо на европейските лидери с искане детайлите по втория спасителен пакет да се договорят преди референдума. Това е разгневило европейските представители и е повишило недоверието към Гърция. В отговор председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу направи изявление, в което призова "правителството и политическите лидери на Гърция да покажат, че са готови да работят за национално политическо единство и за постигането на широката подкрепа, необходима за прилагането на програмата". Според него "без съгласието на Гърция с програмата на ЕС и МВФ, условията за гръцките граждани ще станат много по-мъчителни, особено за най-уязвимите."

Георгиос Папандреу каза, че народът му има демократичното право да вземе това решение и изрази увереност, че "гръцкият народ е мъдър и способен да вземе правилното решение" за страната си. "Гръцкият народ иска да останем в еврозоната. Ние сме част от еврозоната и сме горди да сме част от еврозоната. Да си част от еврозоната означава да имаш много права и също така задължения. Ние можем да изпълним тези задължения. Вярвам, че има широк консунсус сред гръцкия народ и затова искам гръцкият народ да говори."

При така поставените условия, има всички основания Папандреу да се окаже прав. Със сигурност гърците са достатъчно наясно, че единствената причина страната все още да не е формално фалирала е членството й в еврозоната. Връщането към драхмата автоматично ще направи Гърция страна от третия свят и няма да върне на гърците стандарта на живот, за който те толкова драматично страдат и който беше резултат именно от европейското членство. За страна, фалшифицирала статистическите си данни, за да влезе в еврозоната, Гърция със сигурност си дава сметка, че има много за губене. Както се шегуват медиите тези дни, ако трябва ще фалшифицира и резултатите от референдума.

Все пак си мисля, че на този етап е безпредметно да умуваме какво ще стане, ако Гърция реши да напусне еврозоната, което по съществуващите европейски договори не е възможно. В крайна сметка, подобна договорна промяна би срещнала горещата подкрепа на всички европейци, разгневени от гръцкото поведение. За еврозоната пък би било полезно да разполага с механизъм за изключване, защото това ще мотивира допълнително усилие от останалите страни. И едва ли напускането на Гърция ще причини разпадането на еврозоната - очевидно Европа е готова да поеме този риск, както става ясно и от думите на Ангела Меркел.

Резултатът от референдума ще бъде от полза за гръцкото правителство, защото ще му даде ясен мандат да продължи да изпълнява ангажиментите си към кредиторите. На тях пък ще даде аргумент да продължат да плащат гръцките дългове. Дали обаче стачките ще спрат и гърците ще приемат неизбежните трудности - едва ли.

В известен смисъл премиерът Папандреу е прав да постави сънародниците си пред избор: обвинявате правителството - тогава решете сами. Защото да, гърците имат демократичното право да решават съдбата си, но те са имали това право години наред, а сега просто отказват да поемат отговорността за решенията си. Прав е гръцкият премиер, че не може да се възползваш от благата на демокрацията, без да поемеш отговорностите. Урок, който и българското общество трябва да научи. Това, обаче, изглежда трудно се възприема по нашите ширини. Демокрацията може и да се е родила в Атина, но никога не се е чувствала уютно на Балканите.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required