English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Време ли е вече за европейско министерство на финансите?

Published on , , София

За задълбочаване на европейската интеграция, особено в Икономическия и валутен съюз (еврозоната) се говори все по-често като единственото решение за преодоляване на дълговата криза. Интересното е, че дълговата криза създаде голям парадокс - от една страна предизвиква разговори за връщане към националния суверенитет и индивидуално определяне на икономическите и финансовите политики, а от друга - за затягане на интеграцията и по-централно определяне на насоките в икономическите и финансовите политики на еврозоната. Засега превес има втората част на парадокса, която стигна до цялостна реформа на икономическото управление на съюза, чието одобрение предстои тази есен и за което euinside писа обстойно и проведе две дискусии.

На фона на предложените мерки в така наречения Пакет от 6 предложения в началото на юни отиващият си шеф на Европейската централна банка, Жан-Клод Трише препоръча създаването на европейско министерство на финансите. В реч в германския град Аахен той уточни, че не става дума за класическа европейска институция с огромен федерален бюджет, а по-скоро за орган, който да може да налага вето на определени национални икономически решения - най-вече свързани с големи разходи и с конкурентоспособността. Идеята беше приета от повечето евродепутати, членуващи във временната Комисия по финансовата, икономическата и социалната криза в Европейския парламент.

Отделно от идеята за такъв орган, все повече скорост набира и разговорът за създаване на общи европейски облигации (еврооблигации), за което euinside писа подробно. Като цяло най-големи застъпници за идеята са страните, пострадали най-тежко от дълговата криза като Италия, Ирландия, Португалия. Според политико-икономическия двигател на ЕС Франция и Германия, обаче, еврооблигациите трябва да са краят, а не началото на интеграцията.

Към привържениците на еврооблигациите и европейското министерство на финансите се включи и Джордж Сорос, финансист и филантроп. В статия за The Financial Times от 14 август той посочва, че едно цялостно решение на кризата в еврозоната трябва да има три основни компонента: реформа и рекапитализация на банковата система; еврооблигации; механизъм за напускане. Според него, банките в еврозоната са изключително уязвими и зависими, тъй като в Маастрихтския договор [с който се взе решение за създаването на единната валута] е било заложено да се преодоляват дисбалансите само в публичния сектор. Както показа кризата обаче, проблемите в банковия сектор се оказаха доста по-сериозни. Г-н Сорос обяснява, че въвеждането на еврото е довело до имотен бум в страни като Испания и Ирландия.

Той смята, че създаването на спасителния фонд за еврозоната (Европейският механизъм за финансова стабилност) е било първа и правилна крачка. Сега обаче, посочва той, трябва да се увеличат значително капиталовите нива на банките, както и да се създаде агенция, която да гарантира платежоспособността на банките, както и да ги контролира. "Мощна европейска банкова агенция може да сложи край на кръвосмесителните отношения между банките и регулаторите, като същевременно ще се намесва много по-малко в националния суверенитет отколкото да диктува фискалните им политики".

Джордж Сорос вярва, че Европа се нуждае от еврооблигации, защото идеята на еврото е била да засили икономическото изравняване, но вместо това се получи точно обратното - големи различия с огромни разминавания в нивата на задлъжнялостта и конкурентоспособността. "Ако силно задлъжнелите страни трябва да плащат непосилни рискови премии, дългът им става необслужваем. Точно това става в момента. Решението е очевидно: на дефицитните държави трябва да им бъде позволено да рефинансират дълга си при същите условия, както излишъчните държави".

Финансистът отправя остри критики и към Германия, за която казва, че съдбата на Европа е в нейни ръце. Еврооблигациите ще изложат на риск кредитния рейтинг на Германия и затова страната трябва да седне на шофьорското място. За жалост обаче, продължава Сорос, Германия няма добри идеи за макроикономическата политика, а настоява само Европа да следва примера й. Но това, което работи при Германия не става за останалата част на Европа, е мнението на финансиста. Той предлага еврооблигациите да заемат по-голям дял в издаваните дългови облигации на страните, отколкото предлага институтът Bruegel, тоест повече от 60%.

Той изговаря на глас това, което се обсъжда под сурдинка от доста време - как да се направи така, че провалените държави да напускат еврозоната без това да предизвика мощни сътресения. Затова, казва той, трябва да се създаде механизъм за напускане. И точно тук идва идеята за министерство на финансите. "Гърция представлява особен пример и много зависи от това как ще се развие кризата. Може да се окаже възможно да се помисли за постепенно излизане на малка държава като Гърция, което обаче да не се приложи за голяма като Италия. В отсъствието на подходящ изход, режимът ще трябва да носи санкции, от които не може да се избяга - нещо като европейско министерство на финансите, което да има политическа и финансова легитимност. Това, обаче, може да се осъществи единствено след задълбочено преосмисляне на еврото, което вече е изключително наложително, особено в Германия", смята още финансистът.

В съвместен коментар бившият еврокомисар Ема Бонино и Марко Де Андреис, директор "Икономически изследвания" в италианската митническа агенция и бивш служител на ЕС се съгласяват с предложенията на Джордж Сорос като подчертават, че ако тези идеи се осъществят ЕС ще се превърне не просто в странно животно, но дори в чудовище. "Чрез издаването на еврооблигации, например, ЕС ще бъде цялост без реално функциониращо правителство извън икономическата сфера, без хазна и с миниатюрен бюджет от 1 процент от европейския брутен вътрешен продукт, но пък с валута, която съперничи на долара, с централна банка и някакъв вид "агенция", която отговаря за гигантския публичен дълг, възлизащ на 70-80% от европейския БВП".

Затова и двамата предлагат в статия за вестник Il Sole 24 Ore нещата да се обърнат и вместо икономическата и фискална политика да движат политическите процеси, да се направи обратното. "В крайна сметка ЕС също ще трябва да работи по логичния начин: облагане с данъци и харчене за предоставяне на някои правителствени функции и на тази база да се създаде хазна, която да партнира на централната банка. За да използваме думите на Сорос: 'нещо като европейско министерство на финансите, което има политическа и финансова легитимност'".

"Това е и същината на нашата идея за лека федерация (Federation Lite), което съвсем не е в противоречие с предложенията на Сорос, а е стъпка по-нататък", заключават Ема Бонино и Марко Де Андреис. Идеята за лека федерация е лансирана от двамата автори по-рано през тази година в статия за The Project Syndicate. Според тях, федерацията трябва да има ограничен бюджет от около пет процента от БВП на ЕС (в сравнение с близо половината от БВП в повечето страни-членки), което ще даде възможност за създаването на реалистичен политически съюз. Тези ресурси, пишат още те (около 600-700 млрд. евро), ще заменят и няма да добавят към националните бюджети, след като те ще придружават трансфера на някои правителствени функции.

Те дават за пример отбраната като посочват, че една малка европейска армия би била доста по-ефективна в сравнение с доста неподходящите и неефективни национални въоръжени сили. Тази малка армия може да бъде с бюджет от около процент от европейския БВП или около 130 млрд. евро. Не става ясно от предложението им обаче, как тази идея ще се съвмести с ангажиментите, които страни-членки на ЕС имат към членството си и в НАТО. Освен отбраната и сигурността, г-жа Бонино и г-н Де Андреис смятат, че и други компетенции може да бъдат прехвърлени на федерално ниво, като например дипломацията и външната политика, имиграцията, граничния контрол, някои инфраструктурни проекти с европейско измерение, мащабните изследвания и проектите за развитие, регионалното преразпределение.

"В момента се използва терминът 'трансферен съюз', особено в Германия, като синоним с пейоративно значение за федерация. Ние сме съгласни, че местенето на ресурси от едно място на друго не може да бъде raison d'être на един политически съюз. Единствено конкретни правителствени функции могат. Но, когато някои от тези функции са прехвърлени на федерално ниво вече е налице допълнителният инструмент за прехвърляне на ресурси за финансиране на тези задачи. Когато това е необходимо, държавите с разцвет трябва да бъдат облагани повече от онези, които са изпаднали в криза", предлагат още двамата италиански политици.

comments
charlyb
29 август 2011 14:14
Много ми е интересно, дали има  вярващи, че ако се създаде такова министерство, ограничителните му указания ще бъдат изпълнявани от гърците, да речем...
Соня
30 август 2011 07:04
Абе, от гърците ще бъдат, ама за други има съмнения ...
Ivan_Mitev
6 септември 2011 14:25
Защо указанията да са "ограничителни", вместо насърчителни?
anonymous
6 септември 2011 15:16
Защото досега бяха насърчителни и се оказа, че не работи. Нужна е тоягата, не всички обичат моркови.
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required