English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

МВФ да поеме глобалното икономическо управление

Published on , , София

Преди три години на срещата на върха на Г20 в Питсбърг най-сетне беше признато официално, че Г20 е новият глобален формат. По този начин беше обявена смъртта на Г7 като групата, определяща глобалния дневен ред само заради това, че се състои от седемте най-икономически развити държави. През 2009-а, година след фалита на Lehman Brothers, който постави началото на финансовата Криза, сравнявана единствено с Голямата депресия от началото на 20-ти век, лидерите на двайсетте икономики с най-голям потенциал и влияние в света вече бяха наясно какво не е наред.

Глобализацията, глупако!

Глобализацията, която до момента се интерпретираше в международния и националния дискурс само в двете крайности - като панацея за всички икономически проблеми, тъй като дава максимална свобода за развитие на предприемаческата мисъл и съответно - като проказа за националната политика, тъй като подкопава усилията им за борба с безработицата и увяхващия икономически потенциал. Именно приключилият първи стадий на глобализацията доведе до необходимостта всякакви решения за преодоляване на глобалните предизвикателства да бъдат взимани чрез координирани действия с останалите партньори.

Бяха набелязани доста мерки, много от които наистина амбициозни, но резултатите до момента са по-скоро незначителни.

Г20 да сдаде глобалното управление

В този контекст трима бивши влиятелни лидери-социалисти обединиха усилия, за да призоват за глобално управление, силно наподобяващо усилията, които се полагат в момента в Европейския съюз и еврозоната в частност за реформа на европейското икономическо управление, с акцент върху създаването на независим и централизиран орган, а не както досега управлението да бъде оставено в ръцете на самите участници.

В съвместна статия бившият британски министър-председател и дългогодишен министър на финансите Гордън Браун, бившият испански премиер, смятан за автор на икономическите успехи на Испания от 90-те години Фелипе Гонсалес и не по-малко известният бивш президент на Мексико Ернесто Седильо, известен също с преодоляването на кризата в Мексико и с икономическите реформи, посочват, че след първоначалния трепет от изгряването на Г20 като основен глобален фактор сега вече е налице липса на силен икономически растеж и опасност от нова рецесия в развитите икономики, както и потенциала от нова глобална финансова криза. С други думи, мисията на Г20 от есента на 2009-а година засега търпи провал, смятат тримата бивши лидери.

Реформата на финансовата система, която трябваше да върви координирано, в момента се прави едностранно. Единственото добре координирано решение е въвеждането на по-строгите капиталови правила Базел ІІІ също има доста кусури. Трансформацията на институциите от Бретън Удс [МВФ, Световната банка и пр.] не е помръднала, а Кръгът Доха [кръг от преговори за либерализиране на световната търговия] се е превърнал много повече в зомби, отколкото Г20 искаше да признае преди.

Идеите от Питсбърг са на път да бъдат провалени, предвид начина, по който лидерите смятат да ги изпълняват. На МВФ беше предоставена по-скоро консултантска и секретарска функция, а би трябвало да е обратното, смятат господата Браун, Гонсалес и Седильо. Партньорските проверки са се оказали твърде неефективни и това налага необходимостта от независим агент, който да бъде натоварен със задачата да привежда доказателства, диагнози и възможни решения, които след това да бъдат обсъждани от лидерите на Г20, е замисълът на тримата. И тази институция трябва да бъде МВФ.

Очевидно е, че тримата бивши лидери извличат поуките от проблемите в еврозоната, където има единна валута, общ пазар, но отделни политически решения, което доведе до тектонични дисбаланси, които заплашват с разпад един от най-големите успехи на европейската интеграция - еврозоната, а дори и бевзизовото пространство Шенген. Както споменах и по-горе, глобализацията е процес, който е показал, че не може да има глобална икономика, ако няма глобално управление. Защото в глобален план, световната финансова и икономическа криза показа същите симптоми както в еврозоната - дисбаланси и дребни национални интереси, които подкопават общите усилия, от които в крайна сметка печелят всички.

Доколко обаче авторите имат основание да смятат, че каквато и да е реформа на МВФ би имала смисъл, предвид скандала с предишния директор на Фонда, французинът Доминик Строс-Кан, отстранен от поста заради повдигнатите срещу него обнинения в сексуален тормоз, които обаче така и не бяха доказани. На негово място застана влиятелният и изключително силен министър на финансите на Франция, г-жа Кристин Лагард, чийто стол обаче също започна да се клати и то в национален план. Все повече се засилват претенциите на нововъзникващите глобални сили като Китай, Бразилия и Индия, които смятат, че вече са заслужили правото да имат по-силен глас в глобалното управление. Догодина предстои и смяната на ръководството на друга институция от комплекта, договорен в Бретън Удс - Световната банка, управлявана по неписаните договорки от американец.

Така че, макар да заслужава задълбочен анализ, идеята на Гордън Браун, Фелипе Гонсалес и Ернесто Седильо изглежда по-скоро трудно реализуема. Факт е обаче, че Г20 е форматът, който не бива да бъде оставен да умре. И този факт се признава повсеместно. Последен беше американският президент Барак Обама, който от трибуната на Общото събрание на ООН заяви в сряда, че са необходими координирани действия от Г20, за да се справим с крехкия световен растеж. Г-н Обама е казал това след индивидуални срещи в рамките на събранието с лидерите на Франция, Великобритания и Япония. "Г20 трябва да бъде форум за хората, които се обединяват и действат заедно", цитира агенция Reuters думите на американския президент.

Ние в euinside също писахме наскоро, че в тези неспокойни времена трябваше да се състои извънредна среща на върха на Двайсетте. Нещо, за което призова и лидерът на опозиционната Лейбъристка партия във Великобритания Ед Милибанд. Той също използва терминология, твърде популярна в момента в еврозоната като заяви: "Не можем да продължаваме по този начин. Международната общност трябва да започне да говори с един глас и то бързо".

Редовната среща на върха на Г20 по план трябва да се проведе през ноември в Кан. Г-н Милибанд обаче смята, че не може да се чака чак до ноември. Особено в ситуация, при която истерията на пазара заплашва да доведе до действително тежки последици, които ще утежнят още повече не само икономическата ситуация, но и политическата. Големите икономики се задъхват от липса на икономически растеж и тежко дългово бреме, застаряващо население и изправени на нокти социални системи. Въпреки това обаче, току-що пробудилите се за демокрация народи от Близкия изток и Северна Африка продължават да гледат именно към тези държави с надеждата да им осигурят прилична работа и добър стандарт на живот.

Това само засилва социалното напрежение, което вече изби неочаквано в Норвегия и във Великобритания. Така че, наистина, редно е Г20 да се съберат по-скоро, а не да чакат до ноември, когато пак ще им се наложи да се справят с последиците, вместо да ги посрещнат подготвени.

comments
anonymous
26 септември 2011 11:25
Седильо или Седийо, няма "дз" в испанския.
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required