euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Няколко фронта се отварят в навечерието на срещата на върха на двайсетте водещи икономики в света (Г20) в Сеул. Първият фронт е между развитите държави и нововъзникващите икономики. Основният спор между тях е нещото, което все повече икономисти наричат "валутни войни" - изкуственото поддържане на националните валути, което практикуват някои държави с особено бърз и бурен икономически растеж. Това изкуствено потискане на валутните курсове, според повечето развити държави, които настояват пазарът да определя стойността на валутите, води до търговски изкривявания, а оттам и до търговски войни.

Вътре в тази група се отваря и вторият фронт - между страните с търговски излишъци и тези с дефицити по текущата сметка. Впрочем, би било правилно да се направи и още едно условно разделение между тези две групи държави - тези с търговските излишъци като цяло са и с много по-добра фискална картина от тези с дефицитите. Бълващите експорт страни са смесица от развити държави (Германия) и нововъзникващи пазари (Китай).

Глобално възстановяване, но заедно, моля!

Преди седмица министрите на финансите и гуверньорите на централните банки на страните от Г20 се срещнаха в Южна Корея, за да се опитат да подготвят компромисно споразумение за срещата на върха през ноември. Началото на комюникето очертава именно първия фронт: "Глобалното икономическо възстановяване продължава да напредва, макар и по крехък и неустойчив начин. Растежът е силен в много нововъзникващи пазари, а скоростта на напредък е умерена в много от напредналите икономики. Остават рисковете за пропадане надолу, които обаче варират по страни и по региони. Независимо от това, предвид високата взаимозависимост на нашите страни в глобалната икономическа и финансова система, несъгласувани мерки ще доведат до по-лош резултат за всички", гласят първите изречения от комюникето.

Като цяло министрите и гуверньорите са се разбрали за координиран подход при решаването на всички глобални въпроси. Дали обаче това ще се осъществи, все още е трудно да се прогнозира, предвид различните нужди на отделните икономики.

САЩ срещу всички

Съединените щати са страната, която има най-сериозни проблеми поради своята свръх задлъжнялост и неубедителен икономически растеж, придружен от не особено ярки перспективи за подобрение. Нещо повече, в страната предстоят междинни избори, които упражняват допълнителен натиск върху обществото и администрацията на президента Барак Обама. Най-ожесточено САЩ се борят срещу намесата във валутната политика, особено от страна на Китай, която държи сериозни валутни резерви и е основен кредитор на американската икономика.

В писмо до колегите си преди началото на срещата на министрите на финансите на Г20, амемериканският министър на финансите Тим Гайтнър съвсем ясно очертава американските интереси, като дори дава и предложения за мерки: "Първо, страните от Г20 трябва да се ангажират да предприемат политики, съобразени с намаляване на външните дисбаланси под определен дял от БВП през следващите няколко години, като се отчете, че са възможни изключения за страни, които са структурно големи износители на сурови материали. Това означава страните от Г20 с постоянни дефицити да засилят националните спестявания чрез приемането на средносрочни фискални цели, съобразени с устойчиви нива на дълга и чрез засилване на експорта".

Г-н Гайтнър препоръчва също на страните с излишъци да предприемат структурни, фискални и валутни политики за засилване на вътрешните източници на растеж и за подкрепа на глобалното търсене. "Тъй като нашите баланси по текущата сметка зависят от нашите собствени решения, както и от политиките на останалите страни от Групата, тези ангажименти изискват общи усилия", пише още американският министър на финансите в своето писмо.

Той предлага и още един компромис - нововъзникващите пазари със значително подценени валути и сериозни валутни резерви да позволят валутните им курсове с времето да се адаптират изцяло до нивата на икономическите им фундаменти. Напредналите страни, от своя страна, пък ще работят, за да гарантират, че няма да има прекомерна нестабилност на валутите. Освен това, Тим Гайтнър предлага МВФ да има водещата роля при следенето на изпълнението на тези ангажименти.

Голяма част от препоръките в писмото очевидно са били отчетени от министрите на финансите и управителите на централните банки на Г20, тъй като в комюникето им е записано: "Напредналите икономики, включително и тези с резервни валути, ще бъдат бдителни срещу прекомерна неустойчивост и неправомерни движения на валутните курсове. Тези действия ще помогнат за смекчаване на риска от прекомерна нестабилност на капиталовите потоци, пред които са изправени някои нововъзникващи пазари. Заедно ние ще съживим нашите усилия за постигане на стабилна и добре функционираща международна монетарна система и призоваваме МВФ да задълбочи работата си в тази сфера".

ЕС - мек и разнороден

Както винаги, позицията на Европейския съюз е мека и изразява дълбокото икономическо разделение в него. В заключенията си от Европейския съвет от 28 и 29 октомври лидерите на Съюза наблягат на финансовата регулация и в частност настояват за пълно прилагане от всички членуващи в Г20 държави на новите правила Базел ІІІ. Тези правила засягат най-вече капиталовите изисквания към банките. "Европейският съюз очаква потвърждение от срещата на върха на Г20 на споразумението от Базел, което е важна крачка в засилването на глобалната финансова стабилност", пише в заключенията.

Само едно изречение е посветено на обменните курсове и на протекционизма: "Съюзът подчертава нуждата от избягване на всички форми на протекционизъм и участие във валутно-обменни действия, целящи придобиване на краткосрочни конкурентни предимства". Вероятната причина на тази тема да бъде обърнато толкова малко внимание и с толкова мек тон е, че Германия е страната, която дължи голяма част на икономическия си растеж на износа. Освен това Германия е икономически двигател и на еврозоната. Берлин подкрепи Пекин още на предишната среща на върха на Г20 в позицията, че страните с проблемни финанси са тези, които трябва да полагат усилия, за да сложат къщичката си в ред.

Вторият акцент в заключенията на Съвета за Г20 е таксите и данъците върху финансовите институции. "Необходима е повече работа върху таксите и данъците върху финансовите институции както на международно, така и на национално ниво. В съответствие с доклада на Съвета на ЕС, трябва да има повече координация между различните схеми за облагане, така че да се избегне двойното облагане. Съветът е приканен да докладва пак на Европейския съвет през декември. Трябва да бъдат проучени и различните възможности за облагане с данъци на финансовия сектор, както и на добрите практики, насочени към препятстване на укриването на данъци и данъчните убежища".

Европейският съюз от доста време настоява облагането с такси и данъци на финансовите операции да се осъществи на глобално ниво, а не само локално, тъй като в противен случай това би довело до изнасяне на голяма част от капиталовите потоци към страните, в които няма подобна регулация. Същата позиция отстояват и Съединените щати. Облагането на финансовите транзакции, обаче, като цяло е сериозен проблем не само заради наличието на вече въведени подобни мерки от отделни държави, но и заради слабо развитите финансови пазари както в самия Европейски съюз (по-голямата част от новите членки), така и в други развиващи се или нововъзникващи пазари. Така например, България вече изрази официално позицията си, че е против облагането с нови данъци на финансовия сектор.

Повечето развити държави, които се наложи да плащат с пари от бюджета (на данъкоплатците) огромни суми, за да спасят финансовия сектор от фалит, са на мнение обаче, че финансовият сектор трябва да поеме своята отговорност към общата стабилност.

Ще има ли за всички?

Един от основните въпроси, който надали ще получи решение на срещата на върха в Сеул е дали всички ще успеят да постигнат това, от което най-много имат нужда, а то е и общият знаменател между всички членки: възстановяване на икономиката, увеличаване на работните места, постигане на устойчив икономически растеж, гарантиране на стабилността на глобалните цени на стоките. Ясно е, че всички страни имат полза от постигането на тези общи цели. Въпросът, обаче, продължава да стои - как, след като всички тръгват от различни стартови позиции. Независимо от това, глобализацията достигна своя апогей и връщане назад няма. Затова ще бъде важно тази среща да не постави началото на световна търговска война.