English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Последен шанс за ЕС и Западните Балкани

Published on , , София, Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

В четвъртък във Виена започва годишната среща на върха на Западните Балкани, чието начало беше поставено миналата година в Берлин и доби популярност като Берлинския процес. Водещите теми в дневния ред на премиерите на Сърбия, Босна и Херцеговина, Македония, Косово, Черна гора и Албания, а също и на Хърватия, Словения, Германия, Франция, Италия и Австрия, ще бъдат бежанската криза, икономиката и регионалното сътрудничество. Основното послание миналата година от страна на държавите от ЕС беше добре познатото - европейската перспектива си остава валидна при изпълнение на критериите. В рамките на една година обаче, доста вода изтече и градусът на напрежението в региона се вдигна. Завърна се реториката от 90-те години на миналия век, стари вражди изплуват отново на повърхността, национализмите отново се обостриха. 

Само няколко примера са достатъчни. Един футболен мач провали историческа и дълго планирана среща между премиерите на Сърбия и Албания. Срещата все пак се проведе, но завърши драматично, след като албанският премиер обяви, че рано или късно Сърбия ще трябва да приеме факта, че Косово е независима държава. Мистериозното пускане на свобода на обвиняемия за военни престъпления Воислав Шешель от трибунала в Хага, който се позова на здравословното състояние на сръбския радикал, извади наяве колко висок е прагът на толерантност към милитаристични, ксенофобски и националистични изказвания. Неговите обществени прояви, а също и мълчанието на сръбските власти, спомогна много за повишаване на напрежението между Сърбия и Хърватия. Принос за вдигането на балканската температура имаше и отбелязването на 20-ата годишнина от операция "Буря", с която Хърватия възстанови териториалната си цялост през 1995-а година и завърши отделянето си от бивша Югославия. По време на честванията се чуха много фашистки и антисръбски скандирания, също останали неосъдени от политическия елит. 

И докато ЕС беше концентриран върху преговорите между Белград и Прищина, някак изненадващо за Съюза дойде имплозията в Македония. За капак граничен спор, който ЕС смяташе за решен, беше отворен наново между Хърватия и Словения. В рамките на изминалата година ЕС пристъпи решително към решаване на дългогодишната криза в Босна и Херцеговина като прие германско-британската инициатива, но успехът й е все още не е еднозначен. Най-общо казано, Западните Балкани все повече се превръщат в проблем, с който ЕС за пореден път изглежда неподготвен да се справи, особено в сегашната геополитическа ситуация, когато Русия припомни, че има интерес от Балканите като руска сфера на влияние. 

Западните Балкани - полупълна или полупразна чаша?

В края на юли в София се състоя кръгла маса*, организирана от Европейския съвет за външна политика и Софийската платформа, голяма част от която беше посветена именно на бъдещето на Западните Балкани - или по-точно европейското им бъдеще - с участието на европейската върховна представителка за външната политика Федерика Могерини. По време на двучасова дискусия с участието и на външния министър на България Даниел Митов, и представители на неправителствени организации от Западните Балкани, включително и този уебсайт, г-жа Могерини демонстрира изключително рядка и отдавна необходима откровеност, но също и солидна доза противоречивост. Тя отказа да приеме метафората на полупълната и полупразната чаша за състоянието на региона, защото чашата е статична, докато отношенията със Западните Балкани са процес. За едни няма напредък в процеса на приближаване на Западните Балкани към ЕС, но според нея има. Тя се спря основно на Босна и Херцеговина и на диалога Белград-Прищина.

Настоя, че трябва да бъде преодоляна мантрата за петгодишното замразяване на разширяването като натърти, че това е периодът, когато трябва да се работи усърдно страните от Западните Балкани да бъдат готови за членство. Нещо повече, каза, че ако в следващите четири години и малко не бъде намерен правилният подход, ЕС ще изгуби региона завинаги и добави, сякаш по-скоро питайки себе си, дали вече не е твърде късно. "Това е последният шанс. Мисля, че ЕС, целия - институциите и страните-членки заедно - трябва да работи за разширяването също толкова, колкото и страните-кандидатки", каза тя. Повтори и своя стара теза още от времето, когато беше министър на външните работи на Италия, че ЕС трябва да се откаже от бащинския подход.

Отхвърли и подхода на моркова и тоягата, въпреки че той се прилага и в самия ЕС. Това най-силно се усеща в отношенията с Гърция, а също и спрямо България и Румъния, които все още са под специалното наблюдение на ЕК в сферата на правосъдието и борбата с корупцията и организираната престъпност. Федерика Могерини отказа още да приеме и една друга мантра, която е особено популярна в района на Западните Балкани - че ЕС предпочита стабилността пред демокрацията. 

"Категорично отказвам да навлизам в тази мантра за стабилността-срещу-демокрацията, защото няма стабилност без деморация и няма истинска демокрация, ако няма стабилна среда. И Западните Балкани са най-най-най-добрия пример за това", обясни тя. Според българския топ дипломат Даниел Митов обаче, демокрацията-срещу-стабилността е постоянна дилема. "Това е малко като яйцето или кокошката, но ние не можем повече да допускаме да пренебрегваме нашите ценности или да затваряме очите си. В Близкия изток и Северна Африка се осъществи Арабската пролет, но тя направи в някои страни антиевропейски завой, именно защото с десетилетия предпочитахме да пренебрегваме много зверства, които ставаха там. Говоря за Мубарак, за Кадафи, знаем ги кои са", каза той. Същевременно обаче, ЕС посредничи в диалога между Сърбия и Косово, където и в двете страни управляват хора със спорно минало. 

В изказванията й личеше, че Западните Балкани са огромно предизвикателство и че ЕС няма решение на много от проблемите. Това особено силно се усети в репликата й, че проблемът е в убеждението, че другата страна наистина е заинтересувана, така че да си заслужава усилието. Това важи както за ЕС, така и за страните от Западните Балкани. Брюксел и 28-е столици трябва да се откажат от манталитета да разглеждат тези страни като бедното момче, на което трябва да се даде безплатен кроасан. Заяви, че никоя страна, включително и в самия ЕС, не бива да бъде принуждавана да избира с Русия или с ЕС, защото това означава да се включим в играта на Русия. 

Но не всички се съгласиха с нейните позиции. Според Хедвиг Морвай-Хорват (Сърбия), изпълнителен директор на Европейския фонд за Балканите, процесът на разширяване е на автопилот. ЕС трябва да бъде активната страна в този процес. Трябва да се разработи нова стратегия, която да предвижда повече мотивиране на местните лидери, двустранните въпроси не бива да забавят процеса, нужна е повече креативност, каза тя. Македонският политик Стево Пендаровски пък настоя, че политиката на тоягата и моркова е добра. Предложи ЕС да използва като тояга спрямо Македония оттеглянето на препоръката за започване на преговори за членство, която ЕК отправя към Съвета на министрите в продължение на шест години. Мнението му е, че македонският проблем е най-лесният от всички на Западните Балкани. Ако ЕС не успее да го реши, ще загуби привлекателността си. 

Именно Македония използвах и аз, когато попитах г-жа Могерини дали не е време ЕС да направи оценка на политиката си на разширяване през последните години като анализира грешките си и добрите неща. Македония е доста тежък пример, защото от първенец в процеса на разширяване преди 10 години, когато ЕС й даде статут на кандидатка, тя се превърна в държава, която се нуждае от посредничеството на Съюза, за да излезе от политическата си криза. Страна, която пропадна десетки места в индекса за свободата на медиите и чието правителство поведе стабилен курс към авторитаризъм. 

По време на срещата се поставяха повече въпроси, отколкото отговори. Самата Федерика Могерини също задаваше много въпроси. Един от ключовите е дали ЕС ще бъде готов, ако всички или дори само една от кандидатките е готова за членство. Според Даниел Митов, ЕС трябва да се върне към изконните си ценности. Няма стабилност там, където има репресия, където няма прозрачност, където има корупция и престъпност. "Това не е стабилност и това ще гръмне в лицата ни един ден", каза той. Това е валидно повече от всякога днес, когато авторитаризмът се завръща в страни в самия ЕС, а България се проваля вече 9 години в борбата с корупцията и организираната престъпност. Всичко това са лоши примери за страните от Западните Балкани, някои от които основателно казват - ако на страни-членки е допуснато това, защо го изисквате от нас.

А когато говорим за стабилност, не бива да пропускаме и бежанската криза, която показа не само, че ЕС не е единен вътре в себе си, но и не е особено готов да помогне на страните от Западните Балкани, които се превърнаха във фронтови линии за бежанския поток. Според Федерика Могерини, ЕС и Западните Балкани трябва да градят заедно Съюза. Това обаче изисква сериозна промяна в подхода. Дали Съюзът е наясно с това или поне онези държави, които създадоха Берлинския процес предстои да видим тази седмица във Виена. Ако всички споделят тезата на Федерика Могерини, че следващите четири години са съдбовни за Западните Балкани и ЕС, тогава трябва да се обърне внимание, че 4 години в западнобалканския пространственовремеви континуум е много малко време. И досегашната европейска интеграция на региона е достатъчно доказателство за това. 

Дали причината е, че ЕС беше оставил тези страни сами като им връчи задачите за домашно и им каза "ще се видим отново в деня на изпита" или защото трансформацията на региона наистина е трудна, е въпрос, който се нуждае от спешен отговор. Защото и за ЕС 4 години не са особено дълъг период. Достатъчно е да споменем гръцката криза. 

*Пълен запис на кръглата маса с участието на Федерика Могерини може да гледате на английски език тук

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required