English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Поглед към Македония и Гърция през майбаха

Published on , , Twitter: @euinside

15 юли е светла дата за Гърция и Македония. Миналата сряда Европейската комисия развърза кесията, за да подпомогне изнемощялата от дълги години рецесия гръцка икономика, като по този начин се опита да балансира опасно разгорялия се конфликт в еврозоната, провокиран от невъзможността да се постигне споразумение с правителството на крайно левия популист Алексис Ципрас. 10 дена по-рано словенският финансов всекидневник Finance излезе на първа страница с огромно заглавие - БЕРГ - Бивша европейска република Гърция. Заглавието е заигравка с официалното име на северната съседка на Гърция - Бивша югославска република Македония (БЮРМ), която се нарича така, защото все още няма споразумение между Атина и Скопие за името на бившата югорепублика. Липсата на решение на спора за името е и причината, поради която, докато Гърция се опитва да остане в ЕС и еврозоната в частност, пречи на Македония да влезе, нищо че и двете страни имат доста сходни проблеми.

За Македония 15 юли също е важна дата. Тогава беше постигнато споразумение [на английски език] между четирите основни партии в страната с посредничеството на еврокомисаря на преговорите по разширяването Йоханес Хан (Австрия, ЕНП), докладчика в Европарламента за Македония Иво Вайгъл (Словения, АЛДЕ), бившия докладчик за Македония в Европарламента Ричард Хауит (Великобритания, Социалисти и демократи) и словашкия евродепутат Едуард Кукан (ЕНП). Постигнатото миналата сряда споразумение е всъщност надграждане с протокол над сделката, сключена на 2 юни в Скопие, пак с посредничеството на Европейската комисия. Със споразумението от втори юни политическите партии в Македония се съгласяват да работят в интерес на страната и гражданите, препотвърждава се евроатлантическата перспектива на Македония и се поема ангажимент да се работи на базата на демократичните принципи за политическа отчетност.

С това споразумение политическите лидери се ангажират да осигурят преходен период до провеждането на свободни и честни избори, насрочени за 24 април. В рамките на преходния период партиите се съгласиха да работят по гъст график за решаване на някои от най-спешните проблеми пред страната. До 10 юни партиите трябваше да създадат точна организация за предсрочните избори. Опозиционната партия СДСМ пое ангажимент да се върне през есента в парламента, където ще председателства специално създадената парламентарна комисия за разследване на скандала с подслушани разговори, който доведе до избухването на най-тежката политическа криза в Македония до момента. Всички звукозаписни материали трябва да бъдат предадени на прокуратурата. Междувременно трябва да бъде постигнато и споразумение за провеждането на структурни реформи, част от които са покрити от преговорните глави 23 и 24. 

С протокола от 15 юли четирите основни партии конкретизират значително договореното месец и половина по-рано. СДСМ се задължава да се върне в парламента на 1 септември. На 20 октомври трябва да бъде назначен нов министър на вътрешните работи, номиниран от СДСМ след консултации с ВМРО-ДПМНЕ и Демократичния съюз за интеграция (ДСИ). Също на 20 октомври трябва да бъде назначен и нов министър на труда и социалните въпроси, отново предложен от СДСМ. На същата дата трябва да бъдат назначени и няколко заместник-министри. Някои ще бъдат номинирани от ВМРО-ДПМНЕ (на вътрешните работи, на труда и социалните въпроси), а други - от СДСМ (на финансите, земеделието, информационното общество и администрацията). Тези заместник-министри ще имат пълното право на вето върху всякакво законодателство, свързано с организацията на изборите.

Ремонтираното правителство трябва да положи клетва на 15 януари 2016-а година, сто дена преди парламентарните избори на 24 април. Новото правителство ще бъде ръководено от премиер, предложен от ВМРО-ДПМНЕ. Управленската програма на обновения кабинет ще се свежда единствено до организацията на изборите. В допълнение към правителствените рокади и подготовката на изборите политическите партии се ангажират до 15 септември да има нов специален прокурор, който да ръководи разследването на казуса с подслушванията. 

Реакциите от страна на ЕС бяха положителни. Ръководителят на делегацията на ЕП за Македония Алойз Петерле (ЕНП, Словения) коментира, че сделката създава политическа възможност за прекратяване на политическата криза и връща бившата югорепублика на пътя на евроинтеграцията. Иво Вайгъл, който участва в посредническите усилия, заяви, че тази сделка създава предпоставки Македония най-сетне да започне преговори. Британският му колега Ричард Хауит добави, че сключеното споразумение е върнало страната от ръба на пропастта, където Македония е попаднала в резултат на продължителната криза. За него е изключително важно специалният прокурор да може да работи напълно автономно. 

Седмица по-късно се състоя и 12-ият пореден Съвет за асоцииране между Македония и ЕС, председателстван от външния министър на Словакия Мирослав Лайчак от името на върховния представител за външната политика Федерика Могерини. Уви, на този съвет Македония не получи това, което очакваше, а именно ангажимент за започване на преговори. Външният министър Никола Попоски добави към всички останали ангажименти, че споразумението включва и подобряване на съседските отношения с Гърция и България. Това ще бъде съществено, за да може преговорите да започнат, тъй като ще върне доверието на македонците у процеса на разширяване. Именно преговорите са от основно значение за запазването на европейската перспектива, обясни македонският топ дипломат.

Еврокомисарят Хан посочи единствено, че няма време за губене и призова македонските институции да не излизат във ваканция, докато не свършат работата си. Вместо отваряне на първите глави обаче, на 18 септември г-н Хан ще бъде в Скопие за подновяването на диалога за присъединяване на високо равнище. "Споразумението даде възможност на страната да запази вратата отворена за евроатлантическата перспектива", заключи австрийският комисар. Словашкият външен министър г-н Лайчак потвърди за пореден път многократно изразяваната си позиция, че страните-кандидатки също трябва да положат усилия. Той изрази надежда, че протоколът от 15 юли ще се окаже повратна точка. "Ние ще бъдем доволни да бъдем част от процеса на разширяване, но това наистина зависи от страните в региона", посочи той. 

Що се отнася до проблема с името, ЕС подкрепя съществуващия механизъм (през ООН). "Нямаме амбиция да заместваме този механизъм", каза г-н Лайчак и добави, че ЕС се опитва да поощри всички страни в преговорния процес да положат максимални усилия за постигане на споразумение. В заключенията [на английски език] от 12-ия Съвет за асоцииране се посочва само, че Съветът е взел предвид призива на Македония за започване на преговори за присъединяване на базата на препоръките на Комисията в този смисъл. През миналата есен Комисията препоръча започване на преговори с Македония за шести пореден път. Страната е със статут на кандидатка от точно 10 години. Тогава тя получи този статут заедно с Хърватия, която вече е част от ЕС, и с Турция. 

Докато се очаква решаването на спора с името на бившата горепублика, политическите сили в Скопие трябва да работят и върху още една тежка програма реформи, много подобна на тази, по която трябва да работи и съседна Гърция. Става дума за създаване на върховенство на закона, реформа на съдебната система, медиите, деполитизиране на публичната администрация, изборна реформа, междуетнически отношения и икономическо управление. На фона на всичко това, горещата тема от два дена в социалните мрежи и медиите в Македония е снимката на плажуващия премиер Никола Груевски с луксозни очила "Майбах". От снимката се вижда, че македонският премиер вероятно носи модела "Дипломат" на луксозната марка, изработени от злато и диаманти, струващи според македонските медии 60 000 долара. Македонската осведомителна агенция МЕТА съобщи, че правителството е отрекло информацията. Според изявление на кабинета, очилата не са луксозни и скъпи, а най-обикновени, купени на средна цена. Българската публика едва ли ще се изненада, че при отричането на информацията правителството е заявило, че тези твърдения са част от кампания на медиите, финансирани от Сорос. 

Следващите месеци ще бъдат особено горещи и за Македония, и за Гърция. Първата ще трябва да докаже, че може да спазва поетите ангажименти, въпреки че няма да получи нищо насреща, освен ангажимент за започване на преговори, но след като бъде решен спорът за името. А втората ще получи трета спасителна програма за над 80 млрд. евро, ако изпълни програмата с реформи, начертана също с посредничеството на ЕС. Много от точките в тази програма съвпадат и с македонския дневен ред - деполитизация на администрацията, независими медии, съдебна реформа, икономическо управление. Само че за едни договарянето на реформите с Гърция е брутална намеса във вътрешните работи на суверенна държава, докато за Македония това е в реда на нещата. Както и в много други страни от региона, засилената европейска намеса се приветства и от журналисти, и от гражданите, поради изключителното ниско ниво на доверие в националните институции. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required