English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Един военен парад, който може да направи "бурята" различна

Published on , , Загреб, Twitter: @euinside
Last change on

Допреди провеждането му, военният парад в Загреб по случай 20-ата годишнина от операция "Буря" беше спорен проект, но след това се превърна в безспорен успех. Напълно единодушно медии и загребчани приветстваха парада като достоен начин да се отбележи една от най-важните дати в тяхната най-нова история - операцията от 5 август 1995-а, с която беше възстановена хърватската териториална си цялост. Както euinside вече писа, организацията на шествието съдържаше и много вътрешна политика в себе си, но едва ли някой е очаквал огромния успех. Мащабът му обаче, беше гарантиран от друго - традиционното отбелязване на годишнината от операцията в град Книн. Парадът се проведе на 4 август в Загреб в 6 ч. вечерта, а честванията в Книн започнаха на следващия ден в Книн. И ако в Загреб нямаше и грам разделение, то в Книн моментално си пролича разделението по партийна линия.

Парадът в хърватската столица беше кратък и съпроводен с още по-кратка, но много стилна културна програма. На трибуните стояха заедно всички политически и държавни лидери. За първи път от операцията насам на годишнината по отбелязването й присъстваха и дипломатически представители. Всички граждани, с които медиите говориха, бяха въодушевени от парада. Възрастните се просълзяваха, а по-младите бяха екзалтирани. Същото беше и с хората, с които аз разговарях. А в групата на обичащите Загреб във Фейсбук хората споделяха впечатления и наистина се радваха на нещо, което някои от тях виждат за първи път в живота си. Това създаде усещане за истински национален празник, какъвто 5 август е. Според мнозина анализатори, парадът за първи път от много години насам е успял да обедини нацията. 

Уви, не това усещане остави отбелязването в Книн. Хърватският премиер Зоран Миланович положи венци много рано сутринта, напълно отделно от президентката, която беше избрана като кандидат на опозиционната дясна партия Хърватски демократичен съюз (HDZ). Тя положи венците си следобед. Вечерните тържества пък бяха белязани от усташки и антисръбски скандирания. По традиция за честванията в Книн концерт изнесе и известният хърватски певец Марко Перкович Томпсън, смятан за националист. Той винаги пристига за концерта си предвождайки рокерска моторкада. На концерта му в подножието на книнската крепост се събраха близо 60,000 души. Той беше облечен във войнишка маскировъчна тениска и често приканваше публиката да скандира "Готови за родината" (Za dom spremni), смятано за усташки лозунг. Заради този лозунг, известният хърватски футболист Йосип Шимунич беше наказан да не играе 10 мача поред, като с това наказание на практика приключи футболната му кариера.

Шимунич използва този лозунг по време на квалификационния мач Хърватия-Исландия, с победата от който Хърватия се класира за световното първенство в Бразилия. Поздравът е символ на усташкото нацистко движение от Втората световна война и се смята за срамно от демократичния елит в страната. Проблемът е, че той предизвиква силно разделение сред хърватите, за много от които това е напълно легитимен и дори безобиден лозунг. Освен него в Книн се чуха и призиви "Убийте сърбина" по време на изказванията на известни военноветерани. Всичко това остана без никакъв коментар от страна на ръководството на HDZ и г-жа Китарович. 

Колумнистът на лявоцентристкия риешки всекидневник "Нови лист" Борис Павелич написа [на хърватски език] по този повод, че отбелязванията на "Буря" са се превърнали в традиционно лятно подсещане колко малко е необходимо, за да се възпалят военните страсти. "Днешният балкански проблем е, че политическа Хърватия и политическа Сърбия отказват да приемат обикновения и очевиден факт, че винаги ще останат съседни страни и затова би било полезно, мъдро и разумно да живеят в траен и истински мир". За целта обаче, Сърбия трябва да спре да отказва да приеме отговорността за манипулацията на хърватските сърби и югославската народна армия пред 1991-а година, а Хърватия трябва да поеме своята отговорност за съпротивата си срещу завръщането им в Хърватия и за сегашната триумфалистична атмосфера. 

Известният, но спорен журналист Домагой Маргетич също излезе с коментар [на хърватски език] в регионалната агенция SEEBIZ, в който написа: "Накрая, както неоусташите винаги подчертават, че 'Готов за родината' не е усташки, а 'стар хърватски поздрав', означава ли това, че онзи масов призив за убийството на сърби в Книн, двайсет години след 'Буря' и 'Убий сърбина' се е превърнал в 'стар хърватски поздрав', който е израз на родолюбие, а не фашизъм?! Обществото не може да се изчисти от факта, че вчера [5 август] стотици, ако не и хиляди млади и стари скандираха 'Убий сърбина!'. Това е ужасно чудовище, което очевидно скрито се спотайва някъде в сянката на съвременната хърватска държава и само чака нова възможност да излезе от мрака. Ако го допуснем. Ако им позволим! Ако им позволим да скандират 'Убий сърбина!'. Ако пред тяхното престъпление на омраза обърнем глави, тогава не сме нищо друго освен съучастници в техните престъпления и помагаме тези престъпления от омраза да се превърнат в доминираща политическа сила в страната".

В коментар за рубриката "Барометър" многотиражният "Вечерни лист" посочи [на хърватски език], че парадът в Загреб е много по-подходящ за отбелязване на "Буря"-та, вместо Книн, защото "Накрая, на всеки добронамерен трябва да му стане ясно защо такива неща не бива да бъдат част от държавната програма по отбеязването на Деня на победата, когато по време на речта на Джуре Глогошки [лидер на протестиращите военноветерани] имаше скандирания 'Убий сърбина'. За съжаление, както се вижда от записа, заедно са скандирали и деца, които дори не са видели войната", пише в коментара. Други анализатори също смятат, че честванията в Книн са се превърнали в десничарско-усташки купон и място, откъдето започват предизборните кампании на HDZ. 

Затова и цари пълно единодушие, дори и сред тези, които бяха против парада, че той е бил много по-подходящ начин за отбелязване на кръглата годишнина, тъй като вместо разделение е всял дух на единство. Нещо, от което хърватите ужасно много се нуждаят в момента. 

Как точно да се отбелязва "Буря"-та, така че да не предизвиква разделение по идеологическа линия е въпрос, който все повече стои на дневен ред, особено след озадачаващото за външния наблюдател разделение, съпроводило отбелязването на годишнината от падането на Вуковар през 2013-а година. Тогава, една част от ветераните, заедно с ръководството на HDZ разцепиха колоната на две, така че управляващите да попаднат в друга колона. Това предизвика остри реакции и недоволство сред мнозина в Хърватия. Премиерът Зоран Миланович и представителите на правителството му често са освирквани по време на речите им във Вуковар или Книн. Затова миналата година премиерът не държа реч във Вуковар, а в Книн тази година само положи венци. Независимо дали едно правителство се справя добре или не, има национални празници, които не бива да се използват за междупартийни битки, коментираха някои от най-известните колумнисти и анализатори в Хърватия. 

"Буря"-та не е само национална

Откакто правителството на Александър Вучич е на власт, "Буря"-та предизвиква остри реакции в Сърбия. Тази година за първи път 5 август беше определен за ден на национален траур в памет на загиналите сърби по време на военната операция. Обичайната медийна истерия, която сръбското правителство създава по всякакви поводи с регионален мащаб, щеше да си остане точно това, ако не бяха изстъпленията в Книн, които дадоха добър повод на първия вицепремиер и министър на външните работи Ивица Дачич да оправдае паленето на хърватското знаме пред хърватското посолство в Белград от обвинения за военни престъпления Воислав Шешель. Лидерът на Сръбската радикална партия беше изненадващо пуснат по-рано тази година от военния трибунал за престъпленията в бивша Югославия в Хага по здравословни причини, но по-късно беше поискано връщането му.

По повод концерта на Томпсън и изобщо отбелязването на 20-ата годишнина от операция "Буря" в Книн г-н Дачич заяви в интервю за сръбския "Курир": "Не съм забелязал на властите в Хърватия да им е хрумнало да арестуват певеца Томпсън, който открито призоваваше към усташничество с фашистки послания. Нека те да си подредят своя двор, а не да изискват от нас да заловим Шешель". По повод палежа на хърватското знаме министерството на външните работи на Хърватия изпрати протестна нота в Белград, а Сърбия отвърна със същото срещу честванията на "Буря". Отзвукът от тазгодишното отбелязване на "Буря" със сигурност ще продължи още много време, защото най-важните въпроси, за които говори в своя коментар Борис Павелич, а и много други анализатори, остават на заден план. На преден излизат политическите точки, които всеки вътре и извън Хърватия иска да спечели за краткотрайна пирова победа. И все пак, парадът показа, че честванията могат да имат и друго лице, което може да промени трайно представите и в Хърватия, и Сърбия за операция "Буря". 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required