English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Грили: Мерките за ограничаване на разходите не са цел, а средство за растеж

Published on , , Загреб, Twitter: @AdelinaMarini

От миналата година се затвърждава традицията министрите на финансите на страните-членки да се явяват на изслушвания в комисията по икономическите и паричните въпроси на Европейския парламент. Въпреки че тези събития обикновено преминават без голям медиен интерес, с изключение на комплектното изслушване на министрите на Франция и Германия - Пиер Московиси и Волфганг Шойбле - те са доста интересни като тенденция и особено на фона на зачестяващите подмятания за нуждата от засилване на ролята на националните парламенти на европейско ниво. Последният призив в този дух беше отправен от британския премиер Дейвид Камерън по време на дългоочакваната му реч за Европа на 23 януари. Тогава той заяви, че няма европейски демос и е необходимо да се засили ролята на националните парламенти.

Шефът на Европейския парламент Мартин Шулц контрира обаче като заяви на специална пресконференция по повод предстоящия политически сезон през 2013 г., че когато г-н Камерън вземе решение на среща на върха на ЕС, заедно с останалите правителствени ръководители, се отчита за него пред националния парламент. Само че това решение оказва въздействие и върху гражданите на останалите страни-членки. Именно затова е създаден Европейският парламент, обясни Мартин Шулц, който пръв въведе практиката пред Европарламента да говорят и правителствените ръководители на страните-членки. До момента пред евродепутатите са заставали (извън качеството им на ротационни председатели) Марио Монти, Ангела Меркел и Вернер Файман, а в началото на февруари в Страсбург ще говори и френският президент Франсоа Оланд.

Кризата в еврозоната показа изключително ясно каква е взаимообвързаността на икономиките не просто в еврозоната, а и в ЕС, където много от неевространите са зависими икономически от ставащото в зоната на единната валута. Затова и процедурата по изслушване на министри на финанси от евродепутати е изключително полезна, въпреки че все още се нуждае от усъвършенстване. Европейският парламент е мястото, където може да се чуят и националните позиции. Евродепутатите са много по-наясно с европейското законодателство, в което са участвали като докладчици, автори на проекторезолюции, участници в преговори със Съвета и Комисията, и наистина познават в детайли новите европейски норми. Националните депутати в различна степен са запознати, независимо че често се налага да гласуват европейските правила. Те обаче не са чак толкова навътре в европейската материя и определено не се интересуват от общоевропейската гледна точка, а по-скоро от чисто националната.

До момента през икономическата комисия минаха министрите на Испания, на Гърция, Унгария и както стана ясно по-горе - на Франция и на Германия. В началото на тази седмица пък пред евродепутатите се яви министърът на финансите на Италия Виторио Грили. Явяването му само по себе си представлява интерес, тъй като става месец преди парламентарните избори в Италия, предизвикани от оттеглянето на парламентарната подкрепа за технократичното правителство на бившия еврокомисар Марио Монти. Затова и голяма част от въпросите към г-н Грили бяха свързани с изборите, но и с конкретните мерки, които правителството приложи за година технократично управление, чиято цел беше да спаси италианската икономика от падане в пропастта, което щеше да е трудно и дори на онзи етап невъзможно за преглъщане от еврозоната.

Година по-късно икономическата ситуация в Италия изглежда различно, по думите на Грили, но по икономически показатели до голяма степен е същата. По данни на италианската централна банка брутният вътрешен продукт е спаднал с малко над 2% през 2012 като цяло, а прогнозата за 2013 беше ревизирана от 0.2% на 1.0% спад, заради влошаващата се международна обстановка и мудната икономическа активност през последните месеци. Възможно е през втората половина на 2013 италианската икономика да започне да расте, но тези очаквания са изключително условни. Правителственият дълг на Италия продължава да е изключително висок (126% от БВП през ноември) и се очаква да продължи да расте като достигне 127.6% през тази година. По оценки на ЕК 5.5% от италианския БВП отива за обслужване на дълга - дял, който се очаква да се запази и в следващите години.

Италия е в процедура по свръхдефицит от 2009 г. като през април миналата година парламентът на страната прие закон, с който се въвежда в конституцията правилото за балансиран бюджет. То обаче ще влезе в сила от 2014 г. Италия е една от 14-е страни-членки, които са в процедура по макроикономически дисбаланси. Два показателя са над допустимите прагове - загуба на експортен пазарен дял и общ правителствен дълг. Заплатите също не са достатъчно адекватни на производителността. Очаква се номиналната цена на единица труд да се увеличи през следващите години със скорост близка до средната за еврозоната. За разлика от високата правителствена задлъжнялост, частната е овладяна.

Към Италия има шест конкретни препоръки по Европейския семестър от 2011, като всичките са частично изпълнени. Това са фискалната консолидация; преодоляване на сегментацията на пазара на труда; реформа на рамката за колективно трудово договаряне; отваряне на сектора на услугите за по-голяма конкуренция; подобряване на рамката за частни инвестиции в научно-развойна дейност; ускоряване на работата за ефикасно харчене на разходи, стимулиращи растежа, съфинансирани от кохезионните фондове. За 2012 ЕК добавя две нови препоръки и те са: да се обърне внимание на младежката безработица и стимулирането на трудовата мобилност; борба с избягването на данъци.

Безработицата също расте. През ноември, според Евростат, броят на безработните е бил 11.1% от работоспособното население, като делът на младежите е 37.1%. Дългосрочно безработните са 5.1 на сто. Очакванията за тази година са безработицата да се повиши още до 11.5 на сто, а през 2014 г. - до 11.8%. Всичко това принуди френският евродепутат от групата на ЕНП Jean-Paul Gauzes да попита италианския финансов министър по каква причина пазарите смениха рязко отношението си към Италия при положение, че на практика нито една реформа не е изпълнена. Тук е важно да се спомене, че една от значителните промени в показателите е спадът в спредовете (спрямо германския Bund) - от 517 пункта през юли 2011 и 537 през юли 2012 до 254 базисни пункта на 4 януари 2013. Лихвите по 10-годишните базисни облигации също спадна драстично от 7.06% през ноември 2011 г. до 4.54% през декември миналата година.

Всичко това, обясни Виторио Грили се дължи на доверието. Той още в уводните си думи съобщи, че след месеци на напрежение на финансовите пазари в еврозоната вече се наблюдава растящо доверие, увеличаване на доходността по облигациите и спредовете. Самата криза, каза още той, беше криза на доверието - теза, която споделяше и германският канцлер Ангела Меркел в разгара на сътресенията през 2011 и 2012 г. Факт е, добави още г-н Грили, че много от реформите са започнати, но не са довършени, тъй като това не може да стане за една година. Важно е обаче както в Италия, така и в Европа, всички институции да продължат тези усилия.

Един от неизменните въпроси, които евродепутатите задават всеки път е за мерките за ограничаване на разходите и смисълът от тях. Astrid Lulling (ЕНП, Люксембург) попита на кого да се вярва, след като бившият вече шеф на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер се дистанцира от политиката на рязане на разходите, но някои индекси дават надежда, че ефектът от тях е положителен. На кого да вярваме, попита тя и добави: "тук сме малко скептофренични". Италианският министър на финансите обаче изрази твърда убеденост, че има държави, които нямат много голям избор, освен да приложат строгите мерки. Те не са просто горчиво хапче, а нещо много по-голямо, обясни той. Някои страни имаха по-голям избор от други, но Италия имаше много малък избор, защото е невъзможно да имаш достоверна стратегия за растеж без да са стабилизирани финансовите пазари. Това е все едно да градиш къща върху пясък.

Фискалната стабилизация не е крайната цел, добави министърът, тя е средство към растежа. Той предположи, че Юнкер вероятно е имал предвид по-общоевропейски подход. На въпрос за опасността от създаване на двускоростна Европа заради кризата Виторио Грили отговори, че рискът ще отпадне от само себе си, след като кризата приключи. Според него, когато дълбоките реформи в еврозоната приключат, когато се постигне икономическото изравняване, тогава въпросът ще отпадне автоматично. Той не беше голям оптимист, че това може да се случи скоро, но обяви, че вярва в еврото и Европа.

През икономическата комисия тази седмица мина и ирландският министър на финансите Майкъл Нунън, който обаче говори в качеството си на ротационен председател на Съвета на министрите на финансите. Той също е сред хората, които забелязват подобрение. По думите му ЕС е влязъл в 2013 в много по-добро състояние, отколкото в 2012 г. Някои страни-членки са подобрили конкурентоспособността си, има подобрение по отношение на дефицита и дълга. Евродепутатите обаче го атакуваха за това, че преговорите със Съвета стават все по-трудни. Основните приоритети, върху които ирландското председателство ще наблегне през първия семестър на 2013 г. е да приключат преговорите по "тупак" - пакетът от две законодателни предложения, допълващи икономическото управление на ЕС, които са напълно зациклили, но Майкъл Нунън обяви, че пробив ще бъде постигнат съвсем скоро.

Другото важно законодателство, по което преговорите ще приключат скоро е по четвъртата Директива за капиталовите изисквания. Когато това приключи, основният приоритет ще остане банковият съюз.

Нунън беше питан и за нуждата от компенсации за програмните страни - идея, която изложи бившият шеф на Еврогрупата по време на последното му изслушване в икономическата комисия в началото на месеца. Ирландия е засега най-успешно справящата се страна от всички програмни държави с мерките за ограничаване на разходите. Нунън заяви обаче, че в момента се обмислят предложения, които по-скоро са насочени към устойчивостта на дълга, а не към директни инжекции. Той визира обещанието, което Ирландия получи през юни, когато бъде готова рамката, позволяваща на постоянния фонд на еврозоната да рекапитализира директно банки, страната му да се възползва от това, за да намали драстично дълга си като извади частта, платена за спасяването на банковия сектор. Според него обаче, ключът е във възстановяването на растежа. Растежът генерира решения, заключи Майкъл Нунън.

comments
nobel
1 февруари 2013 10:18
Като как може да се постигне растеж чрез икономии не ми е много ясно. С повече харчене - също. Така сме се заглавили, че вече управляващите в Европа, а и не само просто нямат полезен ход. Накъдето и да мръднем - потъваме все повече.
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required