euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

Завръща ли се келтският тигър?

Аделина Марини, January 3, 2013

Изключително навреме дойде редът на Ирландия да поеме ротационното председателство на Съвета на ЕС за седми път. От една страна през 2013 Ирландия отбелязва 40 години от присъединяването си към ЕС, което служи за много добра илюстрация на това какво може ЕС да направи със страни, които знаят от какво имат нужда и които имат воля да го направят. От друга - Ирландия е първата държава от трите първи програмни страни-членки на еврозоната, която се завърна на финансовите пазари, справя се отлично с поставените й условия и има всички изгледи скоро да забрави неприятностите, стига обаче обстоятелствата в еврозоната и ЕС като цяло да позволят това. А Ирландия се зарича, че ще се постарае.

И макар че ротационните председателства след Лисабонския договор не са това, което бяха, все пак не е невъзможно ролята на една държава, независимо колко голяма е тя, да остави следа. Такъв беше случаят с първото председателство на Полша например, когато Варшава успя да се пребори във фискалния пакт да бъде отредено адекватно участие на страните извън еврозоната. Ирландия се зарича да се пребори за банковия съюз. Дъблин беше изключително разочарован от развитието на събитията през 2012 г., когато през юни беше взето стратегическото решение за създаване на банков съюз, чието начало трябваше да бъде поставено с допускането постоянния спасителен фонд на еврозоната да рекапитализира директно проблемни банки в еврозоната. Условие за това беше създаването на единен надзорен механизъм за банките, което за малко не се провали, но на 11 декември беше договорено от министрите на финансите на ЕС.

Ирландия беше спомената изрично в заключенията на лидерите от 29 юни, където беше записано, че страни, които имат добра фискална дисциплина, ще се възползват от схемата, основно вдъхновена от ситуацията с испанските банки. "Като страна с програма на ЕС/МВФ, Ирландия продължава да преговаря с Тройката за подобряване на условията по своя заем и по-специално за постигане на споразумение по проблема с нашия банков дълг, който трябва да бъде решен преди март", написа в поредица от статии за различни големи европейски медии ирландският вицепремиер и министър на външните работи и търговията Имън Гилмор. Лидерите на ЕС се договориха по време на последната им за 2012 среща рамката за директна рекапитализация да бъде създадена до март тази година.

Според последния преглед [на английски език] за 2012 г. на изпълнението на програмата от Тройката, икономическото възстановяване ще бъде постепенно през 2013 с очакван ръст от 1.1% от БВП и 2.2% през 2014 г. Публичният дълг се очаква да скочи до 122% от БВП тази година. Основният проблем обаче е, че тази прогноза може да претърпи сериозни промени, заради риска от по-слаб растеж у търговските партньори на Ирландия. Ако растежът остане слаб през следващите години, дългът ще продължи да расте, което може отново да доведе до рекапитализиране на банки. "Същевременно ние продължаваме с мерките за засилване на европейската финансова стабилност, като ще притискаме за преговори по банковия съюз, който е от жизненоважно значение за Ирландия. Развитието на структурата на банковия съюз предоставя основа Ирландия да си осигури инвестиции от Европейския механизъм за стабилност (ЕМС) за ирландските банки", пише Имън Гилмор.

Благодарение на ЕС или въпреки ЕС?

Това е дилемата, пред която са изправени много страни, много политици и граждани. Дилема, която за Имън Гилмор обаче не стои, въпреки текущите проблеми на Ирландия, донякъде внесени и отвън. В специален коментар за един от големите ирландски ежедневници The Irish Times, танъштьъ (вицепремиер на келтски) Гилмор обобщава плюсовете от 40-годишното членство на страната му в ЕС. "Въпреки сегашните ни проблеми, членството на Ирландия в ЕС дърпаше икономическото ни развитие напред през последните 40 години, като ни помогна да се превърнем от някога недоразвита икономика в една от най-успешните, високотехнологични, експортни икономики в света". Между другото, точно този анализ стои в основата на голямата подкрепа, която Ирландия има за процеса на разширяване. По време на предишното председателство на Ирландия (първата половина на 2004 г.) България и Румъния приключиха преговорите с ЕС, а 8-те бивши соц-страни плюс Малта и Кипър, се присъединиха официално към съюза.

Имън Гилмор пише, че въпреки че Ирландия е получила независимостта си от Обединеното кралство десетилетия преди да стане член на Европейската общност, икономическата зависимост се е запазила, което е поддържало бедността в страната. Ирландия тогава (и все още) е изнасяла основно земеделска продукция, най-вече към Великобритания, където обаче са се поддържали ниски цени на храните, а самата британска икономика е била най-бавно растящата от всички западни икономики. Това е поддържало заплатите ниски в Ирландия. С членството нещата са се променили, пише вицепремиерът. Само за периода 1973-2008 г. ирландските земеделци са получили 44 млрд. евро по Общата селскостопанска политика на ЕС (ОСП). А от сруктурните фондове, страната е получила над 17 милиарда евро, вложени основно в подобрение на пътната инфраструктура и публичния транспорт.

Големият плюс обаче, продължава танъштьъ Гилмор, е създаването на единния пазар през 1993 г., който елиминира търговските бариери и осигурява свобода на движение на стоки, услуги, работници и капитал между страните-членки. Като обобщение той посочва, че през 1993 г. брутният вътрешен продукт на глава от населението е бил 70 на сто от средното за ЕС, а в края на века то е вече над средното, въпреки проблемите сега. Това обаче не пречи много ирландци да се чувстват недоволни и предадени. Ирландия е сред страните с много висока безработица в ЕС. През лятото страната беше петата поред в целия ЕС с най-висока безработица - близо 15 на сто. В коментари под статията на Имън Гилмор бяха изказани мнения, че ЕС продължава да диктува икономическото бъдеще на страната.

"Например, [ЕС] ще има правомощията да координира как страните-членки облагат с данъци своите граждани - с непризнатата цел да се премахне данъчната конкуренция между страните, постоянно оплакване на страните с високи данъци срещу техните братя с по-ниски данъци. Дори и в САЩ федералното правителство не се опитва да казва на щатите как да си облагат жителите. Това ще предизвика бунт. Барозу, който си работи по идеята за Съединени европейски щати, също иска да даде на Комисията, неговата Комисия, правото да налага вето над бюджетите на страните-членки. Представете си Белия дом да наложи вето върху бюджета на Калифорния", гласи един от коментарите.

"Странно е, че ирландски политик се хвали/признава, че тези реформи са ни били наложени и че е нямало да се осъществят, ако ирландските политици бяха оставени сами на себе си", гласи друг коментар.

Сред останалите приоритети, които Дъблин си поставя е договарянето на цялостно търговско споразумение със САЩ, което вече е било обсъдено по време на визитата на Хилъри Клинтън в Дъблин в края на 2012 г. Ирландия вярва, че ако има такова споразумение, то ще доведе до сключването на сходни споразумения и с останалите стратегически партньори на ЕС като Канада, Сингапур и Япония, а това от своя страна ще добави около 2 процента към брутния вътрешен продукт на ЕС.

Все още е твърде рано да се каже, че келтският тигър, както беше известна Ирландия преди кризата, се завръща в смисъла, който се влагаше тогава - с динамичен икономически ръст и спадаща безработица. Келтският тигър обаче може да бъде разпознат и като успешния пример за това, че програмата за ограничаване на разходи, когато се прилага без много мрънкане, интелигентно, със съзнание за нуждата от нея, тогава тя дава резултат. Силата на тигъра личи и в решимостта, с която Ирландия осребри членството си в ЕС в последните 40 г. Както гласи един друг коментар във вестник The Irish Times на читател, напуснал родината си преди много години, Ирландия е коренно променена и всеки път, когато той посещава родината си, тя изглежда различно и то към по-добро. Така че, Fáilte, Éire! За седми път.