English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Гърция се бори за поредния транш от спасителния заем

Published on , , София

new 11:00 Гърция ще поиска от кредиторите си две години допълнително (до 2016-а), за да изпълни мерките за бюджетни икономии, договорени с Тройката, съобщи The Financial Times като се позова на документ, с който изданието разполага. Премиерът Антонис Самарас ще постави въпроса пред френския президент Франсоа Оланд и германския канцлер Ангела Меркел, с които ще се срещне идната седмица. Самарас ще мотивира искането си с дълбоката рецесия в Гърция, е заявил пред вестника неговият главен икономически съветник.

Европейският съюз е във ваканция, но едва ли някой може да почива с чиста съвест на фона на новините от еврозоната. И макар напоследък вниманието да е насочено към Испания и Италия, Гърция продължава да цъка като бомба с часовников механизъм в периферията на еврозоната. Според някои може да очакваме „Бум!” още през октомври, когато международните кредитори на Гърция ще решат дали да й отпуснат поредния транш от спасителния заем. Според други бомбата ще избухне в рамките на 6 до 18 месеца, когато Гърция все пак ще бъде принудена да напусне еврозоната.

Новините от Гърция отдавна вече не звучат интригуващо за широката публика - не защото не са лоши, а защото са едни и същи в продължение на две години. Икономиката на страната продължава да се свива - по данни на гръцката статистика от 13 август през второто тримесечие на 2012 г. гръцката икономика се е свила с 6.2% спрямо същия период на миналата година. През пролетта ЕК прогнозира свиване на икономиката на Гърция с 4.7%, което, както се оказа, е било твърде оптимистична прогноза. Безработицата пък е надминала 23% през май като достига рекордните близо 55% при младите хора между 15 и 24 години.

На този етап изглежда, че страната ще продължи да се върти в омагьосания кръг на продължителната рецесия, задълбочена от бюджетните икономии, бавния темп на реформите и инвеститорското недоверие. Гърция отбелязва значително подобрение във фискалните си показатели - според гръцката централна банка правителственият дефицит на кешова база е намалял до 7.2 милиарда евро в първите седем месеца на годината в сравнение с 15 милиарда евро година по-рано. Според Евростат пък в началото на 2012 г. гръцкият дълг е намалял до 132.4% от БВП от 165.3% в края на миналата година. Този резултат обаче може да се обясни със сделката по преструктуриране на дълга, а в медиите вече циркулират подозрения, че ще се наложи ново преструктуриране.

Без растеж на икономиката за страната ще е все по-трудно да провежда бюджетна консолидация и да намали огромния си дълг до смятаното за устойчиво ниво от 120% от БВП, както е предвидено в условията по спасителния заем. Същевременно гръцките власти продължават да не изпълняват в задоволителна степен ангажиментите, поети пред кредиторите. Изоставането в прилагането на втората спасителна програма придоби драматични размери в резултат на парламентарните избори, проведени през април и повторени през юни.

В резултат ЕС и МВФ отложиха отпускането на поредния транш от втория гръцки заем, предвиден за юни, а мисия на Тройката (Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд) пристигна в Атина. Експертите си заминаха в началото на август, но обявиха, че ще отложат „присъдата” си за месец октомври, вместо да се произнесат през септември, както беше планирано. Ако оценката е благосклонна, Гърция ще получи 31 милиарда евро от заема на обща стойност 130 милиарда евро. Експерти на тройката ще пристигнат в Атина през септември и ще останат там през целия месец, за да докладват на срещата на Еврогрупата на 8 октомври, съобщава The Wall Street Journal като цитира европейски официален представител.

От няколко месеца високопоставени представители на ЕС и МВФ повтарят, че нямат никаква представа за реалната ситуация в Гърция и е необходимо време, за да си съставят мнение. Битката е за съкращаване на бюджетните разходи с 11.5 милиарда евро през следващите две години. Това включва и съкращаване на 40 хиляди работни места в публичния сектор. Гърция е поела ангажимент да съкрати 150 хиляди публични служители до 2015 г., които първоначално да преминат в т.нар. работен резерв с намаление на заплатата и последващо съкращаване. В действителност обаче не са предприети почти никакви действия в тази посока, което е лесно обяснимо и с проведените през април и юни парламентарни избори.

Атина отчаяно се нуждае от пари, които може да получи единствено по заема от ЕС и МВФ и всяко отлагане е лоша новина за гръцкото правителство. До 20 август Гърция трябва да изплати на ЕЦБ заем на стойност 3.1 милиарда евро. За да събере парите, страната насрочи за 14 август търг за продажбата на краткосрочен дълг за 3.125 милиарда евро. Но подобни маневри не могат да решат големите финансови проблеми на страната, която е изцяло зависима от международните си кредитори. А те вече изглеждат уморени и на моменти възмутени от гръцката инертност. Това е особено видно в Германия, където усилено се говори както за гръцки изход от еврото, така и за спиране на плащанията по заема, докато няма конкретни резултати.

Гръцкият премиер Антонис Самарас навлиза в решаващи две седмици от управлението си, пише гръцкият вестник Ekathimerini. Според изданието до 20 август Самарас и коалиционните му патньори Евангелос Венизелос (ПАСОК) и Фотис Кувелис (Демократичната левица) трябва да постигнат споразумение по конкретните мерки за съкращаване на бюджета с 11.5 милиарда евро в следващите две години. С този списък Самарас ще замине първо за Люксембург (22 август) за среща с премиера и лидер на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер, а после и за Берлин (24 август) при германския канцлер Ангела Меркел. Окончателното решение дали Гърция ще получи следващия транш по заема ще бъде взето през октомври.

comments
милен
15 август 2012 15:06
Тези безподобни лъжци омръзнаха на всички вече. Досега нищо не са променили, нямат и намерение да го правят. Да си печатат драхмите и това е.
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required