euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

Пари срещу реформи за Гърция

Аделина Марини, February 10, 2012

24 часа, по време на които Гърция разбра, че вече няма път назад. Така съвсем на кратко може да се обобщят последните два дни, по време на които драмата с постигането на споразумение между партиите в гръцкото коалиционно правителство за изпълняване на условията за реформи и фискална стабилност, поставени от тройката (Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд) премина през няколко фази.

Първо действие

Всъщност, това е една пиеса, която се играе вече повече от 2 години, същината на която е Гърция да получи поредния спасителен заем или транш в замяна на изпълнението на комплект от реформи, чиято цел е да върнат гръцката икономика в състояние на растеж и да започне постоянно и гарантирано връщане на действително гигантския гръцки дълг, възлизащ на около 350 млрд. евро или около 160% от БВП. При всяко поставяне на пиесата, драмата е наистина голяма, всички зрители гледат със затаен дъх и очакват развръзката сякаш не помнят каква е била предишния път. И всеки път си купуват билети с добър изглед към сцената, за да я гледат отново и отново.

Този път обаче сценарият е леко променен. В първо действие вървяха два паралелни сюжета: преговорите между гръцкото широко коалиционно правителство, в което участват основните гръцки партии и така наречената тройка, която представлява Европейската комисия, ЕЦБ и МВФ, а втората сюжетна линия течеше между гръцките власти и частните кредитори за отписване на 100 млрд. от общия дълг на Гърция. Макар да се посочваше многократно, че между двете няма нищо общо, в крайна сметка вече има и тя беше официално съобщена от еврокомисаря по паричните въпроси Оли Рен снощи. Преговорите с тройката през последните месеци протичаха с променлив успех - ту двете страни се приближаваха към споразумение, ту представителите на тройката си тръгваха с празни ръце за Брюксел, Вашингтон и Франкфурт.

В крайна сметка, на 9 февруари, около 6 сутринта, стана ясно, че е постигнато нещо като споразумение, зависи кой ви говори. За тройката нямаше споразумение, за гръцките власти имаше, обаче с едно изключение. Въпросното изключение е на стойност 325 милиона евро - пари, които трябва да бъдат допълнително съкратени от бюджет 2012, тоест тази година, тоест сега, тоест веднага. Гръцките политически играчи се опитаха да обяснят на европейските си партньори, че вече няма откъде, ще трябва да се реже живо месо, а това е недопустимо. Лидери от различните партии излизаха и говореха за тежкото положение на гръцкия народ, за онеправдаността му, за неговата невинност, за това, че не може така рязко, сякаш забравили, че всъщност тези искания не се поставят пред тях за първи път.

Заговори се за необходимостта сумата да бъде орязана от бюджетите за допълнителни пенсии, а ако се налага - да се пипнат и основни пенсии. Нещо повече, гръцки медии съобщаваха за това, че на Гърция са дадени 15 дена да намери откъде да отреже 300-те милиона. За да се засили усещането, че сделката е сключена като цяло, беше съобщено, че гръцкият министър на финансите Евангелос Венизелос е отпътувал за Брюксел, очевидно с много ранен полет, тъй като това се тиражираше буквално от 6 сутринта. Уви, съобщенията от участници в тройката бяха, че споразумение няма и че Гърция има не 15 дена, а дори по-малко от 15 часа.

Съспенсът беше допълнително завишен и от факта, че вечерта в 18 часа брюкселско време, 19 атинско, трябваше да започне срещата на министрите на финансите от еврозоната - така наречената Еврогрупа. Това заседание се очакваше още в понеделник, но от четвъртък миналата седмица започнаха спекулациите ще има или няма да има среща, докато се стигна накрая до стегнато съобщение от Еврогрупата, че няма да има среща в понеделник, 6 февруари. В понеделник пък още не беше ясно кога ще има среща. Всъщност, ясно беше - когато бъде постигнато споразумение в Атина. Обърквате ли се вече? Изчакайте антракта!

Второ действие

Малко преди обяд на 9 февруари гръцкият вестник "Капитал" публикува текста на споразумението, от което драмата се заплете още повече, тъй като в него е записано, че правителството се ангажира да постигне излишък по първичното салдо на бюджета, тоест преди плащанията на лихви и главници, от 4.5% от БВП до 2015 г., както и първичният дефицит да бъде 1% от БВП. Именно тези числа разбуниха духовете, тъй като са промяна в досега изчисляваните параметри по договарянето на втория спасителен план, изчислен на база ангажименти за намаляване на дълга до 120% от БВП до 2020 г. Промяната на параметрите обаче означава, че трябва да се направи нова оценка за устойчивостта на дълга, на базата на която да бъде изчислено и точно колко пари да бъдат отпуснати по втората програма, договорена през октомври миналата година и засега изчислявана на 130 млрд. евро.

Публикуваният проект на споразумение посочва още, че гръцкото правителство ще намали със 150 000 служителите на бюджетна издръжка в периода 2011-2015 г., а само през тази година ще съкрати 15 000 души. Новото в споразумението е, че се набляга на мерките за стимулиране на конкурентоспособността на гръцката икономика, както и на тези за подсилване на институционалния капацитет на страната да може да събира данъци, да се бори с корупцията и да гарантира прилив на свежи пари за малките и средни предприятия в страната. Планират се и сериозни съкращения в болезнени сфери за гръцкото общество като социалните придобивки и местните офиси за събиране на данъци.

В анализа към споразумението се посочва, че нивото на социалните разходи в Гърция, като дял от БВП, "остава значително над средното за еврозоната". До края на юни ще бъде направен преглед на всички социални програми, за да се види кои да отпаднат. Впрочем, краят на юни е праг, посочван в много от мерките в документа, който е над 30 страници. Това е така, тъй като много от тях трябва да дадат резултат още тази година.

По време на антракта

Докато траеше почивката преди третото и последно действие на гръцката драма, журналистите четяхме споразумението и очаквахме пресконференцията на шефа на Европейската централна банка Марио Драги, от когото се очакваше да каже дали институцията ще участва по някакъв начин в сделката по отписване на гръцки дълг. Ако си спомняте, германският канцлер прокара спорно предложение през юли, в което поиска частните кредитори на Гърция да поемат своята част от бремето, като понесат 21% загуби от държаните от тях гръцки облигации. Ставаше дума за така нареченото доброволно подстригване. Много от частните кредитори все още се чудеха да се включат ли в схемата или не, когато през октомври, на един много драматичен Европейски съвет, който дори беше пренасрочен по тези причини, беше договорено частният сектор да поеме 50% загуби. Става дума за отписването на 100 милиарда евро.

От началото на годината обаче, докато текат преговорите между гръцкото правителство и частните кредитори, се появи една тънка червена линия с намеци за включване на "официалния сектор" към сделката, като се визира ЕЦБ, която е най-големият единичен собственик на гръцки облигации, закупени на стойност 40 млрд. евро. Призивите са банката да се откаже от печалбата от тези облигации, която се оценява на 15 млрд. евро и именно тези пари да бъдат дадени на Гърция като така се заобиколи правната забрана банката да финансира правителства.

Буквално минути преди да започне пресконференцията на Марио Драги гръцката колегия пусна в Twitter съобщение, че е сключено споразумение между политическите партии в Атина и се очаква скоро изявление от канцеларията на министър-председателя, Лукас Пападимос. О, изненада! Нима нямаше сутринта споразумение? Или, о, да, то не беше пълно! Точно в 15.30 часа атинско (също и българско) време или 14.30 брюкселско, започна пресконференцията на Марио Драги, който съобщи, че е получил телефонно обаждане от г-н Пападимос, който пък му е потвърдил, че споразумение има.

Това, което той се задоволи да каже във връзка с призивите за участие на банката в сделката по отписване на гръцки дълг беше, че ако банката изиграе тези облигации на загуба в полза на гръцкото правителство, това ще се приеме за директно финансиране. Ако обаче се откаже от печалбата, това би могло да мине и за законно.

Той смъмри журналистите, че постоянно питат за това откъде ще дойде финансирането, докато най-важното нещо за Гърция е споразумението, което е било току-що договорено. "По някакви мистериозни причини ние се фокусираме върху финансовите неща, говорим за защитни стени, но най-важното нещо са реформите. И трябва да се концентрираме първо върху тях, а след това върху останалото". Впрочем той пръв намекна за връзката между сделката с частните кредитори и тази с тройката.

Докато журналистите се опитвахме да систематизираме известното до момента преди Еврогрупата, излезе и официалното съобщение от офиса на гръцкия премиер, което беше кратко, но за сметка на това неясно. Съгласно превода от гръцки, който Google предостави, в малкото изречения беше записано, че е постигнат успех в консултациите между правителството с тройката, но темата е била оставена отворена за допълнителни уточнения и дискусии. "Следователно, има общо споразумение по новата програма от гледна точка на срещата тази вечер", се казва още в съобщението като очевидно се има предвид, че това, което е постигнато, независимо че е отворено за дискусии и допълнения е напълно достатъчно за финансовите министри от еврозоната да вземат решение да отпуснат втория заем на Гърция.

Трето действие

При влизането на участниците за третото действие (Еврогрупата), напрежението постоянно се покачваше заради противоречивите сигнали, които идваха от главните герои. Така например, сред първите, които влязоха в сградата на Съвета в Брюксел беше шефът на Международния валутен фонд, г-жа Кристин Лагард. Тя се задоволи с обезоръжителната си усмивка да каже само, че новините от Атина са "окуражителни".

Шефът на Еврогрупата пък, премиерът на Люксембург Жан-Клод Юнкер, изрази съмнение, че ще бъде взето окончателно решение вечерта. "Не мисля, че ще имаме окончателно решение днес. Това не е катастрофа", побърза да успокои той.

Оли Рен, еврокомисарят по паричните въпроси, се застрахова като каза, че е постигнато споразумение, което ще бъде много внимателно разгледано от Еврогрупата. "Ще имаме много щателна дискусия, но сега зависи от гръцкото правителство и парламента да убеди, че ще предприеме конкретни действия, за да гарантира изпълнението на фискалните и структурните реформи".

Имаше смесени чувства за това дали ще се проточи третото действие до ранните часове на нощта или ще влезе в рамките на планираното - 23 часа брюкселско време, полунощ атинско. Закъснението беше от само половин час, но за сметка на това имаше развръзка.

Три условия

Еврогрупата е поставила на гръцкото правителство и парламента три условия преди да сложи подписа си под споразумението. Първото, обясни Жан-Клод Юнкер с видима досада, е гръцкият парламент да одобри в неделя пакета, договорен между Гърция и Тройката. На второ място са въпросните 325 милиона евро, които гръцкото правителство трябва "бързо да открие" откъде да намали в бюджета за 2012, за да може да бъдат достигнати заложените цели за бюджетен дефицит. Третото и доста важно условие е Атина да предостави "силни политически гаранции от лидерите на коалиционните партии за изпълнението на програмата". Нещо повече, каза още шефът на Еврогрупата, тези гаранции трябва да се простират отвъд предстоящите през април парламентарни избори.

В неделя предстои гръцкият парламент да одобри програмата, а на въпрос какво ще стане, ако не го направи, г-н Юнкер отговори лаконично: "Гръцкият парламент няма да отхвърли пакета". Последва брожение в залата и подканяния да поясни, на което той само повтори: "Гръцкият парламент няма да отхвърли пакета". Оли Рен затвърди безкомпромисността на ситуацията като отново натърти, че бъдещето на Гърция се намира на първо и основно място в ръцете на онези, които имат политическата отговорност в правителството и парламента.

Сделката с частните кредитори

Втората новина, без да ги подреждаме по важност, от среднощната среща е, че сделката с частните кредитори е изцяло готова, но очаква споразумението от Атина. За вторник е планирано работната група на Еврогрупата да оцени споразумението, а министрите на финансите ще се съберат отново в сряда при условие обаче, че всички елементи (трите условия) са налице. "Няма да има плащане, докато няма изпълнение", подчерта Юнкер.

Френско-германското предложение

Един от въпросите, който ме мъчеше през целия ден вчера и беше зададен от колега снощи беше къде в цялата тази драма попада предложението на Франция и Германия от миналата седмица Гърция да събира приходите си в специална доверителна сметка, от която приоритетно да се изплащат дълговете, а каквото остане да се използва за посрещане на останалите разходи по гръцкия бюджет. "Доверителната сметка се изследва от Комисията и работната група на ЕС, като разглеждаме предложението много сериозно, тъй като това е една съвсем състоятелна възможност за подсилване на надзора и гарантиране на ефективното изпълнение на програмата", отговори Оли Рен.

За финал, тъй като доста колеги питаха каква е била атмосферата на срещата и смисълът от нея изобщо, Юнкер в типичния си стил на границата на грубостта обясни: "Ако не бях свикал тази среща, надали щяхме да имаме това споразумение от сутринта. Това е част от стратегията, която човек трябва да има, но ако ви я бяхме обяснили, то нямаше да е стратегия, нали?" В края на поредното поставяне на гръцката пиеса нямаше аплодисменти, а само подхвърлени реплики сред публиката "Брюксел вече не вярва на сълзи". Това, което ни предстои е да видим продължението на вчерашната пиеса, което би трябвало да доведе до свалянето й от афиша за този сезон. Дали?