English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

За кого работи правителството?

публикувано на , , София

Само за няколко часа премиерът Бойко Борисов смени на 180 градуса курса на държавата от посока пенсионни реформи в посока увеличаване на осигурителната тежест. Не става дума просто за 3-те процента увеличение на осигуровките, а за управленски акт, дълбоко показателен за начина на мислене и маниера на управление на държавата. Още по-възмутителното е, че този истински преврат в политиката на правителството се случи абсолютно на тъмно - в разговор на премиера със синдикатите.

За кого работи правителството?

Увеличението на осигурителните вноски за фонд „Пенсии” ще бъде с 2 процентни пункта, а за фонд „Безработица” с 1 процентен пункт, от началото на 2011 г. Договорено е и увеличение на минималните осигурителни прагове с 5.6 процентни пункта за 2011 г., което ще увеличи приходите в бюджета с около 110 млн. лв.”, съобщи министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов. Общият размер на допълнителните приходи в системата, които се очакват от реализиране на тези мерки през 2011 г. възлизат на приблизително 700 млн. лв.

Най-циничното е, че повишаването на осигуровките очевидно се тълкува като купуване на време за поредното отлагане на пенсионните реформи, защото се оттеглят внесените в парламента промени в Кодекса за социално осигуряване. Отгоре на всичко, там вече е внесен и бюджета за 2011, който очевидно също ще се пренаписва. И всичко това в резултат на разговори между премиера и синдикатите, дори без участието на представителите на бизнеса.

В знак на протест работодателските организации обявиха, че напускат тристранката. Според тях „такова увеличение, би имало процикличен характер с тежки последствия за нивото на безработицата и сивата икономика в България за следващите няколко години и ще забави излизането на страната от кризата. Нарушени ще бъдат инвестиционните програми на българските и чужди инвеститори, което ще доведе до отлив на инвестиции за повече от 2.5 млрд. евро, а от там и висока безработица и ниски доходи.”

Икономистите: тръгва се в грешна посока!

Либералните икономически анализатори също реагираха остро на новината. По думите на Петър Ганев от Института за пазарна икономика, синдикатите и правителството свалиха маските като се отказаха от реформите за сметка на вдигане на осигуровките. Според икономистите логиката на синдикатите дефицитът на НОИ да се пълни с по-високи осигуровки е тотално погрешна и най-вече - не отчита нуждата от стабилност на консолидирания бюджетен дефицит.

Старши икономистът от институт "Отворено общество" Георги Ангелов представи официални данни, които ясно показват, че дефицитът в бюджета на НОИ не се дължи на намаляване на приходите в следствие на намалените осигуровки, а на увеличаване на разходите. В резултат на трайното намаляване на осигуровките през последните години се е увеличил броят на осигурените лица и вместо заложените в бюджета 2.5 милиона души, той е близо 2.9 милиона.

Дори по-големият брой осигурени, обаче, не може да компенсира главоломно нарастващия брой пенсионери. През 2010 година той е около 2.2 милиона или с половин милион над заложените в реформата от 2000 г. 1.67 милиона. А защо е така? Според икономистите, основната причина за това развитие са наблюдаваните твърде много случаи на ранно пенсиониране. На практика, по данни на Световната банка, 57% от пенсионерите се пенсионират преди да навършат пенсионната възраст.

Причината е в широките възможности за ранно пенсиониране при редица професии, както и масовото използване на пенсии за инвалидност за заобикаляне на изискванията за пенсиониране. Друга причина за нарастването на разходите е предизборното увеличение на пенсиите, въпреки кризата.

Проблемът с увеличението на осигуровките е не просто в сегашните три пункта, а това, че те са само първата стъпка в една грешна посока.

Според изчисления на НОИ, за да се покрият разходите по всички фондове през 2010 е необходимо увеличение на осигурителните вноски с най-малко 23.22 процентни пункта. Тоест осигурителната тежест (включително здравните осигуровки) трябва да се увеличи от 29.2% (колкото е сега) на над 54%. Евентуално увеличение и на здравните осигуровки (което също не е далеч от ума както на синдикалните лидери, така и на управляващите), би вдигнало осигурителното бреме до около 60%. Като добавим и данъка върху доходите
от 10%, се получава главозамайващото облагане на труда със 70%, което е практически двойно спрямо сегашните размери.

В момента държавата субсидира НОИ с почти 4.4 милиарда лева годишно. С други думи, за да се балансира бюджетът на НОИ е необходимо държавата да събере 4.4 милиарда лева повече от работещите, което прави увеличение на данъчното бреме с около 4,000 лева годишно за всяко семейство (с двама работещи) – като сумата ще се увеличава всяка година с увеличаването на разходите.

Не вярвайте, мислете!

Владимир Каролев (икономист и общински съветник от НДСВ) беше най-яростен в критиките си както към правителството така и към синдикатите, които сравни с американските социалисти от 50-те години: „те не мислят, те вярват”. Каролев дори обяви, че ще предложи да се забрани със закон министърът на труда и социалната политика да е бивш синдикалист (министър Тотю Младенов е бивш активист на КТ "Подкрепа"). Не може няколко души да говорят от името на хората и да твърдят, че хората искат да им бъдат увеличени осигуровките, възмути се Каролев.

Според Лъчезар Богданов от „Индъстри Уоч”, сегашният (разходопокривен) модел на пенсионната система стимулира хората да не плащат в общия кюп, но да бъркат в него и да ползват т.нар. социални блага. Според Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ), причината да не се плащат осигуровки е, че от една страна, те са твърде високи, а от друга - никой не вярва, че ще получи нещо насреща - високи пенсии или качествено здравеопазване. За да има повече приходи е по-важно не колко е ставката, а колко хора плащат, затова е по-добре да има ниска ставка и повече хора, които плащат, при това в личните си сметки, убедени са икономистите.

Пенсионната реформа трябва да започне днес!

Единственият начин да се излезе от порочния кръг с постоянно увеличаване на вноските за запълване на все по-голям дефицит е незабавно стартиране на пенсионната реформа в посока лични сметки. От една страна, това ще насърчи хората да се осигуряват, а от друга самата реформа ще генерира допълнителен икономически растеж. Според Георги Ангелов, преходният период на реформата може да се финансира поетапно от правителството чрез държавните активи за десетки милиарди левове, докато реформата започне да генерира приходи.

Освен това, не е задължително пенсионната система да се финансира единствено и само от осигуровки, смятат икономистите. И посочват за пример страни като Дания, където въобще няма осигуровки, а пенсионната им система се финансира от други данъци. Целта е разходите да се финансират с такива данъци, които най-малко изкривяват стимулите, най-малко затормозяват пазара на труда и най-малко пречат на икономическото развитие.

Ефектът

Защото всъщност, това което е важно, е цялостният ефект върху икономиката. Негативните последици от вдигането на осигуровките са добре известни: сива икономика, безработица, намалени доходи, стагнация или бавен растеж, бюджетен дефицит и макрориск.

Според икономистите, в дългосрочен план високата тежест върху пазара на труда ще повлияе негативно на темповете на растеж на заетост, заплащане, икономика, благосъстояние, раждаемост, миграция и пр. Което означава, че при по-нисък растеж на икономиката и заетостта, пенсионната система ще бъде изправена пред още по-големи предизвикателства. Като имаме предвид демографските тенденции и риска да имаме все по-малко работещи, а още по-малко високо образовани и квалифицирани работещи, провеждането на пенсионната реформа става още по-належащо.

И тъй като (макар това у нас често да се забравя) България е член на ЕС, страната не може да не се съобрази с европейската политика. Въпреки че пенсионната реформа е прерогатив на отделните страни-членки, за първи път тази година Комисията излезе със Зелена книга по въпроса, отчитайки стратегическата му важност. Насърчаването на икономическия растеж и заетостта са първостепенни европейски приоритети и са в основата на 10-годишната стратегия Европа 2020, а увеличаването на осигурителната тежест не може да се тълкува като стъпка в тази посока. Напротив, ЕК изрично препоръча като антикризисна мярка намаляване на данъчно-осигурителната тежест, а през тази и миналата година 17 страни от ЕС са намалили осигуровки или данъци, или и двете.

ЕК: трябват смели и болезнени реформи

Новината за вдигането на осигуровките съвпадна с началото на първата експертна мисия на Европейската комисия у нас, свързана с разширения надзор на макроикономическите показатели и на мерките, предприети във връзка със стратегията „Европа 2020”. „Искаме да разберем какви ще бъдат конкретните и силни ангажименти на българското правителство, които ще позволят България да изпълнява добре програмата си за сближаване, след като Европа излезе от кризата”, обясни ръководителят на мисията Ищван Шекели, който е и директор в Генерална дирекция „Икономически и финансови въпроси” в ЕК.

Според Шекели, „Структурните реформи трябва да бъдат извършени възможно по-скоро”, особено реформите в пенсионните системи. И още повече, страните-членки на ЕС трябва да предприемат големи, смели и понякога много болезнени реформи, но не самоцелно, а в унисон със стратегията „Европа 2020”.

Провеждането на пенсионната реформа е записано и в конвергентната програма на страната, както и в предизборната програма на ГЕРБ: „доразвиване на сегашния три-стълбов модел на пенсионната система” чрез „засилване ролята на частната инициатива и индивидуалния избор в пенсионното осигуряване, в това число чрез въвеждане на мултифондове с различна степен на риск в отделни инвестиционни портфейли”. След като предизборно обеща намаляване на осигуровките с 5% и наистина ги свали с 2%, сега правителството ги вдигна с 3% и общият резултат е увеличение с 1% и поредно отлагане на реформите.

За пореден път правителството, в лицето на премиера Бойко Борисов, демонстрира незачитане на поетите ангажименти както съм собствените си гласоподаватели и всички български граждани, така и към Европейския съюз. За пореден път ставаме свидетели как стратегически важни решения се взимат под натиск, на тъмно, в резултат на задкулисни уговорки. Политическата отговорност за това трябва да бъде поета от правителството, защото синдикатите, макар и очевидно победители в тази ситуация, не носят отговорност за последиците. И макар в случая очевидно да сме лишени от правото си да изберем как да се осигуряваме за пенсия, имаме правото да избираме на избори. И да държим сметка на избраните спазват ли обещанията си.

коментари
charlyb
7 октомври 2010 08:07
За кого работи правителството? За бат'Бойко. А бат'Бойко работи за себе си. Да стане президент. И ще стане благодарение на мъдрия български избирател!
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.