English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Пътят към безвизов режим с Турция не е безкраен

публикувано на , , София

За първи път от много време насам тонът в разговорите между Европейския съюз и Турция е различен и положителен. Липсва обичайната размяна на обвинения за отъствието на отворени глави и напредък в преговорния процес. И все пак не бива да се прибързва с отварянето на шампанското - добрата новина от юбилейния Съвет за асоцииране ЕС-Турция, 50-ти поред, който се състоя на 22 юни, ще бъде добра ... някога. А новината е, че за първи път в диалога между Брюксел и Анкара се споменава визовата либерализация като цел, по която ще работят и двете страни. Турция е единствената страна-кандидатка за европейско членство, за която не важи безвизовият режим, валиден за всички останали кандидатки. Това е проблем, който турската страна изтъква всеки път по време на срещите с европейските лидери и който доскоро изглеждаше напълно нерешим.

Какво се промени?

Ден преди Съвета за асоцииране се състоя редовен съвет на министрите на социалната политика и заетостта, които приеха решение за започване на диалог за визова либерализация, но при изпълнението на няколко важни условия от страна на Турция. На първо място Анкара трябва да увеличи усилията си за ефективно предотвратяване и борба с нелегалната имиграция към външните граници на Европейския съюз, съобразно с международното законодателство. От Турция се очаква също да се захване и с престъпните групировки, които се занимават с трафика на нелегални емигранти. Освен това се очаква и пълното прилагане на съществуващите двустранни спогодби за реадмисия с определени страни-членки на ЕС, а по общото споразумение за реадмисия, което беше турската разменна монета срещу визовата либерализация вече е договорено и остава да бъде подписано и ратифицирано от страните-членки. Кога ще стане това зависи от Турция, обясниха датският външен министър Николай Вамен и еврокомисарят на разширяването Щефан Фюле в петък след срещата.

Необходимо е турските власти да сключат и започнат да прилагат ефективно споразумение с европейската гранична служба Фронтекс, да се договорят за сътрудничество с Европол, както и да се засили диалогът с ЕС за пълното прилагане на политиката на правосъдие и вътрешни работи на ЕС. Турция трябва също така да участва на партньорски начала в подобряване на управлението на границите и по-специално на тези с България и Гърция. Турско-гръцката граница е източник на напрежение в ЕС, тъй като Гърция не успява да се справи с огромния приток на нелегални емигранти от Турция, поради което поиска помощта на Фронтекс. Гърция освен външна граница на ЕС е и граница на Шенген. България не е член на Шенген, но й предстои да бъде, след като изчисти някои свои вътрешни проблеми. Но, когато това стане тя ще бъде изправена пред същия риск както Гърция, ако дотогава не е подписано и ратифицирано споразумението за реадмисия, както и ако Шенген дотогава оцелее.

Европейският съюз поема ангажимент към Турция на общо и на индивидуално ниво. На общото Комисията е натоварена от Съвета да работи паралелно с подписването на споразумението за реадмисия и за създаването на план за действие за визива либерализация. Страните-членки от своя страна поемат ангажимент в тясно сътрудничество с Комисията да продължат да "полагат цялостни и координирани усилия за по-засилено проучване на възможностите, които предоставя съществуващият визов кодекс на ЕС". С тези думи е завоалиран призив към онези страни-членки, които са против безвизовия режим с Турция, да преосмислят позицията си или поне да я аргументират съобразно с визовия кодекс.

Причината за постигнатия "напредък" се крие в нарастващото значение на Турция в регионален и глобален икономически и външнополитически план. Факт, с който започна датският външен министър Николай Вамен от името на председателството на Съвета: "Днес Турция представлява за Европа нещо повече от страна-кандидатка". В това изречение се състои най-сетне осъзнатото значение на Турция като мощен съсед на Европейския съюз в момент, в който той е със силно отслабени икономически и външнополитически позиции заради кризата в еврозоната и политиката на рязане на разходи. Европейският съюз беше на път да проспи една от златните си възможности за промяна в отношенията с Турция, която не може повече да бъде третирана като слабо развит източник на нелегални имигранти, изповядващи различна и вече не особено толерирана религия в Европа.

Началото на този процес на осъзнаване беше поставен в края на миналата година от еврокомисаря на разширяването Щефан Фюле, който с няколко чисто фразеологични и дипломатични хода успя да влее нова енергия не само в турско-европейските отношения, но и в още няколко "замразени" интеграционни процеси на Балканите (Македония, Черна гора, Сърбия). Той предложи специално за Турция инициативата "положителна програма", която първоначално нямаше никакви конкретни форми и цели, освен да запази, макар и тънка, нишката на диалога с Анкара. Положителната програма вече дава резултат, отчетоха както министър Вамен, така и комисар Фюле и главният преговарящ на Турция Егемен Багъш, който за първи път изглеждаше наистина доволен и без обичайния си заядлив език.

Нещо повече, положителната програма вече има съвсем конкретни измерения. На 14 юни в Щутгарт се състоя среща между Егемен Багъш и комисарите Йотингер и Фюле (на енергетиката и разширяването). На тази среща беше договорено като част от положителната програма да се създаде специално сътрудничество в областта на енергетиката. Причината е, че енергетиката е от ключов интерес както за ЕС, така и за Турция и всъщност се използваше често от Турция като лост за упражняване на натиск в преговорите с Европейския съюз за пълноправно членство. Договорката се състои от пет точки: дългосрочни перспективи за енергетиката и енергийния микс; пазарна интеграция и развитие на инфраструктурата от общ интерес; глобално и регионално енергийно сътрудничество; разпространение на възобновяемата енергия, енергийна ефективност и технологии за чиста енергия; ядрена безопасност и защита от радиация.

Въпреки че все още липсват конкретни проекти в "Засиленото енергийно сътрудничество между ЕС и Турция" от Щутгарт, то е голям пробив, тъй като се оказва общият знаменател в отношенията между двете страни. Положително сътрудничество в сферата на изграждането на газопроводи от взаимен интерес, свързване на електрическата и газова инфраструктура, сътрудничеството в областта на ядрената енергетика и преследването на общи цели в глобален план ще окаже благотворно влияние чисто икономически върху Европейския съюз, който изпитва сериозни икономически трудности, до голяма степен резултат от липсата на интегриран енергиен пазар, заради недостатъчно разнообразие на енергийните доставчици, трудните отношения с Русия и общата чужбина (страните от Източното партньорство) и прекомерната зависимост на отделни страни-членки от само един източник. Важен елемент от енергийното споразумение е, че в него се предвижда Турция да се превърне в регионален разпределител на природен газ.

Допълнителен икономически стимул и за двете страни ще дойде и от идеята изграждането на инфраструктура "от взаимен интерес" да се финансира както чрез пазарно-ориентирани механизми, например наскоро представеният инструмент на Комисията 'проектни облигации', публично-частни партньорства или други европейски инструменти за финансиране, включително и предприсъединителните фондове IPA.

От изказванията на Николай Вамен, Щефан Фюле и Егемен Багъш в петък става ясно, че всеки е получил по нещо, което е и причината за доброто настроение след срещата. Това обаче не попречи да се припомнят и някои други проблеми, които Турция има в своя път към постигане на европейските стандарти. Датският първи дипломат припомни, че положителната програма не е нещо, което ще замени преговорите, а само ще им даде нов тласък. Турция все още трябва да приведе законодателството си в синхрон с европейското, най-вече в частта на свободата на словото и човешките права. Николай Вамен изрази специално загриженост за вкараните в затвора журналисти, а документа, публикуван след Съвета по асоцииране се посочва, че скоростта на преговорния процес зависи от напредъка по решаването на проблемите.

Един такъв проблем, който има вероятност да се изостри значително, е Кипърският въпрос. И в заключенията на Съвета, и на Комисията се посочва, че Турция трябва да започне прилагането на допълнителния протокол от Анкара, който се отнася до разширяването на митническия съюз, така че да включи новите страни-членки на ЕС след 2004-а година, сред които и разделеният на гръцка и турска част остров Кипър. В декларацията от петък се посочва, че ЕС изразява съжаление от изявленията на Турция за замразяване на отношенията с председателството на ЕС през втората половина на 2012 година, което ще се поеме именно от Кипър. Призовава се за пореден път за се уважава изцяло ролята на председателството на съвета като "фундаментална институционална част от ЕС, създадена в Договора за ЕС".

Кипър се промъкна и във въпросите на турските журналисти по време на пресконференцията, но в икономически контекст. Наскоро стана ясно, че Кипър ще бъде поредната плочка в доминото от фалиращи страни в еврозоната и буквално часове след Испания обяви, че ще поиска помощ от спасителните фондове. Турски журналист се позова на неофициална информация, за да попита дали Кипър ще бъде в състояние да изпълнява функциите си на председателство, предвид тежкото си финансово положение. Николай Вамен заяви категорично, че кипърското председателство ще бъде като всяко друго и че то не е само в изпълнението на задачите си - то е част от председателското трио, въведено с Лисабонския договор, за да се гарантира пълна приемственост в приоритетите и да се избегне всяка страна да работи по своя програма.

Юбилейният Съвет за асоцииране ЕС-Турция приключи успешно и положително. Въпросът обаче е дали този успех няма да се окаже краткотраен като се има предвид, че все още няма изгледи за постигане на напредък в преговорния процес - за последен път е отваряна глава в преговорите преди две години по време на испанското председателство. От 35 преговорни глави 13 са отворени и една е предварително затворена; 8 са замразени за отваряне, докато Турция не приложи протокола от Анкара спрямо Кипър, а други глави се блокират от Франция.

Отговор на въпроса "кога" може да бъде даден от Турция и ЕС. Ако положителната програма продължи да дава резултат, ако Турция изпълни условията за визова либерализация и ако приравни законодателството си с европейското в областта на правосъдието, правата на човека и свободата на словото има шансове и преговорният процес да започне да се размразява. Предвид времето за изпълнение на всичко това, въпросът "кога" изглежда несъстоятелен на този етап. И тъй като доверието между ЕС и Турция не е на желаното ниво, за да разсее всякакви съмнения, че процесът към визова либерализация ще бъде протакан до безкрай, еврокомисарят Щефан Фюле заяви, че този път не е безкраен.

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.