English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Европа е една

Published on , , Загреб

Европейският съюз е в системна криза. Тази криза е още икономическа, социална и политическа в смисъл, че е криза на доверието - не само на финансовите пазари, но и между страните-членки и гражданите на ЕС. Това каза председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу на срещата на политическото бюро на Европейската народна партия във Флоренция, Италия на 7 септември. Затова и решението също трябва да е политическо, каза още Барозу в реч, която поставя началото на натоварена политическа есен в Европейския съюз. Изборът на време, място и метод на произнасяне на тази реч са доста важни от гледна точка на еволюционния кръстопът, на който ЕС се намира в момента.

Речта беше произнесена в самото начало на новия политически сезон. Мястото е политическата група на Европейската народна партия, което, както по-нататък ще стане ясно, е опит за почистване първо на собствената къщичка. И накрая начинът - Жозе Мануел Барозу говори в продължение на близо 15 минути без да чете. Пред него имаше листа, които обаче той използваше за опорни точки. Адресатът на речта му бяха както членовете на ЕНП, така и цялата европейска и международна общност и е всъщност подготовка за речта му за състоянието на съюза на 12 септември. Най-важното от изказването му пред ЕНП е опитът за самоанализ.

"Трябва да признаем, че са необходими още стъпки на интеграция, а именно стъпки, които може да изискват в подходящ момент и ревизия на договорите. Защо? Защото се нуждаем от повече споделяне на суверенитет. Суверенитетът трябва да бъде споделен, а с повечето интеграция идва и необходимостта от повече демокрация. [...] Онези, които смятат, че демокрацията е само национална, не са разбрали, че вече се намираме в 21-и век, където много от тези предизвикателства по определение са транснационални, както това, което става на финансовите пазари. Ето защо националната демокрация не е достатъчна". Речта за състоянието на съюза се състои в Европейския парламент, който от Лисабонския договор насам има доста засилени функции и се превърна във важен фактор в процеса на взимане на европейски решения. Ето защо беше силен сигнал към Страсбург изказването, че ролята на Европарламента в изграждането на европейска демокрация ще бъде от съществено значение.

Той се върна отново на описанието на кризата като добави към гореспоменатите още и криза на ценностите. Г-н Барозу припомни, че съюзът е основан на върховенството на закона и когато самите правителства не спазват правилата, с които са се съгласили, това създава проблем с доверието. И всъщност проблемът не е само в доверието, както става ясно от изказването на председателя на Еврокомисията, а в това, че съюзът е много повече от обединение на няколко държави. Става дума за много по-реална вътрешна свързаност, която еврото допълнително задълбочи. Затова, когато в съюз от различни държави има различни политики, това създава дисбаланси. "Ето защо се нуждаем от повече хармонизация на нормите и спазване на тези норми", подчерта Барозу. Това според него означава повече Европа - по-интегрирана система на вземането на решения. "Не става обаче въпрос просто за повече Европа, а за по-добра Европа", добави той.

Това, което шефът на Еврокомисията добави в частта за ценностите обаче изненада: "[Нуждаем се от] Европа базирана на ценностите. Затова например е изключително важно всички страни-членки да спазват върховенството на закона и ценностите на демократичните, плуралистични и свободни общества. Ето защо искам да кажа, че съм изключително щастлив и горд от ролята, която Европейската комисия играе във връзка със ставащото в Румъния. Благодарение на ЕС и на ЕК стана възможно да избегнем недемократичните ценности в Румъния и трябва да се гордеем с това, тъй като успяхме да възстановим върховенството на закона в страна, която е член на съюза". Тези му думи предизвикаха аплодисменти, макар и вяли, но единствените по време на цялата му реч.

Изненадата от споменаването на Румъния беше наистина голяма, тъй като имаше колебания как да се подходи към румънския казус, защото той хвърли много сериозна сянка върху усилията на съюза да подпомага демократизацията в най-близкото си съседство и даде основания на критиците си да кажат "вие собствените си проблеми не може да решите, къде сте тръгнали да ни поучавате". Именно заради това човек би очаквал не само Румъния да бъде спомената, а и Унгария, независимо че унгарският премиер Виктор Орбан е от политическото семейство на ЕНП. Партията беше неколкократно обвинявана заради това, че премълчава също толкова недемократичното погазване на европейските ценности от страна на Орбан, докато в същото време критикува без свян проявите на румънския Виктор (Понта), който обаче е от противниковото политическо семейство - на социалистите.

Освен това изглежда малко рано ЕК и ЕС като цяло да бърза да се поздравява с възстановяването на върховенството на закона, защото тепърва в Румъния предстоят избори, а премиерът Виктор Понта по всичко личи се притеснява повече за имиджа на страната в чужбина, отколкото от придържането към ценности. И все пак фактът, че Барозу споменава този случай може да се тълкува и като "казвам ти дъще, сещай се снахо", защото към края на речта си той някак между другото и без конкретни примери заяви в контекста на отговорностите на ЕНП: "Има и още един важен въпрос, по който ЕНП има огромна отговорност, тъй като ЕНП е из целия ЕС - от членките-основателки на нашия съюз към новите членки - онези, които съвсем доскоро знаеха какво е тоталитаризма и комунизма, които имат много конкретен спомен от това какво означава тоталитаризмът, какво означава комунизмът. Затова те са тези, с които можем да се борим на европейско ниво за един съюз, а не за два. Ние нямаме два съюза, имаме един съюз, един Европейски парламент, една Комисия, не искаме нови разделителни линии в Европа".

Барозу даде да се разбере, че е напълно наясно със слабостите на някои членове на ЕНП като говори за необходимостта да се намери баланса между солидарността и отговорността и подчерта, че ЕНП като политическа култура е именно партията, която съдържа в себе си този компромис. Но, каза още той, "знам, че някои предпочитат само солидарността - да получават помощта на другите, но без да си напишат домашното. Не, нуждаем се от солидарност и отговорност, от сближаване и дисциплина, от растеж и стабилност".

И още, но този път по отношение на дебатите за бюджет 2014-2020 г. "Да, нуждаем се от изравняване, но изравняване с дисциплина. Не става въпрос само за пари за харчене за нещо, което никой всъщност не вярва, че може да донесе повече конкурентоспособност. Затова трябва да направим тази комбинация между кохезия и дисциплина, подходяща условност, така че инвестициите, които се правят наистина да донесат просперитет, а не само да подхранват клиентелизма на национално или регионално ниво". Тук отново щеше да бъде добре, ако се говореше с конкретни имена, защото споменаването на само една Румъния не е достатъчно за пречистването, от което ЕС отчайващо се нуждае, за да може да продължи напред в настоящия си вид и да избегне разделението между готови за промяна и неспособни на промяна.

Ако ЕНП беше истинска европейска партия, а не сбирка от определящи се като десни, но често различаващи се във вижданията си национални десни партии и ако трябваше да се яви на вътрешнопартийни избори, той вероятно щеше да спечели. Уви, точно в това е големият проблем, пред който е изправен съюзът и Барозу е прав като казва, че съюзът не може да се дели на юг и север, на изток и запад. За сметка на това обаче съвсем ясно е разделението между национална и европейска политика. И всъщност това дори не е разделение, а липса на европейска политика. Нещо в тона и в думите на Жозе Мануел Барозу показват, че той е наясно с това разделение. "Трябва да комбинираме европейската демокрация с националните демокрации и да не се преструваме, че не се нуждаем от европейска демокрация и че отслабваме нашата европейска демокрация. [...] Трябва да погледнем нашите институции и да имаме хоризонт за бъдещето".

Наясно е не само той, но и останалите шефове на европейски институции, които най-силно се сблъскват с националния елемент в опит да отстояват европейския интерес. Наясно са и лидерите на някои страни-членки, особено на Германия, чийто канцлер Ангела Меркел призова наскоро до края на годината да започне работата по нов договор за ЕС. По всичко личи, че шефовете на европейски институции са готови за това. Един от въпросите тази есен ще бъде колко и кои национални лидери също са готови. Друг въпрос е доколко националните политически елити са готови да минат на европейско ниво.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required