English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

А какво ли е записано в споразумението между ЕС и Украйна?

публикувано на , , София

Европейският съюз отново намери начин да запази и вълка сит, и агнето цяло. Голямата новина от срещата на върха ЕС-Украйна, която се състоя в Киев на 19 декември е, че вече е готов окончателният текст на споразумението за асоцииране, от което важна част заема първото по рода си споразумение за дълбока и всеобхватна търговска зона. Новината беше съобщена с подходящия тон както от лидерите на ЕС Херман Ван Ромпой и Жозе Мануел Барозу, така и от украинския президент Виктор Янукович като голям успех, а денят беше окачествен като "голям" за европейско-украинските отношения. Какво обаче е записано в текста? По време на преговорите, които г-н Барозу призна, че са били изключително трудни, Киев настояваше да бъде записана перспективата на Украйна за членство в съюза.

Именно това и натърти президентът Янукович: "Разглеждам споразумението за асоцииране не толкова като документ, който ще преведе нашите отношения с ЕС в качествено нов формат на политическа асоциация и икономическа интеграция, но и като ключов инструмент за реализацията на стратегическата цел на нашите отношения с Европа - получаване на членство в този съюз. Украйна изхожда от това, че всяка европейска държава може да претендира за членство в ЕС при условие, че изпълни необходимите критерии, заложени в основополагащите договори на ЕС".

От думите на господата Барозу и Ван Ромпой не става съвсем ясно как точно е записана амбицията на Украйна за европейско членство, но се намеква за нещо подобно.

Херман Ван Ромпой: "Днес, можем публично да обявим, че преговорите по споразумението за асоцииране бяха приключени. Беше трудна работа, но обявеният европейски избор на Вашето правителство и отдадеността му направи възможно приключването на преговорите с успех. Това е гигантска крачка в нашите отношения".

Жозе Мануел Барозу: "Това споразумение ще допринесе за нашата споделена цел за по-нататъшно политическо асоцииране и икономическа интеграция. То също така представлява най-добрата гаранция, че украинските граждани могат да се насладят на бъдеще, базирано на европейските ценности и стандарти".

Дотук добре, а кога ще бъде подписано?

Това е следващият много важен въпрос в развитието на отношенията между ЕС и Украйна, при който обаче тонът вече не е толкова тържествен. Президентът Ван Ромпой отговори на този въпрос като цитира съвместното изявление след края на 15-ата среща между двете страни, в което изрично се посочва, че подписването и ратификацията на споразумението ще започне тогава, когато Украйна ясно демонстрира, че уважава общите ценности като върховенство на закона, демокрацията и правата на малцинствата. Това включва и справяне с рисковете от политически мотивирано правосъдие. "Делото срещу Тимошенко е най-забележителния пример", допълни той.

В този дух се изказа и председателят на Еврокомисията. Това, което предстои по отношение на споразумението е то да бъде парафирано, но "има някои технически неясноти, предимно свързани с превода", обясни Жозе Мануел Барозу като изрази надежда това да стане скоро.

Европейският избор на Украйна

По време на вече 15-годишните отношения между Евросъюза и Украйна основният въпрос, който тормозеше както страните-членки, така и самата Украйна е кой път да избере - към Европа или към Русия. Тази дилема мъчи самите украинци вече 20 години. През 2011-а се отбелязва именно тази кръгла годишнина от независимостта на бившата съветска република. Както отбелязва в своя анализ "Украйна на 20: в търсене на идентичност" Олга Шумило-Тапиола от "Карнеги", украинската независимост стана до голяма степен случайно. "Малко са наблюдателите, които ще твърдят, че тя [независимостта] беше резултат от народно желание или дългосрочна битка от страна на елита на нацията. Украинското ръководство, предимно бивши комунистически партийни членове, трябваше да изведе страната от жестоката икономическа криза, докато същевременно гради държавата и нейните институции. На практика те строяха кораб по време на плаване".

Авторът посочва, че все още са налице различия между източната и западната част на Украйна, между централните и южните й региони. Тя отбелязва и още нещо, което ще прозвучи изключително познато на българската публика: "Според Център София, независим мозъчен център в Киев, украинците са индивидуалисти, предпочитат да се дистанцират от обществото. Както в съветските времена, те имаха малко доверие на своите съграждани и предпочитаха да разчитат на роднински или приятелски мрежи".

Разделението в Украйна е много подобно и на това в България - на русофили и русофоби. Едните искат запазване на връзките с Москва, тъй като това е добрият стар патрон, когото познаваме и на когото можем да разчитаме, а другите искат скъсване с миналото и поемане на стабилен курс на запад. Русия, от своя страна, участва изключително активно в поддържането на дилемата с новата си идея за създаване на Евразийски съюз, основите на който се наливат със създаването на митнически съюз, в който засега са се включили само Беларус и Казахстан. Поканата към Украйна обаче, от страна на Кремъл, е твърде настоятелна.

Не е случайно, че имаше именно такъв въпрос по време на пресконференцията след срещата ЕС-Украйна в понеделник, на който европейските лидери отговориха възпитано като заявиха, че Украйна има право да избере своите партньорства, но същевременно приветстваха избора, който страната е направила. Данните от наскоро проведено социологическо проучване, обаче сочат друго. Според резултатите, публикувани от агенция Интерфакс-Украйна, значително мнозинство от анкетираните украинци искат страната им да се присъедини към митническия съюз с Русия, Беларус и Казахстан.

Става дума за 81.4% срещу 12.9%, които са против идеята. Нещо повече, 48.2 на сто от подкрепящите са заявили, че са "за", независимо че това може да застраши украинските перспективи за членство в Европейския съюз. 35.9% са казали, че Украйна не бива да се присъединява към митническия съюз, ако това ще попречи на европейските перспективи на родината им, но пък близо 16 на сто не са сигурни. Проучването е извършено от института "Горшенин" в Киев сред 1,000 анкетирани по телефона във всички регионални центрове на страната.

Според Андрю Уилсън от Европейския съвет за външни отношения, обаче, ЕС не бива да гради отношенията си на база противопоставяне с Русия. Общността трябва да подкрепя усилията на украинското общество да изгради силна демокрация и да поощрява европейския му стремеж. Това е изключително важно, особено сега, когато самият съюз изпитва трудности под тежестта на 27-те си, а отскоро и 28-те си членки с различни етапи на икономическо, политическо и обществено развитие. Особено важно е, когато ЕС иска да врече Украйна в своите ценности да докаже, че наистина държи на тях и че те наистина са в неговата основа.

Ако тази основа рухне, ЕС няма да има какво да предложи на страни в колебание като Украйна - стратегически важна за общността държава, а още по-важна за някои страни-членки. Важно е още ЕС, който също е на нов етап на трансформация, да се погледне в огледалото и да види, че в самите му редици има страни, които са се отклонили от ценностите, в които са се врекли. Това е лош пример и вреди на дългосрочните стратегически интереси на общността. Ако ЕС направи този важен за себе си преглед, това ще е още по-силен сигнал за общества като украинското, че не са изгубили 20 години в стремеж към нещо, което ги е разочаровало и са останали без път и посока.

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.