euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Широко известно е признанието на стария (бъдещ) президент на Русия Владимир Путин, че разпадът на Съветския съюз е "най-голямата геополитическа катастрофа на миналия век", изречено пред руския парламент на 25 април 2005 г. До ден-днешен Путин оценява избирателно съветското минало - ту величае империята, ту се дистанцира от неефективността й. В края на премиерската си "командировка" и пред прага на третия си президентски мандат той посегна към старото заклинание за Евразийски съюз - отколешна идея на руски мислители още от 20-те и 30-те години на XX в., които бленуват за единна държавна структура върху най-големия континент.

В статията си "Новият интеграционен проект за Евразия - бъдеще, което се ражда днес", публикувана на 3 октомври в официоза "Известия", руският премиер описва Евразийския съюз като "мощно наднационално обединение, способно да стане един от полюсите на съвременния свят, като играе ролята на ефективна 'свръзка' между Европа и динамичния Азиатско-Тихоокеански регион". На базата на общо политическо, икономическо, военно, митническо, хуманитарно и културно пространство трябва да възникне самодостатъчен пазар.

Концепцията стъпва върху няколко интеграционни структури на територията на създадената през 1991 г. Общност на независимите държави (ОНД):

- Евразийска икономическа общност (ЕАИО). Организацията, чиято цел е общият пазар е инициирана на 10 октомври 2000 г. от Русия, Беларус, Казахстан, Таджикистан и Киргизия. През 2006 г. се включва и Узбекистан, но след 2 години се отказва. Армения, Молдова и Украйна имат статут на наблюдатели.

- Митнически съюз (МС) между Русия, Беларус и Казахстан. Договорен на 6 октомври 2007 г., той вече е реалност - от 1 юли т.г. митническият граничен контрол между трите държави е отменен. Към съюза се присъедини и Киргизия, интерес проявяват Таджикистан и Молдова, дори и Сирия.

- Единно икономическо пространство (ЕИП). Това е матрицата за цялостната икономическа интеграция между Русия, Беларус и Казахстан, скрепена с договор от 19 септември 2003 г. ЕИП трябва да заработи от 1 януари 2012 г. ЕИП е първият зид в строежа на Евразийския съюз, Путин го нарича "исторически ориентир не само за нашите три страни, но и за всички постсъветски държави".

Интеграция à la Путин: "Не пришпорваме никого"

В координатната система на Москва всички тези формати са центрирани около Русия, Казахастан и Беларус. Две от тези страни вече са в държавен съюз (Русия и Беларус), а обединение между трите би било първо по площ в света (над 20 млн. кв. км), с повече от 165 млн. души население, съответно потребители. Зоната би реализирала 6-ия по големина БВП в света - около 2.55 трилиона долара (по оценки за 2011). Наред с хармонизираните действия в макроикономиката, в правилата за конкуренцията, техническите норми, аграрните субсидии, регулациите за транспорта и т.н., Путин говори и за единна визова и миграционна политика - по подобие на Шенген.

Проектът е отворен, добре дошли са най-вече партньорите от ОНД, тъй като Евразийският съюз е следващата, по-висока степен на интеграция. "Няма да пришпорваме или притискаме никого", зарича се Путин и бърза да избяга от аналогиите със СССР. "Наивно е да се опитваме да реставрираме или копираме това, което е останало в миналото, но тясната интеграция на базата на новите ценности, политика и икономика е повеля на времето".

Евразийският съюз следва да общува директно с ЕС, а по-нататък е нужно "логично и балансирано партньорство" между двете структури. На него Путин възлага помпозна и донякъде притеснителна задача - "за промяна на геополитическата и геоикономическата конфигурация на целия континент, което би имало несъмнен позитивен глобален ефект".

Версията на Назарбаев: икономически прагматизъм и иновации

Не особено известен е фактът, че Нурсултан Назарбаев, последният лидер на казахските комунисти в СССР и несменяем президент на Казахстан от 1991 г. насам, се смята за баща на евразийската концепция. Още през март 1994 г. в лекция пред Московския университет "Ломоносов" предлага ОНД да се трансформира в Евразийски съюз. В края на октомври и неговите разсъждения за Евразийския съюз бяха публикувани в казахстанския официоз "Известия-Казахстан".

За разлика от Путин, Назарбаев залага на икономическия прагматизъм и твърди, че двигател трябва да са "икономическите интереси, а не абстрактните идеи и лозунги". От статията на казахстанския президент става ясно, че Астана не следва безгласно зададената от Москва посока. Това има обяснение: обширната страна е богата на нефт и газ, въглища и метали и развива собствени цели, които не се припокриват с хегемониалните блянове на Кремъл. Според Назарбаев евразийската интеграция трябва да е преди всичко доброволна и по никакъв начин да не предполага лишаване от политически суверенитет. Казахското самочувствие проличава ясно: "Обективно Казахстан и Русия са локомотивите на евразийската интеграция". Назарбаев дори иска изпълнителните органи на ЕИП да бъдат разположени в Астана - географски център на субконтинента.

За Назарбаев най-решаващи са иновациите. Евразийският съюз трябва да се гради като конкурентоспособно икономическо обединение, "територия на мощния технологичен пробив". Проектът трябва да включва и валутен съюз. Назарбаев посочва нуждата от "евразийска наднационална разчетна единица" (подобна на някогашната преводна рубла), която да прерасне в силна регионална резервна валута.

Лукашенко: Евразийски СССР

Очаквано, най-безличен от тримата “евразийци” е беларуският президент Александър Лукашенко, който представи позицията на Минск отново в "Известия" две седмици след статията на Путин.

Смятаният за последен диктатор в Европа напоително хвали московския си патрон и в общи линии повтаря тезата му, че Евразийският съюз трябва да надгради ОНД. А в носталгията по съветската ера дори надминава кремълския господар: "Смятам разпадането на СССР за една от най-дълбоките и трагични грешки на ХХ век. Можеше и беше нужно да се усъвършенства, промени, но не и да се разруши". Нищо изненадващо: Лукашенко беше единственият депутат във Върховния съвет на Беларус, който през декември 1991 г. гласува против ратификацията на Беловежкото споразумение, уреждащо разпускането на СССР.

Евразийската версия на Лукашенко изисква още по-силна интеграция с най-близките съседи. Беларуският президент си представя взаимодействие с ЕС, което един ден да доведе до общо икономическо пространство от Лисабон до Владивосток. Евразийският съюз трябва да е "мощен партньор на ЕС", но в крайна сметка това зависело много и от европейците - доколко са готови да сътрудничат на равни начала.

Утопия във време на преходни държави

В епоха на изключително бързи политически обрати подобен мегаломански проект граничи с утопията. Въпреки кампанийната активност и дълбоко вкоренената обществена носталгия по съветската империя, на която проектът залага, той остава теоретична конструкция най-вече за вътрешна употреба. Идеята е призвана да отклони вниманието както на собствените, така и на външните наблюдатели от истинската трагедия в тези държави.

В последните 15 години руската външна политика често компенсира демократичните дефицити и липсващото гражданско участие в страната чрез по-висока външнополитическа активност. Провалът на амбициите за модернизация, с които през 2008 г. Путин прехвърли жезъла към Медведев, е очеваден, а двамата вече осъзнават, че търпението на руснаците има граници. Руската икономика продължава да разчита предимно на износа на суровини и да изостава технологично, а чиновническият произвол спира всеки бизнес, който не е лично благословен от Кремъл. Откакто Путин е на власт, Русия е получила от продажба на нефт 1.5 трлн. долара, но с тях не е построена дори и една магистрала. „За сметка на това Путин има 26 дворци", както посочва коментаторката Юлия Латинина.

Притоплянето на евразийската манджа изглежда призвано (поне за кратко) да напомпа и руското самочувствие, накърнено по границите на империята. Докато в Южен Кавказ Москва се представя за носител на реда, то в собствените си кавказки региони все повече губи контрол. Въпреки фиаското на Оранжевата революция в Украйна, страната е решена да върви по свой път и ухажва Европа - нещо, което прави и Молдова.

Така че на Путин не му остава нищо друго, освен неистово да търси ново политическо съдържание, с което да изпълни новия си президентски мандат. "Несъмнено Евразийският съюз ще бъде един от главните му приоритети в следващите 6 години", обясни говорителят му Дмитрий Песков.

В Казахстан, където бяха орязани заплатите в нефтения и газовия сектор и се прибегна до съкращения, също започна да се заражда (засега само отраслово) недоволство от Назарбаев, което той опитва да компенсира чрез стария политически трик с визионерските обещания. Лукашенко винаги е бил, меко казано, непредвидим.

Но дори и близки до властта стратези гледат скептично на новата залъгалка на стремящите се да запазят властта си лидери. Според бившия политтехнолог в Кремъл Глеб Павловски, политическата интеграция трябва временно да се забрави и вместо това да се мисли за интеграционни структури по конкретни отрасли. "Не се ли изгради икономическо взаимодействие, безсмислено е да говорим за политическо. В нито една постсъветска страна днес няма управление, което може да отговаря за бъдещето й. За съжаление, живеем във време на преходни държави. Затова Евразийският съюз е просто една мечта", казва Павловски, който до пролетта работеше за президента Медведев, а сега управлява Фонда за ефективна политика.