ЕС е на прага на трудни решения за икономическото управление
Ралица Ковачева, September 28, 2010
Утре Европейската комисия ще излезе с конкретни законодателни предложения за икономическото управление на Съюза. Процесът по изграждането му е на финалната права и се очаква да получи завършен вид на Европейския съвет в края на октомври. В навечерието на публичното представяне на предложенията на ЕК, те бяха обсъдени от работната група, ръководена от президента на ЕС Херман ван Ромпой.
Както отбелязва самият той в съобщението си до медеиите, много от 
идеите, залегнали в предложенията, са резултат именно от работата на групата. Според Ван Ромпой, има „широко сходство” в позициите на участниците по обсъжданите проблеми. Това е важно, защото групата е съставена от представители на страните-членки (предимно министри на финансите) и се приема, че отразява тяхната позиция, която често е доста различна от тази на Комисията и особено на Европейския парламент, който обвинява страните-членки, че прокарват повече собствените интереси, отколкото общностните.
Първият елемент от икономическото управление, Eвропейският семестър, вече получи одобрението на Съвета. Процедурата предвижда ранно наблюдение на бюджетните планове на страните-членки и националните програми за реформи. В допълнение, работната група потвърждава амбицията да се обърне по сериозно внимание на дълга, като се използват възможностите на процедурата за свръхдефицит. Идеята е тя да се прилага дори и дефицитът да е под границата от 3 процента, заложена в Пакта за стабилност и растеж (ПСР), ако дългът надвишава допустимите 60 процента от БВП и темпът на намаляването му е незадоволителен.
Според Херман ван Ромпой е постигнат напредък по отношение на ключовите параметри за налагане на санкции на страните- нарушителки на ПСР. Санкциите ще се налагат на по-ранен етап, ще са прогресивни и ще разчитат на широк спектър от принудителни мерки. В съобщението се казва, че на базата на предстоящото предложение на Комисията ще бъдат засилени особено санкциите в рамките на еврозоната, на базата на чл. 136 от Лисабонския договор. Според предложението на Комисията от юни 2010, като санкциониращ механизъм за страните от еврозоната ще бъде налаган лихвоносещ депозит, докато нередностите бъдат отстранени.
Възможно е обаче подобна санкция да бъде въведена за всички страни-членки. EurActiv съобщава, че Комисията ще предложи страните–нарушителки, без да се уточнява дали са членове на еврозоната, да заделят 0.2% от БВП в лихвоносещ депозит. Изданието цитира еврокомисаря Оли Рен, който коментира: „Това е значителна сума, която обаче няма да доведе икономиката на страната до фалит”.
Не става ясно също дали все пак се предвиждат политически санкции за страните от еврозоната (като лишаване от право на глас) както настояваха Франция и Германия. Продължава да стои въпросът и доколко подобно решение не изисква промяна в Лисабонския договор, а тя на този етап е малко вероятна. Възможно най-скоро, обаче, ще бъде въведена възможността за санкции чрез замразяване на средства от европейските фондове за страните, които не изпълняват задълженията си по Пакта за стабилност, се казва в съобщението на президента на ЕС.
Когато е възможно, санкциите ще се задействат автоматично на базата на предложение на Комисията, което не е задължително да бъде подкрепено с решение на Съвета, както е сега. То ще се смята за одобрено автоматично, освен
ако не бъде изрично отхвърлено от Съвета, при това с квалифицирано мнозинство. За тази нова процедура съобщи миналата седмица еврокомисарят по валутните въпроси Оли Рен. Според EUobserver, предложението горещо се подкрепя от Германия, но среща съпротивата на Франция и Италия, защото ще ги принуди да предприемат непопулярни мерки за намаляване на разходите, за да не бъдат глобени от Комисията.
По отношение на макроикономическото наблюдение, ще бъдат създадени механизми за годишна оценка на риска и за коригиращи мерки, със специално внимание към страните от еврозоната.
Предложенията на Комисията ще бъдат обсъдени незабавно от финансовите министри на ЕС, които се събират на неформален съвет в четвъртък. Според дипломати, цитирани от европейските медии, се очакват разгорещени дебати, защото между страните-членки има големи различия, въпреки обявеното от Ван Ромпой сходство в позициите. Очаква се на Съвета да бъде обсъдено искането на Полша и още 8 страни (включително България) в бюджетния дефицит да не бъдат включвани раходите за провеждането на пенсионна реформа.
Като euinside съобщи, изненадващо България обяви, че иска в дефицита да не влизат и разходите за изграждането на газопровода „Набуко”. Не е ясно дали този въпрос ще бъде обсъден на Съвета, защото на този етап няма информация подобно предложение да е официално изложено от българска страна. Новината беше „изпусната” в прессъобщение на правителството за срещата на премиера Бойко Борисов с посланика на правителството на САЩ по въпросите на енергетиката за Евразия Ричард Морнингстар. Вече една седмица продължаваме да очакваме повече яснота от правителството по въпроса, но до момента не сме получили отговори на въпросите си.
Повече информация по темата четете на euinside в следващите дни.