euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

Хърватия предпочита двустранните проблеми да се решават двустранно, без посредници

Аделина Марини, April 12, 2013

Хърватия не е склонна да допусне трета страна да се меси в решаването на двустранен проблем, освен ако той не може да бъде решен между двете страни, а Белгия няма нищо против да бъде създаден арбитражен механизъм за решаване на двустранни спорове, при условие че той е съобразен с европейското законодателство. Това стана ясно от отговорите на министрите на външните работи на двете страни г-жа Весна Пусич и г-н Дидие Рейндерс, които се срещнаха в Загреб. Въпросът с двустранните проблеми между страни от процеса на разширяване на ЕС и членките на Съюза се превърна в един от централните в политиката на разширяване. Ресорният еврокомисар Щефан Фюле многократно повтаря, че ЕС не желае нерешени двустранни проблеми да бъдат внасяни в ЕС.

Нерешените двустранни проблеми са вторият от общо трите елемента на политиката на разширяване, които той очерта в поредица от изказвания в началото на годината. Отворените двустранни въпроси са предизвикателство и затова ЕС не желеае да бъдат внасяни в ЕС и не желае двустранни "мини" да избухват в средата на процеса на присъединяване, което може да го спре или дерейлира. А примери за това има много - присъединяването на Кипър през 2004-а година, когато първоначалната идея беше средиземноморският остров да се присъедини обединен след сключено споразумение, договорено под егидата на ООН. Това не се случи и Кипър влезе в ЕС разделен - турската част остана отвън, призната единствено от Турция.

Не една или две страни от голямата вълна на разширяване имаха проблеми, но най-пресният пример беше поредния спор между Словения и Хърватия за старите спестявания в несъществуващата вече Люблянска банка от югославско време. И двете страни имаха желание да решат проблема помежду си, но при предишни опити са прибягвали и до международен арбитраж. Липсата на решение застрашаваше навременното присъединяване на Хърватия към ЕС, планирано за 1 юли тази година. Вместо споразумение обаче, двете страни се договориха да отложат решаването му за по-късно като по този начин ще го "внесат" в ЕС.

В момента ЕС участва като посредник в решаването на двустранен проблем между Сърбия и Косово, на които обаче предстои дълъг път към европейско членство. Друг двустранен спор пък спъва започването на преговори за присъединяване с Македония - проблемът с Гърция за името на Македония, който се решава също под егидата на ООН. Именно македонският въпрос вдъхнови докладчика за бившата югорепублика в Европарламента Richard Howitt (Социалисти и демократи, Великобритания) да призове в своето предложение за резолюция на Европейския парламент Съвета и Комисията да разработят специален общ арбитражен механизъм за решаване на двустранни спорове между страните от процеса на разширяване и членките на ЕС.

Идеята все още не е достатъчно силно развита и за нея министрите Пусич и Рейндерс не знаеха. На въпрос на euinside дали приемат подобна идея и дали смятат, че тя би решила някакви конкретни проблеми, двамата отговарят по различен начин. Белгийският първи вицепремиер и министър на външните работи заяви, че първо иска да види предложението черно на бяло и чак тогава би коментирал, а г-жа Пусич отбеляза, че е отявлен защитник на двустранния метод за решаване на двустранни спорове. Ако две страни не успеят да решат проблема си заедно, то тогава е възможно да се използва арбитраж. Тя се спря специално на случая с Косово като посочи, че става дума за две страни, които не са членки на ЕС и по тази причина посредничеството на Съюза може да се разглежда като външнополитическа тема. Пълните им отговори на въпроса може да чуете във видеофайла.

Дидие Рейндерс пристигна в Загреб след посещения в Белград и Прищина. Според него в момента има отворен прозорец на възможностите за сключване на споразумение между двете страни. Белгийският дипломат призова ЕС да поеме инициативата в следващите дни, за да се опита да постигне някакво споразумение, защото, по думите му, е много важно да продължи участието на страните от региона в европейския процес. Той подкрепи инициативата на Весна Пусич да се създаде център на отличниците, чрез който Хърватия да предоставя своя опит от преговорите и реформите по пътя към европейско членство на съседните страни, и заяви готовността на Белгия да участва с каквото може в подкрепа на този център.

Корекция: Във видеото погрешно е посочено, че идеята за арбитражен механизъм на ЕС е на еврокомисар Щефан Фюле. Тя е на евродепутата Richard Howitt.