English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Македония - между това, което е и което съседите й искат да бъде

Published on , , Загреб, Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

Следващата седмица ще е решаваща за съдбата на Македония, тъй като тогава Европейската комисия ще публикува извънредния си доклад за напредъка на страната към европейско членство - доклад, който беше поискан от лидерите на страните-членки по време на декемврийската им среща на върха. Също другата седмица Европейският парламент ще обсъди резолюцията на британския евродепутат Richard Howitt (Социалисти и демократи), който е докладчик за Македония. Проекторезолюцията му беше одобрена от външната комисия на Европарламента в понеделник (8 април) с 39 гласа "за" срещу 13 "против" и нито един въздържал се под председателството на българския евродепутат от групата на ЕНП Андрей Ковачев, който е един от критиците на националистичната македонска политика. 

Целият дискурс обаче около бившата югорепублика поставя пред тежко изпитание от една страна нервите и търпението на Брюксел, а от друга - зрелостта и съзнанието за това що е то национален интерес у съседните на Македония страни, а най-вече и на самата Македония. Страната все повече се самопоглъща като черна дупка, от която дори и самият Щефан Фюле, чешкият еврокомисар, който е известен със своя оптимизъм и търсене на понякога изключително иновативни решения на тежки проблеми, изрази съмнение, че е възможно да се излезе. След като напусна преди два месеца Македония, заради политическата криза в страната и пълната липса на желание за смислен диалог между управляващите и опозицията, г-н Фюле се завърна вчера (9 април) в македонската столица.

Там той държа реч пред Националния съвет за евроинтеграция, която започна с думите: "Ако се чудите дали е добър знак, че съм тук за трети път тази година като израз на нашия ангажимент към вашата страна, може би сте прави. Но ако се питате дали това не е тревожен знак, че нещо не е както трябва, също сте на прав път". Според македонски медии обаче, докато се стигне до тази реч, преди това е имало неразбории и дори скандали. Цитиран от Utrinski Vesnik, Щефан Фюле заявява, че е отишъл в Скопие не за да научи дали някому е попречено да участва в заседанието, а за да провери доколко Македония е готова за започване на преговори. Той припомя на македонците, че не той е избрал датата за провеждането на поредния кръг от специалния диалог на високо равнище веднага след местните избори (последният кръг беше в неделя). Помогнете на нас, за да ви помогнем и ние, е посланието на Фюле, изтъкнато от вестника.

На фона на съвсем различното схващане за нормалност тук на Балканите и особено в Скопие, Щефан Фюле се опита да запази брюкселското виждане за нормалност и в речта си на практика представи част от изводите, които може би ще прочетем следващата седмица в доклада на ЕК, независимо че той изрично посочи, че текстът все още не е написан. Диалогът на високо равнище, известен като HLAD се фокусира върху реформите в страната в пет области: свободното изразяване и медиите, върховенство на закона и основни права, реформа на публичната администрация, избирателна реформа и засилване на пазарната икономика. Точно тези пет области ще бъдат анализирани в доклада. 

Еврокомисарят на разширяването отправи остри критики по отношение на свободата на изразяването и медиите като заяви, че е "голям срам", че създаденият нов тласък в Медийния далог между правителството и журналистите през последната година е засенчен от най-новите събития в страната. Важно е, посочи Фюле, правителството да поднови диалога с журналистите, а те от своя страна да участват активно във важната реформа на тяхната работа. "Трябва да е дълг на всеки, особено в младите демокрации, да се отстоява свободата на изразяването, тъй като нивото на свобода на изразяване понякога се превръща в единственото огледало на демокрацията в страните в преход", заяви Щефан Фюле и дано тези думи отекнат и в съседна България, която макар и член на ЕС вече от 6 години, демонстрира сходни и дори същите проблеми с отнемането на медийна свобода. По другия свързан с медиите въпроси, г-н Фюле подчерта, че е изключително важно значението на декриминализирането на клеветата от миналата есен да не бъде подценявано и усилията да се съсредоточат върху това националните съдилища да могат да прилагат новото законодателство съобразно с европейските стандарти.

По отношение на върховенството на закона има напредък в подобряването на ефективността на съдебната система. Подчертана е важността на Съдебната академия в обучението на бъдещите съдии и прокурори чрез последните промени и информационни кампании. В сферата на предотвратяването на корупцията еврокомисарят на разширяването отчита въвеждането на системна проверка, която е довела до по-ефективно идентифициране и решаване на потенциални конфликти на интереси. 

ЕК следи "с интерес", както обясни Фюле, реформата на публичната администрация и по-специално продължаващите усилия за създаването на нова рамка за гражданска и публична служба, както и на общи административни процедури. Комисарят обаче подчерта, че Комисията държи особено много на принципа на прозрачност, кариерно израстване, базирано на заслугите и равноправно представителство. Комисията ще следи особено внимателно и как ще продължи работата по децентрализацията и съответно регионалното развитие. 

Като напредък се отчита готовността да бъде създадена специална комисия, която да разследва събитията от 24 декември, когато управляващите изгониха чрез силите на реда членове на опозицията и журналистите, веднага след което беше гласуван бюджетът на Македония за 2013 г. 

Желание по брюкселски, реализация по балкански

И ако еврокомисарят звучеше по начин, по който трябва да звучи един ментор, който се опитва да накара общество и държава в преход да започнат да изпълняват поетите ангажименти, а именно ... по брюкселски, то ситуацията в Европарламента не беше точно такава. Докладчикът за Македония Richard Howitt от Великобритания също положи максимални усилия да бъде запазен менторският тон с цел да се стимулира стремежа на македонското общество към евроинтеграция, но се сблъска по време на процеса по внасяне на поправки към предложената от него проекторезолюция с балканска неяснота на исканията. Македонският доклад може да се похвали с впечатляващ брой внесени предложения за поправки - 203, въпреки че това е наполовина на внесените по доклада за Турция, но и Турция е доста различен случай. (Или пък не е?). 

Четенето на документа с 203-е предложения за поправки ясно очертава разделителната линия между евродепутатите от западните страни, чиято основна цел с поправките е да вдъхновят желание за реформи у македонските политици, избиратели и представители на гражданското общество, и евродепутатите от Балканите, чиито цели се лутаха между това да бъдат защитени "национални" интереси и просто да бъде демонстрирано, че Македония не е готова и това е. Сред най-активните вносители на предложения за поправки беше българският евродепутат Димитър Стоянов, бивш депутат от "Атака", а в Европарламента е независим, но също доста активни са и депутатите Андрей Ковачев (ЕНП) и Евгени Кирилов (Социалисти и демократи).

Така например Marije Cornelissen от името на групата на Зелените и Европейския свободен алианс предложи още в самото начало на резолюцията да се запише нов текст, който да посочи, че с оглед на решението на Европейския съвет четвърти пореден път да откаже отварянето на преговорния процес за Македония, въпреки положителната препоръка на Комисията и предвид опасността допълнително отлагане да влоши още повече и без друго нарастващата фрустрация на македонското обществено мнение, както и да засили вътрешните проблеми и напрежение, двустранните въпроси да не бъдат препятствие за започване на преговори. 

Евродепутатът Димитър Стоянов предлага обаче да се премахнат меките думи и вместо това да се наблегне на факта, че хората, които открито заявяват своята българска идентичност, са обект на нетолерантност и преследване; че е имало изблик на насилие в парламента в края на декември, по време на което опозиционните депутати са били бити и насила принудени да напуснат парламента; че опозиционната Социалдемократическа партия на Македония също има поведение, което е извън европейските стандарти за толерантност. Г-н Стоянов настоява изрично да се запише в проекторезолюцията, че общински съветници от партията са крещяли в Скопие "мръсни българи" във връзка с преименуването на улици. Той много държеше по отношение на върховенството на закона и реформата на съдебната система да се спомене и случая със Спаска Митрова, чието бракоразводно дело е разглеждано, по неговите думи, необективно в полза на съпруга й, сърбин.

Димитър Стоянов предлага също вместо призив към Съвета да насрочи дата за започване на преговори без никакво допълнително забавяне, да се запише, че по отношение на политическите критерии ситуацията в Македония се влошава. Други депутати пък, сред които гръцкият Nikolaos Salavrakos (Европа на свобода и демокрация), предлагат изцяло да се махне призива за започване на преговори. А Евгени Кирилов предлага датата да бъде определена само на база реален напредък в ключовите области, очертани в заключенията на Съвета. 

По отношение на текста, в който се заявява увереност, че решението на Европейския съвет единодушно да приеме обвързано с дата решение през юни на базата на доклада на ЕК, е стъпка в правилната посока. Към този текст се поощрява също така размяната на дипломатически действия между Атина, София и Скопие да продължат. Трите страни са призовани да демонстрират "подходяща" ангажираност към "добросъседските отношения" на базата на взаимно уважение и приятелство, и е призовано председателството да проведе интензивна дипломация, за да се постигне задоволителен резултат. В своето предложение за поправка либералният евродепутат Станимир Илчев иска изрично да се посочи, че добросъседските отношения трябва да бъдат базирани на взаимно уважение към историята и културата на съседните страни.

Кристиян Вигенин пък смята, че трябва да се добави изрично, че съществуват огромни рискове за страната, ако статуквото продължи. В този дух е и предложението на депутатите Monica Luisa Macovei (ЕНП, Румъния), Cristian Dan Preda (ЕНП, Румъния), Charles Tannock (Европейски консерватори и реформисти, Великобритания), които искат да се упражни натиск върху Съвета за решение още преди края на юни 2013 за започване на преговори. Тримата евродепутати настояват двустранните въпроси да не бъдат пречка за преговорния процес с ЕС. 

В проекта на резолюция на Richard Howitt е записано, че ЕП вярва, че започването на преговорите може да се разглежда само по себе си като "промяна на играта" и че допълнително ще поощри реформите и по-добрите отношения със съседите. Текст, който Димитър Стоянов предлага да бъде изтрит. По отношение на големия спор за името на Македония проекторезолюцията предизвика доста спорове във външната комисия, тъй като на няколко места се използва прилагателното "македонски". Според докладчика Howitt обаче, това не е в разрез с решението на ООН, според което Македония е наричана Бивша югославска република Македония, тъй като "македонски" може да се използва, за да се обозначи език или култура. 

Спорове предизвика и подхода към решаване на именния конфликт. През есента на миналата година комисар Фюле предложи на лидерите на страните-членки да приемат нов подход и да се съгласят да насрочат дата за преговорите, при условие че започне интензивен диалог за решаване на спора с името, което може да стане дори в рамките на преговорния процес. Нещо, с което лидерите не се съгласиха. В проекторезолюцията се изразява съжаление, че спорът с името продължава да блокира пътя към членство на страната в ЕС. В своето предложение за поправка на този текст евродепутатите Cristian Dan Preda и Eduard Kukan (ЕНП, Словакия) предлагат да се запише, че се приветства предложението на еврокомисаря за провеждането на тристранна среща между Македония, Гърция и ЕС, което би стимулирало преговорите под егидата на ООН със специалния представител. 

Тази идея е изключително добра, тъй като е възможност да се излезе от омагьосания кръг, при който Гърция продължава да се възползва от правото си на вето върху преговорите с Македония и не бърза да реши спора на ниво ООН. Идеята за тристранен диалог би принудила Гърция да участва по-активно в търсенето на решение. Българският евродепутат Станимир Илчев предлага към търсенето на решение да се включат и съседните страни, за да "помогнат на Гърция и страната да намерят решение за името чрез споделеното знание за общата история и култура в региона". 

В този смисъл много добра идея е предложението в резолюцията Комисията и Съветът да започнат разработката, съобразно с договорите на ЕС, на специален общ арбитражен механизъм за решаване на двустранни въпроси между страните от процеса на разширяване и страните-членки. Такъв механизъм би бил изключително полезен, особено с оглед на проблема, който създаде спорът между Словения и Хърватия месеци преди присъединяването на Загреб към ЕС, планирано за 1 юли. В своето предложение за поправка обаче г-н Ковачев и г-н Илчев искат този механизъм да бъде по-скоро консултативен - "да бъде насочен към  наблюдение и подпомагане на решаването на двустранни въпроси".  

Поправките са изключително много и основно са в сферата на политкоректните формулировки за засегнатите страни (България и Гърция). Не липсват и предложения за поправки по останалите послания, свързани с реформите, които Македония има да осъществява в политическата и икономическата област, но те са като цяло засенчени от "добросъседските отношения".  Ключовото постижение на резолюцията обаче е, че тя призовава комисар Фюле да включи в доклада си следващата седмица оценка на цената, ако Македония не започне преговори. Ако такава оценка бъде представена, тя със сигурност ще промени ако не друго, поне отношението към самото започване на преговори, защото започването на преговори не е членство. Това е дълъг път, по време на който може да бъдат заявявани всякакви искания, свързани със съзряването на македонската политическа класа и доближаването й до европейските стандарти.

Доста недостоверно обаче звучат призивите сега, особено от страни, които вместо да се доближават и дори изравняват с европейските стандарти, отбелязват регрес както икономически, така и политически. Гърция е страната, която изправи на нокти цялата глобална финансова и икономическа система и създаде риск от разпад на еврозоната - най-голямата гордост на европейския интеграционен проект - а България, шеста година поред пребивава в ЕС с Механизъм за сътрудничество и проверка в сферата на правосъдието, заради липсата на какъвто и да било напредък в борбата с организираната престъпност и корупцията. И точно заради този си провал България трета година поред не успява да се присъедини към Шенген

Резолюцията за напредъка на Македония ще бъде обсъдена в пленарната зала на 17 април, следващата сряда. 

comments
Левскар
10 април 2013 17:27
Твърдо и категорично вето за започване на преговори и влизането на ФЮРОМ в ЕС. Това крадливо (оня ден пак вдигнаха 20 български паметника в Скопие) и шизофренично подобие на държава няма право дори да си мечтае за ЕС. Все пак, ако признаят българският си произход, може и да получат някаква подкрепа от България за започване на преговори.
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required