English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Време разделно в еврозоната

Published on , , София

В наддаването на идеи за спасяването на еврозоната се включи и холандското правителство. Премиерът Марк Рюте и финансовият министър Ян Кеес де Ягер публикуваха статия във The Financial Times, озаглавена „Последното наказание трябва да бъде изключване от еврозоната”.

Макар авторите да посочват, че предложението им се основава на идеите представени от Франция и Германия, има една съществена разлика - то предвижда Европейската комисия да провежда „независим надзор” на страните от еврозоната в лицето на „комисар по бюджетната дисциплина”. Той не просто трябва да има право да отправя препоръки и да налага изисквания към бюджетните политики на страните с дефицит, но и да разполага със средства за принудителното им изпълнение.

Успоредно с това, страните могат да бъдат санкционирани с намалени плащания от структурните и кохезионни фондове или с увеличаване на вноската им в европейския бюджет, предлага Холандия. Последната степен на санкциониращия механизъм предвижда бюджетът на съответната страна да бъде одобрен от комисаря, преди да бъде представен пред парламента, като успоредно с това страната може да бъде лишена от право на глас в Съвета.

„Страните, които не искат да се подчинят на този режим могат да изберат да напуснат еврозоната. Който иска да е част от еврозоната трябва се придържа към споразуменията и не може системно да игнорира правилата. В бъдеще крайната санкция може да бъде принуждаване на страните да напуснат еврозоната.” Това обаче не може да стане на този етап, защото изисква промени в договора, уточняват авторите и подчертават, че целта на предложението им е да се предотврати ситуация, в която да се стига до крайното наказание.

„Нито излизане, нито изключване на еврозоната е възможно според Лисабонския договор, по силата на който участието в еврото е неотменимо,” коментира Амадеу Алтафаж Тардийо, говорител на еврокомисаря по икономическите и валутните въпроси Оли Рен. Според холандския финансов министър г-н Де Ягер, назначаването на комисар по бюджетната дисциплина не изисква промяна в договорите и може да бъде направено веднага.

Що се отнася до договорните промени, те вече не са табу в Европейския съюз, както отбеляза и германският канцлер Ангела Меркел в реч пред Бундестага преди броени дни. Нейният финансов министър Волфганг Шойбле също активно говори за нуждата от промени с цел централизирано управление на еврозоната. Част от идеите на Хага вече бяха лансирани от Париж и Берлин - например за политически санкции чрез лишаване от право на глас в Съвета в еврозоната и спирането на средства от европейските фондове. Лидерът на либералите в Европейския парламент Ги Верхофстад пък предложи създаването на щаб от еврокомисари, които да отговарят специално за еврозоната.

Досега европейските лидери се въздържаха от идеята за промени в основополагащите договори на ЕС, заради трудното и продължително приемане на Лисабонския договор преди само две години. Промени, обаче, се наложиха заради създаването на постоянния спасителен фонд за еврозоната - Европейския механизъм за стабилност. Но с аргумента, че те не представляват прехвърляне на повече суверенитет към Съюза, беше намерена възможност да се приложи облекчена процедура и да се избегнат референдумите.

Само че това не може да се случи, когато става въпрос за прехвърлянето на повече отговорности по отношение на бюджетните политики. Затова ще бъдат необходими промени както в съюзните договори, така и в националните конституции. Показателно в този смисъл е решението на германския конституционен съд по повод спасителните операции в еврозоната. Макар че съдът подкрепи участието на Германия, той ясно заяви, че при настоящата законова база е невъзможен какъвто и да е „автоматизъм”, който би лишил парламента от властта му върху бюджетната политика: „Решението за приходите и разходите в публичния сектор остава в ръцете на германския Бундестаг като фундаментална част от способността на една конституционна държава да се формира демократично. Като избрани представители на народа, членовете на парламента трябва да продължат да контролират фундаменталните решения за бюджетната политика също и в система на междуправителствено управление.”

Съдът подчертава, че „съществуващите европейски договори не противоречат на разбирането за националната бюджетна автономност като съществена и неотменна компетентност на директно и демократично легитимираните парламенти на страните-членки, а напротив, те изискват съществуването на такива компетенции.”

В допълнение, смята съдът, самият Бундестаг не може да „създава постоянни механизми по силата на международни споразумения, в резултат на които се поемат задължения за доброволните решения на други страни, особено ако те имат последствия, чието въздействие е трудно да се изчисли” - теза, която вероятно ще бъде използвана като силен аргумент от противниците на еврооблигациите.

Очевидно големият въпрос в Германия (и не само) е как да се гарантира повече контрол върху страните, които нарушават правилата, като същевременно се легитимира пред обществеността необходимостта Берлин да сдаде част от собствения си суверенитет. Дори и в ситуацията, когато първият фалит на страна от еврозоната е не просто вероятен, а напълно възможен, посягането върху правото на страните да определят собствените си бюджети продължава да е силно чувствителна тема в ЕС. Очевидно е, обаче, че настоящата хлабава рамка от институционално наблюдение и политически партньорски натиск не дава нужните резултати и трябва да бъде намерено ново и работещо решение. Ако това не стане еволюционно и със силата на аргументите, ще се случи драматично и под натиска на обстоятелствата.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required