English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Запознайте се с малките, но много смели балтийски тигърчета!

Published on , , Загреб, Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

"Има различни манталитети и различни разбирания за политическа отговорност на север и на юг". Това каза литовският президент Далия Грибаускайте в интервю [на английски език] за германското списание Der Spiegel през април по повод първото председателство на Съвета на ЕС на страна от балтийската тройка. Литва пое председателството на 1 юли първа от трите балтийски тигърчета - Литва, Латвия и Естония - което се очертава да бъде различно. Защо? Това не е първата страна от голямото разширяване към бившия соцлагер от 2004-а година. На кормилото на Съвета вече се изредиха Словения, Чехия, Полша, Унгария. Какво прави балтийското председателство различно? Фактът, че това са единствените страни-членки на ЕС, които сравнително доскоро бяха част от Съветския съюз, а не само от неговата сфера на влияние.

Бидейки малки и пъхнати далече на север между регионални и европейски гиганти и лидери, балтийските тигърчета рядко привличаха вниманието. Някак естествено звучеше, че Естония е икономическо и технологично чудо, че беше първата от балтийските страни да приеме еврото през 2011 г. Латвийското желание от 1 януари да стане 18-ата членка на еврозоната също не буди някакви особени емоции, а просто повдигане на вежди "точно сега ли?", заради проблемите, които изпитва Икономическият и паричен съюз на ЕС (ИПС). А догодина и Литва се очаква да тръгне към еврозоната и вероятно от 1 януари 2015-а година ще се превърне в 19-ата членка.

Нещо повече от членство

Едва ли може да има нещо по-хубаво точно в този момент на развитие на ЕС на кормилото на Съвета да застане членка, която добре знае защо се е присъединила към съюза, наясно е каква е цената, знае за какво й е нужна единната валута, усеща на гърба си ежедневно  уязвимостта на недовършената "единност" на енергийната и външната политика. И не на последно място - страна, която знае какво е криза и как се излиза от нея. Убедена съм, че литовското председателство ще внесе много трезвост в европейската политика и ще припомни и на стари, и на нови членки защо е създаден ЕС и какъв трябва да бъде той, за да има смисъл от него. Убеждението ми беше подкрепено допълнително от огромния и изключително дълбок анализ [на английски език] на аналитичния център "Наша Европа - институт Жак Делор" (Notre Europe - Jacques Delors Institute), разделен на три части - история, икономика и енергетика. Тези части не са писани от "стари европейци", които гледат отстрани, четейки дебели книжки.

Анализите са писани от балтийци. "Хората от Прибалтика могат и трябва да се гордеят с новаторския си дух, който ги прави отлични бизнес- и инвестиционни партньори. Свикнали на трудности и знаещи всички недостатъци на периферното местоположение, страните са истински стимул за ЕС в трудни кризисни времена", пише в увода към анализа бившия шеф на Европарламента Йежи Бузек, поляк. Той е намерил и ключовата дума, която описва движещата сила в региона - "взаимосвързаност", историческа и икономическа. Йежи Бузек припомня и "балтийския начин", по който балтийците отбелязаха своето желание за независимост.

"В родината ми Полша, 'Десетилетието на солидарността' беше в кулминация след първите свободни парламентарни избори. В Чехословакия 'лилавата революция' набираше скорост, за да избухне през късната есен след студентските демонстрация. А докато най-тъмният символ на разделението на Европа падаше в Берлин, в Прибалтика мобилизацията на гражданското общество и движението за независимост доведе до впечатляващата човешка верига, в която два милиона души застанаха един до друг в продължение на 600 километра от Талин до Рига и Вилнюс", пише още г-н Бузек.

Анализът на Notre Europe се опитва да "запознае" читателите малко повече с тяхната история и това, че макар да ги пъхаме в един кюп, те не са чак толкова еднакви, колкото ни изглежда. Освен че се отличават езиково - литовският и латвийският са група в индоевропейското езиково семейство, а естонският е част от групата на угарофинските езици - чисто исторически латвийците и естонците имат много повече общо едни с други, отколкото с литовците. Освен това латвийците и естонците са преобладаващо лутерани, докато литовците са католици. До 20-и век Естония и Латвия са били често обект на германски завоевания, като през годините са били владяни и от датчани, поляци, шведи, а накрая и от руснаци. Литва обаче е била най-голямата държава в Европа през 15-и век като е контролирала голяма част от днешните територии на Беларус и западна Украйна.

Целият 20-и век обаче е белязан от съветското владичество, което оставя и драматично наследство, както го описва проф. Андрес Касекамп, директор на Естонския институт за външна политика и преподавател по балтийска политика в университета в Тарту, Естония. Преди да стане част от СССР Естония е била над 90% етнически естонска, а Латвия - близо 80 процента през 1945 г. Към края на съветския период делът на естонците спада до 62 на сто, а на латвийците до само 52 процента, което поставя под съмнение, както пише професор Касекамп, статута на мнозинствата в собствената им родина. Желанието за отделяне от СССР на трите републики е било несъмнено. Това, което не е било ясно обаче е по какъв път да поемат. От трите възможности - неутралитет, независимо придружаване към руската сфера, която към онзи момент (Елциновия период) е показвала тенденция към демократизация, или европейска интеграция.

За мен беше изненада да прочета в анализа на професор Касекамп, че третата опция всъщност е била най-малко вероятна. Историята обаче е била водещият фактор за нейния избор, защото през 1939 г. балтийските страни са обявили неутралитет, но това не ги е предпазило от окупацията на Съветския съюз и нацистка Германия. "Този урок показва, че балтийските страни е по-добре да избягват да остават изолирани и без силни съюзници", пише професорът. Опустошителният опит с почти половинвековно съветско управление съвсем естествено тласва балтийците на запад, за където те са решени да се придвижват колкото се може по-бързо и да бъдат колкото се може по-далече от Русия и политиките, асоциирани с нея. Урок, който България още не е научила. Третата причина е, че постсъветска Русия е затъвала в хаос, докато Западна Европа е предлагала по онова време надежда за свобода и просперитет.

Нещо повече, за разлика от Полша, за балтийските държави членството в ЕС не е било въпрос на кога, а на дали, тъй като те са започнали от много по-слаба изходна позиция. Били са най-бедните и най-малко познати кандидати за членство. Границата им с бившия Съветски Съюз е продължавала да бъде "геополитическа червена линия" и е имало страхове, че Русия може да бъде раздразнена, особено по отношение на въпроса с рускиговорещото малцинство в Естония и Латвия. Съвсем не е за пропускане и фактът, че политически балтийските страни са били най-уязвимите. Съществувала е съвсем реална опасност те да бъдат изоставени извън ЕС. Затова и предприемат крачки към изпълнението на политическите критерии, които да направят необходимото това да не се случи.

И успяват по забележителен начин. Не само политически, но и икономически. Анализаторът посочва още един много важен факт, който стои в основата на усилията на трите тигърчета да скъсат окончателно със съветското си минало. За разлика от страните от Варшавския договор, които са били с комунистическо управление, но са запазили своя суверенитет, балтийските държави е трябвало да започнат от нулата. Не са имали нито армия, министерство на отбраната, нито дипломати, национална валута, централна банка, дори гранична полиция, митничари и каквото още се досетите, присъщо за суверенните държави.

На фона на всичко това учудващо е твърдението на професора, че присъединяването към ЕС е водено от политическите елити в трите страни, тъй като видимо е имало разделение между вижданията на елита и населението. Наистина е изненадващо, че Естония и Латвия са били най-скептични по отношение на еврочленството. Литовците са били доста по-ентусиазирани и са сред първите, които провеждат референдум за присъединяване през 2003 г., на който е изразена 90% подкрепа. Естонските и латвийските правителства обаче тактично изчакват с референдума, докато минат гласуванията в останалите страни-кандидатки.

Политически процесите са движени от десноцентристки коалиции, които са били на власт през почти целия период на независимост на Естония и Латвия. Литовската политическа система е доста по-различна от естонската и латвийската. Според проф. Андрес Касекамп наследникът на Литовската комунистическа партия успява успешно да се трансформира в европейска социалдемократическа партия. Ако се питате защо тази трансформация е била успешна напълно противно на българския случай, причината е проста. ЛКП е изиграла важна роля в осигуряването на независимостта на Литва, докато естонските и латвийски КП са доминирани от етнически руснаци и по тази причина са възприемани за чужди тела.

Всички тези исторически и политически фактори са в основата на сегашната проевропейска политика и на трите балтийски държави. По време на договарянето на Лисабонския договор и трите са демонстрирали сериозен ентусиазъм за по-задълбочена интеграция. Това е и причината, заради която ратифицирането на договора на практика минава без дебати. Нещо повече, балтийските страни са сред най-яростните противници на поделянето на Европа на скорости. Страхът от това ги кара и да бързат с присъединяването към еврозоната.

Остеристи по душа

Балтийските страни в момента са единствените в ЕС (и не само), които отбелязват завиден растеж. Те преминаха през две изключително тежки кризи, което е и определящо в отношението им към стабилността, фискалните и икономическите политики. И трите имат изключително богат, донякъде разнообразен, опит в справянето с кризи и плащането на цената за това. Не е случайно, че Литва набелязва споделянето на този опит като съществен елемент от своето шестмесечно председателство на Съвета. Кристина Маслаускайте (Литва), икономически анализатор в Notre Europe, и Лива Зоргенфрея (Латвия), също икономист в института, предупреждават обаче, че макар политиката на ограничаване на разходите (austerity) да е изиграла важна роля в икономическото възстановяване на балтийските страни, трябва да се признае, че факторите, които са определяли това възстановяване са прекалено специфични. Освен това все още е рано да се прецени до каква степен може да се очаква да изплува на повърхността реалната цена за икономиките, особено в социален план.

И все пак, независимо от спецификите, опитът на балтийските страни е изключително показателен не просто от икономическа гледна точка, а от политическа и обществена. Преди независимостта в Естония например е имало само 34 по-скоро малки частни фирми, а 90 на сто от износа е бил за СССР. Можете да си представите за какъв мащаб на престуктуриране става дума, особено в ситуация, при която преходът започва, докато тече процес на хиперинфлация в рубловата зона с размери от около 1000% (хиляда процента) и в трите страни през 1992-а година. Спадът на брутния вътрешен продукт през същата година е с над 20 на сто в Естония и Литва, и с над 30 в Латвия. И трите държави преминават през "детските" болести на преходните икономики - почти пълно превземане на финансовия сектор от чуждестранни банки (в случая скандинавски), драматично увеличаване на частната задлъжнялост в резултат на ниските лихви и строителен балон.

В сравнително краткия период на цъфтеж след независимостта размерът на заплатите изпреварва производителността. Болест, от която страда и България до ден-днешен. Периодът на забележителен възход след независимостта е полят с леден душ от рецесията, която нахлува през 2009-а година и в трите държави, макар и в различна степен. Напълно очаквана от икономистите впрочем. Това, което не е очаквано обаче е мащабът. Производството се срива само за една година с 18% в Латвия, 15% в Литва и 14% в Естония.

Рецептата за лечението е проста: ниски нива на публичен дълг; възстановяване, движено от износа; гъвкави пазари на труда. Последното е изключително важно и трябва да се анализира внимателно от южните икономики. Двете икономически анализаторки подчертават, че пазарите на труда в Прибалтика са значително по-гъвкави от тези в южната периферия и то в няколко измерения. Например строгостта на защитата на заетостта в Естония е по-ниска от Португалия и Гърция. Не е за пренебрегване и факта, че синдикатите са изключително слаби и в трите балтийски страни, а колективното договаряне е с най-ниския мащаб в целия ЕС. Щедър е дума, която не може да се употреби по отношение на обезщетенията за безработни в трите страни. Те са под средното за ЕС, а в Португалия, Гърция и Ирландия са над средното.

Гатанката на Юнкер

И може би най-важният фактор за успеха на трите балтийски държави в рамките на по-малко от три години да преживеят втората си тежка рецесия и да излязат на плюс, при това голям - обществената подкрепа. В Естония и Латвия "остеричните" правителства са преизбрани и "изглежда решиха гатанката на Жан-Клод Юнкер как да предприемеш политически непопулярни реформи и да бъдеш преизбран след това". Въпреки че остеричното правителство в Литва губи в най-новите изследвания на общественото мнение, то влезе в историята като първото след независимостта, изкарало пълен мандат. Анализаторите на Notre Europe отбелязват още един ключов фактор за успеха в трите страни - все още няма пълна поколенческа смяна, което означава, че националната памет за тежките проблеми през 1990-а година е улеснила поглъщането на горчивото хапче на политиката на затягане на коланите в контекста на дълбока рецесия.

Друг социален фактор е, че за разлика от "старите демокрации", заради тежкото си историческо наследство гражданските общества в Прибалтика са доста незрели и като цяло общите действия са рядко явление. В резултат на това, вместо да участват в политически действия, огромен брой балтийци са предпочели да "гласуват с краката си", като емигрират. Не на последно място е и фактът, че е имало изключително дълбок национален консенсус и сред политическите партии, и сред гражданите за необходимостта от затягане на коланите и икономическо преструктуриране. Този консенсус беше доста добре обяснен от латвийския министър на финансите по-рано тази година на изслушване в икономическата комисия на Европарламента. Андрис Вилкс каза през февруари, че най-важното е да се поддържа стабилна комуникация и със социалните партньори, и с гражданите. Нещо повече, използвайте си главите и не слушайте Нобелови лауреати, каза още той.

Енергийна съветска окупация

Историята на балтийските страни и техния огромен стремеж към сърцевината на Европа, а също и към задълбочаване на европейската интеграция, показват недвусмислено желанието им да се пазят колкото се може по-далече от руското влияние. Уви, в енергийната сфера ЕС ги предава. Именно затова трите страни, в различна степен, са сред двигателите за обща енергийна политика. Те са и пионери във въвличането на Европейската комисия в преговорите им с Русия. Доста интересен феномен, между другото. Доктор Агня Григас, изследовател на енергийните пазари в Източна Европа и Русия към Notre Europe, посочва, че трите балтийски страни, точно както България, Румъния, Словакия и Финландия, са почти изцяло зависими от вноса на руски природен газ. Те са доста по-уязвими в сравнение с повечето страни-членки, тъй като вносът им зависи от "един-единствен и потенциално враждебен източник".

Липсата на свързаност с останалите членки на Съюза ги обрича на продължителен енергиен диктат от страна на Москва. Тази зависимост ги тласка към разработването на находищата на шистов газ, които обаче са незначителни по отношение на нуждите им. Така например за Литва се предполага, че притежава най-големите залежи от 10 млрд. кубични метра. Като се сравни с консумацията й обаче, тези количества ще й стигнат за само три години. Точно както България, и трите балтийски страни са подложени на силен натиск за изграждане с руско участие на атомни електроцентрали. Вече десет години Литва се опитва да построи регионална централа във Висагинас с помощта на Полша, Естония и Латвия.

Проектът обаче се точи заради бюрократични неуредици, а също и заради несъгласие сред политическите партии, намесата на Русия, липсата на интерес от страна на търговски инвеститори, а също и заради скептицизма във Варшава, Талин и Рига. Познато, нали? Картинката допълнително се усложнява от факта, че на националния референдум по въпроса през 2012 г. само 34% от гласувалите са подкрепили строежа на нова АЕЦ, докато 63% са гласували против.

Всичко дотук би трябвало да припомня на останалите страни-членки защо сме в ЕС. И ако по-старите членки са позабравили или пък са прекалено заети с грижите в еврозоната, нека послушат Далия Грибаускайте, която на настоятелните въпроси на журналистите от Der Spiegel не може ли все пак Литва да почака с присъединяването към еврозоната, защото по всичко личи, че ще й се наложи да плаща за спасяването на закъсали държави, отговаря така: "Ние не се страхуваме от нашата отговорност. Получаваме 25% от нашия бюджет от ЕС. Разбираме цената на солидарността". А дали Гърция и Португалия я разбират? А България? Дали разбират защо литовският президент Далия Грибаускайте пътува с нискотарифни авиокомпании, вместо с държавен самолет?

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required