English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Хърватия в ЕС: българските поуки от разширяването

Published on , , София

"Никоя страна няма да се присъедини към ЕС преди да е 100% готова за това. Същевременно, трябва да сме сигурни, че ЕС е 100% готов да приеме нови страни, преди да се разшири.”

Тези думи на европейския комисар по разширяването Стефан Фюле показват, че ЕС си е взел необходимите поуки от предишните разширявания. Представяйки доклада на Европейската комисия (ЕК) за Хърватия (част от пакета за разширяването на ЕС), Фюле увери, че няма да се повтори случаят с България и Румъния (без, разбира се, да ги споменава изрично). Както знаете, заради продължаващите съществени слабости в областта на правосъдието и вътрешния ред, на двете страни беше наложен мониторингов механизъм.

„Комисията смята, че преговорите трябва да бъдат завършени, когато Хърватия покрие всички критерии, особено в областта на правосъдието и основните права, включително борбата с корупцията, така че да няма нужда от прилагането на механизъм за сътрудничество и проверка след присъединяването”.

Хърватия вече е на финалната права в преговорния процес и по договора й за присъдиняване вече се работи. Страната получи статут на кандидат за членство през юни 2004, а година по-късно започна преговорният процес. Към момента страната е затворила 25 от 35 преговорни глави. Остават й най-тежките: конкуренция; селско стопанство; рибарство; регионална политика; съдебна система и основни права; правосъдие, свобода и сигурност; околна среда; външна и обранителна политика и политика на сигурност; бюджет и „други въпроси”.

Съдебната система

Най-сериозни са забележките на Комисията в областта на реформата на съдебната система. Важно е да се отбележи, обаче, че въпреки продължаващите слабости, Комисията все пак отчита напредък по някои от критериите, още повече, че страната все още не е отворила съответните преговорни глави.

Реформата в съдебната система продължава, макар че основните резултати предстои да се видят, пише в доклада. Направени са изменения в конституцията, както и пакет законодателни промени в посока засилване независимостта на съдебната система. В резултат, Държавният съдебен съвет се състои от 11 членове, седем съдии, избирани от колегите си, двама професори по право и двама членове на парламента. Подобен е съставът на аналогичния прокурорски съвет. Отбелязва се прогрес по отношение на безпристрастността на съдебната система. Въпреки продължаващите слабости във функционирането, „важно е, че и двата органа демонстрират независимост и отговорност, особено при изпълнението на ключовите си функции в областта на назначенията, дисциплината и кариерния мениджмънт, така че е гарантирана ефективна саморегулация в съдебната професия.”

Вече Съдебният съвет, а не министерството на правосъдието, назначава председателите на съдилищата. Въведена е нова процедура на селекция на съдиите и прокурорите. Държавният съдебен съвет е приел по-прозрачна методология, по която местните съвети да оценяват съдиите за целите на повишението им. През миналата година Съветът е провел 14 дисциплинарни производства, резултатът от които обаче е само една глоба, едно оправдателно решение и една оставка. В същия период не е имало дисциплинарно производство срещу нито един прокурор. Необходимо е да се гарантира систематична проверка на имотните декларации на съдии и прокурори, е отбелязано в доклада.

Комисията, обаче, е доволна от напредъка в прилагането на новия НПК. Процедурите, прилагани по делата срещу организираната престъпност и корупцията, са ускорили фазата на разследването и са подобрили координацията между полицията и прокуратурата. А следващата бележка показва как в Хърватия е решен въпросът с т.нар. специализиран съд, който предизвика толкова спорове у нас: създадени са четири специализирани съдебни зали на Службата за борба срещу организираната престъпност и корупцията към общинските съдилища. Проблемът е, че там „висят” около 200 дела, а 54-мата съдии, работещи по тях, не са били освободени от предишните си задължения.

Все още има дефицити по отношение на делата, свързани с финансови престъпления. Комисията препоръчва да се подобри международното сътрудничество по отношение събирането на годни доказателства, да се подсили разследването и обвиненията в данъчни измами, свързани с корупционни дейности, както и обвиненията в пране на пари в рамките на делата за корупция. Хърватия трябва да обърне особено внимание на прилагането на нови разпоредби за управлението на конфискуваното имущество.

Специално внимание в доклада е обърнато на проблема с разследването на военните престъпления. В периода 2009-2010 има приблизително 20 такива дела. Образувани са повече дела срещу хърватски извършители спрямо предишни периоди, включително срещу членове на хърватските въоръжени сили. Взети са мерки за защита на свидетелите. Като цяло обаче, безнаказаността за военни престъпления продължава да е проблем, особено когато жертвите са етнически сърби или обвиняемите са от хърватските сили за сигурност. Все още има стотиции случаи, които очакват разследване и обвинения.

Като цяло реформата в съдебната система продължава, но остават значителни проблеми, особено в прилагането на прозрачни и обективни критерии за назначаваненто на съдиите и прокурорите, намаляването на делата, очакващи разглеждане, голямата продължителност на производствата и прилагането на съдебните решения.

Борбата с корупцията

Отчетен е, обаче, добър напредък по отношение на борбата с корупцията. Продължава прилагането на антикорупционната стратегия и свързаният с нея план за действие. Приета е специална антикорупционна програма за държавните предприятия. Нараства броят на случаите, разследвани от Службата за борба с организираната престъпност и корупцията, включително с разследване на висши политически фигури за корупция на високо ниво. Увеличава се броят на присъдите. Подобрява се законодателната рамка и цялостната координация на антикорупционните услиия, но секторът страда от липсата на персонал и недостатъчна превенция.

Като положителен факт се отбелязва промяната, направена във вътрешната структура на Комисията за превенция на конфликтите на интереси с цел да й се даде по-голяма независимост от парламента. (Подобна препоръка имаше в последния мониторингов докрад на Комисията за България.) Приети са също законови разпоредби с цел деполитизирането на назначенията в надзорните бордове на държавните компании. Мерките, обаче, още не функционират, а законовите санкции остават слаби. Като цяло, корупцията все още преобладава в много области, заключава Комисията, а основен проблем е липсата на „култура на политическа отговорност за случаите на корупция, които излизат на светло.”

Малък напредък е отчетен по отношение на реформата в публичната администрация, има недостатъчен административен капацитет и недостатъчна децентрализация. Няма подобрение в прилагането на законодателството за достъп до информация. Остават слабостите по отношение на финасирането на политическите дейности и изборните кампании, особено по отношение на прозрачността и независимия надзор. Това са и недостатъците при изпълнението на договорите за обществените поръчки.

По отношение свободата на изразяване, включително медийната свобода и плурализма, редактори и журналисти продължават да съобщават за прекален политически натиск. Малък е напредъкът при разследването на заплахи срещу журналисти, работещи по случаи, свързани с корупция и организираната престъпност. Независимостта на регионалните медии продължава да е проблем.

Ключов приоритет в преговорния процес е сътрудничеството на страната с Международния трибунал за престъпленията в бивша Югославия. В доклада е отбелязано, че Хърватия продължава да му сътрудничи, но остава проблемът с достъпа до важни документи. Подобряват се отношенията със съседните държави, особено в рамките на Процеса от Сараево. Специално е спомената министерската среща в Белград през март тази година, на която Босна и Херцеговина, Хърватия, Сърбия и Черна гора са поели ангажимент да решат проблема с бежанците и други затлачени въпроси помежду си до края на тази година. Комисията отбелязва като приоритетни решаването на граничните спорове, въпросът със собствеността и завръщането на бежанците. Към август 2010 над 14 хиляди души все още се водят изчезнали в резултат на конфликтите в региона. В Хърватия все още предстои отварянето на масови гробове, голям е и броят на неидентифицираните случаи.

Икономиката: бюджетна консолидация и структурни реформи

Далеч по-малко са забележките по отношение на икономическите критерии. Според доклада, Хърватия е функционираща пазарна икономика, способна да се справи с конкурентния натиск и пазарните сили в ЕС.

Хърватската икономика пострада тежко от кризата в началото на 2009 година, когато БВП отбелязва спад от 6,7% на годишна база. Спадът за цялата 2009-а е 5,8%. Частното потребление също падна рязко – с 8,5%, инвестициите са намалели с 11,8%, износът - с 16,2%, вносът - с 20,7%, индустриалното производство - с 10%. Икономическото възстановяване в страната още не е започнало, макар че спадът на показателите вече не е толкова сериозен, се отбелязва в доклада. Голямата външна задлъжнялост, която продължава да расте, както и относително голямата експозиция на нетърговския сектор към валутни рискове, остават ключови слабости на хърватската икономика, смята Комисията.

В отговор на кризата, през април 2010 г. правителството стартира програма за икономическо възстановяване. Освен фискални стимули, програмата включва пакет от структурни реформи, насочени към структурни слабости на икономиката и целящи да създадат среда, насърчаваща устойчив икономически ръст. Програмата включва 131 мерки в 10 области, които трябва да бъдат приложени в следващите 10 години. Сред тях са намаляване на броя на заетите в публичния сектор, приватизиране на държавните предприятия и намаляване на неданъчните приходи, както и широк набор от мерки в областта на пазара на труда, образованието, науката, социалната сигурност, износът и насърчаването на инвестициите. Успехът на програмата ще зависи от ефективността на прилагането й, пише в доклада.

Ключово предизвикателство пред Хърватия остава осигуряването на средносрочна фискална стабилност. През 2009 са направени три актуализации на бюджета и въпреки това, вместо с очакван бюджетен дефицит от 3,4% от БВП, страната приключва годината с дефицит от 4,1%. В бюджета за тази година е заложен дефицит от 3,3%, но през август беше направена актуализация на базата на очакван икономически спад от 1,6%, според която дефицитът ще достигне 5,2%. По последни данни на хърватското правителство, към средата на годината публичната задлъжнялост възлиза на 35,4% от БВП, а ако се включат и държавните гаранции и дългът на Държавната банка за развитие, числото набъбва до 53,5% от БВП.

Оценката на Комисията е, че властите са положили малки усилия за овладяването на дефицита. Продължават слабостите в бюджетното планиране, което създава риск бюджетните резултати да продължат да се отклоняват значително от прогнозите. По друг ключов приоритет в присъединителния процес - постигането на по-голяма ефективност на публичните разходи, напредъкът също е минимален. Предприети са някои мерки, например оптимизация на болничната мрежа и създаване на допълнителна система за здравно осигуряване. Нищо не е направено обаче за по-добро таргетиране на социалната подкрепа при положение, че тя продължава да е сериозно бюджетно перо. Такива мерки, обаче са предвидени в програмата за икономическо възстановяване.

Едни от най-сериозните проблеми Хърватия, подобно на България, среща на пазара на труда. Безработицата в страната е нараснала до 12,4% през третото тримесечие на 2010 г. По-лошото е, че хърватският пазар на труда страда от редица структурни слабости, като съчетава ниската заетост с високи нива на безработицата сред младите и на трайно безработните. И едно заключение от доклада, което звучи безкрайно познато за българите: „Ефективната пенсионна възраст остава ниска, продължават да са налице значителни демотивиращи фактори за работната ръка като широки права за ранно пенсиониране и доминиране на категорийните социални плащания”.

Много малък напредък е отбелязан по отношение намаляването на ролята на държавата в икономиката. Приватизацията е в застой, единствената значима сделка през разглеждания период е продажбата на хранително предприятие. Портфолиото на приватизационния фонд все още съдържа 768 компании, като държавата има мажоритарен дял в 79 от тях. Държавата трябва да положи значителни усилия, за да преструктурира или ликвидира корабостроителниците, които не са жизнеспособни. Корабостроителният сектор генерира приходи в размер на 2,5% от БВП, а преструктурирането на затруднените предприятия в сектора е приоритет в преговорния процес. Малък е напредъкът и по отношение преструктурирането на носещата големи загуби железопътна компания, както и на стоманената индустрия.

Делът на частния сектор в заетостта остава 70%, колкото е делът му в БВП. През 2009 на малките и средни предприятия (МСП) се падат 40% от активите в корпоративния сектор, 66% от заетостта и 46% от всички инвестиции. Оценката на Комисията е, че макар МСП да продължават да получават значителна държавна подкрепа, делът им в икономиката не нараства. Като цяло има напредък в опростяването на процедурите за регистрация на компаниите, но инвестиционният климат продължава да страда от голяма регулаторна тежест и множество парафискални такси. Подобряването му е ключов приоритет в преговорния процес. През септември правителството прие план за реализирането на 30 стратегически инвестиционни проекта.

Хърватия е отворена икономика, в която делът на търговията със стоки и услуги представлява 75% от БВП. Той е намалял, в сравнение с 92% през 2008 г., заради свиването на световната търговия. Извън износа на машини и транспортни съоръжения (най-вече кораби), туризмът остава най-големият източник на експортни приходи, като генерира 14% от БВП през 2009. ЕС продължава да е най-големият търговски партньор на Хърватия - 60% от износа на страната е за ЕС.

Това, с което страната може да се похвали, е доброто темпо, с което върви подготовката й за усвояване на европейските фондове. В областта на селското стопанство вече е създадена разплащателна агенция и е въведена интегрирана административна и контролна система. Препоръчва се страната да увеличи капацитета си за усвояване на селскостопанските фондове. По отношение на прилагането на програмите ИСПА и ИПА се отбелязва добър прогрес, а вече е започнала подготовката на оперативна програма „Транспорт” за кохезионните и структурните фондове. Дори и към днешна дата, обаче, страната инвестира достатъчно в магистралите, за които в България толкова се говори.

Изводът от всичко казано е, че и ЕС, и страните-кандидатки наистина са се поучили от българското присъединяване. Самият факт, че проблемите на Хърватия са сравними с българските при положение, че България е член на ЕС вече 3 години, е достатъчно красноречив. И показва, че нито Съюзът ще направи компромис в преговорите, нито Хърватия - в подготовката. България, от своя страна, също трябва да спре да прави компромиси и да използва европейското си членство, за да се промени.

comments
Plebs_Rebel
3 декември 2010 10:49
Не виждам защо ЕС трябва за пореден път да влиза в ролята на ментор. Общоизвестен факт е, че съюзът се тресе на прага на собственото си саморазрушение. Главните ментори - развитите западно-европейски държави, които играят ролята и на Инквизиция, нагло правят коментар след коментар, а същевременно парите на драгия "европеец" се харчат безумно /http://www.dnes.bg/es/2010/11/11/fitnes-za-kucheta-i-pluven-angliiski-plateni-ot-briuksel.103597/
Питаме се докога?
Аделина
3 декември 2010 15:41
Plebs_Rebel, Вие сте изключително добър пример за това как възниква евроскептицизма :))) Аргументите Ви си струват сериозна дискусия по въпроса
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required