English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Всички за фермерите, а те - за себе си

публикувано на , , София

Съвсем в духа на представянето си пред Европарламента в началото на годината, еврокомисарят на земеделието Дачан Чолош успява да демонстрира силно желание да балансира несъвместими неща - реформи и статукво. Това ясно личи от проекта на съобщението за плановете за реформиране на Общата селскостопанска политика (ОСП), който изтече неофициално преди няколко дни. Както обеща г-н Чолош, официалният документ трябва да бъде публикуван тази есен. Документът, който се появи сега, обаче, не е нищо повече от кръпки върху стари идеи, съшити с нови конци.

Според него се запазват двата основни стълба на ОСП - директните плащания и развитието на селските райони. Направен е опит да се изчистят взаимно припокриващите се мерки. Въпреки че не са посочени конкретни числа или проценти, набива се на очи концентрацията на вниманието върху преките плащания като основен стимул на доходите на земеделските производители. Усеща се и желанието за компромис между искането на новите страни-членки размерът на директните плащания да се изравни с този на старите членки. В документа се предлага въвеждането на плоска ставка, която обаче по никакъв начин няма да доведе до драстично увеличаване на субсидиите за новите членки, нито пък ще намали значително тези на старите.

Да угодим на всички

Очевиден е опитът на комисаря да задоволи желанията на всички. Тъй като основната цел на бъдещото предложение е да се гарантира продоволствената сигурност, очакваната реформа трябва да заложи на преразпределение, промяна на дизайна и по-добро насочване на подкрепата. По повод настояването за въвеждането на плоска ставка за директните плащания е записано, че "използването на единична, плоска ставка на директните плащания беше едно от предложенията в публичния дебат. Земеделските производители обаче, са изправени пред различни икономически и природни условия в целия ЕС, което изисква равно разпределение на директната помощ".

Компромисът е залегнал в следващото изречение, където пише, че "фундаменталният въпрос е как да се постигне по-равно разпределение, което да отразява по един праграматичен, икономически и политически гъвкав начин, обявените цели, като същевременно се даде възможност за достатъчен преход, за да се избегнат смущенията от големи промени, които може да имат дълбоки икономически последствия в някои райони и/или производствени системи".

Именно заради това, предложението за реформа се базира на следните принципи, като е взета предвид и концепцията, предложена от Европарламента:

- базисна подкрепа на доходите чрез гарантиране на основни директни плащания, като така се предоставя еднакво ниво на задължителна подкрепа за всички фермери в една страна-членка;

- въвежда се горен таван на директните плащания, получавани от големите самостоятелни ферми, за да се подобри разпределението на плащанията между фермерите;

- подкрепа за районите, които имат специфични природни ограничения, за да се избегне обезлюдяването им;

- подкрепа за малки ферми в случай на загуба на работа в селските райони;

- отпускане на помощи само за активните фермери, в отговор на критиките на Европейската сметна палата.

По отношение на пазарните мерки, отпадането на млечните квоти ще се осъществи през 2015 г., а настоящият режим в захарния сектор ще изтече през 2014/2015 година. В допълнение се създава и инструментариум за управление на риска, чиято цел ще бъде да компенсира по-ефективно несигурността в доходите и пазарните колебания, които пречат на земеделския сектор да инвестира в конкурентоспособност.

Целият документ се базира на страха от намаление на производството, земеделските приходи, броя на фермерите в най-уязвимите сектори и райони, както и запустяване на земята. Той се основава и на философията, че "земеделието е неразделна част от европейската икономика и общество. По отношение на индиректните последствия, всякакво значително намаление на европейската земеделска активност може да доведе до намаление на БВП, загуба на работни места, селската дейност като туризъм, транспорт, местни и публични услуги".

Тези опасения, обаче, не са подплатени с нито една статистика или анализ. Същата критика отправи и Хорхе Нунес Ферер от Центъра за изследване на европейската политика, специалист по ОСП. За сайта capreform, той посочва, че аргументите в документа са стари, оспорими и изглеждат сякаш целят да мобилизират защитата на статуквото. Използването на продоволствената сигурност като основна причина за подкрепа на земеделските доходи е тревожна и служи единствено на себе си, пише още г-н Ферер.

"Както обикновено, документът споменава масовите различия в доходите в земеделския сектор, които не може да бъдат преодолени по никакъв друг начин, освен чрез плащания на хектар. Отново се предполага, че ние трябва да преглътнем идеята, че доходите са ниски в целия земеделски сектор - мит, който беше опроверган от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и много други изследвания. Доходите на фермерските домакинства често са доста над тези на неземеделските. Предвид принципната цел на ОСП да запази доходите на земеделските домакинства, странно е, че Евростат дори не се е опитала да ги измери", пише още Хорхе Нунес Ферер.

В заключение той отбелязва, че в контекста на настоящата финансова криза и огромния натиск върху публичните финанси, изтеклият проект на съобщение не може да убеди данъкоплатците защо земеделието има нужда от толкова сериозна подкрепа. Дори напротив, документът загатва, че във време, когато всички останали трябва да затягат коланите си, ОСП трябва да е по-щедра. "Накратко, абсолютно нереалистично е да се запазят основните плащания за всички (дори и с плоска ставка), да се въвеждат силни нови "зелени" стимули и, същевременно, да се преразпределят пари и да се възпира съфинансирането или намалението на бюджета", обобщава експертът.

Тъй като изтеклият документ е съобщение на Комисията (т.е. това е едва първият етап от целия законодателен процес), той трябва да бъде обсъден от Съвета, Европарламента, Комитета на регионите и от Европейския икономически и социален комитет. След като приключи комуникационният процес, Комисията се надява да излезе със законодателни предложения през 2011 година. Още отсега обаче можем да предположим, че тези законодателни предложения ще запазят статуквото и няма да дадат дори начален тласък на така необходимата реформа в Общата селскостопанска политика.

И всичко това на фона на изключително агресивно заявените намерения за реформа - в началото на годината еврокомисарят Дачан Чолош откри публичен дебат, за който беше създаден специален сайт, а резултатите бяха обсъдени на голяма конференция през юли в Брюксел. Обещанието на г-н Чолош беше всички направени предложения да бъдат взети предвид при изготвянето на комуникацията. Част от предложените идеи бяха назначаването на земеделски омбудсман, ограничаване на прекупвачите, стимулиране на младите фермери (предвид огромния процент фермери в пенсионна или предпенсионна възраст). Настояваше се и за по-голям ангажимент на фермерите към околната среда и за ориентирането им към производство, съобразено с промените в климата.

Околната среда и промените в климата са споменати в документа, но са по-скоро в контекста на доброволните действия на фермерите. Очаква се официалният документ да бъде оповестен през ноември. Тогава ще видим дали острите критики, които проектът предизвиква в момента, ще бъдат отразени в окончателния вариант.

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.