euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

България иска да участва в европейския механизъм за стабилност

Ралица Ковачева, December 13, 2010

Срещаме се със заместник-министъра на финансите Боряна Пенчева само няколко дни преди Европейския съвет на 16 и 17 декември. Затова основните ни въпроси са свързани с очакванията от него - кризата в еврозоната и дългосрочните решения за преодоляването й, най- вече Европейският механизъм за стабилност. Интересува ни каква е българската позиция по горещите европейски теми. Добрата новина е, че този път страната ни очевидно отива на Съвета с ясно формулирана позиция.

euinside: Госпожо Пенчева, моля Ви да коментирате последните развития на кризата в еврозоната, в частност - идеята и споровете за еврооблигациите и предложението за Европейския механизъм за стабилност.

Боряна Пенчева: В момента върви много сериозна дискусия как да изглежда този механизъм. Страните-членки са на обща позиция, че той трябва да бъде изграден от 2013-а година и да дава достатъчно гаранции, че ще може да бъде подкрепена всяка държава от еврозоната, която има проблеми - както проблеми като криза на ликвидността, така и криза на платежоспособността. В рамките на това се дискутират най-различни дългови инструменти, които биха подкрепили страните.

Тъй като ЕК има най-висок кредитен рейтинг ААА, се преценява как да бъде използвана именно тази стабилност и надеждност, която има Европа, за да бъдат подкрепяни отделните страни-членки. Следващата седмица на Европейския съвет ще бъде обсъдено как да бъде създаден този механизъм. Дори се говори за една облекчена процедура на промяна на Договора, която да може да се случи до средата на следващата година, за да има достатъчно време за ратификация.

При всички случаи има няколко елемента, по които вече е постигнато съгласие. Този европейски стабилизационен механизъм ще подкрепя страните при т.нар. условност - всяка страна, която желае да бъде подкрепена от механизма, ще трябва да приеме да изпълни специални икономически програми, за да положи и тя вътрешно усилие за стабилизиране. Друг основен елемент, който се дискутира, е да бъде привлечен частният сектор, тъй като се счита, че нестабилността в банките доведе до една обща икономическа нестабилност и макроикономически дисбаланси, които започнаха от финансовата сфера.

В момента има дори идеи в държавните облигации да бъдат въведени специални колективни клаузи, които да предвиждат възможност, когато страната има дългови проблеми, да бъде предоговарян както срокът, така и лихвеният процент по тези облигации. Тази идея предизвиква редица спорове, тъй като досега това беше най-сигурният безрисков инструмент. Канцлерът Меркел дори подчерта, че няма такъв бизнес в съвременния свят, който да е напълно безрисков и че част от риска би могъл да бъде прехвърлен чрез тези инструменти на частния сектор. Но тук вече възникват редица дискусии как точно това да се случи и това е предмет на бъдещи обсъждания както в рамките на ЕКОФИН, така и в един по-широк обхват.

Българската позиция

Проведоха се двустранни консултации между ЕК и страните–членки, в това число и с нас и ние изразихме подкрепа за този единен европейски стабилизационен механизъм. Изразихме и своята готовност да се включим в дизайна на този механизъм, а по нататък вероятно и в неговото прилагане. Както знаете, нашите планове за участие в еврозоната не са променени, това продължава да е национален приоритет. Ако механизмът влезе през 2013 година, ние към онзи момент вече се надяваме на една по-висока степен на интегриране към еврозоната. Превдидена е и клауза за преразглеждане на бъдещия механизъм през 2016 година, което също подкрепяме.

euinside: Това означава ли, че при предложената в момента схема има вариант в механизма да участват не само страните от еврозоната, но и целия ЕС?

Боряна Пенчева: Дискутира се възможността за ad hoc присъединяване към този механизъм, т.нар. opt-in. Дания е направила предложение да се въведе клауза, която дава възможност при желание страните да се присъединят към механизма, дори и страни, които не са членки на еврозоната. Ние подкрепяме и този принцип, защото считаме, че тъй като кризата засяга всички страни, решенията и отговорът на тази криза трябва да бъдат общи. В момента в България има една много висока степен на стабилност и предсказуемост, нашите прогнози за развитието на икономиката, особено след приемането на бюджета за 2011-а, са наистина оптимистични. Но България страда от развитието на европейските финансови пазари, от ситуацията на нестабилност в другите страни. Рисковете, които ние отчитаме за България, са външни. Затова ние искаме както рисковете, така и решенията да бъдат оценявани и търсени заедно.

Пенсионните реформи

euinside: Еврокомисарят по икономическите и валутните въпроси Оли Рен обяви, че Съветът на финансовите министри и Комисията са близо до компромис по отношение искането на 9-те страни (сред които и България) разходите за пенсионни реформи да не се отчитат в бюджетния дефицит. Имате ли повече информация как точно ще стане това?

Боряна Пенчева: Все още няма яснота. Това е един въпрос, който тепърва ще бъде разгледан. За България обаче това не е някакъв съществен проблем. Ние имаме три стълба в системата на пенсионно осигуряване още от 2000-та година. Така че, при нашата система пенсионната реформа е в сравнително по-добра позиция, отколкото в други европейски страни. Към момента има едно разбиране, че това усилие на страните-членки да адресират не само фискалната стабилност, но и демографския проблем в Европа, следва да бъде насърчено.

В момента се водят дискусии какъв да бъде срокът, в който разходите по пенсионната реформа да не бъдат отчитани в критериите за дефицита. Ние настояваме това да е безсрочно. Всъщност подкрепяме Полша, която е инициатор на това предложение. Има варианти в различните степени и начини на отчитане, така че тази дискусия продължава. Но след първоначалната остра реакция „Не, това не може да се случи!” от страна на Комисията, сега има търсене на компромис и има известно разбиране в тази посока.

Но отново ще спомена, че това не би се отразило по никакъв начин на България. Правителството договори със социално-икономическите партньори една много добра рамка. И, въпреки че България към днешна дата е в много тежка демографска ситуация, въпреки че пенсионната система генерира към 2 милиарда лева дефицит към момента, ние сме предвидили стъпки, които в средносрочен план план ще гарантират както намаляване на дефицита в самата система и влиянието му върху дефицита на държавния бъджет, така и една стабилност и защитеност на интересите на хората.

Имаше дискусии като се прехвърлят пари към НОИ от частните пенсионни фондове, това не е ли национализация, сравнявана беше нашата реформа с това, което се случва в Унгария едва ли не, а това са две съвсем различни неща.

euinside: Такова сравнение прави дори говорителят на комисаря Оли Рен, очевидно и те намират прилики.

Боряна Пенчева: Те не са получили очевидно достатъчно информация, ситуацията е съвсем различна. Подобна практика на нашата имаше в балтийските държави и това беше прието от Европейската комисия. Разликата тук е, че средствата от частните пенсионни фондове не се консолидират в държавния бъджет и не служат за подкрепа на фискална политика, а тези средства просто се прехвърлят към партидите на НОИ и оттам ще бъдат изплащани пенсиите на хората, които са се осигурявали в частните фондове.

Частните фондове трябваше да започнат изплащането на пенсии от 2006 година, което не се случи. Сега, на четвъртата година видяхме, че този модел към днешна дата би унищожил самите частни фондове. Или пък би довел до това хората да не получават пълния размер на пенсиите си. Затова държавата поема ангажимент да изплаща тези пенсии като просто вноските на тези граждани, без да се използват за други цели, биват прехвърляни.

euinside: Извършва ли се проверка на тези действия от страна на Европейската комисия и има ли вече някакво становище?

Боряна Пенчева: Ние поддържаме много добра комуникация с ЕК, предоставяме много редовно информация както на Генерална дирекция „Бюджет”, така и на Генерална дирекция „Икономически и финансови въпроси”. В края на януари ще представим дколад във връзка с процедурата по свръхдефицит. Така че там ще опишем всички мерки, структурни реформи и отчетните данни от 2010-а, както и нашите планове за 2011-а. Знаете, че България има препоръка през следващата година бюджетният дефицит да бъде намален с 0.7%. В бюджет 2011, който беше приет на 1 декември от парламента, ние сме заложили по-голямо усилие и очакваме - сигурни сме, че следващата година бюджетният дефицит ще бъде редуциран до 2.5% от БВП. Но и към момента България е в една много стабилна ситуация и това вече се отчита от Европа.

Статистическите данни

euinside: По повод искането на 9 европейски страни разходите за пенсионни реформи да се извадят от бюджетния дефицит, еврокомисарят по вътрешния пазар Мишел Барние каза в интервю за euinside: „Европейската комисия все още няма категорично становище, защото се правят на този етап все още анализи за реалния дефицит в държавите-членки. Трябва да се разгледа и проблема със задлъжнялостта и едва когато имаме допълнителни елементи, може би ЕК ще може да каже нещо по-категорично.” Какво означава "реалния дефицит" и означава ли, че сегашните данни не са реални? Кои са допълнителните фактори, които биха променили данните?

Боряна Пенчева: Както знаете, през лятото нашият Национален статистически институт ревизира своята методология, за да бъде изцяло хармонизирана с методологията на Евростат. Бяха върнати преизчислени данни за всички основни макроикономически показатели в един динамичен ред от 1995 година, което доведе до малко по-различни цифри. Така че единият елемент на просто преизчисляване статистическо е това - от пълното хармонизиране на нашите национални статистически данни с тези на Евростат. От друга страна, анализът на дефицитите ще бъде финализиран през следващата година, тъй като ще бъдат изчакани отчетните данни.

И това вероятно има предвид комисаря Барние. Тъй като през първата половина на следващата година ще бъде направен един по-сериозен задълбочен анализ, като част от новата система за икономическа координация и регулиране в Европа. Знаете, че ще бъде въведен т.нар. Европейски семестър - първата половина на годината на европейско ниво ще бъдат съгласувани и координирани макроикономическите политики на отделните страни-членки и след това в изпълнение на общите принципи и правила и в стремежа да бъдат постигани общи приоритети и цели ще бъдат разработвани националните бюджети. Така че в рамките на Европейския семестър ще бъдат направени оценки и за дефицитите.

euinside: Някакви големи изненади в това отношение България може ли да очаква?

Боряна Пенчева: Не, вече не.

euinside: Означава ли това синхронизиране, че вече статистиката работи по метод, който отчита и ангажиментите за бъдещи плащания, което беше големия проблем миналата година?

Боряна Пенчева: Да, това е въпросът на касова или на начислена основа. За целите на планирането и на управлението се води статистика и за двете, но за целите на дефицита като основен показател за евентуални икономически баланси или дисбаланси ние имаме надеждна информация за дефицита, изчислен на начислена основа, където се отчитат и поетите ангажименти и задължения.

euinside: България постави още едно искане, подобно на това разходите за пенсионни реформи да не влизат при изчисляването на дефицита. Премиерът Борисов наскоро излезе с позиция банковите гаранции, които държавите-членки на Европейския съюз ще трябва да вземат от европейските финансови институции за реализирането на проекта „Набуко”, да не бъдат изчислявани при определянето на бюджетния им дефицит?

Боряна Пенчева: Към днешна дата не бих могла да коментирам в детайли този въпрос. Логиката е, че наистина когато се правят общи европейски проекти, които изискват в един определен период едно голямо усилие по линията на увеличаване на дефицита или дълга, това би трябвало да се отчита. Ние по принцип поддържаме позиция за отчитане на catching-up ефекта (на догонване). По един начин би следвало да се оценяват старите страни-членки, а по друг начин страните, които търсят догонващо развитие.

Страни като България от новите страни-членки следва да положат огромни усилия, за да достигнат средното европейско ниво на развитие, включително и по показателя брутен продукт на човек от населението. Така че ние трябва да правим повече усилия и да инвестираме повече в едни опредлени периоди и това следва по един или друг начин да бъде отчетено. Но този въпрос не е обсъждан конкретно на някакво конкретно икономическо ниво, засега това е политическа позиция.

euinside: Вашата прогноза за предстоящия Европейски съвет на 16 декември? Ние бяхме на октомврийския и очаквахме да е кървав, но май този сега ще се окаже такъв?

Боряна Пенчева: Тъй като в средата на следващата година се очаква да има дизайн, а не просто рамка на иконономическите и финансови политики, не просто на това, което се случва в момента, а на бъдещето, на следващата финансова перспектива - това, което ще бъде решено в края на тази година е изключително важно. Сега се залага общата рамка както на регулиране, така и на политики, на приоритети, на финанси. И разбира се, страните имат различни интереси и всяка страна ще защитава своите интереси. Аз не бих го определила като кървав, защото белгийското председателство положи много усилия да структурира диалога. Но ще бъде много интересен и динамичен.