English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

ДФС все пак ще го бъде, макар и не в целия ЕС

Published on , , София

След продължителни и тежки преговори новината е факт- налице е необходимият брой страни, желаещи да въведат данъка върху финансовите сделки (ДФС) под формата на засилено сътрудничество. До момента седем страни са заявили желанието си с официални писма до Европейската комисия - Германия, Франция, Австрия, Португалия, Белгия, Словения и Гърция. Още четири - Испания, Италия, Естония и Словакия са изразили готовността си устно, но скоро ще изпратят и писмени уверения до ЕК. Така броят на страните става 11 при минимален праг от 9 страни за създаване на засилено сътрудничество.

В рамките на заседанието на Съвета на финансовите министри (ЕКОФИН) словашкият представител съобщи, че страната е решила да се включи в засиленото сътрудничество, но като запазва много от резервите си. "Това не беше лесно решение за нас, защото ние наскоро въведохме банкова такса и това е допълнително бреме за банковата система в Словакия", призна той и добави, че страната продължава да се колебае в подкрепата си за данъка. Въпреки това Словакия вярва, че ЕС влиза в нова фаза на интеграцията, базирана на солидарност и спазване на правилата, от която ДФС е важен елемент, обясни словашкият представител. Както euinside писа, след идването на социалдемократите на власт Словакия рязко промени позицията си от твърдо против ДФС на твърдо за.

Полша, за която EurActiv съобщи, че се опитва да изтъргува включването си в засиленото сътрудничество срещу бонуси по други спорни въпроси като например следващия европейски бюджет и банковия съюз, излезе с контра предложение. С типичния си извънредно дипломатичен тон финансовият министър Яцек Ростовски обясни, че без да е против засиленото сътрудничество, Полша иска да бъде представен анализ за отражението от въвеждането на данъка върху останалите страни като уточни: "Разбира се ние не поставяме подобен вид анализ като условие за приемане от наша страна, но мисля, че ще бъде полезно да го имаме". Според Полша обаче, ако ще се събират пари от финансовия сектор, е по-добре това да стане вместо под формата на ДФС, под формата на такса, с която да се финансира бъдещ фонд за справяне с проблемни банки, който ще е необходим в рамките на банковия съюз. Ние вярваме, че това е по-добрият подход, но всяка страна решава сама за себе си, заключи Ростовски.

Лондон подкрепи полската позиция за нуждата от допълнителен анализ както по отношение на обхвата на данъка, така и по отношение на отражението му върху икономиката, което според първоначалния анализ на ЕК е негативно. Комисарят по данъците Алгирдас Шемета обясни, че според по-нови анализи, ако приходите от данъка се инвестират по интелигентен начин, негативният ефект върху икономиката ще е по-малък. Комисарят обясни, че щом ЕК получи от страните-членки писмата, определящи обхвата и целите на засиленото сътрудничество, тя ще внесе в Съвета формално предложение за въвеждане на ДФС чрез засилено сътрудничество. Съветът трябва да разреши процедурата с квалифицирано мнозинство и след съгласието на Европейския парламент. Съдържанието на засиленото сътрудничество тряба да бъде одобрено с единодушие от страните-участнички. Според комисаря Шемета, ако страните представят официални писма до средата на октомври, ЕК ще е готова с предложението си до Съвета през ноември.

Комисарят обаче не отговори на много интересния въпрос какво става с приходите от данъка. Първоначално, успоредно с предложението си за въвеждане на ДФС, ЕК предложи част от приходите от него да се използват като собствен ресурс в европейския бюджет, но тогава ставаше дума за въвеждане на данъка на ниво ЕС 27. Идеята срещна твърд отпор, както от страните против данъка по принцип, така и от тези, които искат да го въведат, но като запазят приходите от него в националните си бюджети. Запитан какво ще се прави с приходите при положение, че сега се говори за въвеждане на данъка само от група страни, Шемета каза, че въвеждането на данъка и решението за собствените ресурси са два съвсем отделни въпроса.

Възможно е страните да се споразумеят за ДФС, но не и за използването му като собствен ресурс, докато обратният случай не е възможен, каза Шемета и даде да се разбере, че решението зависи от страните-членки. Комисарят не коментира дали изобщо има вариант за използване на приходите като собствен ресурс, при положение че става дума само за 11 държави, което би означавало хипотетично те да внасят в бюджета на ЕС част от приходите от ДФС и по-малки национални вноски, а останалите страни да работят по старата система. По неофициална информация Германия се очаква да предложи на предстоящия Европейски съвет този месец приходите от ДФС да се използват за финансиране на бюджета на еврозоната, който се съдържа като идея в работен документ на президента на Европейския съвет Херман Ван Ромпой, разпространен в хода на дебатите по реформата на еврозоната и напоследък е много актуална тема в Брюксел.

В рамките на заседанието си финансовите министри одобриха решението на Еврогрупата от понеделник Португалия да получи още една допълнителна година (до 2014 г.), за да намали прекомерния си дефицит. Португалия ще получи и следващия транш от два милиарда евро по спасителния си заем. В края на месеца МВФ трябва да реши за своя дял в размер на 1.5 милиарда евро, но директорът на Фонда Кристин Лагард съобщи, че лично тя ще препоръча на борда да отпусне средствата. Еврогрупата изрази удовлетворението си от хода на португалската коригираща програма и от успешните опити на Лисабон в подготовката му да се върне на финансовите пазари в началото на 2013 година.

Темата Гърция продължава да бъде сред най-дискутираните и същевременно - най-неясните. Отговорът на всички въпроси все още е „очакваме докладът на Тройката”. Тонът обаче се втвърдява, като партньорите очакват от Гърция най-късно до 18 октомври да демонстрира ангажимента си да изпълнява в пълна степен спасителната програма. Става дума за т.нар. предварителни действия, които Гърция трябва да предприеме преди отпускането на транша. Или поне да започне да прилага, защото, както обясни Кристин Лагард, "действие означава да действаш, не само да говориш". Все повече световни медии и анализатори обаче изразяват мнение, че каквото и да покаже докладът Гърция ще получи поредния транш по заема си, а вероятно и повече време, за да приложи болезнените реформи - прогноза, която euinside направи още в края на август.

Добрата новина от заседанието на финансовите министри беше официалния старт на постоянния спасителен фонд за еврозоната - Европейския механизъм за стабилност (ЕМС). За председател на управителния съвет на фонда беше избран президентът на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер, а за управляващ директор - шефът на временния фонд Клаус Реглинг. ЕМС е напълно функционален със заемен капацитет от 200 милиарда евро, които ще нараснат до 500 милиарда евро в следващите 18 месеца. В допълнение имаме 192 милиарда евро от ЕИФС, заделени за спасителните програми на Ирландия, Португалия и Гърция, каза Клаус Реглинг. За разлика от предшественика си, фондът получи от агенциите за кредитен рейтинг най-високия рейтинг ААА.

Един единствен въпрос помрачава доброто настроение около старта на спасителния фонд и той е въпросът за наследството - дали фондът може да финансира стари банкови дългове. Германия, Холандия и Финландия излязоха с категорично изявление по този въпрос като заявиха, че фондът няма да се занимава със задължения, придобити преди създаването на единния банков надзор. Още през юни обаче, когато взеха решение да разрешат на спасителния фонд да рекапитализира директно банки, европейските лидери дадоха знак на Ирландия, че ще може да се възползва от новата възможност. На този етап обаче всички официални коментари се изчерпват с репликата 'работим по въпроса, търсим варианти'. Ирландският финансов министър Майкъл Нунън коментира преди срещата на Еврогрупата, че е прибързано да се коментира този въпрос, защото условието за директната рекапитализация е влизането в сила на единния надзорен механизъм за банките. А това все още не договорено и преговорите изглеждат проблематични, макар еврокомисарят по вътрешния пазар и услугите Мишел Барние да изрази за пореден път увереност, че ще бъде постигнато съгласие до края на годината.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required