English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Португалия получава глътка въздух, Испания е под натиск

Published on , , София

Постоянният спасителен фонд за еврозоната - Европейският механизъм за стабилност (ЕМС) - ще заработи официално от 8 октомври, когато ще се проведе първото заседание на борда на директорите, съобщи директорът на фонда Клаус Реглинг. До края на месеца фондът ще е напълно готов да поеме евентуални нови спасителни операции, стана ясно след неформалното заседание на Еврогрупата (финансовите министри от еврозоната) в Никозия.

Министрите са обсъдили решението на германския конституционен съд относно ЕМС. Съгласихме се, че разпоредбите на договора не могат да се интерпретират по начин, който предполага увеличение на плащанията без съгласието на националните парламенти, нито пречат националните парламенти да бъдат подробно информирани, каза председателят на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер. Това бяха двете условия, които съдът постави, за да може Берлин да ратифицира договора за ЕМС. В средващите дни министрите ще излязат със специално изявление по въпроса, което ще позволи на Германия да довърши ратификационния процес, каза Юнкер.

Испания ще изпълни фискалните си цели за 2012 г.,

а до края на септември Мадрид ще представи национална програма със структурни реформи, е съобщил пред колегите си испанският министър на икономиката Луис де Гиндос. Журналистите основателно подозираха, че това може да се приеме като знак, че страната се готви да поиска спасителна помощ под формата на изкупуване на испански дълг от ЕЦБ. Както euinside писа, едно от условията за това е Испания да подаде официална молба до партньорите си в еврозоната и да подпише макроикономическа програма със спасителния фонд с определени условия. През седмицата испанският премиер Мариано Рахой реагира доста остро по темата като каза, че няма да допусне ЕС или ЕЦБ да му диктуват кои разходи да реже като условие за изкупуване на испански дълг. Вероятно заради тези коментари на г-н Рахой, запитан за подробности относно испанската програма за реформи, Жан-Клод Юнкер каза: "Не е наша работа да описваме, най-малко пред медиите, какво мислим, че Испания трябва да направи или вероятно ще направи."

Еврокомисарят по икономическите и паричните въпроси Оли Рен обаче допълни, че програмата за реформи на испанското правителство ще се базира на препоръките, направени от Европейската комисия. Рен каза още, че до края на септември ще са готови резултатите от стрес-тестовете на испанските банки и финансовите нужди на всяка една поотделно. Парите за испанския банков сектор вече са осигурени, след като Еврогрупата одобри отпускането на финансова помощ в размер на до 100 милиарда евро. Но спекулациите относно това дали Мадрид ще поиска и държавен спасителен заем или намесата на ЕЦБ продължава, не само заради отказа на страната да приеме допълнителни макроикономически условия, а и заради противоречивото отношение на партньорите й в еврозоната. Докато Франция например притиска Мадрид да поиска помощ, за да се успокоят инвеститорите, Германия е по-скоро скептична, защото правителството не е сигурно, че може да получи парламентарна подкрепа за поредната спасителна програма.

Португалия ще получи една година допълнително,

подобно на Испания, за да сведе бюджетния си дефицит под границата от 3% от БВП. Споразумение за това е било постигнато между португалските власти и мисията на Тройката (Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд), която наскоро приключи работата си в Лисабон. Макар решението за корекцията на португалската програма все още да не е взето формално (по технически причини), то е получило одобрението на финансовите министри от еврозоната, обяви Жан-Клод Юнкер. Причините за отсрочката са намалелите приходи в бюджета, както и силният натиск върху бюджета за социално осигуряване в резултат на голямото увеличение на безработицата и по-ниските вноски за социално осигуряване.

Португалски журналист помоли президента на Еврогрупата да коментира политическата ситуация в страната, след като Социалистическата партия отказа да подкрепи следващия бюджет заради предвидените в него данъчни мерки. Въпреки че дясноцентристката управляваща коалиция има мнозинство в парламента, за да прокара бюджета, решението на социалистите е заплаха за политическия консенсус по спасителната програма на страната, който Брюксел често даваше за пример. Жан-Клод Юнкер обаче заяви в характерния си стил: "Никога не коментирам вътрешната политическа ситуация в страна-членка. Имам достатъчно въображение, за да го направя, но имам достатъчно въображение да знам, че ако използвам цялото си въображение, ще ми трябва повече въображение, за да изляза от ситуацията, в която съм се поставил".

Въпреки проблемите с постигането на фискалните цели обаче, Португалия отново беше дадена за пример в изпълнението на спасителната си програма, подобно на Ирландия. Директорът на МВФ Кристин Лагард определи двете страни като "истории на успеха" за еврозоната. Никой от официалните представители обаче не се нае да отговори на въпроса

дали Ирландия ще получи облекчение на дълговото си бреме,

както обещаха европейските лидери през юни, когато одобриха новите функции на спасителния фонд за еврозоната. В момента се водят интензивни преговори между ирландските власти, Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд за, по думите на Юнкер, "възможно подобрение" на ирландската спасителна програма.

Страната се опитва да договори преструктуриране на огромния банков дълг, който беше поет от държавата. Ако успее, това ще означава намаление на публичния дълг на страната с 31 милиарда евро. Директорът на МВФ Кристин Лагард заяви, че е "важно" Ирландия да получи подкрепа. Страната вече направи успешен опит за завръщане на финансовите пазари, при това доста по-рано от предвиденото. Германският финансов министър Волфган Шойбле обаче коментира преди време, че ще се противопостави на какъвто и да план за облекчение на ирландския дълг, ако това ще предизвика несигурност и загуба на доверие от страна на финансовите пазари.

Гърция продължава да преговаря с Тройката

за запълването на фискалните дупки както чрез съкращаване на разходите, така и чрез увеличение на приходите. Според г-жа Лагард има постигнат напредък, но е твърде рано да се дават оценки. На въпрос дали Атина може да се надява на две години отсрочка, за да приложи мерките в спасителната програма и как ще бъде финансирано това допълнително време, г-жа Лагард отговори изненадващо благосклонно: "Целите, когато става дума за постигане на устойчивост на дълга, са много високи, така че има различни начини за корекция, времето е една от опциите, които трябва да бъдат взети предвид". Според председателя на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер политическо решение за Гърция може да се очаква не по-рано от втората половина на октомври.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required