English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Една добра и една лоша новина

публикувано на , , София
Последна промяна на:

Както повелява традицията, започваме с добрата новина. На 31 януари беше поставено началото на серия от публични дискусии, които ще се проведат в цялата страна, по оформянето на българската национална позиция за реформата на Общата селскостопанска политика, на базата на съобщението на Европейската комисия публикувано в края на миналата година. Това е добра новина, защото е крайно време България да осъзнае, че е член на Европейския съюз и че отново идва моментът, когато започват преговорите по новата многогодишна финансова рамка, от които ще зависи в следващото десетилетие коя страна-членка какъв дял от европейските субсидии ще получи и за какво.

Не едно и две български правителства са заявявали, че селското стопанство е стратегически сектор на българската икономика, въпреки че бърза разходка из пазарите за зеленчуци ще покажe друго. Не по-малко тъжна ще се окаже и ситуацията на пазара за месо, за мляко и млечни продукти.

Един от основните проблеми при преговорите, които тепърва ще се разгръщат тази година обаче е, че България не може да поиска много повече от това, което е записано в договора й за присъединяване.

Лошата новина

И тук идва мястото за лошата новина. България, както и няколко други от новите страни-членки недоволства от това, че субсидиите за тях по Общата селскостопанска политика са в пъти по-ниски от тези за по-старите. Това е и причината българският евродепутат от групата на мнозинството в Европейския парламент (ЕНП, ГЕРБ) Мария Неделчева (член на Комисията по земеделие и развитие на селските райони в ЕП) да инициира писмена декларация относно справедливото разпределение на земеделските субсидии между новите и старите членки.

Попитана от euinside какво означава "справедливо" тя обясни, че в момента българските земеделски производители получават около 40% от това, което получават тези на старите страни-членки. Това разпределение на субсидиите е базирано на така наречения "исторически подход", който вече не трябва да бъде прилаган, допълни Мария Неделчева и призова за ново дефиниране на критериите, въз основа на които няма да има такива "фрапантни разлики" в субсидиите, които получават отделните страни.

Тя спомена още, че 9 от общо 18-те български представители в Европейския парламент не са подписали декларацията, чийто краен срок изтича на 24 март 2011 година и трябва да събере 369 подписа, за да може да излезе от името на институцията. euinside се допита до някои от деветимата, споменати от г-жа Неделчева евродепутати (Ивайло Калфин, Илияна Йотова, Станимир Илчев, Надежда Нейнски), но получи отговор само от първите двама.

new 15:49 По обяд г-жа Надежда Нейнски се обади на euinside, за да каже, че е подписала декларацията още в самото начало и че това може да се провери в деловодството на Европейския парламент.

В отговора си, лидерът на делегацията на българските социалисти в ЕП Ивайло Калфин посочва, че процедурата по подписването на проекта за декларация все още не е приключила. Макар да има резерви, г-н Калфин увери, че ще разпише документа, но посочи някои въпроси относно смисъла му: "Условията и размерът на преките плащания за земеделските стопани са уредени в договора за членство на България в ЕС. Промяната на договора за присъединяване не е от компетенциите на Европейския парламент. Парламентът има други инструменти да въздейства за отстраняване на несъответствието, които са вписани в неговите правомощия. Например, чрез бюджетната процедура да се търси допълнителна компенсация за земеделците от новоприсъединилите се страни".

Ивайло Калфин посочва още в отговора си до euinside, че до момента проектът на декларация е разписан от 59 членове на Европейския парламент, като за приемането й са необходими най-малко 368 гласа. Според него, поставянето на вниманието на парламента на подобен текст би трябвало да става, когато има известна увереност, че има вероятност начинанието да приключи с успех. Евентуалното отхвърляне на проекта би било знак в обратна посока от тази, която вероятно целят инициаторите.

Отговорът на г-жа Йотова беше в същия дух, но в него имаше и още нещо - сигнал за напрежение между българските евродепутати от различните политически групи. Това пролича особено силно и по време на пресконференцията, на която беше поставено началото на иначе добрата идея за национално обсъждане на интересите, които страната ни трябва да отстоява по време на дебатите по реформата на най-голямата общностна политика в ЕС - ОСП. На пресконференцията в Народното събрание присъстваха само и единствено представители на партия ГЕРБ.

Неколкократно беше споменато, че от началото на управлението на ГЕРБ през 2009-та година, България вече отстоява единна позиция както в Съвета на Европейския съюз, така и на ниво Европейски парламент. На въпроса на euinside дали националната позиция ще бъде обсъждана и с останалите политически партии в България, Мария Неделчева отговори така:

"Писмената ми декларация дори и в Европейския парламент не се е случила без тя предварително да бъде обсъдена с всички политически групи, които представяме България в тази институция. Това, върху което настоявам е делата да бъдат тези, които подкрепят думи. Защото на думи имаме подкрепата, но е хубаво и в реалността да я доказваме".

В чл. 84 от Договора за присъединяване е записана следната формула за изчисляване на помощта на площ: "1. Държава-членка предоставя помощта от Общността в рамките на таван, изчислен чрез умножаване броя на хектарите на своята национална гарантирана площ (НГП) както е определено в параграф 3, със средна сума от EUR 120,75. 2. С настоящата разпоредба се определя максимална гарантирана площ от 829 229 хектара". Има още доста условности, посочени в няколко приложения от Договора за присъединяване към ЕС, които може да бъдат намерени тук.

И още една лоша новина, но по друга тема

Събитието, на което Мария Неделчева постави началото на публичните дискусии в цялата страна, се проведе в сградата на Народното събрание. За него медиите получихме покана от политическа партия ГЕРБ, като съиницииатор. В поканата изрично беше записано, че допускането на журналисти в сградата (което иначе става със специални предварителни акредитации) ще става след представяне на журналистически карти. euinside има вече доста дълъг опит с несъответствията между информацията, предоставена от пресцентровете на държавните институции, и реалността, затова бяхме подготвени за дълга битка.

За съжаление, очакванията ни бяха оправдани 100%. Още с влизането охраната ни демонстрира, че няма никаква информация за промяна на правилата; поведението им беше твърде нелюбезно като за охрана на публична институция, в която работят избраниците на гражданите, издържани с пари на данъкоплатците; освен това липсваше и представител на пресцентъра на Народното събрание, който да помогне за решаването на спора. Няма да навлизам в подробности за грубото отношение, както и за нелепото обяснение, че изключително високотехнологичната врата на Народното събрание не може да бъде държана отворена за хора без електронни акредитации.

Ще кажа само, че в крайна сметка стана така, както трябваше да стане в самото начало - всички, след разкарване напред-назад в минусовите температури, бяхме пропуснати без заветните е-акредитации. Което беше и логично, тъй като на такова събитие, което не е парламентарно, е нормално да отидат журналисти, които не са с постоянни акредитации в НС. И е въпрос на организация и координация. Нещо повече, от ГЕРБ отрекоха да са пускали такова съобщение, но ние си го пазим.

И макар всички да уверяваха, че проблем няма и всички журналисти ще влязат, изводът е, че онези от нас, на които времето ни е ценно, а събитието важно, изгубиха половин час и доста нерви. А още по-забавното беше, че повечето колеги бяха отишли специално за обявеното участие на премиера Бойко Борисов. След цялата мъка по влизането в сградата на народните ни избраници, колегията научи минути по-късно, че премиерът няма да уважи пресконференцията, което доведе до феноменален отлив на медиен интерес.

Разказвам тази случка не за друго, а защото тя показва за пореден път симптомите на една много страшна болест, срещу която в момента се бунтуват в няколко държави по света - скъсването на връзката между властта и нейните истински работодатели - гражданите. Гражданите, които всеки ден понасят решенията, действията или бездействията на тези, чиито заплати плащат с данъците си.

коментари
Владимир Шопов
1 февруари 2011 10:37
Май няма да участваш във втората публична дискусия - пресконференция :) Пък е темата за размера на тези плащания е само една малка част от тази политика.
Аделина
1 февруари 2011 14:22
То и без друго и първото ми участие беше застрашено да не се реализира, така че за второто съм подготвена от сега. А иначе, темата за размера наистина е нищожна част. Повече по ОСП може да се намери в нашата специална тема на euinside в Теми :)
Владимир Шопов
1 февруари 2011 14:40
Мисълта ми е, че, както винаги, ние се интересуваме единствено от частта с "лесните пари". Другите стълбове на тази политика и посоката, в която се развива са дългосрочно много по-полезни.
Аделина
1 февруари 2011 14:58
Така е, вероятно заради политическите дивиденти (краткосрочни), които това води. После след години ще може да се използва за "шокане на репи", даване на прокурор така, както се случва в момента със сделката по дълга и с много други работи. Огромно количество обществена и държавна енергия отива в свирката, вместо в смислени дейности.
Ралица
1 февруари 2011 15:19
Това за свирката може да се напише на герба направо, много е добро!
Аделина
1 февруари 2011 15:20
Притеснявам се, че на фона на поп-фолк-културата, може да се възприеме двояко
Ралица
1 февруари 2011 15:44
Именно така го приех, когато предложих! Дълбоко символично е това за нашата рОдина.
Левскар
2 февруари 2011 10:00
Няма нищо лошо в свирките и поп-фолка :). Както се каза, голяма част от земеделската продукция на пазара ни вече е гръцка, турска и фюромска, което говори достатъчно за комата, в която се намира селското ни стопанство в последните 20г. А по бледи спомени България наистина загуби доста с обръщането на дълга ни в евро, защото тогава курса на долара се срути, а този на еврото скочи и само от курсовите разлики гризнахме дръвцето. Но го отдавам на поредната жертва, която трябваше да дадем по пътя към ЕС, както стана и с АЕЦа ни.
joshua
2 февруари 2011 10:52
"...да се търси допълнителна компенсация"
оох, щом и ние започнахме да търсим компенсации от бюджета...
Докато ЕП и Съветът не погледнат на бюджета като на средство за постогане на целите, а не като на фонд за компансации или 'избиване' на внесените пари, няма да им се получават нещата :/
Мъгърдич Хулиян
2 февруари 2011 20:31
Истината е, че в този си вид единственото нещо, което те правят(директните плащания) за сега в България е да засилват диспропорцията между едрите феодал-арендатори и всички останали земеделски производители. Когато в един сектор се наливат над 1 милиард лева директни плащания за година в 5% от фермерите отиват 90% директни плащания, а този сектор не мърда и на йота от това, което е бил до преди 4-5 години и дори по-лошо по отношение на секторите извън зърно производство нещта са доведени като производствени площи и добиви до 50 те години на миналия век. Бавно и мъчително земеделските производители зеленчуко- плодо производтсво, животновъдство се унищожават. България не е и не трябва да се превръща в монокултурна държава. Директните плащания трябва да се изравнят с тези на старите страни членки, това безспорно трябва да се случи, но трябва да се насочат към малките и средни производители, които произвеждат продукти с висока добавена стойност, конкурентни на пазара на ЕС и трети страни, само подсилването на тези производства, ще доведе до високо продуктивно и конкурентно земеделие, всичко друго е напразно и безполезно словоблудство. Трябва да се защитят нови механизми, които да променят сега действащата схеме, трябва да се дават пари на активни феремери. Не на фермери монокултуристи, защото те и без субсидиите оцеляват.
За съжаление и ние като вас сме разочаровани от вниманието на власт имащите, но за огромно мое разочарование интереса на журналистите е също продиктуван единствено от тяхното присъствие, а не от темата или дебата или проблема, мин. председателя не е човекът, който с присъствието си ще разреши проблемите на сектора, но със сигурнос т ще изтърси някоя цветуща фраза мехлем за душата на журналистите, но ако него го няма, няма ги и журналистите, а проблема??? Няма проблем, земеделието, няма земеделие, а хората, няма ги и хората(на село), скоро и в България, ще остане ББ, магистралите, но няма да има кой да кара по тях, е здраве да е, важното е да ги има!
Е, дано има останали поне малко хора в тази държава, на които им пука и които искат, могат и знаят как да се променят нещата, вчера срещнах един такъв, надежда ИМА!!!
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.