English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Испания и Португалия искат отлагане на изравняването на земеделските субсидии

публикувано на , , София

Сериозна битка се очертава около реформата на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз, като, за разлика от предишни дискусии, този път има промяна и в основните играчи. Големите "врагове" за новите страни-членки вече са Испания и Португалия, разказа в интервю за euinside българският евродепутат Мария Неделчева, член на комисията по земеделие в Европейския парламент. Тя съобщи още, че скоро ще започне работата по изработването на цялостна стратегия за българското селско стопанство. Срещнах се с Мария Неделчева в София, след първия отчет на българските евродепутати по повод 1 година от мандата им.

euinside: Вече започна дебатът, наскоро приключи и онлайн дискусията по реформата на Общата селскостопанска политика, има ли вече яснота за насоките, по които тя може да тръгне?

Мария Неделчева: Има яснота, като разбира се предстои съвсем скоро, следващата седмица, да разберем още по-ясни линии какво се случва на европейско ниво, защото на 19 и 20 юли ще се проведе голямата конференция, която еврокомисар Чолош ни обеща още януари месец и която ще има за цел да систематизира дотук (дебата в последните 6 месеца) какво се е случило. Аз мога да говоря за по-голяма яснота какво се случва в Европейския парламент.

Последните четири месеца усилени дебати текоха по първия, макар и не законодателен доклад на колегата Джордж Лайън, който засягаше бъдещето на ОСП. 782 депозирани поправки! Това може да ви говори за огромния интерес на всеки един член на комисията по земеделие. Аз лично също, в прекрасно съдействие с министерството на земеделието, депозирахме 24 поправки. Много бързо се видя какви ще бъдат основните конфликти. Три основни точки: първата ще бъде какво правим наистина с бюджета - либералите са за намаляване на бюджета на ОСП, ЕНП твърдо заставаме зад позицията поне да го запазим, защото, пак го казвам - нови и нови отговорности се дават на земеделските производители (да опазват околната среда и пейзажите, да се грижат за чистотата, да се борят с климатичните промени, да отговарят междувременно за качеството и сигурността на храните), за всичко това трябват средства.

Вторият голям дебат, който пролича от този доклад до момента, ще бъде запазваме ли двата стълба (преките плащания и развитието на селските райони, б.р.). Предложението на европейските социалисти е да няма повече първи стълб. Аз се радвам, че имам подкрепата на моите колеги от новите страни-членки, които съвсем ясно трябва да бъдем много силни тук и да кажем, че директните плащания са били тук 30 години и са модернизирали селските стопанства на западните държави, на старите държави-членки.

Ако говорим за европейска солидарност, нека да не остане само на думи - сега е крайно време и новите страни като България да се възползват от нея. Със сигурност ще има нужда критериите за това (за директните плащания) да бъдат преформулирани и давам конкретен пример с това какво се случва с българските животновъди по системата за плащане на площ - само около 10% разполагат със земята, на която животните пасат. Тоест, те не могат да се възползват от субсидиите.

Какво правим тогава? Има директна несправедливост. Аз вече съм повдигнала въпроса в комисията по земеделие. Оказва се, че те не знаят за този специфичен български проблем.

euinside: И как да бъде тогава - да се плаща на животно?

Мария Неделчева: Да. Все повече се говори за обвързване на субсидиите не само с площ и количеството продукция, а да бъде обвързано с, думата, която използват е обществени блага. Тоест, например земеделците, които занимавайки се със земеделие, се грижат за околната среда, трябва да бъдат стимулирани за това. Така че, предстои наистина един много голям дебат какви са обществените блага, които земеделецът може да предостави. Ще възникне дебат за това как ще се оценяват и каква ще бъде дефиницията за обществено благо.

И третият много важен въпрос - изравняването на субсидиите между новите и старите-членки. С изключително голямо огорчение отбелязвам, че в доклада на Джордж Лайън беше записана годината 2020 г. Изключително трудно ще ми бъде да обясня на българските земеделски производители за изравняването, което - напомням и през 2003 и за проверката през 2008, годината, която е посочена е 2013! Защо отиваме сега на 2020?

euinside: Какъв е аргументът за 2020?

Мария Неделчева: Аргументът е, че все още държави, които и сега получават високи субсидии, имат нужда, за да продължат да се развиват.

euinside: Знае ли се кои са тези държави?

Мария Неделчева: Ето тук е неприятната изненада - Испания. Испания и Португалия бяха агресивни, върли противници.

euinside: Аз очаквах да е Франция?

Мария Неделчева: Франция и Германия ни подкрепят.

euinside: Така ли? Това е много интересно, защото Франция винаги агресивно е отстоявала запазване на субсидиите за френските производители.

Мария Неделчева: Франция проявява повече гъвкавост, защото чува аргумента за това, че когато са били високи нивата на субсидиите, модернизирано е земеделието, има нужда да се поддържа където трябва с по-малко средства. Междувременно, има други държави, където трябва да се ускори ритъма на модернизация и, съответно, трябва да има по-големи средства. Има логика в този аргумент. Това, което не разбирам е реакцията на Испания и на Португалия, които нека не забравяме, че точно те най-много са се възползвали от тази солидарност - да получават високи субсидии.

Съответно, те в момента максимално се опитват да отложат срока. Аз се надявам обаче, че ще успеем да се преборим, още повече че имахме достъп до неофициален документ на Европейската комисия, където е предвидено България през 2013 да получава по-високи субсидии спрямо някои страни като Испания, забележете. Ще се борим този документ да стане законодателен и ще е много много важно да продължаваме да си осигурим подкрепата на страни като Италия, Франция и Германия.

euinside: А възможно ли е това да бъде обвързано по някакъв начин с процент на усвоямост, с ефективност на усвояемостта и други такива индикатори?

Мария Неделчева: Със сигурност имаше и такива опити. За момента комисар Чолош не дава индикация да се вслуша в тях, защото, нека не се лъжем - те не са обективни. Не може страна, която има опит от 50-годишно членство да иска страна с 2-годишен опит да има същото ниво на усвояемост. Усвояемостта на еврофондовете е процес на учене, така че смятам, че тук няма да се поддадем нито ние в Парламента, нито комисар Чолош. По-скоро идеята, според мен, е да има някакви общовалидни критерии, по които тепърва чакаме предложението на Комисията. Разбира се, отворени сме и към всички предложения на земеделските производители. Ето защо ще бъде важна тази среща на 19 и 20 юли, където за първи път ще чуем конкретни предложения.

euinside: А що се отнася, например до помощите за тютюнопроизводителите, за които много се пише и се говори, доколко това е ефективна помощ в този смисъл? Доколко помага наистина на тези хора, за които се твърди, че не могат да отглеждат други култури?

Мария Неделчева: Първо искам да кажа, че категорично не съм съгласна, че не могат да отглеждат други култури. Факт е обаче, че в България в продължение на 20 години и чрез политически монопол е направено така, че на тези хора да не се даде възможност да се огледат наоколо, да вземат решение да отглеждат нещо друго. Много е чувствителен проблемът и аз продължавам обаче да смятам, че директните плащания са гаранция за директни доходи на земеделските производители. Когато става въпрос за тютюнопроизводството, разбира се, трябва да вземем предвид няколко неща:

България е поела ангажимент в продължение на 3 години (2007-2010) да преструктурира сектора, в следствие на което в продължение на 3 години тя е получавала по-високи субсидии с обещанието, че 2010 година спират. Вие си спомняте тоталното информационно затъмнение по въпроса, защото тези пари не са отишли при тютюнопроизводители, а къде? Оказа се, че нашите тютюнопроизводители са тотално неподготвени за преструктуриране на сектора. Смятам, че България има няколко безспорни аргумента.

Първо, нека не забравяме, че България е номер едно по заети в сектора - над 37,400 души! Междувременно, 52% от ориенталския тютюн на Европа се складира в България. Според европейска директива всяка една цигара трябва да има ориенталски тютюн. Ориенталският тютюн е единственият, който не се гледа с трактори и с машини, той се гледа ръчно. Не става въпрос да продължаваме тютюна да го отглеждаме в същото количество, става въпрос обаче да запазим работни места за хора, които не могат да намерят преструктуриране.

Нека някой ми каже, че хора между 50 и 60-годишна възраст, които в България и в Европа са около 60% от заетите в сектора, можем да ги накараме да учат английски или да започнат нещо друго да се обучават. Нереално е! Най-малкото е подигравка към труда, който са полагали през целия си живот. Имаме нужда от цялостна стратегия - възрастовите категории, да идентифицираме ясно районите - защо да не помислим за едно райониране на България. Има райони, в които се отглежда тютюн - може много добре да се развие животновъдството. Има райони, високопланинските, където за първи път Европа обръща специално внимание за начина, по който те могат да бъдат развити, да се създават и така наречените зелени работни места. Тоест, България има нужда от дългосрочна стратегия.

euinside: Която обаче трябва да се направи и това ще отнеме време?

Мария Неделчева: Трябва да се направи на национално ниво и да се съгласува с Европейската комисия. Аз искам да ви кажа, че се работи много усилено по този въпрос, защото за първи път февруари министър Найденов, аз и комисар Чолош бяхме на среща, където изложихме проблемите си. Комисар Чолош ни каза как стоят нещата от страна на Европейската комисия. В момента се сформират екипи, за да започнат мярка по мярка, проблем по проблем да го разгледаме и да предложим една дългосрочна стратегия.

euinside: А има един друг проблем, който възникна и министър Найденов много усилено се занимава с него - качеството на продуктите - мляко, сирене. В крайна сметка много години поред се отлагаше и модернизацията на мандрите. Това не е ли също сигнал, че не се справяме добре и може ли това да олекоти по някакъв начин аргументацията ни за по-високи субсидии?

Мария Неделчева: Не съм сигурна, че това олекотява аргументацията, напротив. Това е част от комплексния проблем на българското земеделие. Не може хаотични реформи и без визия да имаме 2010 година нещо, което е като завършен продукт. И с разкриването на различните аспекти, включително и сигурността на храните, животновъди, тютюнопроизводителите, няма да говорим за виното, пчеларите и зърното, виждаме, че всъщност ни липсва този синхрон за една цялостна визия за развитието на българското земеделие.

Смятам обаче, че е много важно тук България да ускори реформата, защото не сме единствената страна, която наистина има още какво да прави. Като цяло новите държави-членки имаме доста усилия да положим в тази посока. Аз искам да дам дори един малък пример как само едва преди 3 години за първи път във Франция решиха въпроса с това какво е гръцка фета и кое е френско сирене. Така че, аз тук по-скоро го виждам предизвикателството на България, което е поставено не само от българските производители, но и от всички европейски потребители - те все повече и повече искат да имат ясна и точна информация, искат високо качество и в този момент, когато и други малки реформи не са направени, за нас се оказват много големи предизвикателствата, на които трябва да отговорим.

коментари
Николова
11 юли 2010 15:24
Да, стратегия трябва да има. Тя трябва да отговаря на желанията на българските граждани и възможностотите за добър пазар - вътрешен и външен. Моделът, който трябва да следваме е австрийският - без ГМО, висок процент биологично земеделие, регионални марки, добър вътрешен пазар на качествени продукти, директни продажби на производителите от фермата и близките места. Обмяна на нехбридни семена, подкрепа на малките производители, опазване на високопланинските пасища.
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.