English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Бюджетът на ЕС 2007-2013

публикувано на , , София

Споровете за финансовите перспективи на Европейския съюз за 2007-2013-та година или иначе казано за бюджета на Европейския съюз. Този въпрос провокира ожесточени дискусии относно "спорната и деликатна" тема за британския рабат или връщане на бюджетни пари в размер на три милиарда евро годишно. Отмяната на отстъпката от британска страна бе поставена на масата при условие, че Франция се съгласи на коренна реформа на Общата селскостопанска политика, от която френските земеделци получават близо 44 % от общия бюджет на Общността под формата на земеделски субсидии.

Какво представлява рабатът? Накратко, оправдание за отстъпката, с която се ползва Великобритания, служи нетния принос на страната в бюджета на Европейския съюз, който някога е бил прекалено голям в сравнение с останалите страни-членки. Става дума за това, че средствата на дадена страна-членка може да се сравнят с тези, които получава по различни програми на Общността. Тази информация се публикува годишно от Европейската комисия. Възможността да се коригира нарушаването на нетния баланс бе предвидено при присъединяването на Великобритания към съюза през 1973-та година. След предоговаряне през 1974-75-та година, бе поставен механизмът, базиран не на нетния баланс, а на брутния принос.

Това обаче не реши изцяло проблема. Окончателното решение бе постигнато във Фонтенбло 10 години по-късно, когато британският премиер Маргарет Тачър успява да договори варианта на този механизъм само и единствено за Великобритания. Това решение бе базирано на принципа, че "... всяка страна-членка, която изпитва бюджетна тежест, която е прекалено голяма в сравнение с относителния й просперитет, може да се възползва от корекция в съответния момент". През 1984-та година три бяха факторите за промяната на позицията: От гледна точка на приходите, Великобритания има по-голяма склонност да внася от страни извън Общността, което води до високи разходи за данъци и мита в бюджета. На второ място, по отношение на разходите, Великобритания почти не ползва средства по Общата селскостопанска политика, която по онова време е съставлявала 70 процента от общия бюджет.

Ако я нямаше тази отстъпка, нетната вноска на Великобритания през 1985-та година щеше да бъде 0.5 % от брутния национален доход на страната, което в сравнение с останалите прави пропорцията доста по-голяма. За сравнение брутният национален доход на тогава Западна Германия е бил 109.6 на сто от средното. Попитах бившия евродепутат Бен Патерсън, който е работил и в изследователския център към Комисията по икономика, бюджет и финанси към Европейския парламент вярно ли е, че всички държави, включително и новоприсъединилите се, плащат за отстъпката на Великобритания?

БЕН ПАТЕРСЪН: Ако не настъпят промени, да, точно така, което определено не е справедливо и, както всичко останало, и това трябва да се промени. Ясно е, че новоприсъединилите се не бива да плащат британското ресто.

- Има и нещо друго - от една страна блокажът идва от конфликта между Франция и Великобритания, защото Париж не иска да се откаже от земеделските субсидии, а Лондон - от отстъпката. От друга страна пък са новоприсъединилите се държави, които получават много средства и се нуждаят от тях, но същевременно не ги усвояват?

БЕН ПАТЕРСЪН: Точно така и ето защо попаднахме в една доста странна ситуация, в която Великобритания е готова да се откаже от част от отстъпката, но при условие, че новоприсъединилите се не получават толкова пари, защото, това е британският аргумент, те така или иначе не ги изразходват. На мен ми се струва странно обаче да се обвързва съкращаването на отстъпката със съкращения на структурните фондове за новоприсъединилите се.

- Ами Франция?

БЕН ПАТЕРСЪН: Вижте, в дългосрочен план, най-справедливата сделка би била делът на селското стопанство в бюджета да спада, като същевременно с това ще изчезне и нуждата от британското ресто. Именно тук удряме на камък, защото французите не се отказват, а Великобритания неиска да направи компромис за рабата. Рано или късно обаче ще трябва да има споразумение. Наистина е нелепо, 40 процента от бюджета да отиват за земеделие, което от своя страна съставлява миниатюрна част от цялата икономика на съюза. Това, за което Великобритания настоява и, смятам, че е разумно, да се прехвърли част от този бюджет към неща като научни разработки и изследвания, инфраструктура, защото това ще направи икономиката по-конкурентна.

- Така, но същевременно има доста държави, като две от големите - Полша и Франция, които са предимно селскостопански страни?

БЕН ПАТЕРСЪН: Права сте, но Франция не е бедна страна и дори е доста богата, така че едно от решенията би било тя сама да субсидира земеделието си, а не да взима от бюджета на Общността. Полша е различен случай - вярно е, че земеделието заема значителна част от полската икономика, но всъщност това, от което тази страна се нуждае са пари за селско стопанство, за инфраструктура, модернизиране.

- Да, новоприсъединилите се принципно се нуждаят от пари за толкова много неща и е доста трудно как биха се справили с усвояването на тези средства. Иска ми се да ви попитам нещо друго, това сякаш затваря омагьосания кръг, да се надяваме, разбира се, че ще има споразумение, но не мислите ли, че този проблем идва защото Европейският съюз не е достатъчно интегриран?

БЕН ПАТЕРСЪН: Нека гледаме съразмерно на нещата - бюджетът на съюза е изключително малък - обема едва около процент от брутния вътрешен продукт и се оказва, че се караме за наистина много малки суми в глобален мащаб. Важно е каква насока ще поеме бюджетът в бъдеще и донякъде това е част от спора. Великобритания иска той да бъде ориентиран повече към бъдещи разходи за научни разработки, докато така нареченото аки комюнотер, законодателството на Европейския съюз, разпределя по-голямата част на бюджета за земеделие. Това е исторически предопределено и е нормално - връща ни назад към известната сделка между Германия и Франция, когато Франция се съгласява да отвори границите си за германската промишленост в замяна на защита на френското земеделие чрез бюджета. Тъй като всички тези договорки са исторически предопределени, сега се оказва доста трудно да се развърже възела.

- Не мога да не ви попитам и за България, защото политиците тук се чувстват сякаш са на завет от всички финансови препирни заради това, че с Румъния договорихме пакет за първите три години от периода 2007-2013-та година. Наистина ли обаче имаме основания да се чувстваме толкова сигурни?

БЕН ПАТЕРСЪН: Рано или късно трябва да има споразумение, защото не може без бюджет. В Договора е записано, че ако няма бюджет, тогава се дели този за предходната година на 12 и всеки месец се отпускат пари. Така че ще има бюджет, не се тревожете за това, но идеята му е да бъде дългосрочна перспектива. Не мисля обаче, че България има защо да се притеснява, бюджетът няма да попречи на разширяването. Това са две отделни неща. Няма връзка между бюджета и разширяването, освен политически, предимно защото държавите, които внасят пари в бюджета като Германия, Швеция, Великобритания и Холандия, се страхуват, че ако не настъпи промяна във формирането на бюджета, с всяко допълнително разширяване на тях ще им се налага да плащат все повече и повече, за да финансират новоприсъединилите се.

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.