Сърбия е на кръстопът, а Косово е нестабилно

Аделина Марини, April 30, 2012

На Западните Балкани има усещане за нова надежда, но има също така и чувство, че е достатъчна само една искра, за да пламнат враждите отново. ЕС е твърде погълнат от собствените си проблеми, общественото недоволство расте, националистите бележат успех след успех. САЩ са далече, но и вече промениха външнополитическия си фокус - гледат към Тихоокеанския район и Китай в частност. Русия също е заета със ставащото в Близкия изток, Иран и Северна Корея. А съседните на Западните Балкани страни продължават да са твърде неориентирани какво искат от живота. Такава е ситуацията на Балканския полуостров няколко дена преди изключително важни и дори съдбовни избори в Сърбия на 6 май - денят, в който не по-малко важни и съдбовни избори ще се проведат в Гърция и във Франция. Съдбовни, защото от резултатите от изборите ще зависи какво ще бъде бъдещето на отношенията между Сърбия и Косово. Това стана ясно от мненията на двама политици - сръбски и косовски. Единият бивш и проевропейски настроен, другият - настоящ и трезв реалист.

Сърбия е изправена пред стратегически избор

Това каза в интервю (което може да видите във видеофайла) за euinside професор Жарко Корач, лидер на сръбския Социалдемократически съюз. Професор Корач е психолог, преподавател във философския факултет на Белградския университет. Един от основателите на Социалдемократическия съюз и бивш вицепремиер в правителството на Зоран Джинджич между 2001 и 2003 г. След убийството на Зоран Джинджич за кратко изпълнява функцията и премиер. В момента проф. Корач е депутат в сръбската Скупщина. Разговорът ми се него се състоя след изключително интересната му лекция в София на 23 април, организирана от Дипломатическия институт на МВнР и в която той говори за предизвикателствата пред европейската интеграция на Сърбия. Той ми каза няколко неща, които са особено важни и показват изключително ясно, че наистина Сърбия за пореден път е изправена пред избор - европейско бъдеще или имплозия, а оттам и поредна порция напрежение на Балканите.

За разлика от всички останали страни от Западните Балкани в Сърбия няма пълен консенсус относно присъединяването към ЕС. Има голям брой хора, които искат присъединяване, но не са малко и тези, които не са сигурни или са направо против. Тази несигурност в обществото рискува да бъде подсилена допълнително след изборите, когато ще стане ясно кой ще е следващият президент на Сърбия. Дали досегашният, който проф. Корач определя като бавен реформист, но все пак твърдо проевропейски Борис Тадич или националистът Томислав Николич, чиято Сръбска прогресивна пъртия има най-голямата подкрепа. Проблемът с Николич, обяснява Жарко Корач е, че той твърди, че е реформатор, но никога не е бил на власт. И не само, че не е бил на власт, а той беше част от сръбските радикали на Воислав Шешель, които открито се противопоставяха на ЕС, НАТО и бяха за войната.

Според професора има голяма опасност европейският път на Сърбия да бъде забавен или блокиран, което от своя страна може да провокира някои по-радикални албанци в Косово. Именно Косово е второто голямо предизвикателство пред Сърбия. Има негласно споразумение сред сръбските политици да не разговарят с косовските си колеги. "Кой друг, ако не политиците ще разговарят?", пита професор Корач и разказва, че темата "Косово" в момента е много на заден план в предизборната реторика. Има липса на разбиране какво става в Косово. Там също си имат техни си проблеми - икономически, престъпност, корупция, както навсякъде на Балканите.

Сърбия няма да може да повтори успеха на Кипър и да влезе в ЕС със замразен конфликт, вярва сръбският професор. За да може да продължи напред, Сърбия трябва да спре да разглежда Косово като територия, а като хора, огромната част от които обаче не желаят да живеят в Сърбия. Той дори нарисува хипотетичния сценарий какво би станало, ако Косово би било върнато на Сърбия и посочи, че на въпроса "това ли искате", сръбските националисти отговарят с мълчание. Професорът е наясно обаче, че ще е необходима смяната на много поколения, за да бъде забравена войната и даде пример с това, че въпросът със Западните покрайнини все още вълнува българите и някои политици в България, въпреки че страната изгуби тази територия малко след Първата световна война.

Професор Жарко Корач е убеден, че онези, които са против европейската интеграция на Сърбия са тези, които играят косовската карта. Всички страни в момента имат икономически, политически и социални проблеми. Прекалено много енергия се губи в спорове за Косово, когато има купища други проблеми за решаване. И още по-тъжният извод на професор Корач е, че Европа е твърде далече и твърде погълната от собствените си проблеми. ЕС не обръща достатъчно внимание на Западните Балкани, а те все още се нуждаят от голяма доза внимание и помощ.

Западът трябва да се противопостави на политиците националисти

Само един уикенд преди професор Жарко Корач, лекция в София изнесе и един косовски политик - вицепремиерът на младата незамисима република Буяр Букоши. Лекцията му беше изключително пряма, директна, без излишни приказки и съдържаше изключително трезв поглед върху това, което представлява Косово през 2012 година. Думите му обаче съдържаха и съвсем неприкрито съмнение в трансформацията на Сърбия, която положи много усилия, за да получи статут на кандидатка за европейско членство.

Важно е да се отбележи, че г-н Букоши започна малко над 20-минутната си лекция с НАТО. Той дори се извини, че малко е преувеличил емоциите си за пакта, но според него, Алиансът е изиграл ключова роля за стабилността на Балканите и Европа като цяло. Посланието му беше изключително важно и то в момент, когато предстои срещата на върха на пакта в Чикаго, по време на която трябва да бъде взето решение за продължаване на процеса на разширяване към Босна и Херцеговина. "Разширяването на НАТО, особено след края на Студената война, беше акт на морален ред. То предефинира мястото на враговете от бившия Варшавски договор сред демократичнитге държави. Това беше край на една колосална историческа несправедливост за новодошлите, които са били принудително отделени от естествената си европейска среда в продължение на половин век. Самият мотив за разширяване на НАТО изигра успешно ролята на генератор на стабилност за страните-кандидатки, които в амбицията си да се присъединят към Алианса изминаха дълъг път на политически, икономически и военни реформи".

Буяр Букоши продължи като припомни, че новите демокрации са успели да решат гранични спорове, да гарантират правата на малцинствата, да се откажат от остарялото въоръжение, да ускорят приватизацията и да се борят за трансформацията на гражданските общества. "Косово все още не е в НАТО, но НАТО е в Косово", каза многозначително косовският вицепремиер и заяви, че всички косовски политици са единни и работят усилено за това Косово един ден да бъде част от "това семейство". Заради това, което са преживели косоварите са може би едни от най-отявлените привърженици на ценностите, които Алиансът се опитва да отстоява.

Уви, не толкова дълго и пламенно Буяр Букоши говори за Европейския съюз и европейската перспектива на Косово, въпреки че именно това беше темата на лекцията му в София, организирана от Атлантическия клуб в България. Нещо повече, вместо милите думи към НАТО, към ЕС беше отправен упрек и предупреждение. Западът страда от илюзии по отношение на истинската природа на сръбското правителство.

"Той [Западът] вярва, че Сърбия е еволюирала като общество и че е научила важен урок от 1999-а година. Западната слабост храни Сърбия. Западът трябва да бъде решителен в противопоставянето си срещу националистическите политики, защото в противен случай рискува да даде мълчаливо одобрение. Западът трябва да съди Сърбия и нейните представители по това, което правят, а не по това, което казват. Техните [сръбските] политики трябва да бъдат оценявани като такива каквито са, а не като такива, каквито на Западът му се иска. Следователно, ЕС трябва да подкрепи това послание не просто като изпраща писма на загриженост в Белград, а чрез публичното осъждане на Сърбия заради отровното й приемане на политики от ерата на Милошевич".

Какво по-ясно послание от това на бивш премиер в сянка на Косово и настоящ вицепремиер за това какво е реалното състояние на чувствата от двете страни на сърбо-косовската граница? Тези думи не са признак просто на омраза от войната, те са признак на страх за бъдещето, защото, както Буяр Букоши обясни ситуацията в Косово остава критична, "трябва да ви кажа в прав текст". "И тя е изключително нестабилна по отношение на всеки важен аспект на обществото, въпреки огромната инжекция на ресурси от страна на международната общност от 1999-а година насам. Не само, че има проблеми със социалната ситуация, с върховенството на закона и дълбоко впилата се корупция, но има проблеми и с развитието на демократична култура в младата страна", каза още вицепремиерът.

Важно е да се отбележи обаче, че думите на Буяр Букоши по отношение на Сърбия бяха казани след изричната уговорка, че става дума за лични впечатления и усещания. В официално качество, Буяр Букоши отговори на въпрос на euinside след срещата му с българския външен министър Николай Младенов какви рискове вижда от изборите на 6 май в Сърбия ето така: "По отношение на косовската страна ние не виждаме никакви опасности, защото косовската страна е готова да продължи в този тежък процес на разговори със Сърбия и трябва след всеки разговор да има следващи. Ние имаме deja vu от миналото, когато вместо разговори се предприемат други действия, така че много ще зависи и ние сме любопитни да видим развитието в Сърбия как ще приключат изборите на 6 май. Това е въпрос за един милион долара - кой ще спечели, но аз бих казал, че съм умерен оптимист, ще изчакаме и ще видим".

euinside ще бъде в Белград за изборите и ще ви разказваме всичко интересно, на което станем свидетели.

Западни Балкани