English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

За кожата на един президент*

публикувано на , , София

Първият тур на изборите във Франция не е толкова лесен за интерпретация, колкото изглежда на пръв поглед. Резултатите не са нито загуба за Никола Саркози, нито победа за Франсоа Оланд, а още по-малко са триумф за Марин Льо Пен. Приключилият първи тур трябва да се разглежда като няколко отделни събития.

Никола Саркози не загуби, дори напротив

Както предричаха социолозите, настоящият френски президент изостана с много малко зад основния си опонент - социалистът Франсоа Оланд - 27.1% срещу 28.5 за Оланд. Разликата е нищожна и изпраща тези двама от общо 10 кандидати на балотаж. През целия изборен ден в неделя на 22 април коментатори и журналисти обясняваха, че избирателната активност е висока, но не колкото предишни избори, въпреки че и тук разликата не е толкова значителна, че да си залужава анализа - над 80% от имащите право на глас се възползваха от него на първия тур.

Урокът за политиците обаче е, че независимо от високата избирателна активност имаше голяма група избиратели, която не знаеше до последно за кого да гласува и казваше след това, че е направила компромис и че реално не е имала избор - от 10 кандидати много хора не са могли да изберат нито един с чисто сърце. От всички 80% гласували избиратели 27 на сто са предпочели сегашния си президент, независимо от кризата и все по-разрастващата се необходимост да се пестят още разходи. Това, на фона на резултатите на социалистите, които обещаваха щедро, си е истинска подкрепа за досегашната политика на Никола Саркози или поне се възприема от подкрепилите я французи като по-малкото зло.

Трябва да се отбележи обаче, че Никола Саркози практически започна много по-рано кампанията си, много преди официалния й старт преди месец. Същото важи впрочем и за останалите кандидати, но г-н Саркози имаше някои предимства, тъй като дори поиска помощ отвън, от най-силния си съюзник в ЕС - Ангела Меркел. Освен това, Саркози заложи силно на кампания в интернет, която вървеше много отпреди официалната кампания и както се оказа - напълно законно, тъй като официалната кампания засяга единствено рекламирането по електронните медии като радио и телевизия и, оказва се, интернет не е сред тях.

Екипът на Саркози буквално заливаше потребителите в социалните мрежи Twitter и Facebook със съобщения за предстоящи събития, откъси от речи и коментари. Специално в Twitter се слушаше цялата мрежа и онези, които следят кампанията също биваха следени. На моменти се стигаше дотам, че човек заспива вечер със Саркози и се събужда сутрин с него. Това, с което екипът му определено не се справи е опитът да завземе територия от националистите, най-вече от опасно популярната дъщеря на Жан-Мари Льо Пен - Марин. По време на кампанията преди първия тур Саркози на няколко пъти предизвика озадачаване в Европа, като един от случаите беше заплахата му Франция да излезе от Шенген, за да се справи с имиграцията.

Нещо повече, преди да заплаши с Шенген, той обясни на предизборен митинг, че във Франция има твърде много имигранти и обеща да намали броя им наполовина, ако бъде преизбран. Донякъде това беше разчетено от анализаторите като опит да се съблазнят и симпатизантите на Марин Льо Пен, но самият Саркози има история на политик, който е склонен да взима категорични решения. Помним твърдата ръка, с която се справи с бунтовете в парижките предградия, докато беше министър на вътрешните работи през 2005 г., а след това и изгонването за нелегален престой на значителна група български и румънски роми от Франция, което отново предизвика остри реакции в Европа и осъждане от страна на Европейската комисия.

В крайна сметка резултатите на Марин Льо Пен показват, че опитите за отнемане на гласове от симпатизантите й не само не успяха, но дори тя спечели повече от очакваните не повече от 16% като взе 18 на сто. В името на успеха, Саркози пожертва и най-ценното, което имаше - партнорството с германския канцлер Ангела Меркел като в последната седмица от кампанията повдигна отново темата за независимостта на Европейската централна банка. Според него, ЕЦБ трябва да подрекпя растежа (каквото и да означва това), защото ако не го прави, няма да има растеж. Германия е твърдо против каквато и да било намеса на ЕЦБ в решаването на европейската криза извън това, което й е вменено по договори.

Никола Саркози беше посрещнат в щаб-квартирата си в Париж от ликуващи тълпи, но той самият не изглеждаше щастлив. Не каза нищо повече от признанието, че тези избори са показали, че французите са изморени от кризата и че искат промяна. Каза това с искрено разбиране в гласа, след което благодари на всички за подкрепата и обяви, че битката тепърва предстои.

Спечели ли Франсоа Оланд?

От гледна точка на личността Оланд, той определено спечели, тъй като е невзрачният наследник на най-сигурния кандидат на социалистите допреди година Доминик Строс-Кан, който беше принуден да напусне поста си шеф на Международния валутен фонд заради секс-скандал и съответно загуби шансовете си да участва равнопоставено в надпреварата. Това беше най-силният коз на социалистите и ако това не се беше случило с него, очакванията бяха именно той да стане следващия френски президент. Освен, че е бивш шеф на МВФ Строс-Кан има опит също и като уважаван министър на финансите. На фона на неговата силна личност, опит и донякъде харизма, появата на неопитния и слабо познат Франсоа Оланд, бивш съпруг на основния опонент на Никола Саркози на предходните избори през 2007 г. Сеголен Роял, беше разочароваща дори за хората от щаба на социалистите.

Единственият практически управленски опит на Оланд е, че е бил кмет на град Тюл. Въпреки това, над 28 процента от гласувалите французи му се довериха, което е значителен успех в личен план. В партиен обаче изглежда твърде рано да се вади шампанското, а дори и да се стигне дотам да има повод за това, не е лошо социалистите да си направят анализ защо не успяха да размажат Саркози и десните изобщо, ако наистина политиката от последните 5 години е била толкова лоша за Франция. Страната все още има прилично икономическо положение, но с недобри перспективи. Вече е с намален кредитен рейтинг, а ако не бъдат направени още съкращения на разходите, страната няма да успее да влезе в тесните норми за бюджетния дефицит.

На фона на всичко това Оланд обещаваше на практика увеличение на разходите, тъй като предложи разкриването на над 60,000 държавни работни места, по-високи данъци за богатите, които той обяви, че не харесва, въпреки сравнително високия си обществен статус. Съвсем очаквано Оланд и щабът му ликуваха снощи след приключването на изборния ден в 8 часа местно време, подкрепяни от симпатизанти. Макар да изглеждаше неуверен през цялата си кампания, снощи Оланд за първи път имаше някак държавнически вид и сякаш това беше моментът, в който той успя да си повярва. В случай, че спечели обаче на Оланд му предстоят тежки мигове.

Той заплаши неколкократно по време на кампанията, че ако бъде избран ще преразгледа някои елементи от фискалния пакт, договорен след много напрежение и опасност от разпадане на целия Евросъюз. В момента пактът е в процес на ратификация от страните-членки и се смята за основен елемент от усилията на Европа да покаже, че може да се справи с дълговите си проблеми. В събота двама ключови европейски представители направиха къде директен, къде не толкова директен призив към Оланд да бъде предпазлив в действията си, ако стане президент. В единия случай еврокомисарят по паричните въпроси Оли Рен предупреди, че страните трябва да се придържат към ангажиментите си, а в дргугия предупреждението дойде от шефа на германската централна банка Йенс Вайдман, който каза във Вашингтон по време на срещата на МВФ с министрите на финансите и централните банкери от Г20, че страните трябва да се придържат към стриктна бюджетна политика и че Европейската централна банка трябва да остане независима.

Марин Льо Пен се представи очаквано

Много анализатори побързаха да обявят дъщерята на Жан-Мари Льо Пен за основния победител на първия тур на президентските избори, тъй като от прогнозираните 16 на сто тя успя да събере 18 процента от гласовете, което на фона на общата избирателна активност е наистина сериозно представителство. За да бъде обявена за изненада и дори "шок", както писаха някои медии, щяха да са нужни доста повече от 2 процентни пункта разлика от прогнозите. Класирането на Марин Льо Пен не е изненада и поради още една причина. Нейният баща успя да позиционира Националния фронт, когато се яви на балотаж на президентските избори през 2002 г. и тогава предизвика изненада и смут в цяла Европа на фона на лошия опит с австриеца Йорг Хайдер.

През 2007 г. той затвърди доброто представяне на Националния фронт като финишира четвърти. Марин Льо Пен, освен лидер на партията, е и евродепутат и използва умело натрупания от баща й актив. Затова беше логично да се очаква, че ще изведе партията си още по-напред. Като типична крайно дясна и националистическа партия, кандидатката спечели избирателите си с лозунги за напускане на еврозоната и за намаляване на нелегалната имиграция. Тя също отправяше призиви за напускане на Шенген.

Една нискоинтелектуална кампания

Това, което направи впечатление по време на кампанията преди първия тур беше изключителното единодушие на редица френски журналисти и коментатори, изказващи резорачование от тона на кампанията. Много от тях посочваха, че кампанията е лишена от идеи, от реални политики и се фокусира върху лични нападки и кухи фрази. Не бяха един или двама коментаторите, които отбелязваха, че тазгодишната президентска кампания е била на най-ниското равнище досега.

Вторият тур ще се състои на Гергьовден (6 май), когато избори ще има още в Гърция и Сърбия. До момента Франсоа Оланд получи подкрепата на крайно левия Жан-Люк Меленшон. Предстои да видим кой от останалите кандидати ще застане зад Никола Саркози. Едно е сигурно обаче, който и да спечели ще бъде принуден да се придържа към политиката на рязане на разходи, защото пазарите гледат и вече нервничат, а на опашката на проблемите вече се нареди и Испания - страна от системно значение за еврозоната.

*По името на много популярен френски филм от 1980-те години "За кожата на един полицай"

коментари
Спас Колев
24 април 2012 08:04
Активността от 80% е от регистрираните избиратели, т.е. тези, които са си направили труда да заявят участие. Отнесено към населението, гласувалите са горе-долу колкото на общи избори в България.
Л.Топалов
26 април 2012 09:13
Във Франция от край време се гласува на първи тур за президент "със сърце" и на втори - "стратегически". Саркози ще загуби, защото привържениците на Льо Пен ще се въздържат, или ще гласуват за Оланд. Освен това гласовете на Байру няма да му стигнат, а Оланд ще събере от Меланшон, от зелените и от Льо Пен... За да се задържи, Саркози ще трябва да стане много по-евроскептичен, което (за мен лично) ще го направи почти толкова неприемлив за пан-Европейската интеграционна кауза, колкото и Оланд. Въобще - обединена Европа не е на (електорална) мода тези дни... 
Пл. Иванов
1 май 2012 14:32
Защо ли привържениците на Льо Пен ще се въздържат от Саркози и ще гласуват за Оланд? Няма основание и логика за такова пренасочване. Победител - Саркози!
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.