English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Срамното лицемерие на европейските политически партии

Published on 19 май 2015 10:40, Аделина Марини, Twitter: @AdelinaMarini
Last change on 19 май 2015 15:24

Със своето бездействие ЕС има голяма отговорност за това, че допусна Македония да се превърне от една от най-подготвените страни-кандидатки от Западните Балкани в един от най-тежките казуси в региона. По думите на Весна Пусич, първа вицепремиерка на Хърватия и министър на външните и европейските работи, Македония в момента е най-чувствителната точка в региона от страните, които все още не са членки на ЕС, но се намират между страни-членки. Последното е много важно уточнение, защото разкрива съзнанието, че съседните на Македония страни-членки на ЕС са пряк участник със своите действия и бездействия в процеса на затъване на бившата югорепублика. Страните-членки обаче не са единствените, които носят тежка отговорност. Своя дял трябва да поемат и европейските политически партии, които в името на политическите мнозинства потъпкват напълно съзнателно ценностите, на базата на които са създадени.

Изключително фрустриращ пример за грозно политическо лицемерие е участието в митинга на опозицията в Скопие на шефа на Партията на европейските социалисти (ПЕС) Сергей Станишев. Има няколко причини, които не може да бъдат подминати, защо г-н Станишев не трябваше да е там. Първата е, че той е председател вече повече от десетилетие на Българската социалистическа партия (БСП), която наследи без дискусия и осъждане на миналото тоталитарната Българска комунистическа партия. Някак нелепо стои шефът на европейска политическа партия да не е осъдил престъпленията на тоталитарните режими, при положение че Европейският парламент, където социалистите са втора по големина политическа група, направи това в резолюция от 2009-а година. 

В тази резолюция, между всичко останало, се подчерртава значението на опазването на спомените от миналото живи, "тъй като не може да има помирение без истината и паметта". Препотвърждава се и единната позиция срещу всички тоталитарни управления, независимо на каква идеологическа основа са стъпили. В документа, приет преди 6 години на 2 април, се припомня, че най-тежките престъпления срещу човечеството и действията на геноцид в Европа са се случили през юли 1995-а година и се казва, че е "необходима постоянна бдителност за борба с недемократичните, ксенофобските, авторитарните и тоталитарните идеи и тенденции". В същия документ се отправя и призив към страните от Централна и Източна Европа да отворят архивите на тайните служби като гарантират, че няма да има злоупотреби с политически цели. 

По всички тези точки г-н Станишев има за какво да отговаря, докато същевременно иска втори мандат като председател на ПЕС. Друга причина, заради която присъствието му изглеждаше нелепо в Македония, е, че периодът на управлението му в България е белязано от множество корупционни скандали и злоупотреба с власт. До степен, че Европейската комисия дори замрази две от най-големите оперативни програми, финансирани с европари. Нещо повече, именно по време на управлението на г-н Станишев България беше приета в ЕС със специален механизъм в областта на правосъдието, защото се доказа неспособна да довърши реформите в съдебната система, които да установят правов ред. Как звучат думи за върховенство на закона от устата на човек, който се е провалил именно по тази точка в своята страна?

Трета причина е, че като съставител на правителството на г-н Пламен Орешарски през 2013-а година, Сергей Станишев беше на практика съучастник в едно от най-шокиращите действия на правителство досега - назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Това отприщи мощна вълна от протести през юни 2013-а година, които обаче г-н Станишев твърдеше, че са организирани с цел предсрочни избори. Сякаш има нещо лошо да се искат предсрочни избори, когато се вижда, че правителството злоупотребява с доверието на избирателите си. Партията на Станишев не само използваше същите твърдения като македонския премиер Никола Груевски (негов политически опонент), че протестиращите са платени от Сорос или както станаха известни по-късно, "соросоиди", но и организираше контрапротести. БСП използваше медийното си влияние (чрез медийната империя на Пеевски), за да сее разделение в обществото. По време на обсадата на парламента в нощта на 23 юли (месец след началото на протеста) той заяви, че става дума за само 200-300 души, когато всъщност целият площад около Народното събрание беше претъпкан от хора, искащи скъсване с олигархичния модел и завръщане към демокрацията и върховенството на закона.

На този фон думите на Сергей Станишев в Скопие - "В Скопие сме днес, за да подкрепим македонските граждани, които искат демокрация, върховенство на закона и прозрачни институции" - звучат изключително цинично и срамно. Защо протестиращите в собствената му страна, при това неорганизирани от никого, а самостоятелно, са "соросоиди", а протестиращите под флаговете на партия-членка на ПЕС искат демокрация? Въпросът е риторичен. Само че, това се трупа на сметката на ПЕС, тъй като олекотява всяка тяхна изява за демокрация, върховенство на закона и човешки права. 

Греховете на ЕНП

Другата голяма европейска политическа партия има не по-малка отговорност, при това не само в Македония. Партията не спираше да подкрепя своята членка ВМРО-ДПМНЕ, независимо че лидерът й Никола Груевски е на власт по-дълго от Владимир Путин (от 2006-а година) благодарение на меко казано съмнителни изборни практики. Именно по време на управлението на Груевски Македония се срина във всички възможни индекси за свободата на словото и човешките права. Вместо ЕНП да използва своя собствен устав и да критикува македонската си членка, напротив, тя беше насърчавана. По същия начин, по който лидерът на партията Жозеф Дол приветства миналата година изборната победа на Виктор Орбан в Унгария. "Хората в Унгария подновиха своето доверие у премиера Орбан и неговото правителство, защото той винаги им казва истината и защото провежда смели реформи, които възстановиха икономиката на страната". 

Нито дума за авторитаризма на Орбан и публичното му заявление, че се отрича от либералните ценности в полза на нелиберален нов режим, който е в абсолютно противоречие с ценностите на ЕНП и на ЕС най-вече. Ситуацията в Унгария, впрочем, днес ще бъде най-сетне тема на дебати в Европейския парламент, въпреки проваления предишен опит именно от страна на ЕНП. Дясно-либералното политическо семейство има грехове и в България, като подкрепяше безусловно ГЕРБ и техния лидер (в момента за втори път премиер на България) Бойко Борисов, нищо че по негово време България се срина няколко десетки места в индекса на свободата на медиите. На сметката на ГЕРБ е и това, че не само няма напредък по Механизма за сътрудничество и проверка, но дори се отчита вече и назадък. Всичко това под напълно безкритичния поглед на ЕНП. 

Подривате устоите на ЕС!

Поведението на европейските политически партии в подобни ситуации, когато се очаква поне те да проявяват кураж и упорство в отстояването на собствените им ценности, е вредно не само за засегнатите страни и бунтуващите се граждани там, но и за самия ЕС. През последните години евроскептични и антисистемни партии набират все повече популярност в ЕС, като причината не е само икономическата криза. Много голям дял в този своеобразен протестен вот имат и недопустимите компромиси, които традиционните партии правят с фундаментите на ЕС. Фактът, че под погледа на големите европейски семейства се завърна националистичната и ксенофобска реторика в Европа е повече от показателен за резултата от техния флирт с враждебни на европейските ценности режими. Ако на това не бъде сложен край, ЕС ще изгуби смисъл от съществуването си - за какво са ни ценности на хартия, ако не можем да им се радваме на практика, защото няма кой да ги отстоява от наше име? 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required