English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Политиката на разширяване се провали в Македония

Published on , , Загреб, Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

Ставащото в Македония в момента е напълно закономерна последица от пълния провал на политиката на разширяване на ЕС в бившата югорепублика. Заради гръцкото вето ЕС на практика изгуби най-силния си лост за въздействие върху процеса на реформи в страната, а именно моркова. В момента ЕС може да размахва единствено тоягата под формата на доклади, изявления, декларации, резолюции, но не може да предложи нищо, което Македония да иска. Случаят със страната показва, че ЕС или не е научил най-важния урок от разширяването, или по политически причини го е пренебрегнал. А този урок е, ако изискваш някаква реформа, то трябва да покажеш какво следва - започване на преговори, отваряне на нова глава, увеличение на предприсъединителните фондове или нещо четвърто. Това е абсолютно наложително в страните, в които демокрацията все още е чуждо тяло.

В случая с Македония от 10 години не следва нищо, освен поредното "първо се разберете с Гърция и чак тогава елате пак". Нямаше дори обещание ЕС да се опита да убеди Гърция да бъде по-активна и да побърза. Това е катастрофално недоглеждане от страна на ЕС с много тежки последици. 

Македония можеше вече да е членка на ЕС, ако не беше блокадата на Гърция. През последните години се появяват плахи изявления, че не е редно една страна от общо 28 да блокира значим външнополитически приоритет. Това се чу няколко пъти по време на изслушванията на кандидатите за членове на новата Европейска комисия. Но нищо от това на практика. Тази година се навършват 10 години, откакто ЕС постави на Македония етикет на страна-кандидатка. Оттогава досега обаче, вместо страната да напредва по пътя на европейската интеграция и да се трансформира под опитния поглед на ЕК и Съвета (за последните 10 години ЕС натрупа огромен опит с най-голямото разширяване в историята си към най-разнообразни като структура, история и манталитет държави). Вместо това обаче, ЕС остави страната да имплодира бавно, но сигурно. 

Какво става в Македония?

Според колежката от Балканската мрежа на разследващите журналисти (BIRN) Мери Йордановска, в страната тече огромен конфликт - словесен, етнически и политически. Ситуацията, обяснява тя в разговор с euinside през Фейсбук, се влоши значително с публикацията на така наречените "политически бомби" - записите, които опозиционната партия СДСМ разпространи, съдържащи подслушани разговори на управляващите и разкриващи мащабна корупция, фалшифициране на избори, злоупотреба с власт. Това отприщи силни протести срещу реформите на правителството, като се започна със студентското движение, работещите на частичен трудов договор, гимназистите и накрая протестите срещу полицейската бруталност. Мери Йордановска смята, че записите на опозицията са засилили гнева на македонските граждани срещу правителството. "Затова мотивите и времето на така нареченото терористично нападение в Куманово беше поставено под въпрос - има много спорни въпроси защо този инцидент се случва точно сега и дали не е станал, за да намали влиянието на политическите бомби на СДСМ", казва журналистката. 

В деня, в който тя написа отговорите си, в регионалната преса излезе информация, че оставките на министърката на вътрешните работи Гордана Янкуловска и шефа на разузнаването Сашо Миялков от тази седмица са резултат от среща на премиера Груевски в американското посолство, където са му били пуснати записи от подслушване, които показват, че е имало политически контакти с водачите на терористичната група, извършила нападенията в Куманово. 

А къде бяхте, когато ...?

В Хърватия има един много обществено натоварен въпрос, който се задава обикновено с упрек: "А къде бяхте през 91-а?". Става дума за участие във войната за независимост на Хърватия. Сетих се за този въпрос, след като прегледах реакциите на международната и особено на европейската общност, която седи и наблюдава на практика безучастно имплодирането на Македония. След нападенията в Куманово, при които загинаха осем полицаи и десетки други бяха ранени, посланиците САЩ, Великобритания, Франция, Италия, Германия и Европейския съюз излязоха със съвместна декларация [на английски език], в която осъждат събитията в Куманово, но същевременно изказват загрижеността си, че правителството на премиера Никола Груевски не е постигнало напредък по отношение на отчетността по многото твърдения за нередности, разкрити в опозиционните записи. "Това продължително бездействие хвърля силно съмнение в ангажираността на правителството на Македония към демократичните принципи и ценности на евроатлантическата общност". 

Остра реакция отправи и еврокомисарят за преговорите за разширяване Йоханес Хан (Австрия, ЕНП). Той изрази дълбока загриженост от ситуацията в Куманово и призова властите и всички политически и общностни лидери да си сътрудничат за възстановяване на реда. Г-н Хан призова и за пълното разследване на събитията по "обективен и прозрачен начин в рамките на закона". Реакции последваха и от съседните на Македония страни, които обаче бяха пълната противоположност на декларациите, които идваха от ЕС и международната общност. Изявленията от България и Сърбия варираха от паника и страх до умереност и разум, което разкрива и регионалния мащаб проблема. Всичко това съвсем закономерно повдига въпроса "А вие къде бяхте, когато Македония започна да имплодира?". 

Хронология на имплозията

ЕС дава на Македония статут на кандидатка през 2005-а година, когато такъв статут получават още Турция и Хърватия. Последната е вече член на съюза (от 1 юли 2013-а година), а Турция преговаря с много бавни темпове, тъй като някои от най-важните преговорни глави са блокирани от отделни страни-членки. Преговори с Македония не може да започнат, тъй като Гърция постави вето на самото отваряне на преговорите. През пролетта на 2012-а година, по инициатива на тогавашния еврокомисар на разширяването Щефан Фюле (Чехия, Социалисти и демократи), ЕК започна диалог на високо равнище за присъединяването на Македония, който на практика целеше да замени преговорите до отпадане на гръцкото вето. Уви, въпреки усилията на г-н Фюле, този диалог не даде резултат и постепенно изгуби значение. Идеята на Фюле беше да запази Македония в европейската орбита, тъй като социологическите проучвания вече разкриваха загуба на подкрепа за членството, а политическата класа вече демонстрираше съвсем ясен афинитет към мек авторитаризъм, който става вече типичен за страните, които изостават с европейската интеграция като Сърбия например. 

В началото на октомври миналата година ЕК за шести пореден път препоръча започване на преговорите, но Съветът отговори през декември така: "Съветът до голяма степен споделя оценката на Комисията, че политическите критерии продължават да се изпълняват в достатъчна степен и отбелязва препоръката на Комисията за започване на преговори за членство с Бивша югославска република Македония. С оглед на възможно решение на Европейския съвет да отвори преговорите с БЮРМ, Съветът ще се върне към въпроса по някое време през 2015-а година на базата на обновена информация от Комисията за изпълнението на реформите, включително в контекста на Диалога за присъединяване на високо ниво и по отношение на осезаеми крачки за добри съседки отношения, и за постигане на договорено и взаимно приемливо решение по въпроса за името". 

Макар да не го е казвала директно, Европейската комисия предупреждава от години, че Македония се превръща в черна дупка на Балканите, заради пълната й изолация в региона и в ЕС. Във всички доклади за напредъка ЕК посочва, макар и в доста мек тон, какви са основните проблеми на страната. Комисията вдига червените флагове пред най-сериозните от тях, а това са свободата на медиите, липсата на върховенство на закона, политическия диалог между политическите сили в страната. Трябва да се подчертае, че в последните два доклада за напредъка ЕК извежда проблема с медийната свобода като един от централните проблеми, както euinside писа

Мери Йордановска казва, че медийната ситуация в Македония още през 2010-а година е била на много ниско ниво, но вече е на най-ниското. В момента медиите и журналистите са напълно разделени. От една страна са проправителствените медии, финансирани от правителството чрез реклама, което е описано подробно и в докладите на ЕК. Правителството държи под контрол почти всяка телевизия и всяко печатно издание, включително и много интернет-сайтове, пише още македонската журналистка. От другата страна са малки интернет-сайтове, финансирани основно от международни дарители. Критичните медии биват атакувани ежедневно чрез нападки, че са държавни предатели, журналистите са наричани "соросоиди", каквото име получаваха и протестиращите в България преди 2 години. Македонските критични новинари са наричани още "врагове", "наемници", продължава Мери Йордановска. И още нещо, което не е просто тревожно, а е страшно. Тя казва, че критичните медии не са канени на брифинги в Министерството на вътрешните работи по повод ставащото в Куманово. 

"Не можем да получим изявление от нито една правителствена институция, което създава ужасна атмосфера на разделение в страната. Затова мога честно да кажа, че в този момент малцина медии предоставят обективна и пълна информация за политическата ситуация в страната и за положението със сигурността", споделя тя. А как се възприемат докладите на ЕК за Македония? Както е обичайно в региона, всеки доклад за напредъка се представя като добър, но цялата еуфория около публикуването на документите трае не повече от седмица, разказва Мери Йордановска. Най-голям интерес към докладите имат критичните медии и неправителствените организации, които се занимават с правата на човека, с политически въпроси, свободата на словото и съдебната система. 

На 16 декември Съветът по общи въпроси на ЕС излезе с годишните си заключения за разширяването, одобрени няколко дена по-късно и от лидерите на страните-членки на декемврийския им съвет. Този документ е най-добрата илюстрация за шизофреността на ситуацията между ЕС и Македония. От една страна се повтаря, че разширяването си остава ключова политика на ЕС и "продължава да допринася за взаимните ползи от мира, демокрацията, сигурността и просперитета в Европа", както и че за Съвета е много важно доверието в този процес, но същевременно се посочва, че е необходима "справедлива и строга условност", както и да се спазва принципа на заслугите в комбинация с "капацитета на ЕС във всички негови измерения да интегрира нови членки". В заключенията се припомня още, че добрите съседски отношения и регионалното сътрудничество са основен елемент от процеса на разширяване, но не се споменава, че това е необходимо да се прави и от двете страни в двустранен конфликт. 

До момента Съветът нито веднъж не е повдигнал въпроса с ветото на Гърция, нито пък някоя от съседните страни-членки се е застъпвала досега за прекратяване на блокадата. Това редовно прави обаче Европейският парламент. Тази година за първи път дебатите по доклада за Македония бяха изключително откровени и изразяваха сериозността на ситуацията. Бившият докладчик за Македония Ричард Хауит (Социалисти и демократи, Великобритания) направи силно изказване по време на дебата тази пролет като припомни, че ЕС има отговорност да избягва допълнително поляризиране на страната. "Трябва да признаем, че имаме принос към политическата криза в БЮРМ. Моля председателството [Латвия] да направи повече от предшествениците си", каза британският евродепутат по време на дискусията. 

Необичайно за гръцките евродепутати се изказа евродепутатката София Сакорафа от крайната левица (СИРИЗА), която заяви: "Ясно е, че БЮРМ върви назад във всички важни сфери. И какво правим ние? Всички тези отрицателни неща се препакетират като напредък. Проблемът с името е международен проблем под егидата на ООН. Той не може да бъде просто така подминаван като двустранен въпрос, както се опитват някои". А зеленият евродепутат Томаш Месерич (Унгария) беше още по-критичен като заяви, че "тежката политическа криза в Македония е реална и опасна". "Само че, тази криза е поредната проява на продължителния период на непреговаряне и въпросите, които в момента поляризират политическия дебат, показват, че Македония се нуждае от нашата помощ. Македония можеше да е повече от успешна история преди няколко години. Много от проблемите й са общи за всички страни от Западните Балкани. [...] Съседските отношения зависят от двама съседи. Те не са отговорност на само една държава", добави унгарският депутат.

И въпреки че този път имаше много повече гласове на тревога и призиви за помощ, и този дебат не мина без обичайните изявления на гръцки и български евродепутати за вината на Македония. По този повод миналата година новият докладчик за Македония Иво Вайгъл (АЛДЕ, Словения) припомни на дискусия за Западните Балкани, че онези, които най-много критикуват имат същите проблеми. 

Нужна е сериозна промяна в подхода

Тази седмица, в резултат на станалото в Куманово, България рязко промени реториката си. На 12 май най-големите политически партии излязоха с отделни декларации, в които призовават за ускоряване на процеса на евроинтеграция на Македония. Всички тези партии обаче имат колективна и поединична отговорност за потъването на Македония. Те не използваха множеството моменти, които им се предоставяха, за да направят това, което направи Хърватия с Босна и Херцеговина. В началото на миналата година Хърватия поде интензивна дипломатическа офанзива в ЕС, която беше подкрепена от много страни от централна и източна Европа, за да вкара проблемите на страната в дневния ред на ЕС. По-малко от година по-късно хърватската инициатива вече е европейска. Макар да е закъсняла, тя все пак е илюстрация какво може да направи една страна, ако знае защо е в интерес за нейната сигурност съседите й също да напредват към ЕС. Тогава euinside написа, че Македония си няма своята Хърватия. 

Нещо повече, пред euinside външният министър Даниел Митов заяви, че няма нужда от подобни инициативи и за Македония, нищо че тази страна е напълно изоставена от съседите си и изцяло е изпаднала от полезрението на ЕС. Страната се обсъжда в Съвета веднъж годишно, когато се одобряват докладите за напредъка. Преди няколко дена не България, която има тесни исторически връзки с Македония, а австрийският външен министър Себастиян Курц написа в Туитър, че възнамерява при първа възможност да повдигне темата в Съвета по външни отношения. Едва вчера българските депутати предложиха България да поеме инициативата в ЕС за придвижването на европейската интеграция на Македония. 

ЕС винаги е рекламирал политиката си на разширяване, заявявайки, че най-важната част от него е процеса на трансформация. Само че тази трансформация не може да стане без участието на самия Съюз. С това е съгласна и Мери Йордановска, която казва, че ако Гърция беше позволила началото на преговорите много от демократичните дефицити в страната е можело да бъдат преодолени. "Процесът на преговори, чийто императив е трансформация на обществото, щеше или да принуди Груевски да действа по европейските стандарти, или неговият политически примитивизъм щеше да бъде изложен на показ". Журналистката смята още, че ЕС твърде дълго време е крил неспособността си да реши проблема с гръцкото вето и е толерирал "примитивното управление" на премиера Груевски. 

Това носи със себе си и друг проблем, който прави ситуацията още по-трудна за решаване, отколкото е щяла да бъде преди няколко години. Мери Йордановска не е сигурна дали в Македония има жизнеспособна опозиция, която би могла да поеме управлението, ако правителството подаде оставка. "След 9 години с това правителство е много трудно да се даде обективен отговор на този въпрос. Мисля, че македонските граждани напълно са забравили как изглежда една демократична държава и как демократичните институции трябва да работят без политическо влияние". 

Макар да е вече много късно, ЕС все още има много какво да направи и то спешно, ако иска да предотврати една голяма криза да подпали отново Балканите, защото освен в Македония, трябва да се видят и реакциите в съседна Сърбия, Босна и Херцеговина, Косово, България. Първото нещо, което Съюзът трябва да направи е да включи Македония в програмата още на следващото заседание на Съвета по външни въпроси, както предлага и г-н Курц, което ще бъде на 18 май. Там трябва да бъде взето решение за преобразуване на ветото на Гърция в нещо по-градивно. Такива идеи вече имаше като се предлагаше процесът на търсене на решение на казуса с името на бившата югорепублика да върви паралелно с преговорите. Преговорите обаче предоставят изключителна възможност за натиск и стимул за изпълнение на реформите. 

България също трябва да спре да поставя условия за започване на преговорите. Искането й за сключване на споразумение за приятелство е напълно легитимно, но то може да се иска по конструктивен начин по време на преговорния въпрос, тъй като част важна част от преговорните глави е именно регионалното сътрудничество. И не на последно място ЕС трябва да обърне много сериозно внимание на проблема с медиите не само в Македония, но и във всички страни от процеса на разширяване, а и на не малко от новите членки. Това е ключово условие за осъществяването на реформи. Подобна инициатива, включваща и проблемните страни-членки, ще покаже, че ЕС наистина е сериозен. В противен случай ще се стигне до това, което Сърбия често използва като аргумент "Защо искате от нас нещо, което вие толерирате в самия Съюз". 

Сегашната Комисия има основания да иска преговорите да са по-прецизни и страните да са по-подготвени преди присъединяването, което доведе до реалистичната оценка, че в следващите 5 години е малко вероятно да има ново разширяване. Това обаче не означава да не се прави нищо. Вече се обръща все повече внимание на Западните Балкани, но на фона на допуснатите проблеми в резултат на пълно неглижиране, те са се задълбочили значително, така че това, което се прави в момента е твърде малко. Ако политиката на разширяване на ЕС все още е една от най-важните, Съюзът трябва системно да доказва това с действия, а не с текстове на заключения. В противен случай ще трябва да се справя със сериозни проблеми, свързани със собствената му сигурност. А това знаем, че за малко води до затишие, но след това проблемите изплуват отново на дневен ред. Доказателство за това е Босна и Херцеговина. Проблемите на Балканите не са приключен въпрос, нито пък ролята на ЕС е изпълнена. Тя тепърва предстои. Да не забравяме, че най-големите критики срещу Нобеловата награда за ЕС през 2012-а година бяха свързани именно с действията на Съюза на Балканите през последните над 20 години. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required