English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Духът на промяната на ЕС беше пуснат от бутилката

Published on 21 февруари 2016 13:24, Аделина Марини, Загреб, Twitter: @AdelinaMarini
Last change on 21 февруари 2016 20:49

Седмици като тази между 15 и 19 февруари 2016-а г., са изключително редки. В понеделник рано сутринта страна, която доказва, че ЕС е мирен проект, подаде дългоочакваната молба за членство (Босна и Херцеговина), а в петък късно вечерта страна, която разглежда ЕС единствено като общ пазар, получи отговор на молбата си за полунапускане (Великобритания). Всичко това, докато жената, на която ЕС разчита за оцеляването си, яде пържени картофки пред будка в центъра на Брюксел (Ангела Меркел). А междувременно геополитически бури продължиха да бушуват из югоизточната периферия. В България текат процеси, които са трудни за разгадаване, Хърватия изпада във вътрешен амок, Сърбия се готви за поредна височайша руска визита, докато отбелязването на косовската независимост премина почти незабелязано с нови демонстрации и фойерверки в косовския парламент. 

Сделка или не?

Последната среща на върха на ЕС, която трябваше да е посветена изцяло на британския въпрос, постави нов рекорд по продължителност. Тя трая повече от 24 часа, през които британският премиер Дейвид Камерън водеше битки на няколко фронта, докато останалите лидери се чудеха какво да правят в очакване първо на английската закуска (отменена), след това на английския обяд (отлаган няколко пъти), за да премине в английска вечеря, за чието начало никой не се наемаше да прогнозира началния час. Това произведе и фотоновината на седмицата. Изтощената от глад и очакване германска канцлерка беше "изловена" да яде пържени картофки във фунийка пред будка на централния брюкселски площад "Журдан", който се намира близо до Консилиума, където през това време витаеше усещането, че се разиграва филма "Спасяването на редник Камерън". 

Имаше нещо дълбоко символично в действията на Ангела Меркел. Само няколко часа по-късно, в петък вечерта беше обявена дългоочакваната новина: "имаме сделка". Дали? euinside ще представи по-подробно договореното в началото на следващата седмица, но впечатленията от първото четене на документите са, че тази "сделка" [на английски език] сама по себе си не е нищо кой знае какво, но поставя началото на сериозни промени в ЕС. Най-значителни изменения от първоначалното предложение, представено от Доналд Туск на 4 февруари е свързано с четвъртата кошница, тоест засяга третирането на новопристигащите мигранти от ЕС във Великобритания и не само. Това може да има много сериозни последици за целия ЕС и да постави началото на нови отношения между страните-членки. Новината е особено неприятна за страните, на които тепърва предстои членството в ЕС. 

Договарянето с Великобритания беше обявено гръмко от премиера Камерън като осигуряването на "специален статут" на Великобритания, докато същевременно той продължи да настоява, след като кабинетът определи датата за провеждането на референдума за членството - 23 юни - че въпросът сега е дали Обединеното кралство да остане в реформиран съюз или не. Той призна, че договореното наистина трудно може да се нарече реформа, но посочи, че реформата тепърва предстои. Това едва ли звучи окуражаващо за Ангела Меркел, но може да се окаже добра бизнес-перспектива за "Мезон Антоан" - будката за пържени картофки на площад "Журдан" - повече маратонски преговори за "реформа", повече желаещи да притичат за спасителна кесийка пържени картофки.  pomme frite или French fries? Зависи дали Великобритания ще гласува да остане или да си тръгне, заедно с неофициално признатия като lingua franca в ЕС английски език. 

Макар че постави рекорд по продължителност, началото на Европейския съвет отново постави британския въпрос на второ място след бежанската криза, както euinside писа. Лидерите разтеглиха времетраенето на вечерята си в четвъртък до 6 часа, когато обсъждаха старите, но неизпълнявани мерки за справяне с бежанската криза. 

Каква Босна в какъв ЕС?

Едва ли можеше да се намери по-"добър" тайминг Босна и Херцеговина да подаде молбата си за членство в ЕС - точно в седмицата, когато всички са заети с Бризхода. В понеделник рано сутринта президентът на страната Драган Чович подаде молбата, която беше приета хладно от страните-членки. Имате да правите реформи, имате да оцелявате като федерация, така че вие работете, докато ние също се опитваме да правим реформи и да оцеляваме. Така може да се обобщят реакциите от официалното събитие. Босна подаде молбата си на тъмно - нито тя знае как ще изглежда в бъдеще, нито ЕС е наясно какво бъдеще го чака. Въпреки това обаче, символиката на молбата не е никак малка. 

Сърбия чака Медведев

Докато ЕС се бори за оставането на Великобритания в Съюза без да бъде бутната и без друго вече доста крехката конструкция, на Западните Балкани продължават да духат силни геополитически ветрове. Сърбското внимание изцяло беше ангажирано с подготовката [на сръбски език] на официалната визита на руския премиер Дмитрий Медведев в Белград. 

А помните ли Косово?

В цялата неразбория годишнината от независимостта на Косово (17 февруари) мина незабелязано. Внимание не предизвикаха дори поредните епизоди на размирици в столицата Прищина и в косовския парламент. А Косово е съществен елемент от европейските усилия, тъй като Съюзът е ангажиран като посредник в диалога между Белград и Прищина. Лидерите на ЕС бяха твърде заети със собствените си проблеми и затова обърнаха внимание единствено на поредната порция тежки атентати в Турция, която се превърна в ключов камък за оцеляването на ЕС, застрашено от бежанската криза. Ставащото в Косово успя да произведе кратичко изявление [на английски език] на говорителя на външната служба на ЕС. Годишнината от обявяването на независимост не беше отбелязана в специално изявление. За сметка на това срещата на върха на ЕС започна в четвъртък следобед с декларация на 28-те, осъждаща терористичните нападения в Анкара. Размерът има значение, както се казва.

Косово обяви независимост на 17 февруари 2008-а година след интензивни преговори и инициативи на международната общност. Страната все още не е призната от пет страни-членки на ЕС - Испания, Румъния, Кипър, Гърция, Словакия. Косово не е признато и от Босна и Херцеговина. Хубав материал  и фотогалерия по темата за годишнината и ставащото в Косово във вестник "Дневник". 

Юнкер предизвика силно политическо земетресение в България

В понеделник вечерта председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер направи съдбовно изказане след срещата му с румънския премиер Дачиан Чолош. В уводните си думи той официално раздели пътищата на България и Румъния, които досега вървяха в пакет с Механизма за сътрудничество и проверка. Впечатляващите резултати на Румъния в борбата с корупцията по високите етажи на властта са в рязък контраст с все по-затъващата в корупция, олигархия и организирана престъпност България. Казаното от Юнкер предизвика първоначално смут, но след това отприщи трудни за разбиране събития. Премиерът Бойко Борисов направи пред журналисти скандално изказване, в което обяви, че всеки с бизнес в България има собствени медии, нарече ги медийни бухалки, а след това спря голяма обществена поръчка за изграждането на участък от автомагистрала. 

Никой тогава не предполагаше, че това е само началото на нещо наистина голямо. Последваха още поредица от спирания на обществени поръчки, като най-странната е поръчката за почистване на столичното летище, чието спиране било провокирано от разговор с чистачка на летището, както самият Борисов обяви. Междувременно в публичното пространство на страната започна словесна война между "медийни бухалки". Скандалният бизнесмено-депутато-следовател и медиен собственик Делян Пеевски обяви продажбата на дяловете си в една от най-спорните бивши държавни компании "Булгартабак", с което хвърли още мъгла в и без друго неясната ситуация.

Големият въпрос е дали премиерът Борисов е приел сериозно думите на Жан-Клод Юнкер, че вярва, че българският министър-председател ще направи всичко необходимо или това е поредната имитация на действия с цел омилостивяването на Брюксел. А може да се окаже и разместване на пластовете и преразпределение на позициите. Във всички случаи България е място, което трябва да остане под наблюдение, за да се види какво точно става там и какви последствия ще има, още повече че в страната се сблъскват интересите на два големи геополитически играча - Турция и Русия и то, парадоксално, през една политическа сила - ДПС (членка на АЛДЕ). 

Хърватия изпада в безтегловност

Какво ли трябва да се случва в държавата, за да се наложи премиерът да отправи призив във Фейсбук към толерантност и плурализъм? Това направи новият хърватски премиер Тихомир Орешкович, който в понеделник написа кратък статус във Фейсбук, с който призовава за плурализъм и откъсване от миналото. "Очаквам от всички участници в публичната комуникация да проявяват толерантност спрямо събеседника си, фактите и истината да бъдат основата, на която ще се водят дебатите". Това изявление дойде в седмицата, когато настъпи пикът на разделението в хърватското общество между усташи и комунисти. Седмицата съвпадна и с отбелязването на първата година от мандата на първата жена-президент на страната Колинда-Грабар Китарович. По повод годишнината г-жа Грабар-Китарович даде интервю [на хърватски език] за вестник Jutarnji list, в което обяви симпатиите си към Вишеградската четворка. Каза, че е за засилване на отношенията с тази група. 

Скандалите около членове на правителството продължиха и тази седмица (за миналата можете да прочетете тук). И макар че критиките срещу министъра на културата Златко Хасанбегович не са спрели, звездата на обществената критика тази седмица беше министърът на образованието Предраг Шустар, който в свои публикации в миналото се оказа антидарвинист. Неговото отрицание на човешката еволюция и вярата в божественото начало на света бяха в центъра на вниманието в Хърватия и дори предизвикаха символична акция на палене на книги. Освен министъра на образованието скандали предизвикаха и още няколко важни новини от Хърватия. Миналия уикенд първият вицепремиер Томислав Карамарко обяви необходимостта от смяна на шефа на националната телевизия и радио, след което беше обявено и намерение за промяна на медийните закони, за да бъде асоциацията с полско-унгарския сценарий още по-силна. 

Това отвори огромна дискусия в публичното пространство и добави още масло в огъня на разделението, но този път по линията тоталитарни срещу либерални възгледи. Тази седмица започна и работата по проект на закон за лустрацията, като за пример ще се използва чешкият модел. Изобщо за премиера Тихомир Орешкович седмицата беше изключително тежка. Той трябваше да се справя с вътрешните борби, които са му напълно чужди, тъй като е прекарал целия си живот извън Хърватия (Канада), а първото му участие в среща на върха на ЕС го сблъска с още по-големите борби на европейската сцена. Сигурно това е причината, която доведе до пълното му объркване по време на първото му интервю [на английски език] за Би Би Си, където говореше за страни-членки на ЕС и за членки на единния пазар. 

Срещата на върха ЕС ще продължи да отеква и през следващата седмица, когато резултатите й ще бъдат подложени на дебати в Европейския парламент. Следващата седмица ЕС се връща към ежедневните си дейности. Събитие, което ще си заслужава да се следи, ще бъде срещата на министрите по правосъдие и вътрешни работи. А какъв дух на промените изпуснаха лидерите от бутилката в петък вечерта, тепърва ще разберем, но euinside разсъждаваше тази седмица по един възможен сценарий. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required