English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Скок на антидезинтеграционните настроения в ЕС

Published on 12 февруари 2016 15:46, Аделина Марини, Twitter: @euinside
Last change on 12 февруари 2016 20:21

Седмицата (8-12 февруари) започна ударно с антидезинтеграционни действия. Още в навечерието на работната седмица (неделя) лидерите на Германия и Франция се срещнаха неформално в Страсбург, за да обсъдят бъдещето на ЕС, чието оцеляване е заплашено. Това зададе тона на цялата седмица, която предшества съдбовната среща на върха на ЕС на 18-19 февруари в Брюксел, посветена на британския въпрос, но и на другото голямо дезинтеграционно предизвикателство - бежанската криза. В понеделник гуверньорите на централните банки на Франция и Германия излязоха с общ текст [на английски език] във френския Le Monde и германския Süddeutschen Zeitung, озаглавен "Европа на кръстопът", в който заявяват, че пътят напред е още интеграция. 

Според шефа на Бундесбанк Йенс Вайдман и на Банк дьо Франс Франсоа Вилерой дьо Галхо правилното решение е да се върви към изграждането на нови общи институции в еврозоната, защото "сегашната асиметрия между националния суверенитет и общата солидарност е заплаха за стабилността на нашия паричен съюз". Двамата предлагат създаването на общо министерство на финансите на еврозоната, независим фискален съвет и силен политически орган за общи решения, който да бъде подложен на парламентарен контрол. "Тези нови институции ще възстановят баланса между отговорността и задължението", пише в статията на двамата централни банкери. Същевременно те са напълно наясно, че идеите им на този етап са неосъществими и затова предлагат по-реалистичната опция да се запази националния суверенитет в еврозоната за сметка на по-ниско ниво на солидарност, което също е баланс между отговорността и контрола. 

Идеята за финансовото министерство на еврозоната беше незабавно подета в следващите дни. На нея беше посветено интервюто [на италиански език] на бившия италиански премиер Енрико Лета в италианския ляв всекиневник La Repubblica. В него той заявява, че министерството трябва да е непременно само на еврозоната, а не на всички 28 членки, защото това е в интерес на оставането на Великобритания в ЕС, тъй като ще създаде двускоростна Европа. Обединеното кралство и други, които не искат повече интеграция, могат да останат в единия кръг, а еврозоната да бъде другия кръг с по-силна интеграция. Министърът на финансите трябва да бъде силна фигура, способна да възстанови баланса между отговорността и солидарността, тоест между германските ценности и латинските, смята г-н Лета. 

С предложенията на Йенс Вайдман и Франсоа Вилерой дьо Галхо се съгласи и сегашният италиански министър на финансите Пиер Карло Падоан, който в интервю [на английски език] за Politico Europe заяви, че еврозоната се нуждае от собствен министър и трябва да ускори интеграцията на банковите и фискалните си политики, за да се справи с финансовата, икономическата и миграционната криза. "Истинският въпрос е не дали ни харесва или не, а какво очакваме от него. Какъв да бъде мандатът на общия министър на финансите на еврозоната?", каза той. 

Идеята за общ министър на еврозоната не е нова. Тя се завъртя за първи път в европейското публично пространство в разгара на дълговата криза в еврозоната и беше предложена от тогавашния шеф на ЕЦБ Жан-Клод Трише, както euinside писа подробно. Темата беше толкова дълго в центъра на дискусиите за бъдещето на еврозоната, че тогавашният шеф на ЕК Жозе Мануел Барозу увеличи функциите на еврокомисаря по паричните и икономическите въпроси (тогава постът се заемаше от финландеца Оли Рен), за да предотврати отделянето на еврозоната от ЕС. След ремонта на икономическото управление на ЕС и еврозоната в частност обаче, разговорът по тази тема заглъхна, но не изчезна съвсем. Подобен пост е предвиден в по-малка или по-голяма степен в доклада на петимата председатели, заедно със създаването на форма на бюджет на еврозоната. 

Напук на Великобритания към все по-тесен съюз!

Интеграционните напъни тази седмица не се изчерпаха само с говоренето за общ министър на финансите. В Рим, на 9 февруари се състоя среща на външните министри на страните-основателки на ЕС - Германия, Франция, Белгия, Италия, Люксембург и Холандия. Те не представиха конкретни планове, тъй като целта им беше по-скоро да противостоят на дезинтеграционните сили. Те напомниха в декларация [на английски език] след срещата си причините, заради които са се обединили, за да положат основите на днешния ЕС - прекратяване на военните конфликти, изграждането на пространство на свобода, демокрация, човешко достойнство, върховенство на закона и солидарност. "Твърдо вярваме, че Европейският съюз си остава най-добрия отговор на днешните предизвикателства и ни позволява различни пътища на интеграция. Оставаме решени да продължим процеса на създаването на все по-тесен съюз сред народите на Европа", се казва в декларацията. 

Това послание е отправено като контратежест на настояването на Великобритания от договорите да се махне фразата "към все по-тесен съюз", което остана неудовлетворено в черновите, които се подготвят за срещата на върха другата седмица. Шестимата министри също така обявиха и препотвърдиха ангажимента си към европейския проект и поканиха и останалите членки да се присъединят. Тази формулировка сама по себе си е сигнал, че нещо значимо предстои. Подобни очаквания имаше и през 2012-а година. Тогава този сайт писа, че е настъпило времето да се направи избор. Оказва се, че днес, много повече отпреди 4 години, този избор е наложителен. 

Също тази седмица европейски медии, цитирани от Open Europe, писаха, че канцлерката Меркел и президентът Оланд ще представят собствен план за бъдещето на еврозоната до края на 2016-а година. Дали това означава, че докладът на петимата председатели вече не е актуален или ще поставят основите за третата му преработка ще разберем към края на годината, когато вероятно ще е минал и референдумът за членството на Великобритания в ЕС, който се очаква през юни. 

Духът на федерализма достигна своя пик в сряда, когато еврокомисарят за миграцията Димитрис Аврамопулос (Гърция, ЕНП) обяви след редовното заседание на Колежа на еврокомисарите, че е еврофедералист и се надява някой ден ЕС да има собствена отбранителна система. Той каза това в отговор на въпрос дали е подходящо НАТО да се ангажира с хуманитарни операции в Егейско море за спасяването на бежански животи. "В лично качество мога да ви кажа, бидейки самият аз федералист, че винаги съм вярвал, че ще дойде моментът, когато Европа ще има собствена отбранителна система", бяха думите на гръцкия еврокомисар, който за пореден път отправи обвинения към страните-членки, че не спазват поетите ангажименти. Всъщност, не, той изрично помоли да не използваме думата "обвинения", защото е работа на ЕК да се грижи за спазването на европейското законодателство, ерго ангажиментите на страните-членки.

Вярваме в банковия съюз

През последните месеци много се говори за това, че сегашната бежанска криза и Бризходът са много по-големи предизвикателства за оцеляването на европейския проект, отколкото беше дълговата криза в еврозоната. Е, сега се задава възможност да проверим дали това е така. Тази седмица нервността на финансовите пазари достигна и до дълговите пазари. Най-засегнатата страна този път, засега, е Португалия, чийто 10-годишни маркови дългови облигации достигнаха най-високото си ниво от 2014-а година насам. Скочиха и цените на испанския и италианския дълг. Инвеститорите се юрнаха към дълговите убежища. В ЕС това в момента отново са германският бунд и английските дългови облигации в компанията на американския дълг, който също в момента е убежище за инвеститорите. 

Новините за турбуленциите на пазарите извадиха призрака на дълговата криза в еврозоната от 2009-а година точно преди началото на редовната среща на Еврогрупата (финансовите министри от еврозоната). Повечето от министрите обаче говореха като един - проблеми няма, вярваме в банковия съюз, вярвайте и вие, беше посланието им. Единствен словашкият финансов министър Петер Кажимир призна проблема като посочи, че нервността на пазара е проблем за страните, които имат трудности с фискалните правила. Шефът на Еврогрупата Йерун Дайселблум (Холандия, Социалисти и демократи) заяви, че в структурно отношение еврозоната в момента е екипирана много по-добре в сравнение с 2009-а. Сега вече имаме банковия съюз, каза той. Същото мнение изразиха още финансовите министри на Финландия, Германия и Испания. 

Преди срещата всички твърдяха, че волатилността на пазарите няма да е тема, но се оказа, че е била и то една от водещите. Йерун Дайселблум започна пресконференцията в четвъртък вечерта именно с тази тема като отново повтори, че сега еврозоната структурно е в много по-добра позиция. Той заяви обаче, че глобалните рискове не бива да се подценяват. Рецептата му е да се продължи с реформите за стимулиране на растежа и за спазване на фискалните правила, както и общите правила на банковия съюз. Г-н Дайселблум призна, че е възможно част от неспокойствието на пазарите да се дължи на влезлите в сила от Нова година правила за вътрешнобанково спасяване (bail-in), но шефът на постоянния спасителен фонд на еврозоната Клаус Реглинг напомни, че волатилността не е само на европейския пазар, а на всички глобални пазари, което означава, че новата директива за банково оздравяване и преструктуриране (BRRD), която съдържа тези правила, не е единственото притеснение на инвеститорите. 

Полша срещу Би Би Си

Проблемите на Полша, започнали от Нова година, когато ЕК активира за първи път процедурата за върховенството на закона, продължиха и тази седмица. Правителството на "Право и справедливост" вече води окопна война срещу всеки, който намекне, че има нещо гнило в Полша. Министерството на външните работи разпространи подробен и силно критичен анализ [на английски език] на филма [на английски език] на Би Би Си, излъчен в края на януари в старото и много популярно предаване за разследваща журналистика Newsnight. Краткият филм е озаглавен "Путинизира ли се Полша?" и представя атмосферата в страната след изборите и мерките на правителството срещу Конституционния съд и медиите. Филмът съдържа интервюта с депутат от управляващото мнозинство, журналисти от независими медии, граждани. 

Писмото на полското МВнР критикува съдържанието на филма, като се позовава стандартите на Би Би Си за обективна журналистика. Според министерството, още с първите си думи, кадри и музика филмът внушава на зрителите тревога и страх. Цитират се стандартите точка по точка, представят се проблемите минута по минута във филма. Пише, че филмът е неточен, емоционално ангажиран, изпуска "важна перспектива" и прави неоснователни заключения. Черешката на тортата обаче е заключението, че във филма има конфликт на интереси. Проблемът е, че продуцент на филма е Мая Ростовски, дъщеря на бившия полски министър на финансите Ян Винсент Ростовски, който реагира остро на писмото в Туитър, като обяви полската външна политика не просто за клекнала, а за обърната с главата надолу и крепяща се на езика си. Критиките на г-н Ростовски се изчерпаха с откритите от него 17 езикови грешки в английския текст на писмото. 

Говорител на Би Би Си, цитиран от The Guardian, защити излъчения материал като го нарече "легитимен и добре проучен, който прави справедлив и безпристрастен преглед на ситуацията в Полша". Казва се също, че е било дадено достатъчно време преди излъчването за позицията на правителството, но се посочва готовността да се предостави възможност за продължителна реакция от страна на "високопоставен полски министър". Това звучи като намек, че правителството не е откликнало на поканата за интервюта от Би Би Си, затова във филма има само депутат от партия "Право и справедливост". 

Също тази седмица беше задвижена и работата по проекта [на английски език] на резолюция на Европейския парламент за свободата на изразяване в ЕС, вдъхновена от ситуацията в Полша. Автор на проекторезолюцията е италианският евродепутат Алдо Патричело от партията на бившия премиер Силвио Берлускони "Напред Италия". В нея той настоява ЕК да въведе максимално бързо автоматичен механизъм, който да налага глоби, когато се появи заплаха за основните ценности на ЕС. 

Сърбия и трибунала в Хага в словесна схватка

Докато еврозоната се опитва да противостои на дезинтеграционния натиск, по западнобалканската периферия на Съюза имаше сериозно раздвижване. Сърбия, която най-сетне дочака отварянето на първите преговорни глави, навлезе в остра битка с трибунала за военните престъпления в бивша Югославия, след като трибуналът отправи последно предупреждение към властите в Белград да предадат на съда "без забавяне" трима членове на Сръбската радикална партия на Воислав Шешель. Съдия Алфонс Ори заплаши, че ако Сърбия не изпрати тримата обвиняеми в Хага, Съветът за сигурност на ООН, когото трибуналът уведоми, че Сърбия не сътрудничи, ще вземе мерки. От Белград вместо сътрудничество обаче, пристигна остро писмо, в което се отправя призив Сърбия да бъде уважавана. 

В писмото се протестира срещу "непремереното поведение спрямо Сърбия" и се припомня, че Хага мери с двоен аршин, тъй като на Сърбия не се позволява някои дела да се гледат в национални съдилища, докато на други държави това се допуска. "Господа, господине Ори, и всички в Хажкия трибунал, научете се да уважавате Република Сърбия! Чак тогава ще продължим разговорите, съобразно със сръбските закони", пише в писмото, както твърди [на сръбски език] сръбският Blic. В него се казва също, че животът на Здравко Толимир, който почина тази седмица, е много по-важен от всички искания на трибунала. "Това е важният въпрос, а не дали някой упражнява натиск върху свидетелите". Здравко Толимир почина на 8 февруари в ареста на трибунала в Шевенинген. Той е осъден за геноцид, престъпления срещу човечеството, планиране на геноцид и нарушение на законите и обичаите на войната. Трибуналът отказа да го пусне по здравословни причини, както направи с Воислав Шешель. 

Босна тръгва към Европа

Междувременно, в съседна Босна и Херцеговина, на 10 февруари премиерът Денис Звиздич представи [на босански език] дългоочаквания механизъм за координация на европейската интеграция. Този механизъм, както и адаптирането на Споразумението за стабилизиране и асоцииране към членството на Хърватия са две от най-важните условия, за да може Босна и Херцеговина да подаде молба за членство в ЕС, която да се възприеме за "основателна". Сараево си е поставило за цел да подаде молбата следващата седмица (15 февруари). Представянето на механизма обаче предизвика сериозен скандал, защото се твърди, че е бил изготвен тайно, без консултации с всички по веригата на сложното управление на страната. Република Сръбска го отхвърли именно с този аргумент. 

Битката срещу усташите в Хърватия достигна своя пик

Греховете на хърватския министър на културата Златко Хасанбегович се оказаха много по-малки от тези на колегата му Мийо Църноя, след като успя да се размине само с публично отричане, вместо с оставка. Министърът на военноветераните Църноя беше принуден да подаде оставка, заради бурната обществена реакция срещу това, че е избягвал данъци, водейки се, че живее в провинцията, а всъщност живее в Загреб. На официалния му адрес има само барака, тъй като бившият министър не използвал по предназначение отпуснатия му субсидиран заем, за да си построи къща. Въпреки жестоката публична реакция срещу министъра на културата за това, че на младини е писал научни трудове в защита на усташеството (хърватската форма на фашизъм), че се е снимал с шапка с усташки символи и че има противоречиви изказвания за антифашизма, Златко Хасанбегович оцеля. 

След заседанието на правителството в четвъртък той направи изявление за медиите, в което се обяви против всякакви форми на тоталитаризъм и всички престъпни режими. Той обаче отказа да отговаря на журналистически въпроси, което доведе до инцидент с оператора на хърватската телевизия RTL и до неизясняването на още много въпроси от биографията му. 

Седмицата беше много бурна в Хърватия. Тя завърши с демонстрация на самостоятелност от страна на коалиционния партньор Мост. Те гласуваха срещу партньорите си от Родолюбната коалиция при избора на шеф на комисията по вътрешни работи в Сабора (хърватския парламент). Макар че, ако питате социалдемократите, те не са гласували против Родолюбната коалиция, а с ляволибералната коалиция "Хърватия расте". Това показва, че проблемите на правителството, начело с надпартийния канадски емигрант Тихомир Орешкович тепърва ще стават все по-сериозни. Хърватската седмица завърши със силен дебют на новия министър на финансите Здравко Марич в Съвета на финансовите и икономическите министри на ЕС (ЕКОФИН), където изложи позицията на страната по пакета на ЕК за борба с избягването на данъци. Повече подробности за ставащото в Хърватия тези дни можете да прочетете тук

Следващата седмица (15-19 февруари) ще премине в сянката на Бризхода и бежанците. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required