English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Какво вижда България в сивием-огледалото?

Published on , , Twitter: @euinside
Last change on

Български евродепутати от три политически групи (ЕНП, Социалисти и демократи, АЛДЕ) поискаха да отпадне Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), с който България и Румъния влязоха в ЕС през 2007-а година. Това стана по време на възмутителен дебат в комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Европейския парламент. Повод за дебата бяха тазгодишните доклади на ЕК по МСП. А беше възмутителен по няколко причини. Най-напред възмутително е, че ЕК отдава толкова ниско значение на механизъм, който преобърна процеса на разширяване наопаки за всички страни-кандидатки след България и Румъния. В момента преговорите за членство започват от глави 23 и 24, които покриват точно това, което на България й липсваше, а ЕК и Съветът се надяваха, че МСП ще успее да го компенсира по време на членството. Нещо повече, българо-румънският механизъм вдъхнови идеята за създаване на общоевропейски механизъм за защита на върховенството на закона, който за съжаление беше значително окастрен от страните-членки. 

Вместо да изпрати човека, който отговаря за върховенството на закона - дясната ръка на шефа на ЕК Франс Тимерманс (Холандия, Социалисти и демократи) - ЕК изпрати на дебата треторазряден чиновник. А все пак да не забравяме, че Жан-Клод Юнкер (Люксембург, ЕНП) обеща, че ще направи от Комисията си политически орган, тоест политическите послания са важни. Друга причина, заради която дебатът на 16 март остави лош вкус в устата беше, че се проведе някак между другото. Още в началото му председателят на комисията Клод Морайс (Социалисти и демократи, Великобритания) обяви, че времето е много малко, че програмата на комисията е претоварена и че трябва да се бърза. Дебатът продължи само 40 минути, а основните изказващи се бяха български евродепутати, тук-таме румънски и един-двама от други държави. Вместо по съдържанието на докладите, тоест по същество, дебатът се превърна в кампания за премахването на МСП. 

Основните аргументи на българските евродепутати, а също и на някои румънски, и на други членове на комисията: вече 9 години поред докладите казват едно и също; напредък няма; докладите са твърде общи и не предлагат нищо конкретно; корупция и нарушения на върховенството на закона има и в други страни, затова или трябва да има цялостен механизъм за всички 28 членки (какъвто поискаха евродепутати от по-старите членки), или да бъде премахнат изцяло; България и Румъния са дискриминирани по отношение на останалите членки; трябва ли този механизъм да е пречка за тяхното членство в Шенген. 

Това е несериозно!

Говоренето в България за Механизма за сътрудничество и проверка на ЕК е същото като говоренето в Гърция за някоя от спасителните програми. Винаги някой друг е виновен, програмата е лоша, международното положение пречи на иначе съвсем истинските реформи, народът страда и т.н. Само че има примери, които показват друго. В еврозоната например, освен Гърция, в спасителен режим бяха още четири държави. В края на месеца излиза четвъртата страна (Кипър) след успешно изпълнена програма. Най-големият отличник е Ирландия, която дори успя да забрави за икономическите си тегоби. Гърция влезе първа и все още не е ясно кога ще излезе от третата поред спасителна програма. По всичко личи обаче, че този път май има воля да се извършат нужните реформи. По ирония на съдбата България е съседка на Гърция и влезе в ЕС, заедно с Румъния, благодарение на именно този механизъм. Той беше условието за присъединяването на 1 януари 2007-а година. С други думи, неизпълнението на това условие би трябвало да означанва прекратяване на членството, а не минаването между капките, тоест да се окаже, че България е влязла в ЕС през задния двор. 

Тогава се смяташе, че Румъния и България не са готови за членство, но механизмът ще им помогне да довършат започнатото. Беше предвидена 3-годишна предпазна клауза, защото се вярваше, че това ще е максималният срок на действие на МСП. Ето, че той скоро ще стане на 10 години. България е все така на дъното на ЕС по отношение на корупцията. И дори се влошава. През 2007-а година, когато се присъедини към Съюза, България беше на 64-о място в глобалния корупционен индекс [на английски език] на Transparency International. През 2015-а тя е на 69-о място (колкото по-ниско е мястото, толкова по-зле). По този индекс България е по-зле дори от някои страни-кандидатки от Западните Балкани и дори Турция е преди нас. Има значително влошаване и по отношение на медийната свобода. За сметка на това обаче съседна Румъния вече 2 години поред отбелязва смайващ напредък. Румъния е с 11 места по-напред в корупционния индекс на Transparency International. В годината на присъединяването (2007) Румъния беше на същото място, на което е България днес - 69. Да не забравяме и че за разлика от Румъния, България има да се бори и с организираната престъпност, където напредъкът е нула. 

Пръв по време на дебата се изказа някогашният докладчик в Европарламента за България Джефри Ван Орден (ЕКР, Великобритания), който поиска да знае защо толкова време няма резултати в България. Припомни, че първоначално очакванията са били, че корекциите ще бъдат минимални и механизмът бързо ще отпадне. Никой не е очаквал той да се превърне в постоянен инструмент. Вместо отговори последваха няколко изказвания на български евродепутати, всичките от партии, които са били на власт в последните 10 години в България. Заради някои от тези партии (БСП и ДПС), беше изобретен механизмът. Заради други (ГЕРБ), оценките в докладите се влошиха и бяха обвързани с членството в Шенген. Единствената евродепутатка, която защити категорично МСП беше бившата правосъдна министърка на Румъния Моника Маковей (ЕКР). 

Тя повтори теза, която е казвала и специално за euinside миналата година по време на далеч по-смисленото обсъждане на функционирането на механизма в ЕП, а именно че политиците са тези, които искат свалянето на механизма, защото в противен случай те трябва да работят срещу себе си - да приемат закони за конфискуване на незаконно придобито имущество; да гласуват закони, които биха могли да ги вкарват в затвора и т.н. Само че, каза тя, този механизъм не е за политиците, а за хората. Затова той трябва да остане, докато бъдат изпълнени всичките му цели. В този дух звучаха и заключенията [на английски език] на Съвета на министрите, публикувани ден преди дебата в ресорната европарламентарна комисия. 

В тях се казва изрично, че механизмът е подходящ инструмент, който трябва да остане, докато бъдат постигнати резултати. Към България се отправя призив "спешно да ускори" процеса ра реформи, да изчисти съмненията за политическо влияние върху съдебната система и моралните въпроси, които някои назначения повдигат. Настоява се за реформи във Висшия съдебен съвет, прокуратурата и се очакват конкретни резултати в борбата с корупцията и организираната престъпност. Поставя се акцент върху приемането максимално бързо на антикорупционния закон. Румъния едва е спомената в заключенията. Основното послание към нея, както и в доклада на ЕК, е впечатляващият напредък да бъде консолидиран. 

Работи ли механизмът?

За многото години функциониране вече има натрупани достатъчно доказателства в подкрепа на това, че механизмът работи. От опита досега става ясно, че механизмът не може да работи сам, без участието на засегнатите страни. В Румъния работи чудесно. Защо в България не работи е въпрос не към ЕК, а към българските власти. Важно е да се отбележат няколко факта. Кога започнаха реалните успехи на Румъния? След политическата криза през лятото на 2012-а година, когато ЕК готвеше обзорен доклад за петгодишната работа на механизма. Заради наглата политическа намеса върху съдебната система и Конституционния съд, ЕК засили мониторинга. Това започна моментално да дава резултати. ЕК вече написа два последователни похвални доклада за Румъния. Нещо повече, заради добрите резултати на Букурещ председателят Юнкер обяви възможността България и Румъния да бъдат разделени, нищо че формално те никога не са били в пакет. Само политически. 

В България нямаше да се заговори за реформи, ако не беше арогантното предложение на правителството на Пламен Орешарски през юни 2013-а година за шеф на най-мощната агенция в страната - ДАНС - да бъде назначена една от най-спорните фигури в последните 25 години в България - младият и необяснимо богат олигарх Делян Пеевски. Това отключи масови и продължителни протести, които прераснаха в искания за съдебна реформа, за борба с корупцията и изобщо за смяна на порочния модел. Тези протести и нововъзникващите граждански инициативи стимулираха създаването на реформаторски партии, които успяха да влязат в парламента и да започнат да предлагат дълбока съдебна реформа и законодателство за борба с корупцията по високите етажи. Уви, реформаторският дух не беше толкова силен и не успя да постигне това, което се случи в Румъния. Друг сериозен натиск за реформа упражни самата Румъния и, по-точно, нейните успехи.

Изказването на председателя Юнкер за възможността двете страни да излязат по различно време от МСП се превърна в мощен катализатор на, засега, по-скоро негативни реакции срещу механизма, но и на действия в правилната посока. Това изказване окрили и окуражи гражданските реакции. По време на посещението си в Лондон премиерът Борисов беше атакуван от български граждани, един от които попита директно г-н Борисов дали сутрин като се погледне в огледалото вижда лицето на Делян Пеевски. По-късно министър-председателят призна, че този въпрос го е жегнал дълбоко. Броени дни след това той обяви, че спира големи обществени поръчки, спечелени от фирми, близки до Делян Пеевски. Антикорупционният закон също беше бързо преработен и отново внесен за разглеждане в парламента. 

Всичко това показва, че механизмът работи най-добре в комбинация от силна ангажираност на най-високо ниво от страна на ЕК, активен граждански натиск и реформаторски политически сили. Точно както в еврозоната, видно е, че когато в една страна има воля за промяна, резултатите не закъсняват. 

Всички са корумпирани, но някои неконтролируемо

Безспорно е вярно, че и в други страни-членки има проблеми с върховенството на закона и с корупцията. Въпросът е обаче дали и други нямат капацитет и воля да се справят с този проблем. Това е доста добре описано в първия по рода си доклад на ЕК за състоянието на корупцията в ЕС. Не е вярно обаче, че сегашният "механизъм" за върховенство на закона е способен да упражни този натиск, който сивиемът (CVM) с всичките му недостатъци осигурява върху България и Румъния. МСП наистина би могъл да бъде и по-конкретен, но всъщност да се твърди, че той е прекалено общ е лицемерно, тъй като всички добре знаем какво трябва да се направи. Да се твърди, че механизмът не работи добре, защото не е достатъчно конкретен е просто извинение за несвършената у дома работа. Ако би бил по-конкретен, би се сметнало за намеса, и то груба във вътрешните работи на страната. Това, което прави МСП ефективен е, че Съветът е възложил задачата за него на ЕК.

Общоевропейският механизъм, за който говорят евродепутатите Емил Радев, Илияна Йотова и Мария Габриел, беше драматично орязан, особено по отношение на ролята на ЕК. Тя може единствено да води диалог с виновната страна-членка, но всъщност Съветът е този, който води основния диалог и то веднъж годишно, и то в Съвета по общи въпроси. Така нареченият механизъм е всъщност процедура и тя за първи път беше използвана в началото на годината спрямо Полша. Малко вероятно е, че тя ще даде добър резултат. В този смисъл да се разчита на тази процедура, че ще успее да замени изцяло МСП означава да се иска да няма никакъв механизъм, тоест и малкото граждански усилия да бъдат демотивирани от липсата на силен съюзник в лицето на ЕК. Това че и в други страни има проблеми, не е основателна причина в България те да не бъдат решавани. 

По тази логика, ако бъде премахнат механизмът за България в сегашното й състояние, то тогава няма никакви основателни причини Сърбия, Черна гора, а дори и Босна и Херцеговина, че дори и Турция да не влязат незабавно в ЕС. Докладите за напредъка на тези страни много често отразяват ситуацията в България. Важно е да се отбележи също, че според най-новото проучване на общественото мнение на Евробарометър, доверието на българите в европейските институции продължава да е много по-високо, отколкото в националните. Българите много повече вярват "на Брюксел", отколкото средностатистическият европеец. Доверието в Народното събрание например е 14%, което е двойно по-ниско от средното за ЕС. Не повече от четвърт от българите вярват на правителството, което също е под средното за ЕС. 

Коруптономика

Не бива да се пропуска и икономическият ефект от липсата на битка с корупцията. Миналата година известният анализаторски център Bruegel публикува анализ [на английски език] на последиците от корупцията за икономиката конкретно за Италия, озаглавен "Коруптономиката в Италия". Въпреки че става дума за напреднала икономика като италианската, много от констатациите в анализа важат с дори още по-голяма сила за България, която въпреки членството си в ЕС, трудно може да се окачестви като напреднала икономика. Според италианската сметна палата директната стойност на корупцията е около 60 млрд. евро годишно, което е около 4% от брутния вътрешен продукт на страната. В анализа на Bruegel се казва, че корупцията оказва влияние върху вътрешните инвестиции и преките чуждестранни инвестиции. 

Тя има силно отражение върху конкуренцията, предприемачеството и качеството на правителствените разходи. Макар за България да не е разработен такъв анализ, в който да се види колко точно "струва" корупцията, някои ефекти могат да се видят в тазгодишния доклад [на английски език] на ЕК по Европейския семестър. В него се посочва, че инвестициите в България са спаднали значително от началото на кризата през 2009-а година досега - от 33.5% през 2008-а г. до 21% през 2014-а година. Става дума за свиване на всички видове инвестиции. Прогнозата на ЕК е, че спадът ще продължи и догодина делът на инвестициите от БВП ще бъде 19.5 на сто. Една от най-важните причини е корупцията, според доклада. "Бюрокрацията, корупцията и нестабилността на политиките се смятат за най-силното препятствие за правене на бизнес". 

Процедурите са сложни, продължителни и относително скъпи, особено по отношение на изпълнението на договори, презграничната търговия и свързването на електрическата мрежа. Честите смени на регулаторната рамка също са източник на несигурност за бизнес-средата. 61% от мениджърите в частния сектор в България, което е с 10 процентни пункта повече от 2013-а г., твърдят, че за тях корупцията е проблем за правенето на бизнес. Средното в ЕС е 40%. Близо 60% от анкетираните компании, което е най-високият процент в ЕС, споделят, че корупцията им е попречила да спечелят публичен конкурс или обществена поръчка. Увеличението е с 2 процентни пункта от 2013-а година насам. Само 14% (най-ниското в целия ЕС) казват, че България прилага мерки срещу корупцията безпристрастно. През 2013-а година делът на вярващите в това е бил 23%.

Всичко това показва, че аргументите в подкрепа на отпадането на механизма са прекалено малко и прекалено слаби в сравнение с тези, които сочат, че механизмът не само трябва да остане, ами и натискът трябва да бъде по-силен. Това означава и по-сериозна ангажираност от страна на европейските институции и много по-сериозно обсъждане в Европарламента, каквото беше направено за проблемите с върховенството на закона в Унгария и Полша. До момента българският премиер не се е явявал в пленарната зала, за да отговаря на тези или други въпроси, нито пък участието на България в първото по рода си детайлно обсъждане на функционирането на механизма беше на достатъчно високо ниво, каквото беше на Румъния например. 

Най-важното е също да не се забравя, че този механизъм беше и е двигател на процеса на реформи в страните-кандидатки, които вече страдат от тежка умора от реформи. Всякакво отпускане на каиша за нереформирана страна като България би било сигнал, че реформите не са чак толкова важни за европейското членство. Това би означавало края на ЕС и на неговата ценностна система. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required