English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Механизмът трябва да остане. Чухте ли, г-н Юнкер?

Published on , , Twitter: @euinside
Last change on

Осем години след влизането му в сила Механизмът за сътрудничество и проверка, създаден специално за България и Румъния, за да им позволи да влязат в ЕС без да са завършили изискваните от тях реформи на съдебната система и да са направили борбата с корупцията и организираната престъпност необратима, за първи път беше обсъден нашироко в Европейския парламент. През годините, откакто беше заченат, резултатите от функционирането му са били обект на дебати в пленарната зала, основно след обвързването им с членството на двете държави в шенгенското пространство на сигурност, но никога досега не е имало дискусии по същество за смисъла от този Механизъм, за ползите от него и за бъдещето му. И макар че на 14 април такова обсъждане се проведе за първи път, форматът предизвика недоволство, тъй като изслушването се проведе не в ресорната комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, а в комисията по бюджетен контрол. 

Изслушването се провежда в тази комисия по нейно настояване. Тъй като в компетенциите й влиза борбата с измамите, защитата на финансовите интереси на ЕС и наблюдението на финансирането и изпълнението на политиките на ЕС, искането на комисията за това изслушване е било уважено. Изслушването беше изключително полезно. То разкри това, което подозирахме отдавна - не само че Румъния и България вече не се движат пакет, а между тях се е отворила значителна пропаст. На фона на напредъка, който Румъния отбеляза през последните години и особено през последните две, България изостава и то значително. Нещо повече, при България се забелязва регрес, както отбеляза генералният секретар в Европейската комисия Катрин Дей.

Изслушването продължи три часа и половина като започна ударно с Румъния. Евродепутатите (и от други комисии) изслушаха румънския министър на правосъдието Роберт Казанчук, главната прокурорка на Националната дирекция за борба с корупцията Лаура Кодрута Кьовеши и представители на румънския граждански сектор, работещи в тази област. Всички говориха със самочувствие и представяха реални резултати. Чуха се и конкретни препоръки как този успех да се задържи и подсили.

Уви, изслушването на България беше значително по-слабо и откъм представителство, и откъм присъствие в залата, а най-вече откъм съдържание. Първоначално по програма на изслушването трябваше да присъства министърът на правосъдието Христо Иванов, но той беше представен от заместничката си Вергиния Мичева-Русева. Причината е, че министър Иванов е прекалено ангажиран в момента с подготовката на промените в Закона за съдебната власт, които предстои да бъдат представени в близките дни. От българска страна участваха още бившият министър на правосъдието, а преди това и шеф на представителството на ЕК в София Зинаида Златанова, и представители на неправителствения сектор. Конкретни резултати не бяха представени, а само поредната стратегия и поредните намерения в бъдеще време. И вместо да си посипят главата с пепел, българските евродепутати, които се включиха в дискусията, всеки от които е избран от партия, която е част от проблема и противник на решението му, атакуваха механизма, формата на изслушването и настояха за общоевропейски механизъм, тъй като България и Румъния не са специални случаи.

14 доклада по-късно

Механизмът беше въведен с присъединяването на България и Румъния към ЕС на 1 януари 2007-а година. Оттогава досега са публикувани 14 доклада на ЕК. През 2012-а Комисията излезе с обобщителни доклади за първите пет години на функционирането на Механизма, като дотогава двете страни вървяха или по-скоро не се движеха изобщо в пакет. Публикацията на обобщителните доклади обаче съвпадна с политическата криза в Румъния и затова обобщението за тази страна се концентрира изцяло върху тази криза. Фиксацията на ЕК беше толкова силна, че беше взето решение за засилване на наблюдението върху Румъния и публикацията на извънреден доклад няколко месеца по-късно. Вместо за България да се направи същото, нищо че към онзи момент проблемите на страната не бяха толкова видими, колкото в Румъния, ЕК реши, че може да даде "почивка" на тогавашното правителство (отново оглавявано от г-н Бойко Борисов) от година и половина. 

Извънредният румънски доклад беше изключително остър и подробен. В него дори се отправяха критики срещу медиите, които се оставят да бъдат използвани като оръжие за разправа на управляващите с неудобни магистрати. Този силен натиск от страна на ЕК, а също и различната основа, върху която беше поставен Механизмът в Румъния, дадоха резултат. Вече са ежедневие арестите и присъдите срещу високопоставени политически представители. В Румъния дори вече се шегуват, а в съседна България възмутени от липсата на напредък със завист цитират тази шега, че румънците си имат цяло правителство в затвора. Основата на съдебната реформа и на борбата с корупцията беше положена от Моника Маковей около присъединяването на Румъния към ЕС, когато тя беше министър на правосъдието. В момента г-жа Маковей е евродепутат и беше модератор на изслушването в комисията по бюджетен контрол на 14 април.

Според нея Механизмът е изключително ефикасен. "Ако той не съществуваше, в момента в Румъния нямаше да съществува Националната дирекция за борба с корупцията. Една институция с огромни успехи, която работи чудесно", каза тя в началото на изслушването. Тя припомни и нещо, което каза преди близо две години в интервю за този сайт, че не е реалистично да се очаква от следкомунистическите държави да отбележат значителен напредък само за няколко години. И не случайно министърът на правосъдието Роберт Казанчук каза във встъпителните си думи, че се гордее с постигнатите резултати, а те са, както обобщи младата и изглеждаща силно мотивирана шефка на превърналата се в страшилище за корумпирани политици Национална дирекция за борба с корупцията Лаура Кодрута Кьовеши: 48 високопоставени личности са били обект на наказателно преследване. Сред тях са бивш премиер (Адриан Нъстасе), вицепремиер, депутати, сенатори, министри. През 2014 г. броят на осъдените за корупция лица в Румъния е 7 пъти по-голям, отколкото през 2006-а година, а броят на разследваните случаи е 3 пъти по-голям, отчете г-жа Кьовеши. 

Тя продължи с впечатляващата статистика - със 75% се е увеличил броят на хората, които съобщават корупционни престъпления за само една година - от 2013-а до 2014-а година. Това, според нея, означава, че расте общественото приемане, че това е правилният път. Расте и доверието у институциите, които се борят с корупцията. Според г-жа Кьовеши обаче, не е достатъчно да се наказват корумпираните. За да се премахне корупцията, трябва да се унищожи благоприятната почва за нейното развитие, а това означава институционална стабилност. И още нещо много важно - качеството на правоприлагането зависи от самите правоприлагащи. Прави впечатление, че в Румъния има смяна на поколенията. На ръководните позиции в Дирекцията са все млади хора. 

Не всичко е толкова розово, колкото изглежда обаче, признава Лаура Кодрута Кьовеши. Не спират опитите на политическата класа или да променя закона за борба с корупцията, или да се отстраняват неудобни прокурори. Засега тези опити не са успешни по една много важна причина - натискът на гражданското общество и особено външната реакция, тоест ЕК. "Без този механизъм съдебната реформа нямаше да има същия размах", заключи румънската главна прокурорка за борба с корупцията. Именно политическата класа беше на мушката на Европейската комисия в доклада по Механизма миналата година, когато в текста беше казано съвсем директно, че парламентът е този, който спира борбата с корупцията. През тази година ЕК също посочва политическата класа като основна пречка. 

Това, което силно отличава Румъния от България е, че в доклада за северната ни съседка ЕК отчита нещо, което с години си стоеше с непроменен статус - значителен напредък в така наречения списък (track record) с конкретни резултати, като под това основно се имат предвид присъди. В същото време обаче, докладът отбелязва, че политическите нападки върху фундаментите на реформата показват, че няма консенсус за постигане на целите на Механизма. Само че тази липса на консенсус не си пролича по време на румънското изслушване. Всички - и неправителственият сектор, и правителственият, а също и независимата Дирекция - бяха единодушни, че реформата трябва да продължи и че точно за това Механизмът трябва да остане. 

При изслушването на България си пролича не само липсата на политически консенсус, но и липсата на разбиране какво не е наред. Заместник-министърката г-жа Русева представи накратко поредната стратегия за реформа на съдебната система, гласувана в началото на годината след много трудни и тежки дебати в парламента. По думите й тя е гласувана с "конституционно мнозинство". И макар да имаше силна съпротива, все пак стратегията е само стратегия. Тя все още не означава конкретни действия. В този смисъл беше озадачаващо изказването на г-жа Зинаида Златанова, която в краткото си битие на министър на правосъдието в правителството на Пламен Орешарски, което имаше малко над година живот под постоянния натиск на уличните протести, обичаше да казва, че не от нея зависи реформата на съдебната система, а от магистратите.

Пред почти съвсем пустата зала в Европарламента в Брюксел тя каза, че е чудесно, че всяка следваща стратегия за реформа на съдебната система е продължение на предишната, нищо че не се реализира изцяло. Според нея много се е променило през последните две десетилетия в страната. През 2000-а година, каза тя, беше възможно заместник-председател на управляваща парламентарна група да стане председател на съд, а след това и омбудсман. Г-жа Златанова изглежда има предвид г-н Константин Пенчев, който беше член на НДСВ и от депутат беше избран за председател на Върховния административен съд, а след това за омбудсман на България. По думите на Зинаида Златанова, въпреки този преход от политическа функция към (подразбира се) независима съдебна функция, той е много уважаван човек.

Сега, каза тя, това не е възможно. Това точно сигурно не е възможно, но за сметка на това стана възможно правителството, от което г-жа Златанова беше част, да предложи изключително спорната и обградена с непрозрачност фигура на Делян Пеевски да оглави най-мощната агенция в страната - Държавната агенция за национална сигурност. Делян Пеевски е млад депутат от Движението за права и свободи, който е натрупал богатство, за което няма обяснение. Няма обяснение и по какви причини се развива толкова бурно политическата му кариера. Известен е като собственик на медийна империя. Назначаването му за шеф на ДАНС беше капката, която изкара гражданското общество по улиците. Хиляди хора от цялата страна протестираха дни наред, докато кандидатурата на Пеевски най-сетне не беше отхвърлена. По-късно протестите, макар и свиващи се като обем, продължиха с месеци с искане моделът "КОЙ" (кой стои зад Делян Пеевски и диктува на правителството кого да назначава) да бъде премахнат от държавата. 

Според Зинаида Златанова, в България няма политически консенсус за реформата на съдебната система. Нещо повече, подчерта тя, такова съгласие липсва дори вътре в управляващата коалиция. Тя цитира примера с изненадващо внесените промени в Закона за съдебната власт от Цветан Цветанов, заместник-председател на водещата партия в управляващата коалиция ГЕРБ, бивш вицепремиер и бивш министър на вътрешните работи, осъден ефективно тази година на 4 години затвор за престъпление срещу правосъдието. Това е първата присъда срещу толкова високопоставен политик в България. Той, заедно с други депутати, внесе промените в парламента, въпреки очакването Министерството на правосъдието да внесе дългоочакваните промени, съобразени с гласуваната стратегия за реформа. Зинаида Златанова припомни, че тези промени се различават значително от подготвяните от правосъдния министър, които предстои да бъдат огласени в следващите дни. 

Бившата шефка на представителството на ЕК в София също така подчерта, че е абсолютно недопустимо борбата с корупцията, в която по високите етажи България няма списък с резултати, да се мери с бройки осъдени. "Резултатът от борбата с корупцията не е брой осъдени политици, а е намаляване на корупцията. Освобождаване на стопанството от корупция", каза г-жа Златанова. Моника Маковей обаче й отговори, че винаги има нужда от конкретни резултати. Трябва да има влезли в сила присъди, защото това е доказателство, че усилията не са били само на политическо ниво. Това ще означава и че неправомерно придобитите средства ще бъдат върнати. 

Именно последното беше обект на критики и срещу България, и срещу Румъния. Джеймс Хамилтън, независим правен консултант от Ирландия, разкритикува румънците за това, че системата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност не работи добре. Само 8% от решенията на съда за отнемане на имущество са изпълнени, което означава, че процедурата трябва да се опрости, каза той. През 2012 г. имаше реформа за конфискация на имущество, придобито от престъпна дейност, но тя не просъществува, тъй като нямаше подкрепа за нея, каза Хелмут Палдер, съветник в баварското министерство на правосъдието, който следи отблизо реформата в България. Той подчерта, че българското общество е всъщност много търпеливо. В края на изслушването пък Моника Маковей завърши с призив българските и румънските правителства да въведат в националното законодателство директивата за конфискация на придобито от престъпна дейност имущество. 

Сред изказалите се от българска страна обаче нямаше консенсус дали Механизмът да остане. Доктор Линка Тонева-Методиева, експерт от "Трансперънси интернешънъл", каза, че в механизма има недостатъци. България страда от системен проблем - липсата на върховенство на закона. Това, което механизмът и ЕК трябва да направят е да сложат край на езика на политическата коректност и дипломацията, защото той не позволява да се види проблема по същество. Освен това адресатът на анализите не бива да е политическият елит, а българските граждани. Българският евродепутат, дългогодишен член на БСП и бивш външен министър  от ранните години на прехода Георги Пирински заяви, че Механизмът трябва да отпадне. Румъния и България не бива да бъдат разглеждани като специални случаи, защото според резултатите от социологическото проучване за корупцията на Евробарометър, 76% от всички европейци са на мнение, че корупцията е широко разпространена в техните държави.

Този процент е 84 за България и 93% за Румъния, каза той. Евродепутатът от групата на ЕНП (ГЕРБ) Андрей Новаков припомни, че България е сред страните с най-ниско ниво на грешка при усвояването на еврофондовете. Грешките обаче все още не означават корупция, а просто грешки. Той изтъкна и друг аргумент срещу Механизма и изолирането на България и Румъния, а именно, че България е сред страните с висока усвояемост на еврофондовете, което, според него, означавало доверие в одитиращите органи. Илияна Йотова от групата на Социалистите и демократите каза, че Механизмът трябва да отпадне, защото вече отдавна няма интерес към него. В България вече никой не чете докладите, на което Моника Маковей й отговори, че Механизмът е предназначен за онези, които искат реформи. Докладите се четат от всички, които имат интерес. "Ако като политици застъпваме тезата, че не се четат, това е лошо послание за гражданите", отбеляза тя. 

По време на дискусията стана дума и за обвързването на резултатите от докладите с членството в Шенген. Тема, по която също имаше разногласия. По време на румънското изслушване преобладаваше разбирането защо някои страни правят тази връзка. Румънски евродепутат предложи обаче, Румъния все пак да бъде приета в Шенген заради добрите си резултати в борбата с корупцията. От българска страна се чуха силни критики срещу правенето на такава връзка и се дадоха аргументи, че България не е единствената държава, в която има корупция. Наистина не е, но е важно не наличието на корупция, а какви усилия се полагат за борба с нея. 

Въпреки надеждите на председателката на комисията по бюджетен контрол Ингеборг Гресле (ЕНП, Германия) по време на изслушването да се постигне споразумение в каква посока да продължи Механизмът, такова съгласие нямаше. По време на румънското изслушване имаше единодушие, че Механизмът е полезен и трябва да остане, но такова липсваше по време на българското изслушване. Това все пак е важно послание за председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер, който многократно обеща на българското правителство и на президента Плевнелиев Механизмът да отпадне до края на мандата на сегашната Комисия. Това послание определено вреди на и без друго малкото усилия на България да се справи с изключително сериозните си проблеми, които Д-р Тонева-Методиева описа така: няма напредък в ситуацията в България през последните 8 години. Сивата икономика е стабилна на 30%. Няма икономическа свобода, има по-скоро икономическа зависимост. България е една от най-корумпираните страни в ЕС. През последните години виждаме многопосочна и нееднозначна история, беше мнението на експертката от Трансперънси интернешънъл. 

В подкрепа на необходимостта Механизмът да остане, докато изпълни целите си, е и фактът, че силният натиск на ЕК върху Румъния преди две години се е оказал силен стимул за реформи. Досега не е имало натиск от такъв размер върху България, независимо от все по-влошаващите се изводи в докладите на ЕК. Очевидно е време, вместо да отслабва натискът, той да се засили. 

*В предишна версия на този текст беше погрешно записано, че Константин Пенчев е бил първия обмбудсман. Той е втори

comments
Елиса
17 април 2015 16:44
Отново страхотен текст! Само едно уточнение- първи омбудсман на България е Гиньо Ганев, а не Константин Пенчев.
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required