English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Еврогрупата клекна пред МВФ за облекчаването на гръцкия дълг

Published on , , Twitter: @euinside
Last change on

Не е лесно да си Гърция тези дни. От една страна Атина е притисната от хилядите бежанци, преливащи от Турция, и партньорите в Шенген, а от друга е притисната от неразбирателство между Еврогрупата и Международния валутен фонд по изпълнението на третата спасителна програма. Договорената с цената на заплаха за изгонване от еврозоната спасителна програма стана заложник на несъгласието между МВФ и Еврогрупата относно необходимостта от ново подстригване на гръцкия дълг. Това постави под сериозен риск изпълнението на програмата, въпреки че този път Гърция полага сериозни усилия да изпълни поетите през лятото ангажименти. Проблемът е заложен още в самата програма, както euinside писа

Третият спасителен пакет беше договорен на 19 август миналата година и се очаква да завърши на 20 август 2018-а година. Стойността му е 86 млрд. евро, предоставени от Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ), като тогава МВФ отказа да участва, докато не бъде договорено ново дългово облекчение. Еврогрупата обаче смята, че такова не се налага, още повече че в момента основните държатели на гръцки дълг са правителствата в еврозоната, което прави подобен ход трудно приемлив политически. МВФ и Еврогрупата си купиха време с дългото и трудно домашно, което дадоха на Гърция. Министърът на финансите на Гърция Евклид Цакалотос, който дойде на мястото на скандалния крайно ляв Янис Варуфакис, положи изключителни и до голяма степен успешни усилия да промени имиджа на Гърция. След мъчителни месеци на реформи, политически проблеми и бежанската криза на заден фон Еврогрупата отчиташе добър напредък.

Това окуражи гръцкото правителство да поиска отстъпки. Миналата седмица министър Цакалотос се яви на изслушване в икономическата комисия на Европейския парламент, където остави много добро впечатление и получи подкрепа. За разлика от предшественика си Варуфакис образованият във Великобритания Цакалотос, с брилянтен английски акцент и академичен подход в диалога с евродепутатите обясни какво не е наред в отношенията между Гърция и институциите. В момента има пет основни теми, които ще са решаващи за приключването на първия преглед на изпълнението на програмата. Сред тях е и достигането на най-важната цел в споразумението - първичен бюджетен излишък от 3.5% от БВП през 2018-а година. 

МВФ и ЕК се различават в прогнозите си за икономическото и фискалното състояние на Гърция. Атина и ЕК имат сходни изчисления по отношение на фискалните дупки. Изчисленията на МВФ обаче са доста различни. Така още през лятото, когато ЕК и МВФ представиха напълно различни прогнози за устойчивостта на гръцкия дълг. Според зимната икономическа прогноза на ЕК правителственият дълг на Гърция ще достигне 185% от БВП тази година, което е значително по-ниско от 199.7%, които ЕК предвиждаше в есенната си икономическа прогноза. От лятото досега ситуацията в Гърция се промени забележително, което променя и прогнозите. МВФ обаче продължава да настоява, че гръцкият дълг е неустойчив и застрашава изпълнението на заложените цели. На 3 март, ден след явяването на Цакалотос в икономическата комисия, директорът на европейския отдел на МВФ Пол Томсън публикува нов блог [на английски език], в който настоява, че пенсионната реформа, каквато и да е тя, няма да направи гръцкия дълг устойчив без ново подстригване. 

"За да се постигне амбициозната средносрочна цел за първичен излишък от 3.5% от БВП Гърция трябва да предприеме мерки, които ще струват около 4-5% от брутния й вътрешен продукт. Не виждаме как Гърция ще направи това без сериозни съкращения на пенсии", написа Пол Томсън. Цакалотос обясни пред евродепутатите, че е немислимо да се иска ново орязване на пенсии, тъй като това е политически невъзможно в момента. Той се съгласи с аргументите на МВФ, че наистина пенсионната система е много голям разход в гръцкия бюджет, но посочи, че гръцките пенсии често са единствения семеен доход и компенсират липсата на стимули за безработни и студенти. Според него е много трудно в период на рецесия да се прави повече от вече направеното. До момента гръцките пенсии са орязани 11 пъти в последните 5 години, системата е сериозно реформирана, каза той. 

Гръцкият финансов министър е убеден, че ако МВФ спре да настоява за още съкращения, с развитието на икономиката и повишаването на данъчната събираемост ситуацията ще се подобри значително. Той отправи призив за максимално бързото приключване на първия преглед на програмата, защото всяко закъснение ще има много тежки последици. От една страна колкото по-дълго пенсионната реформа е на масата, толкова по-добре ще се организира опозицията срещу нея. Ако прегледът не бъде завършен скоро, няма да се върнат инвеститорите, хората няма да усетят, че нещата се придвижват напред, растежът няма да е толкова висок, колкото се очакваше, целите няма да бъдат постигнати и Гърция ще се върне в изходна позиция. Съществува опасност евентуално забавяне да създаде самоизпълняващо се пророчество, че гръцката програма се проваля. "Не мога да разбера това нито като академичен икономист, нито като министър", заяви Евклид Цакалотос в Европарламента. 

Министърът получи силна подкрепа от членовете на комисията, които също казаха, че не могат да разберат защо институциите не могат да се договорят. "Наистина ми е трудно да разбера как така не сме способни да вървим напред. Всички европейски институции изглежда са съгласни. Надяваме се, че МВФ ще прояви разум и мисля, че трябва да им кажем това", каза председателят на комисията Роберто Гуалтиери (Социалисти и демократи, Италия). МВФ обаче остава непреклонен. В блога си Пол Томсън обяснява, че да се приема, че Гърция просто ще "израсте" от дълговия си проблем без облекчение на дълга, "чрез бързо преминаване от най-ниския към най-високия растеж на производителността в еврозоната не е реалистично". Трудно е да се повярва също така, че Гърция изведнъж ще успее да се справи с известното си избягване на плащането на данъци. "Пенсионните реформи не може да бъдат избегнати като просто се приеме, че ще има по-голяма данъчна събираемост в бъдеще", пише още в блога.

Студен душ и от Еврогрупата

Министрите на финансите от еврозоната на срещата си на 7 март отстъпиха пред Фонда. Председателят на Еврогрупата Йерун Дайселблум (Холандия, Социалисти и демократи) обяви, че представителите на тройката се връщат в Атина още тази седмица, след като заради конфликта с Фонда мина цял месец, откакто шефовете на мисии напуснаха гръцката столица. Съвсем скоро предстои да започне разговор за облекчение на дълга. Кога точно обаче не е ясно. Дайселблум призна, че изпълнението на заложените в програмата фискални цели е пряко свързано с "някои мерки за облекчение на дълга". Той каза, че няма формална връзка между изпълнението на програмата и разговора за дълговата подстрижка, но има много силна връзка между двете. За целта обаче Гърция ще трябва да направи повече от това, което в момента е на масата. Разговорът за дълга би трябвало да послужи като подсладител, стана ясно от думите на г-н Дайселблум.

Гръцкият министър на финансите Евклид Цакалотос каза на излизане от срещата, че постигнатото споразумение е добро, но не беше особено склонен да коментира подробности. Йерун Дайселблум, еврокомисарят по икономическите и паричните въпроси Пиер Московиси (Франция, Социалисти и демократи) и шефът на спасителния фонд, който в момента финансира гръцката спасителна програма, Клаус Реглинг (Германия) признаха, че ще бъде много трудно. Именно Клаус Реглинг беше този, който през лятото настояваше, че повече дългово облечение не е възможно. В момента Гърция получава спасителната си инжекция на много ниска лихва. Евентуално може да се говори за още по-голямо разсрочване, каза тогава той, но категорично изключи подстригване. На този етап не се говори в какво точно ще се изразява дълговото облекчение. 

Еврокомисар Московиси беше единственият, който направи и много ясна връзка между разговорите по спасителната програма на Гърция и бежанската криза. "Вярвам, че е в интерес на всеки, особено ако вземем предвид ситуацията по мигрантския проблем, защото, разбира се, няма директна връзка между двете точки, но има натиск върху Гърция и затова Европейският съвет търси отговори на това", каза френският еврокомисар. Германският министър на финансите Волфганг Шойбле настоя през уикенда да не се прави никаква връзка между двата проблема. Пиер Московиси не навлезе в подробности по тази тема, но посочи, че пред Гърция има пет предизвикателства: да се създаде приватизационният и инвестиционен фонд; да се довърши реформата на пенсионната система, което, каза той, е решаващо; да се създадат независими приходни агенции; да се реши проблема с лошите кредити. 

От срещата на Еврогрупата стана ясно, че на Гърция няма да бъдат направени отстъпки и тя ще трябва да изпие горчивата трета спасителна програма докрая, каквото и да й струва това. А в замяна ще получи опрощаване на дълга. Дали правителството ще успее да продаде тази сделка на парламента и гражданите предстои да видим. Междувременно обаче министрите на финансите от еврозоната приветстваха решението на Кипър да излезе от спасителната си програма без нова подкрепа. Клаус Реглинг побърза да нареди кипърската като четвъртата успешна спасителна програма. С това сякаш искаше да покаже на Гърция, че тя може да бъде петата, ако направи необходимото. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required