English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Благодаря Ви, господин Камерън, за бунта на българите

Published on 5 февруари 2016 16:29, Аделина Марини, Twitter: @euinside
Last change on 5 февруари 2016 16:30

В разгара на дебата в ЕС по британския въпрос се случи нещо, което вероятно за британското обществено мнение е незначително, но за ЕС не е. Или поне не би трябвало да бъде. В българското посолство в Лондон се проведе среща на премиера Бойко Борисов (ГЕРБ, ЕНП) с български граждани, на която министър-председателят беше атакуван с въпроси за лошия доклад на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка, публикуван преди малко повече от седмица, за унизителната публикация [на немски език] в германското седмично списание der Spiegel, озаглавена "Българският политик Пеевски: айсберг на корупцията" също от миналата седмица, за многобройните случаи на шокиращи връзки между съдебната система и премиера, за които думата "скандал" се оказва твърде постна, и не по-малко важни въпроси за бъдещето на българите във Великобритания след референдума за членството й в ЕС. Едночасовата среща се проведе в присъствието на министъра на външните работи Даниел Митов, на правосъдието Екатерина Захариева и посланик Константин Димитров. 

Отговорите на министър-председателя бяха смущаващи и биха довели до оставка във всяка добре функционираща демокрация, но не и българската. На въпроса "Как ще ги стигнем румънците?", който има дълга история в трудния български преход от тоталитарно общество съм либерална демокрация, премиерът отговори, че всъщност България усвоява с 20% повече средства от еврофондовете, отколкото Румъния. На възгласите "това не е важно за нас" г-н Борисов се възмути: "Как да не е важно?! Близо 7 милиарда са разплатени в България за последната година от еврофондовете". Публиката обаче продължаваше да се възмущава, че премиерът не отговаря на въпроса. "Това не отговаря на въпроса! Това не е въпроса! Не Ви питаме за еврофондовете!" са онези викове, които успяха да се откроят в общата какофония. 

И наистина това не е въпроса, нищо че в увода към докладите и за България, и за Румъния се посочва колко точно пари от еврофондовете са били похарчени от двете страни за реформа на съдебната система и за борба с корупцията и организираната престъпност. За периода 2007-2013-а година общо 51 милиона евро са били заделени по оперативна програма "Административен капацитет" за проекти от съдебната система. Сключените договори са за само 25 милиона евро, "заради липсата на интерес от страна на съдилищата и прокуратурите", пише в доклада за България. В новия програмен период (2014-2020-а г.) за съдебната система са заделени 30.1 милиона евро. А изводите в доклада на ЕК са срамни, както euinside вече писа. 

В доклада за Румъния се посочва, че в предишния финансов период Румъния е осъществила множество проекти в сферата на борбата с корупцията и съдебната реформа. Общата сума на финансирането от Европейския социален фонд е 16 милиона евро, като най-големите бенефициенти са били министерствата на публичната администрация, на правосъдието, на образованието и здравеопазването. По фондовете за европейско регионално развитие Румъния е имала на разположение 15 милиона евро, които са били инвестирани в проекти за морален контрол, което включва и много похвалената в доклада система за предварителен контрол PREVENT в сферата на обществените поръчки. През настоящия финансов период за Румъния  е предвидено финансиране от 103 милиона евро за проекти за съдебна реформа, от които 35 милиона са специално насочени за борба с корупцията. Други 35 милиона са в подкрепа на подобряване на обществените поръчки. 

Още 15 милиона евро ще бъдат инвестирани в изграждане на капацитет и техническа помощ в борбата с измамите. Освен това Европейската комисия отправя покана към румънските власти да се възползват и от един нов инструмент за финансиране на структурните реформи. Такава покана към България не е отправена. Резултатите от значително по-високата усвояемост на еврофондове в най-уязвимите сфери и за двете държави са видими в Румъния, както се вижда от доклада, за който euinside също ви информира

Още нещо, което е убягнало от вниманието на министър-председателя. В зимната си икономическа прогноза [на английски език], представена тази седмица, ЕК очаква реалният брутен вътрешен продукт на България да спадне до 1.5% през тази година, "тъй като стимулът от фактори като усвояването на еврофондовете отслабва". За разлика от българската румънската икономика се очаква да нарасне тази година до 4.2%. Една от основните причини за това е доверието на инвеститорите. Два дена преди публикуването на докладите за България и Румъния десет смесени търговски камари изпратиха писмо до министър-председателя, в което заявяват, че в България има "недостиг на върховенство на закона" (пълният текст на писмото можете да прочетете тук).

"Създаденото усещане, че реформата не се случва, води до неувереност от страна на инвеститорите и действащите в страната икономически субекти. Понижава се желанието за инвестиции в България в полза на други държави. Има ли инвестиции, ще има динамична и развиваща се икономика", пише в писмото, подписано от Американската търговска камара, от българо-швейцарската търговска камара, германо-българската индустриално-търговска камара, холандската търговска камара и др. На въпроса на български граждани в посолството в Лондон по повод това писмо премиерът отговори, че е имал среща с представителите на недоволните търговски камари, които го уверили, че всъщност не са били разбрани правилно. Нещо повече, той зави, че по време на посещението си в България на 29 януари унгарският премиер Виктор Орбан го е уверил, че унгарските инвеститори са много доволни от България. 

Сигурно вече се питате защо трябва да се благодари на Дейвид Камерън. Причината е проста. Възможността българите да живеят и работят в страна с толкова дълбоки демократични традиции като Великобритания ги възпитава в демократичните ценности по начин, който е на практика невъзможен в България. И не че в България премиерът не е критикуван. Е. Проблемът е, че това в повечето случаи става в медиите, значителна част от които са със съмнителен произход, както се пише все по-често в западните медии, включително и der Spiegel, и както ЕК щеше и сама да установи, ако България все още беше в процес на присъединяване, така както установява това за Сърбия или ако наблюдаваше и тази сфера, както настояваше този сайт. Срещата в Лондон е директен сблъсък между министър-председателя и избирателите, независимо дали негови или на други политически опции. Великобритания беше една от страните, които най-силно подкрепяха разширяването на Европейския съюз към Източна Европа. Подкрепяше я и Дейвид Камерън като опозиционен депутат, а после и като лидер на опозицията. 

От дискусията с българите в Лондон стана ясно още, че някои от тях искат да се върнат в родината си, но не могат, защото условията там са плачевни, а са плачевни, защото няма върховенство на закона, няма икономическа сигурност, няма равни възможности за всички. А няма, защото обществото в България все още не може да намери най-подходящия начин да се излекува от рака на олигархията, корупцията, организираната престъпност и безотчетните управляващи. Затова, когато се мисли дали Великобритания трябва да остане в ЕС, трябва да се мисли и за онези държави, в които демокрацията покарва трудно или пък които са сменили курса, какъвто е примерът с Унгария и Полша. Разбира се, британските граждани ще си преценят сами дали да останат в Съюза или да напуснат, но исках просто да знаят, че техните институции и начин на живот оказват въздействие върху граждани на други държави и ги карат да искат същото, но у дома. 

В социалните мрежи вече заваляха покани за подобни срещи с българи и в други страни от ЕС, където също има не малко хора, на които им е омръзнало да са емигранти, а са принудени, защото България не им предлага това, което искат. ЕС е много повече от единен пазар и еврофондове. Голямото разширяване на изток, започнало през 2004-а година и завършило през 2007-а година, беше завръщане към западната ценностна система. Ситуацията в Унгария, Полша и България показва защо и колко трудно е това. Така че, благодаря Ви, господин Камерън за това, че дадохте шанс на българите да получат добро образование по демокрация и правова държава. 

comments
катерина величкова
9 февруари 2016 08:25
Всъщност, директна връзка между усвояване на еврофондовете в сферата на правосъдната реформа и растежа на БВП е много трудно да се направи - тоест, да се атрибутира ефекта именно към тези интервенции. По начало, и в двете държави еврофондовете по-скоро увеличават нивото на корупция - поради нарастване на обема на публичния ресурс достъпен за разпределяне между корумпирани субекти. Но като цяло, статията отразява по логичен начин случката в Лондон. Трябва обаче да се има предвид, че както изключително бавния темп на промяна, така и постоянно негативните сигнали са силно демотивиращи за мнозинството. Същевременно, не мисля, че Румъния е особено напред в надпреварата и смятам, че има сигнали за връщане назад. Според мен, нещата не следва да се поставят в контекста на някакво състезание. Също така, смятам, че силно негативните сигнали, изпращани отвсякъде не споматаг особено - просто предизвикват още повече апатия в страната. Трябва да се подават по-скоро позитивни сигнали, съчетани с конкретни предложения за мерки, които да адресират конкретни проблеми. Системата е изключително сложна и инертна и препоръките следва да отразят тази сложност.
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required