English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Наближава моментът на официалното разделяне на Европа на поне две

Published on , , Загреб

По всичко личи, че съвсем скоро ще настъпи моментът, в който федералистки настроените политици и държави в ЕС ще трябва да се преброят. Идеи за бъдещето на Европа буквално заляха европейското публично пространство с началото на новата политическа есен, която бележи и пореден сезон от сериала за дълговата криза в еврозоната. На 12 септември, както euinside писа, председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу направи смела крачка по време на годишното си обръщение за състоянието на съюза в Европарламента като обяви, че наравно с краткосрочните мерки за излизане от кризата, трябва да започнат разговори, отначало на експертно ниво, за начертаване на пътя към федерация на националните държави. Макар и бегло, той предложи някои идеи като например наследникът му (или той самият) да бъде избран пряко още на следващите избори за Европейски парламент през 2014 г.

Според него стъпките трябва да са следните: създаване на истински икономически съюз, работата по който вече е в ход; създаване на политически съюз, основна част от която е създаването на европейско публично пространство, което да обсъжда проблемите от европейска гледна точка. За целта в същия ден Комисията предложи реформа на регламента за политическите партии, на които се дава възможност да се регистрират като юридически лица по законодателството на ЕС, да получават финансиране от ЕС и да организират общоевропейски кампании. Като трета стъпка Барозу предложи създаването на федерация на националните държави като изрично се застрахова, че не става дума за свръхдържава и отбеляза, че тя трябва да има измерение 17/27 (тоест съотношението между страните-членки на еврозоната и общо всички на ЕС).

Само няколко дни след Барозу с конкретни предложения в същия дух излязоха външните министри, обединени в ad hoc Групата за бъдещето на Европа, на Австрия, Белгия, Дания, Франция, Италия, Германия, Люксембург, Холандия, Полша, Португалия и Испания. euinside ви представи тогава съвместната статия на очевидно водещите министри в групата - на Германия и Полша, Гуидо Вестервеле и Радослав Шикорски. В документа [на английски език], представен на 18 септември изрично се посочва, че мненията им в доклада са лични и че не всички участници в групата са съгласни с всички предложения. Важно уточнение като се има предвид какви са предложенията, както и времевия хоризонт.

Когато приключи кризата

"Вярваме, че щом кризата в еврозоната бъде преодоляна, трябва да подобрим цялостното функциониране на ЕС. По-специално ЕС трябва да предприеме решителни крачки за засилване на ролята си на глобалната сцена". Идеята на групата е да се отиде отвъд поредния ремонт на Икономическия и валутен съюз, което е официалното име на еврозоната. Министрите вярват, че за много от идеите правна основа може да бъде намерена и в сегашните устройствени договори на ЕС, но ще се търсят и промени, "ако това е необходимо".

Едно от много важните предложения е промяна във взимането на решенията, тъй като участниците в групата смятат, че Европейски съюз от 28 страни-членки (с присъединяването на Хърватия от 2013) ще става все по-трудно, особено когато става дума за промени в договорите и тяхното влизане в сила. Затова се предлага все повече решения да бъдат взимани с квалифицирано мнозинство. Според единайсетте трябва да бъде въведен минимален праг, който да представлява значително мнозинство от страните-членки и гражданите с цел по-лесното влизане в сила на поправките към договорите. Промените да влизат в сила незабавно в онези страни, които са ратифицирали промените. Лисабонският договор въведе сложната схема на квалифицираното мнозинство по определени въпроси, според която решението се приема, ако две трети от страните-членки, представляващи две трети от населението на ЕС, го одобрят.

При договарянето на фискалния пакт обаче, който е отделен междуправителствен договор, се въведе нова практика. За да влезе в сила, той трябваше да бъде ратифициран от минимум 12 страни-членки (на еврозоната).

Единайсетте външни министри на ЕС също смятат, че е редно председателят на Еврокомисията да бъде пряко избиран. Нещо повече, те предлагат той сам да назначава членовете на "правителството си". Тази идея обаче не се споделя от всички в групата. Като за начало се предлага това, което поиска и самият Барозу - още от изборите през 2014 г. всяка европейска политическа група да предложи свой кандидат за поста. Освен това се предлага увеличаване на правомощията на Европейския парламент, който е единствената пряко избрана и демократична институция в ЕС, която настоява от години за задълбочаване на европейската интеграция и за по-смели федерални стъпки. Интересното е, че Групата за бъдещето на Европа е взела предвид идеята на британския евродепутат Andrew Duff (АЛДЕ), който предложи миналата година 25 от евродепутатите да бъдат избирани от общоевропейска листа.

Предложението на Групата не е толкова конкретно. Записано е само, че трябва да се създаде (ограничена) европейска листа и да се организира по-публична процедура по назначаването на шеф на Комисията. Предлага се още и изборите за Европейски парламент да се проведат в един ден в цяла Европа. Външните министри са взели назаем и още от идеите на Жозе Мануел Барозу: "Европейските политически партии трябва да работят към изграждането на истинско европейско политическо пространство, което да привлича вниманието на европейските граждани към ключови политически въпроси, засягащи общото им бъдеще". Точно за това призова неколкократно и председателят Барозу по време на обръщението си на 12 септември.

Отделно от избора на председател на ЕК се предлага самата институция да бъде подсилена, така че да може да изпълнява ефективно ролята си на двигател на общностния подход. Вариант, който министрите предлагат, е създаването на отделни групи от старши и младши комисари, като не става ясна целта на тази идея.

Специален акцент се поставя върху ролята на ЕС като съюз на глобалната сцена, в което прозира почеркът на полския външен министър Радослав Шикорски, който още от времето преди да заеме този пост настояваше за задълбочаване на интеграцията в ЕС на ниво външна и отбранителна политика. 11-те външни министри призовават за "значителна ревизия" на решението за създаването на Европейската служба за външна дейност и то още през 2013 г. Върховният представител (в момента това е британската баронеса Катрин Аштън) трябва да получи сериозни отговорности в няколко ключови външнополитически сфери. Посочва се също, че ЕС трябва значително да подсили Общата си политика на сигурност и отбрана и да оформя отношенията си със стратегическите партньори по-ефективно. Ако по времето на писането на Лисабонския договор смятахме, че позицията на г-жа Аштън е на външен министър, то всъщност точно това се иска сега, тъй като баронесата продължава да е слаба фигура от гледна точка на провеждането на общностна външна политика, причината за което не е персонална, а устройствена.

В дългосрочен план, пише още в предложението от 8 страници на министрите, трябва да се търсят повече общи решения в сферата на общата политика на сигурност и отбрана, съвместно представителство в международни организации (където това е възможно), както и европейска отбранителна политика. Някои членове на Групата настояват това да включва европейска армия, пише в документа.

Групата разсъждава задълбочено и върху реформите в еврозоната, където няма много нови идеи, различни от тези, които вече бяха представени или по които вече се работи. Може би ново е това, че някои членове на групата настояват пактът "Евро+", от който започна всичко преди две години, да премине от доброволен към правнообвързващ. Пактът, който предизвика разгорещени спорове в България, макар и след като премиерът Бойко Борисов еднолично взе решението да го подпише от името на страната, предлага насоки за провеждане на национални политики в няколко чувствителни области като пенсионната система, пазарът на труда, нивото на заплатите в публичния сектор и др. Опит за засилване на координацията на икономическите политики беше направен и с фискалния пакт, но формулировките останаха твърде общи и по никакъв начин не са обвързващи. След избирането му в началото на годината френският президент Франсоа Оланд се зарече да поиска въвеждането на общоевропейски мерки, стимулиращи растежа и заетостта, които в крайна сметка доведоха до доста по-слабия като правна сила (в сравнение с фискалния пакт) пакт за растеж и заетост.

Отново се съживява и идеята за еволюцията на току-що влезлия в сила Европейски стабилизационен механизъм (ЕСМ) в Европейски валутен фонд в контекста на необходимостта от подобряване на функционирането на европейските финансови пазари. По този въпрос също се отрежда много по-силна роля на Европейския парламент.

И накрая, макар и доста общо, е спомената и необходимостта ЕС да бъде подсилен в една, както се оказва наскоро, доста уязвима своя част - общността на ценностите. Въпросната общност беше сериозно разклатена заради нарушенията на общоевропейските ценности в някои от по-новите страни-членки на ЕС като Унгария и Румъния, но наскоро и България се включи в тази група като повдигна въпроса за наличието на сериозни проблеми с медийната среда, както стана ясно от срещата на издатели и независими журналисти с еврокомисар Нийли Крус в София, по време на която беше поискано (по идея на euinside) медийната среда да бъде включена в обхвата на Механизма за сътрудничество и проверка, с който България беше приета в съюза през 2007 г. и който все още е активен.

Единайсетте министри са записали само, че с оглед на това да се спазват основните ценности трябва да се създаде "лек механизъм", който да бъде въведен, за да овласти Комисията да излиза с доклади, когато има конкретни доказателства за нарушения на член 2 от Договора за ЕС, да прави препоръки и да отнася въпроса до Съвета. "Той [механизмът] трябва да бъде активиран само при очевидно нарушение в страна-членка на фундаменталните ценности и принципи, като върховенството на закона". Не се посочва какъв конкретно да бъде този механизъм, нито какви правни последици да носи, но все пак е признание, че подобни нарушения ще създават проблеми и в бъдеще. А те вече създават като рушат доверието у страните, в които ЕС инвестира сериозни усилия и пари в разпространението на именно тези ценности, като например в процеса на разширяване към уязвимите към именно тези ценности Западни Балкани, а също и в изграждането на партньорства със страните от Източното партньорство.

На 12 септември президентът Барозу призова за започването на диалог за бъдещето на Европа. Въпреки че от доклада на Групата за бъдещето на Европа личи липсата на достатъчно смелост да се върви към федерализъм, може да се каже, че с него дискусиите бяха официално открити. Между другото в документа на няколко пъти се споменава, че страните, които искат да се възползват от възможностите за по-засилено сътрудничество, трябва да го направят. В подобен дух беше и изказването на Жозе Мануел Барозу, който повтори, както и миналата година, че бъдещето на Европа не бива да се определя от най-бавните. Така че, едва ли ще бъде изненада, ако, както пожела канцлерът Меркел, до края на годината бъде оформен и новият конвент, който да обсъжда всички тези и нови идеи.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required